Преценка на доказателствата при иск за лична собственост на имот след развод

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60112

гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 576 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 270026/20.11.2020 г. на С. Й. А., чрез адвокат Л. Ш., и касационна жалба вх. № 270743/7.12.2020 г. на В. Ц. Н., чрез адвокат К. М., подадени срещу решение № 260640 от 20.10.2020 г. по гр. д. № 1388/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено решение № 927 от 24.02.2020 г. по гр. д. № 6085/2017 г. на Районен съд – Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Ц. Н. срещу С. Й. А. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е изключителен собственик на 75 % ид. ч. от 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], целият с площ от 470 кв. м, находящ се в [населено място],[жк], [улица], ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор **** - югозападен близнак на два етажа, състоящ се от: първи етаж - входно антре, дневна, спални, баня и тоалет; изба - входно избено антре, складово избено помещение, гараж и тоалет; таван - входно антре, две тавански помещения, баня и тоалет, на основание чл. 23, ал. 1 СК, като вместо това въззивният съд е признал за установено по отношение на С. Й. А., че В. Ц. Н. е собственик на основание чл. 23, ал. 2 СК на 18.75 % от от процесните недвижими имоти, като е отхвърлил иска за разликата над уважената част от 18.75 % до претендираните 75 % ид. ч.; потвърдил е първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отхвърлен насрещният иск на С. Й. А., че същата е изключителен собственик на основание чл. 23, ал. 1 СК на 37.37 % ид. ч. от имотите.

Съгласно исковата молба (с допуснати уточнение и изменение), страните са бивши съпрузи, като бракът им, сключен на 27.05.1984 г., бил прекратен с влязло в сила на 5.04.2016 г. решение по гр. д. № 4628/2015 г. на Районен съд - Варна. Ищецът В. Н. твърди, че процесните имоти – 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], целият с площ от 470 кв. м, находящ се в [населено място],[жк], [улица], ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор **** - югозападен близнак на два етажа, били закупени от страните на 16.01.1995 г., на цена от 1 600 000 лв. (стари), заплатена на три части: 150 000 лв. (стари) – на 7.12.1994 г., 1 350 000 лв. (стари) – на 16.01.1995 г. и 100 000 лв. (стари) – до края на м. февруари 1995 г. Така заплатената сума от 1 600 000 лв. (стари) включва: 1 300 000 лв. (стари) - получени от продажбата на апартамент № * на [улица], [населено място], придобит по време на брака на страните, но изцяло със средства на Н. (заплатена цена за апартамента от 17 844 лв., изплатени, както следва: 5 004 лв. – лични средства на Н., дарени от майка му чрез прехвърляне на 24.08.1984 г. на жилищноспестовен влог от 10 000 лв. и съхранявани впоследствие от нея до закупуването на апартамента; банков заем от 2.11.1990 г. в размер на 12 840 лв., от който по силата на ПМС били опростени 5 000 лв., а остатъкът от 7 840 лв. бил погасяван от удръжки от трудовото му възнаграждение, както и с дарение от баща му в размер на 600 щ. д.); 300 000 лв. (стари) - дарени от родителите му преди сключване на окончателния договор на 16.01.1995 г., заедно с още 200 000 лв. (стари) за целите на нотариалното производство и за ремонт и обзавеждане на жилището. В. Н. моли за установяване, че е собственик на 75 % ид. ч. от процесните имоти, като придобити с негово лично имущество.

