Корекция на дължимата главница по банков кредит поради аритметична грешка

Текстът на акта

Ключови фрази

Потребителски спорове, чл. 113 ГПК * договор за банков кредит * Неравноправни клаузи в потребителски договори * очевидна фактическа грешка

Р Е Ш Е Н И Е

№ 241

[населено място], 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 970 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на А. П. К. и Д. Т. И. срещу решение № 184/22.02.2024 г. по в. гр. д. № 2557/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение на Софийски градски съд и касаторите са осъдени да заплатят сума над горницата от 45 105, 22 евро до 51 449, 62 евро по исковете на „Юробанк България“ АД с правно основание чл. 430 ТЗ, в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за осъждане на касаторите на основание чл. 430 ТЗ да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата 45 105, 22 евро, и в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд и предявените от касаторите насрещни искове с правно основание чл. 55 ЗЗД са отхвърлени.
В касационната жалба се заявяват основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Релевира се оплакване срещу приетото от въззивния съд, че договорът за кредит е станал предсрочно изискуем поради неплащане в срок на дължими анюитетни вноски. Съдът е неглижирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което всички изискуеми суми са постъпили по сметката, обслужваща кредита, и банката е тази, която недобросъвестно се е лишила от срока на договора. Навежда се възражение срещу присъдената на банката главница в размер 51 449, 62 евро, която на практика се явява цялата претендирана главница и включва надплатените от касаторите суми въз основа на неравноправни клаузи и клаузи относно капитализиране на лихви. Сочи се, че, макар въззивният съд да е констатирал грешка в пресмятането в заключението на вещото лице, не е отменил хода по същество, а е присъдил сумите по тези изчисления. При изложените съображения се заявява искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго такова, с което предявените от банката искове да бъдат отхвърлени, а предявените от касаторите насрещни искове – уважени с присъждане на разноски.
Ответникът по касация „Юробанк България“ АД оспорва касационната жалба като неоснователна и заявява становище, че въззивното решени да бъде потвърдено като се присъдят разноски в полза на ответната по касационната жалба страна.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в касационната жалба и отговора. Процесуалният представител на ответника заявява, че не претендира разноски за касационното производство, тъй като страната не е сторила такива.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
Производството е с предмет предявени от „Юробанк България“ АД срещу Д. И. и А. К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за осъждането им солидарно да заплатят дължими суми по договор за ипотечен кредит № HL34728/18.03.2008 г. Ответниците са предявили насрещни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за установяване нищожност на отделни договорни клаузи и обусловени от тях искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платеното без основание.
С първоинстанционното решение Д. И. и А. К. солидарно са осъдени да заплатят на банката 45 105, 22 евро – главница по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва върху сумата, като за претендираната горница до 68 217, 21 евро исковете са отхвърлени, както са отхвърлени и претенциите за заплащане на 7 467, 20 евро - договорна лихва; 1 011, 23 евро – наказателна лихва; 469, 09 евро – такси; 79, 32 евро - застраховки и сумата от 1 248, 55 лв. - нотариални такси. С решението на СГС са прогласени за нищожни по предявените от Д. Т. И. и А. П. К. против „Юробанк България“ АД искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД клаузите на чл. 3 ал.1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от процесния договор HL34728/18.03.2008 г. и „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД на Д. Т. И. и А. П. К. сумата 3 629, 49 евро - разлика между предварително уговорените анюитетни вноски и реално дължимите, ведно със законната лихва, като са отхвърлени исковете за горницата до пълния предявен размер от 7 358, 01 евро; банката е осъдена да заплати сумата 406, 55 евро - недължимо платена наказателна лихва, ведно със законната лихва върху нея, като са отхвърлени исковете до пълния предявен размер и за периода 18.03.2008 г. - 04.09.2013 г.
