Намаляване на наказание за смърт при лов поради съпричиняване от пострадалия

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 205

Гр.София, 22.04.2026г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретаря Г.ИВАНОВА и

в присъствието на прокурора Е.СТОЯНОВА

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 148/2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила касационна жалба от адв.Р. К., защитник на подс. А. Ю. Х., срещу решение № 137/18.11.2025г. на АС-гр.Варна по ВНОХД № 128/2025г.

В касационната жалба се релевират основанията по чл.348, ал.1,т.1, т.2 и т.3 НПК. Твърди се, че материалният закон е нарушен, тъй като съдебните инстанции незаконосъобразно не са приели наличието на предпоставките на чл.15 НК, които изключват вината на подсъдимия, както и че при определяне на наказанието не са приложили разпоредбите на чл.55 НК. Нарушения на процесуалните правила се откриват в аналитичната дейност на въззивния съд, която според защитата е била опорочена в резултат на игнориране на доказателства, по-специално обясненията на подсъдимия. Твърди се липса на мотиви към решението, доколкото отсъстват отговори на направени възражения от страна на защитата. Касаторът атакува въззивния съдебен акт и по повод определеното на подсъдимия наказание, като счита същото за несправедливо завишено. Иска се от касационната инстанция да оправдае подсъдимия, алтернативно да отмени решението и да му наложи административно наказание или да върне делото за ново разглеждане или да измени въззивния акт и намали наложеното наказание до предвидения законов минимум.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, подсъдимият и защитникът му не се явяват. В писмена молба защитникът заявява, че поддържа доводите изложени с касационната жалба.

Частните обвинители Г. А. и С. А. се явяват лично и с повереника си адв.И.. Защитават позицията, че решението на въззивния съд е законосъобразно и не страда от посочените в жалбата на подсъдимия пороци. Повереникът подчертава, че фактите са установени правилно, а изводите, че подсъдимият е нарушил правилата и задълженията за водене на лов, с което е причинил съставомерния резултат, са законосъобразни. Оспорва тезата на защитата за случайно деяние. Пледира за оставяне на решението в сила.

Частният обвинител Г. А. не се явява и не взима отношение по депозираната касационна жалба от подсъдимия.

Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява, че касационната жалба не е основателна. Намира, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, че изводите му не се основават на предположения, а на надлежно събрани и вярно интерпретирани доказателства, при което е отделено нужното внимание на тезата на подсъдимия, че е стрелял по диво прасе и случайно е прострелял пострадалия. Отхвърлянето ѝ е резултат от логично и правилно тълкуване на доказателствата. Що се отнася до искането да се изключи вината на подсъдимия на основание чл.15 НК, то прокурорът застъпва становището, че в конкретната ситуация действията на подсъдимия не могат да се определят като случайно деяние. Наказанието, според представителя на държавното обвинение, е справедливо индивидуализирано, а съпричиняването от страна на пострадалия не е пренебрегнато от съда, а е отчетено с нужната тежест. Предлага въззивният съдебен акт да се остави в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 5 от 07.02.2025 г. по НОХД № 387/2024 г. по описа на Окръжен съд - гр. Разград, подсъдимият А. Ю. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 123, ал.1 НК за това, че на 02.12.2023г. в местността „К.“ в землището на [населено място], обл.Р., като участник в организиран групов лов на дивеч, причинил смъртта на С. А. А. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност- лов на дивеч, като произвел два изстрела с ловна карабина в нарушение на чл.59, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, на чл.293,т.5 и т.6 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, утвърдени със Заповед № РД- 09-354/08.04.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите, на чл.7,т.14 и чл.8,т.1 и 3 от Указанията за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели приети от УС на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“, поради което му е определено наказание от 3 години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за срок от четири години на основание чл.66 НК. На основание чл.160, вр. чл.123, вр. чл.37, ал.1,т.7 НК, подсъдимият е бил лишен от право да упражнява ловна дейност за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото.

Депозирани жалби от името на подсъдимия и от частните обвинители са инициирали въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. С решение № 137/18.11.2025г. на АС-гр.Варна по ВНОХД № 128/2025г. присъдата е била изменена, като подсъдимият е бил признат за невиновен в нарушаване изискванията на чл.7, т.14 и чл.8, т.3 от Указанията за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели приети от УС на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“. Присъдата е потвърдена в останалата й част.

