Допустимост на уточнения по частна тъжба след изтичане на шестмесечния срок

Текстът на акта

Ключови фрази

Касационни дела от частен характер чл. 346, т. 4 НПК * нередовност на тъжба * прекратяване на производство поради нередовност на тъжба * допълнение към частна тъжба

Р Е Ш Е Н И Е
№ 607
гр. София, 26 ноември 2024г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Вълкова касационно дело № 868 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец К. З., чрез повереника адвокат М. Г. от АК – Благоевград, срещу решение № 134 от 28.05.2024г. на Окръжен съд – Благоевград, постановено по ВНЧХД № 20241200600125/2024г.
В жалбата се навеждат доводи за нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 НПК. Оспорва се като незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, като отстраняването на нередовността й след изтичане на установения в чл.81, ал.3 от НПК преклузивен шестмесечен срок не може да я направи редовна. Сочи се, че в нито една от допълнително подадените към тъжбата две молби частният тъжител не е изменил първоначално предявеното обвинение по отношение на подсъдимия, а ги е подал, за да изпълни указанията на съда по отношение на датата на извършване на деянието и конкретните изрази, с които подсъдимият е приписал извършване на престъпления на частния тъжител. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание пред касационната инстанция частният тъжител и граждански ищец К. З., редовно призован, не се явява. За него се явява повереникът адвокат М. Г., която поддържа касационната жалба с изложените в нея доводи и искания, като претендира присъждане на деловодните разноски пред касационната инстанция.
Подсъдимият К. К., редовно призован, не се явява. За него се явява защитник адвокат П. Ч. от АК - Благоевград, който оспорва жалбата като неоснователна. Намира обжалваното решение и съображенията в него за законосъобразни, поради което моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за основателност на жалбата поради посочената в тъжбата обективна невъзможност частният тъжител да узнае преди 8.02.2022 г. всички факти, за които съдът е изискал уточнения. Според данните по делото това е могло да стане най - рано на посочената дата, когато видно от документите, на частния тъжител е било дадено копие от сигнала, който стои в основата на тъжбата. Предлага ВКС да уважи жалбата и да отмени обжалваното решение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните в съдебно заседание и извърши проверка в пределите по чл.347 от НПК, намира, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
С присъда № 74 от 10.11.2023 г. по НЧХД № 20221210200086 по описа за 2022 г. на РС – Благоевград, подсъдимият К. Г. К., [дата на раждане] , е признат за виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице главен разследващ полицай в сектор „Разследване“ при 02 РУ – Благоевград, на 07.06.2021г. в писмен сигнал (сведение) до Министъра на вътрешните работи е приписал на частния тъжител К. З., в качеството му на длъжностно лице „Старши разследващ полицай“ в сектор „Разследване“ при 02 РУ Благоевград, извършването на престъпление по чл.288 от НК, а именно, че на 03.09.2020 г., въпреки че е бил дежурен не е посетил настъпило ПТП със смъртен случай, с което е пропуснал да изпълни свои длъжностни функции във връзка със службата му като разследващ полицай, поради което и на основание чл.148, ал.2, вр. ал.1, т. 3 и т. 4 и чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на хиляда лева, като е оправдан затова, че в същия сигнал до Министъра на вътрешните работи е оклеветил частния тъжител К. З. в извършване на престъпление по чл.310, ал.1, вр.чл.309, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че тъжителят е надписал повече часове извънреден труд без да има законово основание за това.
С присъдата подсъдимият К. К. е осъден да заплати на частния тъжител К. З. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от извършената клевета в размер на хиляда лева, ведно със законната лихва от датата на деянието (07.06.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата, като предявеният граждански иск над уважения размер е отхвърлен като неоснователен.
Съдът е присъдил в тежест на подсъдимия направените от частния тъжител деловодни разноски, като го е осъдил да плати и съответните държавни такси върху уважения размер на гражданския иск и за издаване на изпълнителен лист.
С обжалваното пред ВКС въззивно решение така постановената първоинстанционна присъда е отменена изцяло, а наказателното производство е прекратено на основание чл.334, т.4, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл.81, ал.3 от НПК.
За да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да прекрати наказателното производство срещу подсъдимия К. К., въззивният съд е приел, че „двете последващи тъжби“, с които частният тъжител по указания на съдията – докладчик е уточнил обвинението относно времето и клеветническите изрази, представляват „поправка“ на първоначалната тъжба, която недопустимо от процесуална гледна точка е направена след установения в чл.81, ал.3 от НПК шестмесечен преклузивен срок и отделно с тях не са изпълнени указанията на съда.
Тези изводи на въззивния съд не се възприемат от касационната инстанция, защото се опровергават от съдържанието на посочените процесуални документи и се основават на некоректно определяне на последващите уточнения от частния тъжител като „поправка“ на първоначалната тъжба, представляваща изменение на обвинението извън определения в закона срок за това процесуално действие. Принципно изменение на обвинението по дела от частен характер се предпоставя от провеждане на съдебно следствие, в хода на което е установено съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. В конкретния случай съдебното следствие е започнало на 15.07.2022 г. (вж. л.70-74 от НЧХД №86/2022 г. на РС – Благоевград), а двете писмени уточнения („уточняваща молба“ от 16.02.2022 г. и „частна тъжба“ от 14.03.2022 г.) са подадени преди това в изпълнение на Разпореждане №129 от 24.01.2022 г. и Разпореждане №277 от 21.02.2022 г., с които съдията докладчик е указал на частния тъжител да посочи времето на извършване на клеветата и инкриминираните изрази, с които тя е осъществена. От съдържанието на допълващите обвинението документи не може да се приеме, че частният тъжител е изменил фактите, очертаващи предмета на доказване по чл.102 от НПК по първоначалната тъжба, още по - малко това изменение да е съществено, доколкото по делото няма спор, че въпросният сигнал съдържащ данни за противоправно служебно поведение на частния тъжител е приложеният на л.23-30 от НЧХД №86/2022 г. на РС – Благоевград и действително е подаден до министъра на МВР, както е посочено в първоначалната тъжба и последвалите уточнения към нея. В сравнителен план тъжбата и двете уточнения към нея недвусмислено сочат, че частният тъжител се счита оклеветен в качеството си на разследващ полицай от този писмен сигнал в частта, че е съпричастен към прикриване на ПТП със смъртен случай и че си надписвал без основание извънреден труд. Известно противоречие между първоначалната тъжба и първото уточнение към нея за един от двата инкриминирани израза – този за ПТП, се обяснява с посоченото на стр.2 от тъжбата, че частният тъжител е цитирал сигнала „по памет“ от информацията, която получил по време на дисциплинарната проверка на 27.07.2021 г., когато узнал за сигнала. Поради неуспешните му опити да се снабди с копие от него и за да не пропусне шестмесечния срок за сезиране на съда, той е направил изрично искане в тъжбата съдът да му издаде съдебно удостоверение, за да получи сигнала. Едва след като частният тъжител се е запознал непосредствено със съдържанието му, той е уточнил, че клеветата, предмет на частното обвинение, е извършена на 07.06.2021 г. и същевременно дословно е потвърдил двата инкриминирани израза така, както ги е посочил в първоначалната тъжба (вж. л.2 и л.41 от НЧХД №86/2022 г. на РС-Благоевград). Следователно не е налице нито посоченото в обжалваното решение изменение на обвинението по чл.287, ал.6 от НПК, нито заобикаляне на срока по чл.81, ал.3 от НПК за подаване на редовна тъжба чрез подаване на допълнителни уточнения. След като първоначалната тъжба е подадена на 21.01.2022 г. т.е. в шестмесечния срок по посочената разпоредба, считано от 27.07.2021 г. – датата, на която частният тъжител е узнал за сигнала до министъра на МВР и с допълненията към нея не са наведени факти, които да променят съществено предмета на първоначалното обвинение, а само го допълват, въззивният съд не е имал основание да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство поради нередовна тъжба. Постъпването на допълнения към подадената в срока по чл.81, ал.3 от НПК тъжба след изтичане на шестмесечния срок за подаването й, с които не се изменят обстоятелствата на престъплението, предмет на обвинението в тъжбата, няма негативни правни последици за частния тъжител, тъй като законът не ги предвижда. Районен съд – Благоевград е органът, който решава дали са изпълнени указанията му по отстраняване нередностите в тъжбата. В случая, първостепенният съд е приел допълнението от 14.03.2022 г. към частната тъжба за допустимо и в съответствие с дадените от него указания, което решение е напълно в обсъжданата дискреция, след като законът не постановява друго. Поради това резултатът от въззивната проверка е равностоен на отказ от правосъдие в нарушение на задачите по чл.1, ал.1 от НПК, който въззивният съд неубедително е аргументирал с неизпълнени процесуални задължения от частния тъжител, каквито не са предвидени в закона, както и с изменения/поправки на тъжбата, каквито не са направени до степен да застрашат правото на защита на подсъдимия. Тъжителят не е длъжен да познава наказателния закон и поради това НПК го е освободил от задължението да квалифицира правно деянието, предмет на обвинението, което повдига пред съда. За разлика от съдържанието на обвинителния акт, в обстоятелствената част на който прокурорът е длъжен да посочи извършеното от обвиняемия престъпление, времето, мястото и начина на извършването му (чл.246, ал.2 от НПК), то за редовността на съдържанието на тъжбата е достатъчно да се посочат фактическите обстоятелства на престъплението (чл.81, ал.1 от НПК). Това изискване е било постигнато още с първоначалната тъжба, доколкото датата на сигнала е била установима чрез депозираните в нея доказателствени искания за служебното му изискване или издаване на съдебно удостоверение за същото. Освен това в тъжбата е заявена обективна уважителна причина за липсата на конкретна дата, на която е извършена клеветата, предмет на обвинението. Тази дата е посочена впоследствие от частния тъжител без да се внася съществено изменение в обстоятелствената част на вече предявеното с тъжбата обвинение, което е напълно допустимо (вж. Тълкувателно решение №3483.08.1990 г. по н.д. №29/1990 г. ОСНК на ВС).
Предвид така констатираната незаконосъобразна процесуална дейност на въззивния съд при упражняване на правомощията му по чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, претенцията на частния тъжител за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд е основателна. Този изход от касационното производство изключва възможността за настоящия състав да вземе отношение по направеното от повереника на частния тъжител искане за присъждане на деловодните разноски пред ВКС, тъй като решаването на този въпрос е обвързано с произнасяне по същество на обвинението.
Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 134 от 28.05.2024г. на Окръжен съд - Благоевград, постановено по ВНЧХД № 20241200600125/2024г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.