Законосъобразност на присъда за разпространение на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * свидетел очевидец * свидетелска годност * свидетелски показания * оценка за истинност на доказателствата * оценка на гласни доказателствени източници * оценка на доказателства * оценка на доказателствена съвкупност * оценка на доказателствен материал * оценка на доказателствени източници * анализ на доказателства * анализ на доказателствена съвкупност * оговор * право на справедлив процес * правомощия на касационната инстанция

РЕШЕНИЕ

№ 533
гр. София, 30 октомври 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове: Красимир Шекерджиев

Светла Букова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова и

прокурора Р. Т. Славова като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев касационно наказателно дело от общ характер № 494 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Б. Т. Б. срещу решение №116 от 11.04.2024 г. постановено по ВНОХД №1182/2023 г. по описа на Апелативен съд- гр. София.
С въззивното решение изцяло е потвърдена присъда, постановена на 01.11.2021 г. по НОХД №31/2021 г., по описа на Окръжен съд- гр. Монтана, с която подсъдимият Б. е признат за виновен в това, че на 12.12.2018 г. в гр. Монтана, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространил чрез продажба високорискови наркотични вещества- коноп (марихуана) и амфетамин на обща стойност 17, 67 лева, като на основание чл.354а, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложил наказание четири месеца „лишаване от свобода“, което следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
С присъдата на основание чл.354а, ал.6 НК са отнети в полза на Държавата високорисковите наркотични вещества- предмет на престъплението.
С присъдата и въззивното решение подсъдимият Б. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 1253, 42 лева.
В касационната жалба е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.

Като съществено нарушение на процесуални правила са сочи това, че въззивният съд неправилно е ценил показанията на свидетелите М., Н. и М., като не е отчел това, че преди те да бъдат разпитани в това им качество срещу всеки от тях е било образувано досъдебно производство, което е било прекратено след като са депозирани показанията им. Предлага да се отчете и това, че показанията и на тримата са идентични, като в протоколите са вписани напълно еднакви изрази.
Предлага да бъде преценено, че в хода на производството не са събрани доказателства, които да установяват извършването на престъплението от страна на подсъдимия, като за постановяването на осъдителен съдебен акт са ползвани доказателства, които са депозирани единствено с цел незаконосъобразно да го уличат. В тази връзка се сочи и това, че при извършеното претърсване в дома на Б. не са намерени никакви наркотични вещества и по откритите в свидетелите пакетчета, съдържащи наркотични вещества, не са открити негови дактилоскопни следи.
На тези основания и при условията на алтернативност се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, като бъде постановен съдебен акт, с които подсъдимият да бъде оправдан или след отмяната му делото да бъде върнато за ново разглеждане на Окръжен съд- гр. Монтана.
В касационното съдебно заседание защитникът поддържа изцяло касационната жалба, като отново възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Моли да бъде отчетено това, че неправилно не са кредитирани показанията на свидетеля Г., а са кредитирани тези на свидетелите М. и Б., като неправилно съдилищата не са отчели това, че последният свидетел е с психическо заболяване и показанията му не могат да бъдат ползвани.
В заключение защитникът моли касационната инстанция да прецени, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, като същото почва на негодни доказателства, които неправилно са ценени от предходните съдебни състави. Ето защо моли при условията на алтернативност въззивно решение да бъде отменено, като бъде постановен съдебен акт, с които подсъдимият да бъде оправдан или след отмяната му делото да бъде върнато за ново разглеждане на Окръжен съд- гр. Монтана.
Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че сочените от защита процесуални нарушения не са допуснати, защото въззивният съд е направил подробен и верен анализ на доказателствата, установил е правилно фактите и е изпълнил изцяло указанията дадени с предходното отменително касационно решение. Моли да бъде преценено, че всички оплаквания в касационната жалба са свързани с необоснованост на решението, а такова отменително основание не е предвидено. Предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.

Подсъдимият Б. твърди, че е невинен и поддържа изцяло тезата на защитника си.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
Касационната жалба е неоснователна.
По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:
Оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за погрешен доказателствен анализ, който е довел до неправилни фактически изводи и постановяване на осъдителен съдебен акт въз основа на превратно тълкувани гласни доказателства. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. При оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателствени източници въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.
Въззивният съд е направил задълбочен, подробен и верен анализ на събраните доказателствени източници, като детайлно е анализирал събраните гласни доказателствени средства. Правилно съдът е констатирал съществените различия в показанията на свидетелите М. и Н., които на досъдебното производство дават показания, уличаващи подсъдимия в извършването на инкриминираното деяние, а в хода на съдебното следствие се отричат от тях и поддържат, че са ги депозирали под давлението и при упражнен натиск от страна на полицейските органи. Касационната инстанция изцяло възприема приетото от възивния съд, че следва да бъдат кредитирани показанията на тези свидетели, дадени на досъдебното производство. Вярно съдът е преценил, че именно в тях се съдържа достоверна информация, която кореспондира с останалите доказателства и доказателствени средства. Няма спор, че и двамата свидетели са били задържани от полицейските служители в непосредствена близост до дома на подсъдимия, като в тях са открити високорискови наркотични вещества- марихуана и амфетамин, за които те са посочили, че са закупили от Б., от който многократно са закупували такива вещества. Правилно съдът е отчел, че по делото няма никакви доказателства по отношение на тези свидетели да е упражнен натиск от страна на задържалите ги полицейски служители, който да е бил причина те умишлено да уличат подсъдимия в извършването на престъплението. При преценка на достоверността на показанията на двамата свидетели въззивният съд правилно е отчел, че част от показанията им, депозирани на досъдебното производство са дадени в хода на проведен по реда на чл.223 НПК разпит, при който е невъзможно да бъде упражнен натиск по отношение на разпитвания свидетел в момента на депозиране на показанията му. Правилно въззивният съд е отчел обстоятелството, че към момента на провеждане на разпит пред съдия М. и Н. не са били задържани, което дава основание да се приеме, че тези свидетели са имали възможност свободно да депозират показанията си.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите на въззивния съд, че няма процесуална пречка да бъдат кредитирани именно показанията на тези двама свидетели, дадени на досъдебното производство, а не тези дадени в хода на съдебното следствие. Вярно съдът е приел, че в случая разпоредбата на чл.281, ал.8 НПК е неприложима, тъй като от една страна са кредитирани свидетелски показания, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.1 НК, а от друга именно тези показания се подкрепят от други доказателствени източници, които установяват, че двамата свидетели са задържани на инкриминираната дата с процесните високорискови наркотични вещества непосредствено след като са се срещнали с подсъдимия в дома му. Въззивният съд е направил подробен и верен анализ и на практиката на ЕСПЧ и очертаните стандарти за справедлив процес, като законосъобразно е приел, че както националното ни законодателство, така и ЕКПЧ допуска в рамките на наказателното производство да бъдат ползвани доказателствени източници, събрани в хода на досъдебното производство, като същите могат да бъдат противопоставени на тези, събрани в хода на съдебното производство. Вярно съдът е отчел, че когато страните в производството са имали възможност да поставят въпроси на свидетеля в рамките на наказателен процес, развиващ се при условията на равнопоставеност и състезателност и да оборят вече депозираните му показания, тогава обстоятелството, че се ползват показания на свидетеля дадени извън съдебното следствие не е пречка за кредитирането им.
Законосъобразно въззивният съд е съпоставил показанията на посочените по- горе свидетели с другите, събрани в хода на производството доказателства и конкретно протоколите за претърсване и изземване, с които са приобщени към доказателствената съвкупност наркотичните вещества- предмет на престъплението, показанията на свидетелите Б., А. и М., които поддържат, че са закупували наркотични вещества от подсъдимия. Правилно съдът е ценил и показанията на свидетеля М., в които той е категоричен, че е получил от подсъдимия високорисковото наркотично вещество, с което е бил задържан непосредствено след като е напуснал дома му. Показанията на този свидетел остават неизменни както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза и същите не се променят и след проведената с подсъдимия очна ставка.
Касационният съд прецени като неоснователно оплакването за неправилно кредитиране на показанията на свидетелите М. и Н. на основание това, че спрямо тях са били образувани наказателни производство с предмет престъпления по чл.354а НК, които впоследствие са били прекратени с приложение на чл.9, ал.2 НК. Вярно е, че такива производства са образувани срещу посочените свидетели, но по делото липсват доказателства, даващи основание да се приеме, че въз основа на тях М. и Н. са били принудени да дадат невярна информация уличаваща подсъдимия Б.. Няма спор, че прокуратурата е институцията, която единствена има възможност да прецени кога, срещу кого и за какво да повдигне обвинение, респективно да привлече към наказателна отговорност евентуален извършител на престъпление. Тази преценка на държавното обвинение не подлежи на съдебен контрол и не може да бъде единствено основание показанията на обвиняемо лице в наказателно производство да не бъдат ценени, когато то е разпитано в качеството му на свидетел в друго производство. Разбира се, може да бъде обмислена възможността самото му привличане да бъде използвано като средство за натиск при депозиране на показанията му, но в случая категорични белези за това липсват. Напротив, държавното обвинение е повдигнало стандартни обвинения по отношение на лица, които са притежавали високорискови наркотични вещества и впоследствие е сторила това и по отношение на подсъдимия, от когото всички, в които такива вещества са били открити твърдят, че са ги закупили. Последващата преценка на прокуратурата, че случаите на разпитаните трима свидетели разкриват условията на чл.9, ал.2 НК не може да бъде единствено основание показанията им да не бъдат ценени. В тази връзка не без значение е и това, че един от тримата свидетели- М. е категоричен в показанията си, дадени и след приключване на воденото срещу него наказателно производство, че именно подсъдимият му е продал откритото в него високорисково наркотично вещество.
Касационният съд категорично не може да сподели и оплакването, че показанията на свидетелите М., Н. и М. са идентични. Напротив, при преглед на приобщените към доказателствената съвкупност техни показания, дадени в хода на проведените разпити пред съдия се установява, че те са напълно различни и съдържат информация, относима към съответния свидетел, а не такава с идентично съдържание, механично пренесена в разпитите им.
Съдът не възприе и оплакването на защитата, че неправилно не са ценени показанията на свидетеля Г.. При внимателно запознаване със съдържанието им се установява, че те не само не опровергават обвинителната теза, но и напротив я подкрепят, тъй като дават информация за това, че свидетелят М. се е свързал именно с подсъдимия с цел да закупи от него наркотични вещества. Това, че Г. не е купувал такива от Б., а единствено от М. няма никакво отношение към обвинението- предмет на това производство.
Предвид изложеното касационната инстанция прецени, че правилно въззивният съд е анализирал не само гласните доказателствени средства, но и всички други събрани доказателствени източници, като въз основа на този анализ е установил релевантните за изхода на делото факти.
В хода на воденото наказателно производство не са допуснати нарушения на процесуални правила, още по малко съществени такива по смисъла на чл.348, ал.3 НПК, поради което и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде отменен във връзка с това касационно основание.

Настоящият съдебен състав констатира, че доколкото в касационното производство няма служебно начало и в касационната жалба няма конкретни оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК не следва да излага подробни мотиви относно приложението на материалния закон. Единствено следва да бъде посочено това, че при правилно установените факти предходните съдебни състави са направили верния извод, че подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.1 НК.
Касационният съд не намира за необходимо да обсъжда подробно и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, независимо, че доколкото с жалбата е направено искане за оправдаване на Б. е допустимо да бъде преценена справедливостта на наложеното му наказание. В случая категорично не са налице предпоставките за редуцирането му, доколкото същото е определено при приложението на чл.55, ал.1, т.1 НПК в размер много близък до абсолютния законов минимум определен в чл.39, ал.1 НК (четири месеца „лишаване от свобода“). Ето защо касационният съд прие, че атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде коригиран въз основа на оплаквания по отношение на това касационно основание.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №116 от 11.04.2024 г. постановено по ВНОХД №1182/2023 г. по описа на Апелативен съд- гр. София.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: