Справедливост на наказанието за убийство с особена жестокост

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост * особена жестокост * висока степен на обществена опасност на деянието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 365

гр. София, 25 юни 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Калин Софиянски

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 400 по описа за 2024 г

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Ш., депозирана чрез защитата, срещу решение на Варненски апелативен съд № 139 от 9.10. 23 г, по ВНОХД № 252/23, с което е потвърдена присъда на Варненски окръжен съд № 25 от 30.05.2023 г, по НОХД № 1450/22, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 10.08.2021 г в [населено място], умишлено е умъртвил В. М., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 и чл. 54 НК, е осъден на седемнадесет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 10.08.2021 г.

С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъкват се следните доводи: При определяне на наказанието неправилно е оценено като отегчаващо обстоятелство употребата на психоактивни вещества, което представлява болестно състояние, за което жалбоподателят е лекуван принудително. Първата инстанция е приела, че са налице положителни характеристични данни за подсъдимия, а въззивният съд е застъпил противоположно становище. Не е съобразено трудното детство на подсъдимия и загубата на неговия баща в детска възраст. Не са взети предвид следните смекчаващи обстоятелства: младата възраст на извършителя, неговите самопризнания и проявената критичност. Наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието, на обстоятелството, че деецът е съдействал на разследването, както и на добросъвестното му поведение в хода на наказателното производство. Налице са основанията за приложение на чл. 55 НК.

С жалбата се прави искане за намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата.

Жалбоподателят моли да бъде намалено наложеното му наказание.

Повереникът на частните обвинители изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частните обвинители не участват лично в касационното производство.

Представителят на Върховната прокуратура пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Жалбата е неоснователна.

Въззивният съд е изложил правилни съображения при преценката на справедливостта на наказанието, като е приел, че определеното от първата инстанция наказание седемнадесет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, отговаря на законовия критерий за справедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. В тази насока, от значение е следното:

Касае се за висока степен на обществена опасност на деянието, изводима от наличието на две квалифициращи обстоятелства в рамките на правната квалификация, както и от факта, че агресивното поведение е проявено към лице, което се е намирало в тежка степен на алкохолно опиване, препятстваща възможността му за самоотбрана. Степента на обществена опасност на дееца също е завишена, което произтича от обремененото му съдебно минало / той е осъждан за принуда, палеж, контрабанда на оръжие и вече е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“/ и от отрицателните му характеристични данни / известен е с избухливия си нрав, често употребява алкохол и системно проявява агресивно поведение към околните/. Вярно е, че първата инстанция е приела наличието на положителни характеристични данни, но това становище не е изводимо от събраните по делото доказателства, поради което правилно е коригирано от контролния съд. На следващо място, използването на психоактивни вещества представлява отегчаващо обстоятелство, в какъвто аспект е ценено от съда. Това е така, защото употребата на такива вещества, респективно, на алкохолни напитки, е проявление на свободната воля на личността, негов избор. Когато в резултат на такава употреба се е стигнало до неприемливо за обществото поведение, лицето следва да понесе отговорност за своя избор. Вярно е становището на въззивния съд, че процесуалното поведение на извършителя не би могло да се цени в негова полза, тъй като от началото на наказателното производство спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“. По делото липсват данни жалбоподателят да е съдействал на разследването, а това, че е признал вината си, е оценено като самостоятелно смекчаващо обстоятелство. Що се отнася до довода за трудното детство и преживяната психическа травма в детска възраст, съдът се доверил на становището на вещите лица от СППЕ, че това не е довело до нарушение при формиране на личността, в която хипотеза не би могло да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство. Съдът е взел предвид като смекчаващи обстоятелства: младата възраст на извършителя, неговите самопризнания и проявената критичност към деянието, на които е отдал съответната относителна тежест, приемайки, че наказанието следва да се определи при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.

На следващо място, при преценката за справедливостта на наказанието е от значение и обстоятелството, че при дееца се наблюдават изградени престъпни модели на поведение, които следва да бъдат преодолени по пътя на превъзпитаването му в пенитенциарно заведение. Отчитайки обстоятелството, че жалбоподателят вече е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, но това не е послужило като надежден контрамотив срещу извършване на друго престъпление, каквото е настоящето такова, то, за постигане на целите по чл. 36 НК, той следва да бъде изолиран от обществото за подходящ срок, в рамките на който да бъде приучен към спазване на законите и добрите нрави. Липсата на многобройни смекчаващи обстоятелства, респективно, липсата на изключително такова, препятства възможността за налагане на наказание при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че наказанието отговаря на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, а искането за смекчаването му не може да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение № 139 от 9.10.2023 г, по ВНОХД № 252/23 по описа на Варненски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: