Отмяна на оправдателна присъда за средна телесна повреда поради процесуални нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

Средна телесна повреда * съществени процесуални нарушения * отмяна на въззивна оправдателна присъда * неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото

5
Р Е Ш Е Н И Е

№. 21

Гр. София, 14 януари 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 966/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново и по касационна жалба на адв. Р. И., повереник на частния обвинител и граждански ищец Р. Е. А. против въззивна присъда № 20/22. 05. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 40/2025 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново (ВТОС).

В протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Изразено е несъгласие с изводите за недоказаност на обвинението, като се поддържа, че съдът е интерпретирал превратно доказателствата по делото, игнорирал е показанията на свидетелите, установяващи авторството на деянието, не е проявил дължимата активност и необходимостта от следствен експеримент за проверка показанията на пострадалия е заменил с житейски разсъждения и предположения, което е довело до неправилната им оценка като недостоверни. Сочи се, че вследствие на тези нарушения на правилата за анализ и оценка на доказателствата е приложен неправилно материалният закон. Направено е искане за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане.

С жалбата на повереника също са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Съдържащите се в нея доводи са аналогични на изтъкнатите в касационния протест. Настоява се присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и настоява за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Частният обвинител и граждански ищец Р. А., редовно призован, не участва лично или чрез повереник в касационното производство.

Защитникът на подсъдимия намира протеста и жалбата на повереника за неоснователни и пледира присъдата да бъде оставена в сила.

Подс. М. Х. се солидаризира със становището на защитника си и моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 27/14. 11. 2024 год., постановена по н. о. х. д . № 144/2024 год ., Районният съд – Горна Оряховица е признал подс . М. С. Х. за виновен в това, че на 12. 06. 2020 год. в [населено място] причинил на Р. Е. А. средна телесна повреда, изразяваща се в проникване в черепната кухина; линейно счупване на дясната теменна кост на черепния покрив; кръвоизлив (епидурален) над твърдата мозъчна обвивка вляво-челно; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки вдясно челно-теменно с контузионна зона в същата област, които увреждания са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 54 от НК го осъдил на осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.

На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на Р. А. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 12. 06. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът в останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лв.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Така постановеният съдебен акт е проверен по въззивна жалба на защитника и с присъда № 20/22. 05. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 40/2025 год. по описа на ВТОС е отменен, подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение, а гражданският иск на Р. А. е отхвърлен в цялост като неоснователен и недоказан.

Касационният протест и касационната жалба са допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и са насочени срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Разгледани по същество, същите са основателни.

Напълно споделими са възраженията на касаторите, че аналитичната дейност на окръжния съд не съответства на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, а събраните доказателства и доказателствени средства не са подложени на внимателна проверка за тяхната достоверност и достатъчност. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не поставя под съмнение суверенното право на въззивната инстанция предвид правомощията ѝ на съд по фактите да кредитира едни доказателствени източници и да направи извод за недостоверност на други; не се оспорва и принципното положение, че касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на долустоящите съдилища, като пререшава въпроса за достоверност и убедителност на един или друг доказателствен източник. В същото време в правомощията на ВКС като съд по правото неизменно се включва проверката дали са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение, а внимателният прочит на материалите по делото води до категоричен извод, че контролираният съд е допуснал нарушения в тази насока.

На първо място, долустоящата инстанция се е позовала на доказателствени източници, които не са събрани и проверени по надлежния ред. За да приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, на стр. 8 и 9 от мотивите към въззивната присъда съдът е коментирал основното и допълнителното заключение на единичната съдебномедицинската експертиза на д-р Н. Г., които се намират съответно на л. 42 – 44 и л. 48 – 49, т. 1 от ДП. Същите обаче не са били надлежно защитени от изготвилия ги експерт по реда на чл. 282, ал. 1 от НПК. В съдебно заседание на 09. 07. 2024 год. районният съд е приел единствено основното и допълнителното заключение на съдебномедицинската експертиза в състав д-р Я. К. и д-р Г., намиращи се в т. 2 от досъдебното производство. Прегледът на протоколите от останалите съдебни заседания не показва заключенията, изготвени самостоятелно от д-р Г., да са били приети на основание чл. 282, ал. 3 от НПК без изслушването му със съгласие на страните. С оглед ясно изразеното желание на подсъдимия делото да бъде разгледано по общия ред, приобщаването им към ценимата доказателствена съвкупност не е станало и при условията на чл. 371, т. 1 от НПК. От своя страна окръжният съд не е намерил за необходимо да проведе въззивно съдебно следствие и е разгледал делото в едно-единствено съдебно заседание на 28. 05. 2025 год., в което е постановил присъдата си.

Наред с това ВТОС е концентрирал процесуалните си усилия върху открояване на противоречията в показанията на пострадалия Р. А., дадени в различните фази на наказателния процес и отнасящи се до броя на ударите и разположението му спрямо нападателя. Макар този подход по принцип да е законосъобразен, в конкретния казус той не е способствал за разкриване на истината, защото в усилията си да изтъкне несъответствията, съдът е пропуснал да провери дали разказаното от гражданския ищец и частен обвинител досежно лицето, което му е причинило увреждането, е претърпяло промяна с течение на времето или напротив – характеризира се с последователност и устойчивост. Не са обсъдени с дължимото внимание твърденията му, че именно подсъдимият с носената от него метална тръба е нанесъл удара, след който А. е почувствал силна болка в главата. Не са положени усилия да се провери истинността им като бъде разпитан свид. С. Г. относно това дали докато са пътували заедно към болницата в [населено място] пострадалият е споделил с него кой от нападателите го е ударил. Това е било наложително предвид приобщените по надлежния ред показания на свидетеля пред друг състав на първостепенния съд, съгласно които по време на пътуването Р. А. е разговарял с него, но не е уточнил какво е съобщил пострадалият за случилото се.

За да отхвърли като недостоверни показанията на свид. А., съдът е приел, че освен че са противоречиви, те описват неправдоподобен механизъм на причиняване на уврежданията – било защото, ако нападателят е бил с гръб към пострадалия, последният няма как да види кой го е ударил, било защото ако са лице в лице и подсъдимият е държал тръбата с дясната си ръка, увреждането би трябвало да е локализирано отляво. Първият от тези изводи е направен след като заявеното от свид. А. е извадено от контекста и са игнорирани други негови твърдения от същия разпит, а именно тези, че двамата са били един срещу друг и пострадалият е бил обърнат леко странично към него. Впрочем в същата насока са били и приобщените към доказателствената съвкупност показания, депозирани пред друг състав на първоинстанционния съд. След като е пренебрегнал обстоятелството, че пострадалият не е бил неподвижен и е променял позицията си спрямо подсъдимия, ВТОС си е послужил с предположение, че е невъзможно увреждането да е причинено по начина, съобщен от А.. Не е съобразено, че въпросът за взаимното разположение на двамата мъже като част от този за механизма на деянието не е бил обект на експертно изследване от двете заключения, приети по време на съдебното следствие. При защитата на експертизите този проблем също не е бил разискван от д-р К. и д-р Г., а това е било абсолютно необходимо за проверка на показанията на свид. А..

Констатираните нарушения на процесуалните правила са съществени и тъй като не могат да бъдат отстранени от касационната инстанция, въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на окръжния съд от стадия на допускане на доказателства.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 20/22. 05. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 40/2025 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на допускане на доказателства.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.