С. Й. А. е оспорила иска, като се е позовала на съвместен принос за осигуряване на средствата за закупуване на процесните имоти. Твърди, че по време на брака полагала труд и грижи за семейството, като всички получени възнаграждения били влагани в семейния бюджет. Оспорва твърдението, че имотът на [улица]бил закупен с лични средства на ищеца. Твърди, че същият бил закупен през 1990 г. срещу цена от 17 844 лв., както следва: 5 004 лв. - средства, дарени й от родителите й, и 12 840 лв. - заем от ДСК, половината от който бил опростен по силата на ПМС от 1989 г. за насърчаване на раждаемостта. Остатъкът, в размер на 6 420 лв., бил погасяван на вноски със средства от заплати. С. А. не оспорва, че апартаментът на [улица]бил продаден през 1994 г. за сумата от 1 300 000 лв. (стари), като цялата сума от продажбата била вложена за покупката на процесния имот. Възразява срещу твърдението, че сумата от 300 000 лв. била дарена на семейството от бащата на ищеца, сочейки, че същото не е разполагало с такива средства. Твърди, че разликата до 1 600 000 лв. била набавена по следния начин: 2 000 щ. д. – предоставен заем от семейния им приятел С. З., върнат със семейни средства; 100 000 лв. - заплатен задатък по предварителен договор за продажба на първия етаж от сградата, сключен с родителите на ищеца; около 1 000 щ. д. - спестявания на семейството. От своя страна, С. А. е предявила насрещен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че тя е индивидуален собственик на 37.37 % ид. ч. от имотите, предвид твърденията й, че в придобиването им са били вложени средства от продажбата на индивидуална нейна собственост в апартамента на [улица], равняваща се на 46 % ид. ч.

В. Ц. Н. е оспорил насрещния иск. Изрично е възразил да са били предавани суми по предварителния договор за покупко-продажба, сключен между родителите на ищеца, от една страна, и страните по делото, от друга.

Окръжен съд – Варна е приел за установено следното от фактическа страна:

Страните сключили граждански брак на 27.05.1984 г., прекратен с влязло в законна сила на 5.04.2016 г. решение по гр. д. № 4628/2015 г. по описа на ВРС.

Видно от нотариален акт № 94/1995 г., на 16.01.1995 г. В. Ц. Н. и С. Й. Н. закупили от Л. Д. С. и А. Х. С. 1/2 ид. ч. от дворно място, находящо се в [населено място],[жк], [улица], с площ от 470 кв. м, ведно с построената в същото жилищна сграда - югозападен близнак на два етажа, за сумата от 211 772 лв.

Между страните липсва спор, че за процесния имот била заплатена сумата от 1 600 000 лв. (стари). От представените 3 бр. предварителни договори, сключени между продавачите Л. Д. С. и А. Х. С. и купувачите В. Ц. Н. и С. Й. Н., се установява, че договорената цена била променяна няколко пъти, като с последния била уговорена продажна цена от 200 000 лв., 100 000 лв. от които купувачите заплатили в деня на сключване на договора, а останалите - при сключване на сделката.

През периодите 9.01.1984 г. - 2.06.1985 г. и 2.01.1987 г. - 5.06.1988 г. С. А. била студент в Медицински университет - Варна, специалност „Медицина“, Съгласно копието на трудовата й книжка същата работила в периода 15.11.1989 г. - 1.02.2011 г. като лекар по трудово правоотношение.

Приети са справки за брутното трудово възнаграждение, получавано от В. Ц. Н. в периода м. март 1987 г. - м. януари 2007 г.

По делото е приобщено искане от 20.08.1984 г. относно безвъзмездното прехвърлянето от Р. Т. Н. на В. Ц. Н. на сумата от 10 000 лв., представляваща остатък от жилищен влог № 14/24141, както и всички права и задължения по записания от Р. Н. заем в размер на 6 000 лв.

Видно от копие от спестовна книжка, издадена на името на Р. Т. Н., а след това - на В. Ц. Н., към 24.08.1984 г. размерът на наличната сума по сметката възлизал на 10 000 лв. В периода 28.11.1985 г. - 31.12.1989 г. били извършени няколко тегления на суми в брой, в резултат на което към 31.12.1989 г. е отбелязана налична сума от 1 140.09 лв., а към 31.12.1990 г. – 1 151.49 лв.

Със заповед № К-522/11.01.1990 г. В. Ц. Н. и семейството му били настанени в апартамент № *, находящ се в [жилищен адрес] [улица], считано от 1.02.1990 г., който закупили с договор № 15830/24.10.1990 г. за сумата от 17 844 лв.

От представената по делото молба от Държавна спестовна каса за вписване на законна ипотека на жилище – апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] се установява, че за покупката бил отпуснат заем в размер на 12 840 лв.

С писмо № 4551/30.10.1990 г. Район „П.“ уведомил ОНС Варна, направление „Държавни имоти“ за пълно покритие на задълженията на В. Н. - обявен купувач на жилище, съгласно заповед № 1908/6.09.1990 г., както следва: 5 004 лв. - собствени средства и 12 840 лв. - заемни средства, всички внесени по сметка на СЕСК.

С нотариален акт № 68/22.12.1994 г. В. Ц. Н. и С. Й. Н. продали на Д. М. Д. описания по-горе апартамент № 80 за сумата от 121 439 лв. (стари).

Свидетелката К. И. твърди, че през есента на 1992 г. или 1994 г. ищецът закупил апартамент в [населено място]. Средствата за покупката били предоставени от майка му, след сватбата между страните, през 1984 г. Поради нецелесъобразно разходване на средствата от семейството, Р. Н. поискала от сина си да върне част от сумата – 5 000 лв. Първото дете на страните се родило през 1984 г., а второто през 1989 г. След като на В. Н. му било предоставено по-голямо жилище, родителите му дали сумата от 5 000 лв. Свидетелката заявява, че присъствала на предаването на тази сума в дома на семейство Н. в [населено място], през пролетта на 1990 г. Според свидетелката описаните обстоятелства се осъществили след раждането на второто дете в семейството, т. е. към 1989 г. - 1990 г. Останалата част от цената на имота била заплатена чрез кредит от ДСК. На К. И. й е известно също така, от бащата на В., че той му дал и сума около 500-600 щ. д. По-късно Н. подпомогнали сина си за покупката на къща, тъй като средствата от продажбата на апартамента не били достатъчни. Свидетелката заявява, че не познава родителите на ответницата, като й е известно от родителите на В., че те нямали възможност да подпомагат семейството и от тях семейството не получило нищо. Семейството на В. и С. живяло една година в [населено място], след раждането на големия им син. След завършване на висшето си образование, В. веднага започнал работа в [населено място], а година по-късно се преместила и С.. Бащата на В. - Ц., се върнал от Л. през 1982 г. Свидетелката сочи, че родителите на ищеца закупили автомобил на дъщеря си през 1989 г. След влакова катастрофа, сестрата на В. (П.) пострадала сериозно, наложило се продължително лечение, включително и в чужбина. Родителите на ищеца помагали и на неговата сестра, освен с грижи и с финансови средства. След преустановяване на лечението, апартаментът в [населено място] бил продаден, а с получените средства родителите и сестрата на В. се преместили в [населено място], за да са заедно. Свидетелката излага, че от В. й е известно, че оказвал помощ на съпругата си при пазаруване и в домакинството, тъй като поради заболяване й е противопоказно да вдига тежко. Гостувала в дома им на вечеря, ищецът се грижел за напитките, а съпругата му - за сервирането на ястията.

Свидетелката П. Н. (сестра на В. Н.) излага, че страните по делото станали съпрузи през 1984 г., като в началото живеели във ведомствено жилище на родителите на ответницата, а в периода 1985 г. - 1986 г. - в дома на родителите на ищеца в [населено място], като тогава били студенти, не работели и били издържани от родителите на ищеца. През 1986 г. семейството се преместило в [населено място]. След раждането на второто им дете през 1989 г. им било предоставено по-голямо жилище на [улица], което впоследствие закупили със средства, предоставени от родителите на В. Н. – 5 000 лв., и чрез банков заем. Свидетелката заявява, че помни цената на имота - около 18 000 лв. Спомня си, че през 1984 г. родителите й продали имот в [населено място], като получените средства внесли в спестовна сметка на Р. Н.. През м. август 1984 г. набраната от влога сума възлизала на 10 000 лв. и същият бил прехвърлен на ищеца за закупуване на жилище. Към момента на сключване на брака между страните родителите на ответницата били в С.-С. и за всички било ясно, че не са заможни. През 1985 г., по изрично желание на майка му, В. Н. изтеглил и върнал на последната част от сумата – 5 000 лв., които тя да съхранява до закупуване на жилище. Свидетелката излага, че към този момент баща й работел в Л.. През 1988 г. свидетелката претърпяла влаков инцидент, който наложил тригодишно лечение във Франция. По време на болничния престой (на разноски на БДЖ), била придружавана от майка си, за което тя получавала командировъчни. През 1992 г., поради повишаване курса на щатския долар, ищецът поискал от баща си 600 щ. д., с цел покриване задължението по заема за жилището, на който разговор присъствала свидетелката. През 1994 г. страните продали апартамента на [улица], за което получили сума от 1 300 000 лв. Бащата на В. Н. предоставил сума от 8 000 щ. д., с левова равностойност 500 000 лв. (стари), която сума съставлявала всичките му спестявания от Л.. От тях 300 000 лв. били вложени за покупката на къщата в[жк], а останалите 200 000 лв. - за ремонт на къщата. По време на ремонта на къщата страните, заедно с двете си деца, живеели в дома на свидетелката.

Свидетелят С. З. излага, че от края на 1987 г. са колеги с ищеца, като си спомня, че последният закупил жилището на [улица]през 1990 г., тъй като по едно и също време всички колеги си закупили жилищата. Ищецът му споделил, че за закупуването на жилището получил от родителите си сумата от 5 000 лв. Знае също, че бащата на ищеца работил в Л.. Сочи, че често с ищеца водели големите деца на спорт и пазарували. В. извършвал по-тежките домакински дейности - тупане на пътеки пред входа, а след преместването на семейството във „В.“ ищецът му е споделял, че коси трева, полива, подстригва храстите. Според свидетеля С. А. е добър готвач, при гостуванията в дома им тя готвела. Свидетелят заявява, че не е давал в заем пари на страните, тъй като самият той също имал нужда от такива.

Свидетелката Л. А. - майка на ответницата, излага, че от началото на 1984 г. заедно със съпруга й се преместили в С.- С.. Когато отишли на място, държавата им изплатила помощ от 10 000 лв., получавали високи доходи - свидетелката 400 лв. месечно възнаграждение, а съпругът й – 700 лв., които впоследствие се увеличили на 1 000 лв. Разполагали с възможността да отглеждат и земеделска продукция (оранжерийни зеленчуци и тютюн), изкупувана от държавата. Преместили се там, за да издържат и подпомагат двете си дъщери. Спомня си, че страните по делото сключили брак през м. май 1984 г. в [населено място], след което се установили да живеят във ведомственото жилище на свидетелката А., до предоставяне на ведомствено жилище на В. в [населено място], на [улица]. След раждането на второто им дете им било предоставено по-голямо жилище в същия блок, което впоследствие закупили. През м. септември 1990 г., след приключване низането на тютюн, свидетелката, заедно с по-малката си дъщеря, отишла във Варна, за да даде на С. сумата от 5 000 лв. за покупката на предоставено ведомствено жилище. Предаването на сумата извършила в първоначално предоставеното жилище на семейството, в присъствието на С., сестра й и ищеца. Така дадената сума била получена след изплащане стойността на реколтата тютюн и изтегляне на 3 000 лв. от спестовната сметка на съпруга на свидетелката. Парите били поставени в бял плик и оставени от Л. А. върху малка масичка в кухнята. При предаването им В. Н. предложил съставяне на разписка. Свидетелката не знае родителите на ищеца да са оказвали финансова помощ на семейството през този период. Според нея те са имали финансови затруднения заради лечение на дъщеря им във Франция, след претърпяна влакова катастрофа. Смята, че с получените от Ц. Н. средства от работата му в Л. били закупени лек автомобил „Л.“, апартамент в „С.“ и други имоти. Твърди, че дъщеря й вършела цялата домакинска работа - готвене, чистене, пране, гладене, преди раздялата между страните. Сочи, че през 1985 г. тя и съпругът й взели голямото дете – Ц., и отпътували за С.-С.. От там също подпомагали страните чрез изпращане на колети с храна, месо, зеленчуци, включително и чрез предоставяне на парични средства. Докато С. била студентка, родителите й изцяло я издържали.

Свидетелката К. М. - сестра на С. А., излага, че когато родителите им отпътували за С.-С., тя била ученичка в гимназията, а сестра й вече била завършила. Родителите им се преместили, за да могат да ги издържат. Получавали по-високи трудови възнаграждения и допълнителни доходи от отглеждането на зеленчуци и тютюн. В началото на есента на 1990 г. семейството на сестра й закупило ведомствено жилище, част от средствата за което били предоставени от родителите й, по искане на С.. Свидетелката си спомня за сумата от 5 000 лв., тъй като присъствала на предаването на парите от майка й в по- малкото жилище на сестра й, където били и С., и В.. Парите били поставени в бял плик и оставени от майка й на масата. След даването на сумата, В. Н. предложил съставяне на разписка, при което А. казала, че дава средствата, за да помогне на детето си. Според свидетелката сестра й сама изпълнявала всички домакински задължения; не е виждала съпруга й да готви, глади или да помага в домакинството. Докато със сестра й били студентки, родителите им ги издържали.

Въззивният съд е намерил обжалваното пред него първоинстанционно решение за валидно и допустимо. В тази връзка е счел за неоснователно възражението на С. А. за недопустимост на решението. Визирал е, че молбата на В. Н., с която същият моли искът му да се счита предявен за трансформация на лично имущество в размер на 75 %, е депозирана в съда преди, съответно е била докладвана в първото съдебно заседание по делото, проведено на 5.06.2018 г., и преди приемането на окончателния доклад по делото. Изложил е, че обективираният в определение № 3994/4.04.2018 г. доклад е само проект. Окончателният доклад е извършен и приет в открито съдебно заседание, след съобразяване на изложеното в уточняващата молба за претендираните 75 % трансформация на лични средства. Твърденията за произхода на вложените средства са идентични, като е променен размерът на претендираната трансформация.

Окръжен съд – Варна е посочил, че съгласно разясненията, съдържащи се в т. 4 от ТР № 5/2013 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК.

Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според ал. 3 на същия член съвместният принос се предполага до доказване на противното. За заварени от новия СК бракове, какъвто е и бракът между страните по делото, се прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност, след като съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност.

Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания - чл. 21, ал. 3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства. По силата на чл. 23 СК едно имущество или право, което е лично, запазва този си характер, дори да се превърне в друг обект. Независимо от конкретния придобивен способ, законът приема, че щом в придобиването на имущество по време на брака е вложено лично имущество, то лично притежание на съпруга става съответната част от придобитото, т.е. придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част.

Във въззивното решение е отразено, че всяко възражение за трансформация по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), съответна на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК от 2009 г., по същество не е оспорване на „съвместния принос“, а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.), респ. чл. 21, ал. 3 СК от 2009 г., а за поддържащия влагането на лични средства, който следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни, лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Само доказаното при условията на пълно и пряко доказване влагане на суми, които имат личен характер, може да обуслови извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена.

Съдът е приел, че по делото липсва спор, че процесният имот, представляващ 1/2 ид. ч. от дворно място, ведно с построената в същото жилищна сграда-югозападен близнак, е бил придобит на 16.01.1995 г. за сумата от 1 600 000 лв. (стари).

Липсва и спор, че част от сумата - 1 300 000 лв. (стари), е била получена от продажбата на друг имот на страните - апартамент № *, находящ се на [улица], придобит от тях на 24.10.1990 г.

По делото и двамата бивши съпрузи твърдят, че са вложили лични средства в придобиването на първия си апартамент, сумата от продажбата на който впоследствие вложили в закупуването на процесния имот.

Съдът е приел за безспорно по делото, че апартамент № * е бил придобит за сумата от 17 844 лв., от които 12 840 лв. - изплатени чрез изтеглен заем от ДСК, като спорът е за произхода на останалите 5 004 лв., за които всяка от страните твърди, че е формирана от лични средства.

Ищецът твърди, че сумата от 5 000 лв. е част от жилищен влог, който му бил прехвърлен от майка му още през 1984 г. Въззивният съд е приел, че тези твърдения са опровергани от събраните писмени доказателства, съгласно които към 31.12.1989 г. наличната сума по влога е 1 140.09 лв., а към 31.12.1990 г. - 1 151.49 лв., т.е. към датата на придобиване на апартамент № 80 по тази сметка вече не е имало налични 5 000 лв., а и след сключване на договора по същата сметка са останали налични 1 151.49 лв., т.е. сумата от тази сметка не е била нито изтеглена, нито вложена за закупуването на имота.

Въззивният съд е посочил, че във връзка с предаването на сумата от 5 000 лв. са събрани гласни доказателства, като и двете групи свидетели си спомнят, че сумата е била предадена „на ръка“ - съответно от майката на ищеца - лично за него, и от майката на ответницата - лично за нея. Твърденията на страните са, че сумата от 5 000 лв. е била внесена от пари в брой, а остатъкът от 12 840 лв. представлявал изтеглен заем от ДСК. Заключил е, че доколкото не може да се установи по категоричен начин кои точно суми са били вложени в закупуването на апартамента - тези, дадени от родителите на ищеца, или дадените от родителите на ответницата, никоя от страните не е установила по безспорен начин, че е вложила лични средства в размер на 5 000 лв.

По отношение на тегления заем съдът е изложил мотиви, че презумпцията за съвместен принос не е оборена, тъй като изтегленият по време на брака заем, наполовина опростен, е бил изплатен по време на брака между страните. През този период и двамата съпрузи работели и полагали грижи за децата и семейството, предвид което и двамата имат съвместен принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК както в задоволяване нуждите на семейството, така и в покриването на разходите за това съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 СК.

Ето защо съдът е направил извод, че доколкото апартамент № * е представлявал съпружеска имуществена общност, то и получената от продажбата му сума също е била обща собственост на двамата съпрузи. Поради това е намерил за неоснователно както твърдението на В. Н., че този апартамент е негова лична собственост, така и това на С. А., че нейна лична собственост са били 46 % от него. Приел е, че сумата от 1 300 000 лв. (стари), получена от продажбата му и вложена в закупуването на процесния имот, е със съвместен произход и не се явява трансформация на лично имущество за никой от двамата съпрузи.

Относно следващия спорен въпрос – за произхода на остатъка от 300 000 лв. (стари), платени за спорния имот, Окръжен съд – Варна е съобразил твърденията на В. Н., че тази сума била дарена от неговите родители преди сключване на окончателния договор. Съдът е кредитирал показанията на свидетелката К. И., която си спомня, че за къщата на В. не му достигали парите и неговият баща му дал доларите да си доплатят. Свидетелката П. Н. излага, че баща й работел в Л., и когато страните продали апартамента на [улица]и получили 1 300 000 лв., баща й дал на брат й В. долари с левова равностойност 500 000 лв. (стари), от които 300 000 лв. за имота и 200 000 лв. за ремонт и други разходи. В тази връзка съдът е намерил за недоказано твърдението на А. за получена част от сумата под формата на заем, предоставен им от С. З., предвид категоричното отричане от страна на последния, разпитан като свидетел по делото, да е давал заем на страните. По делото не са събрани и никакви доказателства досежно произхода на сумата от 100 000 лв. - че били заплатен задатък по предварителен договор за продажба на първия етаж от сградата, сключен с родителите на ищеца, както и влагането на 1 000 щ. д. - спестявания на семейството.

Въззивният съд е приел, че с оглед на така коментираните гласни доказателства, преценени от него съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК и възприети в тази им част за последователни и непротиворечиви, по делото се установява извънсемейният произход на сумата от 300 000 лв. (стари), като дадена лично на В. Н. от неговите родители.

Въз основа на изложеното, Окръжен съд – Варна е заключил, че предявеният от В. Н. иск е основателен до размер на 300 000 лв. (стари), т.е. за трансформация на лични средства в размер на 18.75 %.

Насрещният иск, предявен от С. А. за установяване на трансформация на лични средства в размер на 37.37 %, съдът е намерил за изцяло недоказан и поради това - неоснователен.

Жалбоподателката С. Й. А. атакува въззивното решение като необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят В. Ц. Н. счита решението на въззивния съд за неправилно, поради противоречие с материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, както и необосновано.

Всяка от страните оспорва касационната жалба на противната страна.

С определение № 172 от 19.04.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по жалбите и на двете страни, тъй като по формулирания от тях въпрос, уточнен и конкретизиран от настоящата съдебна инстанция, съобразно правомощията й: за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, които са от значение за спора, както и доводите на страните, и да обоснове направените от него изводи, обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС и на практиката на ВКС, обективирана в: ТР № 1/9.1.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 19, решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г., ІІ т. о., решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г., ІV г. о., решение № 125/15.01.2020 г. по т. д. № 1204/2018 г., ІІ т. о. и др.

В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат заявеното с касационните им жалби и молят същите да бъдат уважени.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното: По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно ТР № 1/9.1.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 и формираната трайна и непротиворечива практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г., ІІ т. о., решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г., ІV г. о., решение № 125/15.01.2020 г. по т. д. № 1204/2018 г., ІІ т. о. и др., непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по тяхно искане доказателства във връзка с доводите им. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от релевантните доказателства, съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост.

По основателността на касационните жалби:

В настоящия случай въззивният съд е постановил решението си в противоречие с цитираната съдебна практика. Същият не е взел предвид изложените от В. Н. твърдения относно дарената му сума в размер на 5 000 лв., представляваща част от прехвърлен му жилищноспестовен влог, впоследствие изтеглена от него и дадена за съхранение на майка му. Затова и изводите на Окръжен съд – Варна, че по делото не се установява соченият от Н. произход на въпросната сума, тъй като по влога към края на 1989 г. и към края на 1990 г. е имало малко повече от 1 000 лв. (стари), се явяват необосновани. Съдът не е обсъдил, във връзка с доводите на С. А. за влагането в покупката на процесните имоти на сума в размер на 100 000 лв. (стари), получена като капаро, представения по делото договор от 16.01.1995 г., сключен между страните по делото и родителите на В. Н. – Ц. и Р. Н.. Същевременно от въззивния съдебен състав този договор погрешно е възприет като трети предварителен договор между купувачите В. Н. и С. Н. и собствениците на имота в[жк]С.. Въззивният съд не е обърнал внимание на твърденията на А. (и на събраните в това отношение доказателства), че родителите на бившия й съпруг към момента на закупуване на процесните 1/2 ид. ч. от дворно място и къща-югозападен близнак не са разполагали със сума в размер на 300 000 лв. (стари), която да дарят, тъй като вече са били разходвали спестяванията си. Не са взети предвид наведените от С. А. доводи, че тя и ищецът, като семейство, са разполагали със свои средства от трудови възнаграждения за закупуване на имотите, и ангажираните доказателства за доходите им. В решението изцяло липсва обсъждане показанията на един от разпитаните свидетели – И. П.. Окръжен съд – Варна не се е мотивирал съгласно изискванията на процесуалния закон кои свидетелски показания относно кои факти и обстоятелства кредитира, респективно – не кредитира, и по какви причини.

Горното обуславя отмяна на въззивното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и конкретно – на императивната норма на чл. 236, ал. 2 ГПК. Констатираният порок на решението, съставляващ касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. второ ГПК, не може да бъде поправен от касационната инстанция. Това налага връщане на делото на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за постановяване на ново решение по спора от друг състав на въззивния съд, който да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните доказателства, и въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал да формира своите изводи по спора, като надлежно ги мотивира. В частност, същият следва да се обоснове и дава ли вяра на показанията на разпитаните свидетели, за които може да се предположи евентуална тяхна заинтересованост, и защо; при констатиране на противоречия в показанията да изложи кои показания кредитира и в коя част, като се обоснове; да се аргументира какви конкретни заключения прави на база на свидетелските показания. Настоящият съд не присъжда разноски на страните за производството пред себе си. Същите, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на делото от въззивния съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 260640 от 20.10.2020 г. по гр. д. № 1388/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Окръжен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: