Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2023

Валидност на съдебно решение, издадено в електронна форма и подписано с КЕП

Определение №2744/2023 · Върховен касационен съд · 08 Декември 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Окръжният съд обявява първоинстанционното съдебно решение за нищожно, тъй като е издадено в електронна форма, а не на хартия с ръкописен подпис. Върховният касационен съд отменя това решение и връща делото. Съдът приема, че решенията могат да се издават електронно и подписването им с квалифициран електронен подпис ги прави напълно валидни.

Какво приема съдът

След промените в ГПК от 2020 г. съдебните решения могат да се издават в електронна форма, като подписването им с квалифициран електронен подпис напълно удовлетворява законовите изисквания за валидност и поражда същите последици като ръкописния подпис.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

електронно правосъдиеелектронна формаквалифициран електронен подписнищожност на решениесъдебно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 209

гр.София, 14.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

четвърти декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 746/ 2023 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 2744/ 29.09.2023 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 342 от 20.10.2022 г. по гр.д.№ 458/ 2022 г., с което е прогласена нищожността на решение на Русенски районен съд № 841 от 16.06.2022 г. по гр.д.№ 4664/ 2021 г. поради липса на изискуемата форма.

Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправните въпроси „Разпоредбата на чл. 102а от ГПК за издаване на съдебни актове в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт, приложима ли е за съдебните решения?“; „Приложима ли е нормата на чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни при издаване на съдебните решения?“; „С подписването на съдебното решение с квалифицираният електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, счита ли се изпълнено изискването по чл. 236, ал. 3 от ГПК за подписване на съдебното решение от участвалите в производството съдии?“.

След допускане на касационното обжалване е постановено решение по гр.д.№ 4782/ 2022 г., ІV г.о., ВКС, на което се позовава и касаторът в писмените си бележки, депозирани по настоящето дело. С него е прието, че след влизане в сила на измененията в ГПК ДВ бр.110/ 2020 г., не е нищожно съдебно решение, издадено в електронна форма и подписано с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно. То е валидно, също както и подписаното с ръкописен подпис писмено решение. От даденото с решението по гр.д.№ 4782/ 2022 г., ІV г.о., ВКС, разрешение следват и отговорите на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване в настоящето производство. Разпоредбата на чл.102а ал.1 ГПК за издаване на съдебни актове в електронна форма при условията на ЗСВ е приложима за съдебните решения, постановени след влизане в сила на измененията в ГПК /ДВ бр.110/ 2020 г./, уреждащи извършване на процесуални действия и издаване на актове от органите на съдебната власт в електронна форма. Нормата на чл.3 ал.2 ЗЕДЕУУ няма отношение към издаваните в електронна форма съдебни решения, тъй като тя се съотнася към чл.102а ал.1 ГПК като общ към специален закон. Приложението на специалния закон изключва приложението на общия. До влизане в сила на измененията в ГПК, извършени със ЗИДГПК ДВ бр.110/ 2020 г., издаденото само в електронна форма съдебно решение не би могло да породи действие, предвид изричната разпоредба на чл.235 ал.4 ГПК. След влизане в сила на разпоредбата на чл.102а ал.1 ГПК обаче, с подписването на издадено в електронна форма съдебно решение с електронен подпис е удовлетворено изискването за издаването му като валиден съдебен акт, който поражда същите правни последици, както и изготвеното в писмена форма и подписано със саморъчен/ни подпис/и съдебно решение.

С оглед този отговор на въпросите, по които касационното обжалване е допуснато, обжалваният въззивен акт, с който първоинстанционното решение е обявено за нищожно, е неправилен. По делото е приложен възпроизведен в документ на хартиен носител препис от постановеното в електронна форма решение, заверен при условията на чл.102а ал.4 ГПК. Този документ законът признава за официален препис на издаденото в електронна форма решение и той доказва, че актът е подписан от съответния съдия. Издаденият в електронна форма акт е валиден, породил е правни последици, съответно страната, чиито интереси засяга, законосъобразно е упражнила правото си на жалба срещу него. Въззивният съд следва да разгледа тази жалба по същество, преди това му произнасяне не е възможно правният спор да бъде разгледан от касационната инстанция.

Разпределянето на отговорността за разноските за производството, включително сторените пред настоящата инстанция, следва да бъде извършено при новото разглеждане на делото от въззивния съд, съобразно изхода от спора.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Русенски окръжен съд № 342 от 20.10.2022 г. по гр.д.№ 458/ 2022 г.

ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.