Касационната жалба на подсъдимия е частично основателна.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК.

Касационната инстанция ще се спре първо на направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото те имат приоритетно значение относно крайните изводи.

На първо място, касаторът счита, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, доколкото в съдебните актове са приети за установени факти, които не са включени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Касае се за твърдението, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият е забелязал движещ се обект, по който е стрелял, а съдебните инстанции са приели, че е бил налице единствено обект. Посоченото като пропуск обстоятелство, не може да се определи като рефлектиращо негативно върху пълноценното упражняване правата на подсъдимия, включително и правото му на защита. Фактите, по които е бил предаден на съд са ясно формулирани, включително и тези касаещи възприятията на подсъдимия относно обекта, по посока на който е стрелял . Предмет на анализ са били и двете основни тези – тази представена от подсъдимия, че е стрелял по движеща се цел- диво прасе, както и втората, че това е станало всъщност по неясна цел и шум, с което изстрелът е попаднал в тялото на намиращия се на около 40 метра от него пострадал и е причинил смъртта му. Не се констатира надграждане на обстоятелства, които да са нови, непознати и изненадващи за подсъдимия, поставящи го в положение на неосведоменост относно фактическата рамка на повдигнатото му обвинение.

На второ място, касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е игнорирал именно тази част от обясненията на подсъдимия, в която същият е изложил своята версия за случилото се, а именно, че е стрелял по ясно видима цел- преминаващо диво прасе. Обясненията му са детайлно разисквани от съдебните инстанции, като в изпълнение на задълженията за обективно и всестранно разследване въззивният съд е провел съдебно следствие и е изслушал заключение на назначена комплексна експертиза, анализирала въпросите относно траекторията на изстрелите, местоположението на телата на подсъдимия и пострадалия, причините за смъртта на пострадалия. Дадени са били разяснения и във връзка с обясненията на подсъдимия, че е стрелял по ясно видима цел – преминаващо диво прасе. Мотивирано са кредитирани експертните заключения, включващи и изводите, с които тезата на подсъдимия се отхвърля, като недостоверна. Така че несъгласието на съда с твърденията на подсъдимия не е основано на декларативно игнориране на обясненията му, а е мотивирано с последователен и логичен анализ на доказателствата, включително и на заключението на въпросната експертиза.

Всъщност с представените в касационната жалба доводи защитата желае изменение във фактическата обстановка, представяйки свой прочит на доказателствата при кредитиране изцяло като достоверни на обясненията на подсъдимия, което основателно е отхвърлено от съдебните инстанции.

Не могат да се споделят възраженията на касатора, че въззивният съд е оставил без отговор възраженията именно в тази насока. Както заключението на комплексната съдебна експертиза относно невъзможността нараняването на пострадалия да е от рикошет, така и съпоставката на траекторията на двата изстрела, анализирани редом с показанията на свидетелите относно проведените телефонни разговори с пострадалия, непосредствено преди и по време на възпроизведения от подсъдимия изстрел, са довели и до законосъобразното мотивиране на крайния извод на съда, че тезата на подсъдимия не може да се приеме за достоверна. Най-малко защото не кореспондира с направените математически изчисления относими към директното попадение на куршума в тялото на пострадалия, позицията и местонахождението му, което изключват реалното преминаване на диво прасе между двамата мъже на разстояние по -малко от това, на което са отстоели един от друг.

Може да се обобщи, че процесуалната дейност на въззивния съд не страда от пороци, а възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения следва да се оставят без уважение.

Относно касационното основание по чл.348, т.1 НК.

Пред настоящата инстанция касаторът отново поставя искането си деянието, извършено от подсъдимия да се определи като случайно по смисъла на чл.15 НК и той да бъде оправдан.

Теорията и съдебната практика отстояват последователно тезата, че за да е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 НК следва деецът да не е бил длъжен или да не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Общото с небрежността, като форма на вина е, че и в двата случая извършителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но при небрежността, той е длъжен и е могъл да предвиди настъпването им. В настоящия казус, не може да се сподели тезата на защитата за отпадане отговорността на подсъдимия поради липса на виновно поведение. Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка, съдебните инстанции са направили верни изводи за това, че той действително не е предвиждал настъпването на престъпните последици, но е могъл и е бил длъжен да го стори. Задължението му произтича от установените в чл.293, т.6 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, утвърдени със Заповед № РД- 09-354/08.04.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите и в чл.8,т.1 от Указанията за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели приети от УС на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ забрани да се стреля по неясна цел и шум, които той е нарушил. Възможността да предвиди последиците се обуславя от конкретиката на казуса, установяваща знание у подсъдимия, че при втората гонка като гоначи са определени той и пострадалия, че последният е навлязъл вече в ловното поле, че е имал ориентировъчна представа за посоката на придвижване на пострадалия, че като ловец с дългогодишен опит и постижения на добър стрелец е имал изградени умения за начина на водене на лова и точността на стрелбата. Въпреки познанията му относно правилата за провеждане на лов и надлежното му инструктиране в началото на лова, той е нарушил описаните по-горе задължения произтичащи от правилата за ловуване, като с действията си е причинил съставомерния резултат.

Ловът, като правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност поставя изискването за строго спазване на правила за провеждането му и въвежда за участниците редица задължения и забрани, именно защото поставя в риск тези, които го практикуват, както поради боравенето с огнестрелно оръжие, така и заради спецификата на външните условия, съпътстващи провеждането му. За това и задължението да не се стреля без ясно видима цел и при шум, отговаря на нуждата от минимализиране на риска за участниците и гарантиране на техния живот и здраве. При изложените вече аргументи по отношение законосъобразния отказ на съдилищата да се доверят на версията на подсъдимия за стрелба по ясна цел- преминаващо диво прасе, застъпването на тезата за „случайно деяние“, се явява неоснователно.

В тази връзка трябва да се отбележи, че е основателно възражението на защитата, че част от инкриминираните нарушения касаят общи норми, които не са в причинна връзка с резултата. Въпреки оправдаването на подсъдимия от въззивния съд по част от първоначално повдигнатите обвинения, настоящата инстанция трябва да отбележи, че разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗОБВВПИ действително е обща и се отнася до изисквания към лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях да ги опазват и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им. Тя не съдържа изискване за конкретно дължимо поведение отклонението, от което да е довело до настъпване на съставомерните последици, поради което приложението й би се явило основателно, ако няма друго конкретно по съдържание правило за поведение, което да е нарушено.

Що се отнася до разпоредбата на чл.293,т.5 от Правилата, то при условие, че въззивният съд е приел, че подсъдимият следва да бъде оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за нарушение на чл.7,т.14 и чл.8, т.3 от Указанията, защото не се установява да е стрелял по посока на хора и животни то същият не следва да носи отговорност и за нарушение на чл.293,т.5 от Правилата, която въвежда същата забрана.

Дефинирането на конкретното поведение на подсъдимия като стрелба по шум и цел, която не е ясно видима, предопределя нарушение свързани само с правилата, очертани в чл.293,т.6 от Правилата и чл.8,т.1 от Указанията. Действително те въвеждат еднакви забрани по отношение на стрелбата по неясно видима цел , но това не означава, че подсъдимият е извършил нарушения само по един от тези актове, защото стреляйки по неясно видима цел, той практически нарушава едновременно съответните забрани от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии и тези от Указанията за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели.

Въззивният съд е изложил и мотиви относно наличието на причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалия и вменените във вина на подсъдимия нарушения, с което е изпълнил задължението си да запълни бланкетния състав на чл.123 НК с нужните правни норми и да обоснове връзката между нарушаването им и причинения резултат.

Въпреки констатирания пропуск на въззивния съд, при определяне точно на нарушените правила и норми, относими към състава на чл.123 НК, крайният правен извод относно законосъобразното ангажиране отговорността на подсъдимия за извършено престъпление по чл.123 НК е верен. Той е предприел забранени действия, при осъществяване на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, като по време на лов е възпроизвел изстрел по неясно видима цел и шум в посока, в която се е намирал пострадалия и с това е причинил смъртта му.

По така изложените съображения, касационният състав намира, че материалният закон е приложен правилно. Това изключва основателността на претенциите за оправдаване на подсъдимия, както и за наказването му по административен ред, доколкото в настоящия казус ясно се очертават предпоставките за ангажиране на наказателната му отговорност, предвид тежестта на причинения съставомерен резултат и виновното му поведение .

Като довод за нарушение на материалния закон се прави и възражението срещу отказът на въззивния съд да индивидуализира наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 НК. В принципен план оплакването има отношение и към справедливостта на определеното наказание, доколкото е свързано с претенции за намаляване на размера му и преразглеждане на въпросите относно комплексната санкция, включваща и лишаване от право.

