Недопустимост на представяне на стари доказателства пред въззивния съд

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 183

гр. София, 22.11.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 4111/2022 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. А. А., К. А. А., И. И. С. и Д. А. М. срещу въззивно решение № 262142 от 28.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 5386/2021 г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответната страна по жалбата А. Д. А. е подала писмен отговор, в който е изразила становище за нейната неоснователност.

С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 20022289 от 25.01.2021 г. по гр. д. № 42086/2019 г. на Софийския районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователни предявените от касаторите против А. Д. А.-П. искове с правна квалификация по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на всеки от тях по 10 000 лв., които суми представляват обезщетения за лишаване от ползване на 2/6 ид. части от фабрична сграда на пет етажа с идентификатор **** по КККР на [населено място], построена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], представляващ имот с пл. № * в кв. 36 по плана на [населено място], м. „*-*“, за периода от 13.10.2015 г. до 14.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2019 г., както и по 3041,91 лв. мораторна лихва върху главниците за периода от 19.07.2016 г. до 18.07.2019 г.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че процесният имот е бил съсобствен между Б. А. А., К. А. А., И. И. С., Д. А. М. и Г. Х. П., при квоти по 5/24 ид. части за първите четирима и 4/24 ид. части за последния. Г. Х. П. е починал на 22.08.2018 г., като ответницата А. Д. А.-П. е негова преживяла съпруга. От събраните по реда на чл. 266, ал. 2 ГПК писмени доказателства от въззивния съд, а именно саморъчно завещание, съставено на 02.09.2011 г. от Г. Х. П., вписано в Службата по вписванията – София, с вх. № 9785 от 26.02.2019 г., акт № 198, том II, дело № 7077/2019 г. и протокол за обявяване на саморъчно завещание, с рег. № 15998/26.11.2018 г., съставен от нотариус П. П., с рег. № 157 на НК, е установено, че същият се е разпоредил в полза на своя брат Б. Х. П. с всички свои движими вещи и недвижими имоти, както и с всички суми по банкови сметки, открити на негово име в България и чужбина, в т. ч. и откритите в САЩ и Франция.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че саморъчното завещание е общо по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН, поради което третото за спора лице Б. Х. П. е придобил по силата на наследствено правоприемство цялото наследствено имущество на Г. Х. П., включително правото на собственост върху притежаваните приживе от наследодателя 4/24 ид. части от процесния недвижим имот. Тъй като по делото липсват данни завещанието да е оспорено по реда на чл. 42 ЗН или да е реализирано потестативното право по чл. 30 ЗН от ответницата, въззивният съд е приел, че спорното вещно право не е преминало в патримониума на последната и между страните по делото не е налице съсобственост по отношение на процесния недвижим имот. С оглед липсата на една от материалните предпоставки за възникване на притезателните права на ищците, заявените с исковата молба претенции са приети за неоснователни.

Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за допустимостта на приемане на доказателства от въззивната инстанция, които страната е могла да посочи и да представи пред първоинстанционния съд, без да изложи и обоснове причините, поради които не е сторила това.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав възприема практиката на ВКС, обективирана в решение № 38 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 2750/2021 г., IV г. о., решение № 136 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 4465/2018 г., IV г. о., решение № 859 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1295/2009 г., IV г. о., решение № 29 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 1482/2018 г., I г. о., решение № 60 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 4474/2013 г., III г. о., и др., в които е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 266 ГПК във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата група са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, като причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани. Втората група са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят доказателства за тях, когато не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата и съответно в срока за отговор. Когато въззивният съд прецени, че доказателствата са нови по смисъла на тази разпоредба (когато страната, въпреки че е положила дължимата грижа за добро водене на делото, обективно не е могла да узнае, да посочи или да представи доказателствата), той следва да постанови събирането им доколкото същите са допустими и относими към спорното право.

С оглед отговора на поставения въпрос въззивното решение се явява неправилно.

За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че ответницата не е наследник на своя съпруг, респ. че спорното право не е преминало в нейния патримониум, тъй като от представени от нейния пълномощник във въззивното производство с допълнителна молба от 25.11.2021 г. писмени доказателства – саморъчно завещание, съставено на 02.09.2011 г. от Г. Х. П., вписано в Службата по вписванията – София, с вх. № 9785 от 26.02.2019 г., акт № 198, том II, дело № 7077/2019 г. и протокол за обявяване на саморъчно завещание, с рег. № 15998/26.11.2018 г., съставен от нотариус П. П., с рег. № 157 на НК, е установено, че същият се е разпоредил в полза на своя брат Б. Х. П. с всички свои движими вещи и недвижими имоти, както и с всички суми по банкови сметки, открити на негово име в България и чужбина. Този извод обаче е направен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до нарушение на материалния закон, тъй като с посочената допълнителна молба е представен и нот. акт № 134/31.05.2019 г., обективиращ договор за покупко-продажба на недвижим имот /апартамент/, сключен преди предявяването на настоящия иск на 19.07.2019 г., в който като продавачи са участвали Б. Х. П. и ответницата, като при съставянето на акта са били представени и посочените писмени доказателства, вкл. декларация за признаване на саморъчното завещание. Предвид това се налага извод, че представените във въззивното производство писмени доказателства не попадат под никоя от посочените по-горе две групи доказателства, които е могло да бъдат представени пред въззивния съд съгласно чл. 266 ГПК, т. е. приемането им е недопустимо, поради което същият не е следвало да разреши спора въз основа на тях. Посоченото нарушение на съдопроизводствените правила и направеният от въззивния съд извод, че ответницата не е наследник на починалия й съпруг, от своя страна е довело до необсъждане в нарушение на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК на направените от нея във въззивната жалба оплаквания за неправилност на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, което налага, след отмяната на въззивното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1-3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат съгласно чл. 194, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И :

О т м е н я въззивно решение № 262142 от 28.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 5386/2021 г. на Софийския градски съд.

В р ъ щ а делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: