Потвърждаване на 11 години затвор за опит за убийство при домашно насилие

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 295

гр. София, 25.06.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на дванадесети юни, през две хиляди двадесет и шеста година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ДАЦОВ

ИВАН СТОЙЧЕВ

при секретаря Г.Иванова и в присъствието на прокурор А.Петрова , като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №428/2026 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по жалба от адв.В.А. – защитник на подсъдимия Б. С. Ф., срещу Решение №353 от 04.11.2025 год. по описа на ВНОХД №881/2025 год. на Апелативен съд – София, НО – VI състав.

Оплакванията в жалбата са за наличието на касационните основания визирани в чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК.

По делото е депозиран и касационен протест с основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК.

В хода на делото по същество пред ВКС – представителят на ВКП не поддържа касационния протест, а касационната жалба сочи, че е неоснователна. Не са допуснати съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Няма и явна несправедливост на наказанието. В тази връзка предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила.

Адв.А. – защитник на подсъдимия поддържа претенцията само по отношение на чл.348, ал.1, т.3 НПК. Счита, че определеното наказание е прекомерно и дава пример с други случаи, при които за по-тежки престъпления са определени по-леки наказания. По разглежданото дело, според него, става дума за маловажен семеен скандал с три прорезни рани.

Подсъдимият Ф. в своя защита твърди, че не е извършил престъпление по повдигнатото му обвинение, че целият процес е бил предубеден, че не са му давали възможност да се изкаже и да поиска събиране на доказателства, че е нямало домашно насилие, че всичко е направено, за да може пострадалата да вземе пари от него и след присъдата е оставила без грижа децата си, а едното е било накарано да сключи брак. Твърди и, че наказанието е твърде голямо, тъй като не е извършил тежко престъпление. Всички права са му били отнети от съда и прокуратурата.

В последната си дума подсъдимият разчита на съвестта на съда и моли за справедливост.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, установи следното:

С Присъда №34 от 06.03.2025 г., СГС, НО-XVII състав по НОХД№1661/2024 год. е признал подсъдимия Б. С. Ф. за виновен в извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6а вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 и във вр. чл.54 НК го е осъдил на 15 години „лишаване от свобода“ при „строг“ режим. СГС е приложил разпоредбата на чл.59, ал.1 НК. Произнесъл се е и по чл.189 НПК.

С Решение №353/04.11.2025 год. САС, НО-VI състав по ВНОХД№881/2025 год. е изменил присъдата на СГС в частта относно наказанието като го е намалил от 15 на 11 години „лишаване от свобода“. Потвърдил е съдебния акт в останалата му част.

По отношение на наведените основания в касационния протест:

Прокурор при САП е навел като довод касационното основание визирано в чл.348, ал.1, т.1 НПК – нарушение на материалния закон. Твърди се, че САС незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.58А НК без в първоинстанционното производство да е провеждано съкратено съдебно следствие.

Горното възражение, което не е поддържано от представителя на ВКП, е в разрез с данните по делото. С решението си САС не е приложил разпоредбата на чл.58А НК, а чл.58, б.А НК, което прави протеста неоснователен.

По отношение на наведените доводи в касационната жалба и допълнителните аргументи от защитника и подс.Ф. представени в хода на съдебното производство пред ВКС:

Макар и защитникът да не поддържа основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК, съдът ще следва да коментира същото поради обстоятелството, че подсъдимият в хода на съдебното производство заяви, че неправилно е бил подведен под отговорност за процесното престъпление.

В тази връзка следва да се отчете, че не се наблюдава нарушение на материалния закон. С оглед приетите факти по атакуваното решение на САС, законът е приложен правилно като приетата правна квалификация по чл.116, ал.1, т.6а вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК е в съответствие с наличната доказателствена съвкупност. Що се отнася до твърденията на подсъдимия, че не е извършил процесното престъпление и разпитаните свидетели не казвали истината, същите са ирелевантни в конкретния случай. Настоящият състав е необходимо да подчертае, че несъгласието с анализа на доказателствата и с приетите от съда факти не съставлява нарушение на материалния закон. Съдът поотделно и в тяхната съвкупност е анализирал всички налични по делото доказателства, преценил е като е съпоставил гласните доказателствени средства и изчерпателно е обосновал защо кредитира съответните свидетелски показания. Още повече, че отбелязаните възражения на подс.Ф. по-скоро са въпрос на процесуални правила за оценка на доказателства визирани като основание в чл.348, ал.1, т.2 НПК, което също не е налице, а не нарушение на материалния закон по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Този съд нееднократно е имал възможност да отбележи, че за да е налице нарушение на материалния закон е необходимо да се констатира, че съдът е приложил норма, която не е трябвало да бъде консумирана или не е бил приложен закон, който е трябвало да бъде приложен, което в случая не се наблюдава. От друга страна, несъгласието на подсъдимия с приетото от САС е без значение, тъй като съдът правилно е квалифицирал поведението на дееца спрямо приетата по делото фактическа обстановка. Същото се отнася и по отношение на оплакването за липса на реализирана квалификация по чл.116, ал.1, т.6а НК. Контролираният съд с оглед наличните доказателства и кредитираните такива правилно е квалифицирал въпросното престъпление по горецитирания текст. Видно от мотивите за това към решението на САС – л.16-17, подробно е разяснено защо е налице тази квалификация и настоящият състав напълно се солидаризира с въпросния анализ.

На следващо място, подсъдимият заявява, че прокуратурата и съдът са му отнели всички права и не са му дали възможност да ангажира доказателства в своя защита. Напротив, видно от материалите по делото и на подсъдимия, и на неговия защитник е дадена възможност за това и не са му ограничавани правата предвидени по НПК. С въззивната жалба не са правени доказателствени искания, а в хода на въззивното производство съдът е дал възможност на подсъдимия за обяснения, което същият е сторил. В последствие всички страни са заявили, че нямат доказателствени искания и делото е изяснено от фактическа страна. В този смисъл са спазени всички права на подсъдимия, включително като му е дадена възможност да представи доказателства и да направи доказателствени искания.

По отношение на основното оплакване от подсъдимия и неговия защитник за явна несправедливост на наказанието. Доводът на касаторите, че определеното наказание е явно несправедливо, тъй като както се виждало от цитираните към жалбата други решения, ВКС за сходни деяния е налагал по-леки наказания, не може да се сподели от настоящия състав. В контекста на горното следва да се обърне внимание, че българската правна система е част от континенталната такава и при нея не се признава съдебният прецедент като източник на правото. Именно поради тази причина механичното съпоставяне на размерите на наказанията по различни дела е юридически неиздържано. Следва да се напомни и още нещо важно, че практиката на ВКС има за основна цел да уеднаквява тълкуването и прилагането на закона, а не да налага еднакви по размер наказания за престъпления от един и същи вид, изолирано от техния конкретен контекст. В допълнение, а и за пълнота следва да се каже, че основен принцип в българското наказателно правораздаване е индивидуализацията на наказанието, визирано в чл.54 НК. В цитираните от защитата решения на ВКС, съдилищата са отчели конкретни за съответния казус смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и изкуствената им съпоставка с настоящия казус се явява непрецизна.

По настоящото дело, САС е съобразил съответната специфика на процесния случай. Обосновал е, стъпвайки на доказателствената маса, че окръжният съд не е взел предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства и по този начин е коригирал първоинстанционния съдебен акт като е намалил наказанието. Неоснователно е възражението, че се касае за „маловажен семеен скандал с три прорезни рани“. Видно от съдебно-медицинската експертиза с раните на врата, лявата гръдна половина и дясната раменна област са засегнати големи кръвоносни съдове довели до голяма кръвозагуба – анемия, поставяйки в риск живота на пострадалата. Самите удари са нанеси в главата и горната част на тяло, тоест към жизнено важни органи, което е целенасочен подход към живота на пострадалата М.. Именно поради тази причина, а и с оглед на дързостта, с която е извършено деянието - арогантност, упоритост и неотклонност да бъде реализирана целта, води след себе си до извода, че деянието в никакъв случай не може да се квалифицира като „маловажно“. Видът на телесните повреди също не е определящ, тъй като без специализираната болнична намеса е имало реална опасност за живота на С. М.. С оглед на всичко това, може да се каже, че съдът е съобразил всички отегчаващи отговорността обстоятелства.

От друга страна, видно от л.18-19 на решението, САС подобно е анализирал и смекчаващите отговорността обстоятелства, включително и чистото съдебно минало, а не както сочи защитникът, че това не е било взето предвид. Съобразени са добрите характеристични данни, трудовата ангажираност, това, че деянието е останало на фаза опит, че същото е изключение в живота на подс.Ф., трудовата му ангажираност, грижата за децата, което е довело САС до извод свързан с корекция в оценъчната дейност на първата инстанция, видно от л.20 на мотивите към решението, а оттам до намаляване на определеното наказание от 15 на 11 години „лишаване от свобода“. В контекста на горното съдът е съобразил и това, че въпреки наличието на множество смекчаващи обстоятелства те не са достатъчни за приложение на нормата на чл.55 НК. За сметка на това, САС съобразявайки доказателствата по делото, правилно е приложил разпоредбата на чл.58, б.А НК. Именно поради всичко гореизложено, определеното наказание не може да се приеме като явно несправедливо. Съгласно константната практика на ВКС и законовата дефиниция на чл.348, ал.5 НПК, явно несправедливо е само това наказание, което очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите визирани в чл.36 НК. В процесния случай съдът правилно е съобразил всички факти по делото, което е довело до това, че определеното наказание съответства на обществената опасност на конкретния извършител и неговото деяние. Постигнати са целите визирани в чл.36 НК – реализиране на специалната и генерална превенция. Не на последно място, съдът е приложил законът в неговите рамки и е мотивирал защо е избрал именно този размер на наказанието.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №353 от 04.11.2025 година по описа на ВНОХД №881/2025 година на Апелативен съд – София, НО-VI състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.