В тази част жалбата е основателна. Потвърденото от въззивния съд наказание, наложено от първата инстанция е три години лишаване от свобода. Апелативната инстанция се е съгласила с фактите, определени като смекчаващи отговорността на подсъдимия / чисто съдебно минало, добри характеристични данни за трудова ангажираност, съпричиняване от страна на пострадалия/, внесла е корекции в кръга на отегчаващите такива, посочвайки единствено, че в тежест на подсъдимия следва да се отчете високата обществена опасност на деянието. Наличието на едно отегчаващо отговорността обстоятелство, колкото и лишено от правилни аргументи да е, не може да мотивира краен извод наказанието да се индивидуализира при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при условие, че всъщност е отбелязан определен превес на първите. Предвид така отчетената несъразмерност, настоящата инстанция счита, че при отмерване на наказанието неправилно е преценена тежестта и значението на смекчаващите отговорността на подсъдимия факти, както и че незаконосъобразно е отказано приложението на чл.55 НК при индивидуализиране на наказателната отговорност.

С определяща тежест е трябвало да се вземе предвид значителното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия обективирано с неносенето на светлоотразителна жилетка и шапка по време на инцидента. Като ловец с опит, на който е бил проведен и съответния инструктаж сутринта преди лова, пострадалият е бил наясно с важността на облеклото, което е следвало да носи. Игнорирайки това обстоятелство, пострадалият е спомогнал определено за неблагополучното развитие на събитията, без това обстоятелство да изключва виновното поведение на подсъдимия. Настоящият съдебен състав го оценява като изключително смекчаващо отговорността на дееца, при което и най-лекото предвидено в санкционната част на чл.123, ал.1 НК наказание се явява несъразмерно тежко. По тези съображения, касационният съд намира, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да се реализира при смекчените условия на чл.55, ал.1,т.1 НК и наказанието „лишаване от свобода“ се индивидуализира под законовия минимум от една година, а именно- шест месеца лишаване от свобода. Размерът на редуцираното наказание съответства на целите на генералната и специалната превенции, адекватно отразява нуждата от наказателна репресия по отношение на конкретния подсъдим и спецификата на обстоятелствата, при които е извършено деянието.

Предвид приложението на чл.66 НК следва да се преразгледа и въпросът за изпитателния срок. С оглед на размера на наказанието лишаване от свобода определено след приложението на чл.55 НК, касационната инстанция счита, че справедливият изпитателен срок трябва да се редуцира на три години. Той съответства на личната обществена опасност на дееца, чието поправяне и превъзпитание би се постигнало и при определяне на наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отложи за минималния изпитателен срок от три години.

Що се отнася до лишаването от право подсъдимият да упражнява ловна дейност, то срокът му трябва да се намали на 6 месеца. Не са налице предпоставки за отпадането му изцяло, доколкото основната причина за настъпване на съставомерния резултат са нарушения на правилата за водене на лов, изискващи и адекватна санкция на подсъдимия касаеща именно ловната му дейност.

По така изложените съображения, касационната инстанция намира за частично основателна жалбата на подсъдимия. Не са налице основания той да бъде оправдан, нито да избегне наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Не са допуснати и нарушения, опорочаващи атакувания съдебен акт до степен, че да водят до неговата отмяна. Единствено наказанието следва да се съобрази с установеното изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при което касационният съд реализира правомощията си по чл.354, ал.2,т.1 НПК и изменя въззивното решение, като прилагайки чл.55, ал.1,т.1 НК редуцира наложеното на подсъдимия наказание на шест месеца лишаване от свобода и намалява изпитателния срок по чл.66 НК на три години. Намалява и срока на лишаване от право по чл.160, вр. чл.123, вр.чл.37, ал.1,т.7 НК на шест месеца.

Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.2,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение № 137/18.11.2025г. на АС-гр.Варна по ВНОХД № 128/2025г. като на основание чл.55, ал.1,т.1 НК намалява: - наложеното на подс. А. Ю. Х. наказание за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК на шест месеца лишаване от свобода; - изпитателния срок на основание чл.66 НК на три години считано от влизане на присъдата в сила ; - срока на лишаването от право да упражнява ловна дейност на шест месеца.

Оставя в сила решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: