Допустимост на съдебна делба на дворно място с отделни сгради

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 288
гр.София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

Членове: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

при секретаря Даниела Танева, като разгледа докладваното от съдия Коледжикова гр. д. № 1277 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от името на З. К. Т., Р. А. С. и П. А. Д. чрез адвокат К. Г. касационна жалба срещу решение № 283 от 22.11.2023 г. по в. гр. д. № 387/2023 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което след отмяна на решение № 38 от 10.07.2023 г. по гр.д. № 208/2022 г. на Районен съд Чепеларе е допусната съдебна делба на застроено дворно място, съставляващо ПИ № * с площ 485 кв.м., участващ в УПИ * в кв. 33 с площ от 484 кв.м. по плана на [населено място].

Касаторите считат, че въззивният съд е дал неправилен отговор на спорния по делото въпрос дали е допустима делба на дворно място, застроено с две жилищни сгради, едната от които собственост на ищеца, а другата – етажна собственост, в която ответниците притежават отделни жилища. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Допълнителни съображения процесуалният представител на касатора излага в представени писмени бележки.

Ответникът по касация Б. И. Х. изразява становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор.

С определение от № 534 от 05.02.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: „допустима ли е делба на урегулиран поземлен имот, в който всяка от страните притежава сграда в индивидуална собственост, преди да е завършила процедурата по чл. 201 ЗУТ по обособяване на нови УПИ за всяка сграда?“, поради противоречие с решение № 124 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 4849/2019 г. на I г. о. на ВКС; решение № 131 от 27.05.2016 г. по гр.д. № 600/2016 г. на І г.о.

По поставения процесуалноправния въпрос настоящият състав споделя възприетото в практиката на ВКС, изразена в цитираните решения, че допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място, в което има постройки - индивидуална собственост, се преценява с оглед състоянието на имота към момента на разглеждане на делото за делба в първата фаза на производството.

Целта на делбата е прекратяване на съсобствеността или поне съсредоточаването й в по-малък кръг съсобственици, поради което разделянето на дворното място при спазване па посочените изисквания, така че то да обслужва собствениците само на отделни сгради индивидуална собственост или отделни сгради етажна собственост, би отговорило в по-голяма степен на обслужващото му предназначение, т.е. не би противоречало на целта на нормата на чл. 38, ал.3 ЗС. Поделяемостта на недвижим имот е както технически, така и правен въпрос и касае възможността в рамките на втората фаза на делбения процес от обектите в делбената маса да бъде обособени самостоятелни обекта на правото на собственост съобразно броя на съделителите, за да бъде реализирана основната цел на процеса всеки съделител да получи дела си от съсобствеността в натура, доколкото това е възможно.

Градоустройственият статут на имота зависи от възможността от дворното място да могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл.19 ЗУТ за лице към улица и повърхнина, и отстояние на сградите една от друга. Действащият ПУП следва да бъде изменен, така че всеки от новообособените УПИ да обслужва отделен самостоятелен обект. Делбата е недопустима, ако не съществува такава възможност. За изясняване на този въпрос съдът е длъжен да предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл.201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата, а съсобствеността върху новообразуваните УПИ ще бъде прекратена във втората фаза на делбеното производство. Заповедта за изменение на ПУП в този случай влиза в сила с влизане в сила на решението за допускане до делба – чл. 201, ал.3 ЗУТ. За преценка поделяемостта на парцела не е достатъчно становището на главния архитект за възможността за обособяване на два самостоятелни урегулирани поземлени имота: необходимо е да бъде завършена процедурата по чл.201 ЗУТ с издаване на заповед за изменение на плана за регулация.

В изпълнение на задълженията си, произтичащи от принципа за служебно начало, приложим и в особеното исково производство за делба, съдът следва да предприеме процесуалните действия, необходими за движението и разглеждането на делото до постановяване на съдебното решение по чл. 344, ал.1 ГПК, независимо от наличието или отсъствието на съответно изрично искане от страните с оглед приложението на императивната норма на чл. 201 ЗУТ.

По силата на чл.201, ал.1 ЗУТ при съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти съдът изисква становище от общинската (районната) администрация относно поделяемостта на имота. При положително становище главният архитект нарежда с мотивирано предписание до страните да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Задължение на страните по чл.201, ал.3 ЗУТ е да представят на съда проект за изменение на плана, а от своя страна съдът е длъжен да изпрати този проект за издаване заповед за изменението му. Във всички случаи съдът дължи съдействие на страните в отношенията им с общинската администрация по повод делбата.

По касационната жалба.

Предмет на иска за делба е съсобствен УПИ, в който има построени две жилищни сгради, които са изключени от съсобствеността. Едната жилищна сграда с пристройка към нея е собственост на жалбоподателя Б. Х.. Втората жилищна сграда е собственост на ответниците в режим на етажна собственост: З. Т. притежава първия етаж; Р. С. и П. Д. са собственици на втория етаж.

За да допусне до делба дворното място, въззивният съд е приел, че за всяка от жилищните сгради може да се обособи самостоятелен УПИ, който отговаря по площ и лице на изискванията на закона. За този извод съдът се е позовал на становището на главния архитект на [община], че е възможно образуването на два самостоятелни УПИ от процесния парцел, при условие, че Общинският съвет приеме, че теренът е преобладаващо стръмен, както и на заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза, според която теренът на парцела е с наклон 50%, което означава, че е преобладаващо стръмен.

При съобразяване площта и разположението на жилищните сгради, разстоянията между тях, както и лицето на парцела, вещото лице е предложило проект за разделяне на два УПИ от по 242,50 кв.м., съответно с лице 18,30 м. и 19,90 м. Посочената площ е със 7,50 кв.м. по-малко от определената в чл.19, ал.1, т.5 ЗУТ като при прилагане разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗУТ е допустимо образуване на УПИ с намалена площ.

Главният архитект на общината е дал становище, че имотът е поделяем и по заявление на Б. Х. е допуснал със Заповед № 160 от 19.04.2022 г. изработване на проект за изменение на ПУП – план за регулация и застрояване на имота. В изпълнение на това предписание със заявление от 18.08.2022 г. съделителят Х. е внесъл проект за разделяне на УПИ. В отговор на заявлението с писмо от 03.10.2022 г. Х. е уведомен, че искането следва да е направено от всички съсобственици на имота. Няма данни проектът да е разгледан от ЕСУТ, нито да е издадена заповед на кмета на общината за изменение на ПУП- ПРЗ.

В ППВС № 2/82 г. , т. 1, б. "д" прието, че е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. В своята практика Върховният касационен съд последователно приема, че делбата на такъв съсобствен поземлен имот би била допустима, ако от него могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ, които да обслужват съществуващите сгради. Тъй като допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място се преценява с оглед състоянието и градоустройствения статут на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството, от значение за допускане или отхвърляне на иска за делба е дали към този момент има завършена административна процедура по чл. 201 ЗУТ с издаване на заповед за изменение на плана за регулация. Когато по делото са събрани доказателства за поделяемост на имота, взето е становище на главния архитект и е дадено предписание на страните за внасяне на проект за изменение на действащия план за регулация, което те са изпълнили, но не издадена заповед за изменение на плана, процедурата по обособяване на нови УПИ не е завършена. В тези случаи в изпълнение на задължението си по чл. 7 и чл. 10 ГПК да съдейства на страните за изясняване на фактите, които са от значение за решаване на делото, съдът следва да изиска от компетентния административен орган да се произнесе. Преди въпросът за поделяемостта на имота да е разрешен окончателно с влязъл в сила административен акт - заповед на кмета за изменение на регулацията, респ. отказ да бъде допуснато такова изменение, съдът не може да пристъпи към постановяване на решение по чл. 344 ГПК по допускане на делбата, тъй като от решаването на този въпрос зависи дали земята ще бъде със статут, аналогичен на обща част поради предназначението му да обслужва сградите в него, в който случай делбата би била недопустима, или със статут на обикновена съсобственост, която подлежи на делба на общо основание.

По тези съображения въззивното решение, с което е допусната делба на урегулирания поземлен имот преди да е завършила процедурата по чл. 201 ЗУТ по обособяване на нови УПИ за всяка от двете жилищни сгради, е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. На основание чл. 281, т.3 ГПК същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане съдът следва в съответствие с чл.134, ал.2, т.7 ЗУТ да изпрати изготвения от съделителя Х. проект за изменение на ПУП-ПРЗ за поземлен имот № *, за който е отреден УПИ *, кв.33 по плана на [населено място], на кмета на Община Чепеларе за завършване на процедурата по чл. 201 ЗУТ с издаване на заповед за изменение на действащия план за регулация, респ.отказ от допускане на изменението. При изпращането на проекта на административния орган следва да се обърне внимание, че е приложима разпоредбата на чл.134, ал.2, т.7 ЗУТ, а не тази по на чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ, поради което не е необходимо съгласието на всички съсобственици. Съгласно чл.201, ал.5 ЗУТ делбеният съд не е обвързан от становището на главния архитект за неподеляемост като може да извърши контрол за законосъобразност на това становище и да даде задължителни указания в тази връзка. Едва след завършване на процедурата по чл.201 ЗУТ ще бъде възможно да се извърши преценка за поделяемост на имота в зависимост от постановения административен акт.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 283 от 22.11.2023 г. по в. гр. д. № 387/2023 г. по описа на Окръжен съд – Смолян.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.