Сезиран с жалби и от двете страни, въззивният съд е отменил частично решението на Софийски градски съд и е уважил предявените от „Юробанк България“ АД субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ за заплащане на главница в размер на още 6 344, 40 евро, т. е. общо главница в размер на 51 449, 62 евро. Отменил е решението и в частта, с която Софийски градски съд е счел за неравноправна клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, обвързващ страните по спора, а също и в частта за уважаване на насрещно предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В останалата част е потвърдил атакуваното решение. За да стигне до този резултат, апелативният съд е кредитирал заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, изслушани и приети в рамките на първоинстанционното и въззивно производства. С решението си е потвърдил мотивите на първостепенния съд относно неравноправността на клаузите от договора за кредит, които предвиждат възможност банката едностранно да променя базовия лихвен процент и в резултат на това да увеличава размера на възнаградителната лихва, както и клаузата, която дава право на банката едностранно да променя Тарифата за условията, лихвите и комисионните. Приел е, че подписаните в хода на изпълнение на договора допълнителни споразумения съдържат недействителни клаузи, които уговарят начисляването на лихва върху лихва. При тези изводи е извел заключение, че размерът на дълга следва да се определи съобразно първоначално уговореното между страните в договора за кредит, т. е. при възнаградителна лихва в размер на 6, 35% и наказателна лихва за забава в размер на 16, 35%. Възприемайки експертните заключения, е счел, че неплатената главница е в размер на 53 746, 80 евро, а неплатените вноски за периода 10.10.2016 г. до обявяване на предсрочната изискуемост са в размер на 3 457, 47 евро, неплатените вноски за възнаградителна лихва са в размер на 6 158, 29 евро за периода 10.11.2016 г. до обявената предсрочна изискуемост, 331, 98 евро неплатени такси и 296, 76 евро наказателна лихва за периода 12.10.2016 г. до обявената предсрочна изискуемост. Споделил е установеното от първостепенния съд, че в хода на производството ответниците са заплатили сума в общ размер на 12 541, 68 евро, като е констатирал допусната от експерта техническа грешка. След извършеното преизчисляване, предвид приетите за недействителни договорни клаузи и извършено в хода на процеса плащане, съдът е достигнал до извод, че ответниците /касатори в настоящото производство/ остават задължени за главница в размер на 51 449, 62 евро. С оглед това преизчисление съставът на апелативния съд е отхвърлил изцяло предявените като насрещни исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С определение № 233/24.01.2025 г. настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която апелативният съд се е произнесъл по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В тази част въззивното решение е влязло в сила. Предвид липсата на жалба от страна на банката и очертания предмет на обжалване с касационната жалба на ищците, настоящият състав приема, че решението е добило стабилитет и в частта, с която предявените от банката осъдителни претенции за присъждане на главница над 51 449, 62 евро, изцяло за присъждане на договорна лихва, наказателна лихва, такси и застраховка са били отхвърлени, както и в частта, с която са били отхвърлени установителните претенции за прогласяване нищожност на клаузата, обективирана в чл. 3, ал. 1 от договора за ипотечен кредит, респективно уважени претенциите за установяване нищожността на останалите, релевирани от ищците, договорни клаузи.
С цитираното в предходния абзац определение, при счетено наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение е селектирано за осъществяване на инстанционен контрол в частта, с която е отменено решение на Софийски градски съд и А. П. К. и Д. Т. И. са осъдени да заплатят сума над горницата от 45 105, 22 евро до 51 449, 62 евро по исковете с правно основание чл. 430 ТЗ, както и в частта, с която е потвърдено осъдителното решение на първоинстанционния съд по тези искове.
Въззивното решение е валидно и допустимо, но очевидно неправилно в една част, тъй като е постановено в противоречие с логическите правила, изводимо директно от мотивите на съдебния акт - касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Съставът на Апелативен съд София е допуснал аритметична грешка при изчисление на дължимата от ответниците главница по договора за кредит. При приета дължимост общо на сумата от 60 201, 85 евро по пера главница 53 746, 80 евро, възнаградителна лихва 6 158, 29 евро и наказателна лихва 296, 76 евро и признато за извършено в хода на производството плащане в размер на 12 541, 68 евро вследствие на редукцията не се получава разлика от 51 449, 62 евро, а от 47 660, 17 евро. Нарушени се явяват правила с неюридически характер, а именно правилата на формалната логика. Ето защо, в частта по предявените от банката искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ за заплащане на главница солидарно от двамата ответници /касатори в настоящото производство/ въззивното решение се явява частично неправилно.
Възраженията на касаторите срещу приетата от предходната инстанция хипотеза на редовно обявена предсрочна изискуемост са неоснователни. Изцяло следва да бъдат споделени мотивите на въззивния съд за наличие на основание да бъде реализирано преобразуващото право на банката да отнеме на длъжника преимуществото на срока и да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо. Изводът се подкрепя от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, според което последното плащане по кредита е от октомври 2016 г., предсрочна изискуемост е обявена на 06.06.2018 г., а последвалите плащания от страна на кредитополучателите са след тази дата. Оплакванията в касационната жалба се базират на изцяло произволни твърдения без връзка със събрания по делото доказателствен материал. На стр. 30 от заключението на вещото лице /лист 304 от делото на СГС/ е посочено :“ Ако се вземат предвид само реално заплатените суми /преди исковата молба/ ….то биха били погасени месечните вноски с падежи до 10.11.2016 г.“, т. е. преди обявяване на предсрочната изискуемост.
Липсва необходимост от извършване на допълнителни процесуални действия или повтаряне на вече извършени – чл. 293, ал. 3 ГПК, поради което спорът следва да бъде разрешен от настоящата инстанция и в полза на банката присъдената от въззивния съд допълнителна сума от 6 344, 40 евро да бъде редуцирана на 2 554, 95 евро, която ответниците дължат при условия на солидарност . Като резултат от този извод решението на апелативния съд следва да бъде частично отменено. В диспозитива на същото е допусната очевидна фактическа грешка, като думата солидарно е изпусната при липса мотиви, с които да се отрече наличието на приетата от първата инстанция солидарност в задълженията на ответниците.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касаторите ответници се дължат разноски за настоящата инстанция съразмерно с уважената част от жалбата в размер на 725, 35 лева. Следва да бъде преразпределена отговорността за разноски, извършена от въззивния съд като ответниците се присъдят разноски за производството пред СГС в размер на 1 069, 40 лв., вместо определените от САС в размер на 935, 31 лв. за отхвърлената част от исковете на банката, а за производството пред САС в размер на 758, 95 лв., вместо присъдените в размер на 663, 80 лв., или общо на ответниците касатори се дължат разноски за трите съдебни инстанции в размер на 2 553, 70 лв.
В полза на ответника по касация и ищец на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат разноски съразмерно с уважената част от предявените искове и отхвърлената част от насрещните искове. За производството пред СГС следва бъдат присъдени допълнително 280, 44 лв. по заявените претенции и още 1 318, 39 лв. по отхвърлените насрещни искове, а за производството пред САС в размер на 878, 93 лв. или общо за двете инстанции, освен присъдените от първоинстанционния съд, допълнително 2 477, 76 лв. В касационното производство разноски не са сторени.
При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2 , във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 184/22.02.2024 г. по в. гр. д. № 2557/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която, след отмяна на решение от 15.04.2021 г. по гр. д. № 9300/2018 г. на Софийски градски съд и при допусната очевидна фактическа грешка, А. П. К. и Д. Т. И. са осъдени да заплатят на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ допълнително 3 789, 45 евро, представляваща разлика между сумите 51 449, 62 евро и 47 660, 17 евро, както и изцяло в частта за разноските, вместо което постановява
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД срещу А. П. К. и Д. Т. И. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ за осъждането им солидарно да заплатят сума в размер на 3 789, 45 евро, представляваща разлика между сумите 51 449, 62 евро и 47 660, 17 евро, дължима главница по договор за ипотечен кредит № HL34728/18.03.2008 г., ведно със законната лихва от 10.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184/22.02.2024 г. по в. гр. д. № 2557/2021 г. на Апелативен съд София в останалата обжалвана част, с която , при допусната очевидна фактическа грешка , А. П. К. и Д. Т. И. са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД допълнителна сума в размер на 2 554, 95 евро, представляваща разлика между сумите 47 660, 17 евро и 45 105, 22 евро - дължима главница по договор за ипотечен кредит № HL34728/18.03.2008 г., ведно със законната лихва от 10.07.2018 г. до окончателното й изплащане, и е потвърдено решение от 15.04.2021 г. по гр. д. № 9300/2018 г. на Софийски градски съд за осъждане на А. П. К. и Д. Т. И. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, солидарно да заплатят на „Юробанк България“ АД сума в размер на 45 105, 22 евро - дължима главница по договор за ипотечен кредит № HL34728/18.03.2008 г., ведно със законната лихва от 10.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. П. К. и Д. Т. И. да заплатят на „Юробанк България“ АД, освен присъдените от Софийски градски съд, сума в допълнителен размер от 2 477, 76 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Юробанк България“ АД да заплати на А. П. К. и Д. Т. И. сума в размер на 2 553, 70 лв. - разноски за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.