Потвърждаване на ефективно наказание за причинена смърт и телесна повреда при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 512

гр. София, 24 ноември 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИРА МЕДАРОВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря Ил. Петкова,

с участието на прокурора от ВКП на РБ Калин Софиянски,

като разгледа докладваното от съдия Грозева н.д. № 763 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подс. Д. Д. Г. чрез защитника му адв. И. П. срещу решение на Апелативен съд- Пловдив постановено по внохд № 110/25 г.

В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд не е разполагал с правомощия да утежни положението на подсъдимия, като отмени приложението на чл. 66 от НК, тъй като такова искане във въззивната жалба на частните обвинители не е било направено. Въззивният съд неправилно е приел, че целите на чл. 36 от НК не могат да бъдат постигнати с условно осъждане на подсъдимия. Направено е искане за отмяна на решението в частта, в която е отменено приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред ВКС адв. П. поддържа касационната жалба с развитите в нея съображения и пледира касационната инстанция да възприеме доводите на Окръжен съд- Стара Загора, с които е приложен института на условното осъждане, като се отчете това, че Апелативният съд не е съобразил, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалите, че е съдействал е на органите на МВР за разследването и искрено съжалява за настъпилото ПТП. Претендира се, че съдът не е отдал значение на доказателствата, които установяват, че автомобилът е бил технически неизправен и че пострадалият М. е съдействал за настъпването на престъпния резултат, тъй като е бил алкохолно повлиян и добре е знаел в какво състояние е колата, в която се е качил. Освен това, касаторът подчертава, че пред съдебните инстанции по същество е многократно е настоявал да бъде назначена тройна или петорна СМЕ за да се провери каква е причината за смъртта на пострадалия И. М., имайки предвид, че е починал в инфекциозно отделение на болницата, като това не е било сторено. С оглед на всичко изложено, защитата моли при постановяване на съдебния си акт ВКС да отчете всички обстоятелства, които имат значение за определяне на наказанието и да приеме, че целите на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати с приложението на института на условното осъждане.

Подс. Г. се солидаризира с доводите на своя защитник и моли ВКС да потвърди присъдата на ОС – Стара Загора.

Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като въззивният съд не е допуснал сочените в нея нарушения на закона и се е произнесъл в съответствие с направеното във въззивната жалба искане от частните обвинители. Освен това, изчерпателно е формулирал съвкупността от обстоятелства влияещи върху наказанието, като адекватно е определил относителната тежест и влияние на всяко от тях. Анализът на смекчаващите отговорността обстоятелства и липсата на условия за определяне на условен режим на изтърпяване на наказанието са мотивирани убедително във въззивното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила.

ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК и поискания касационен контрол, намери следното :

Жалбата на подс. Г., депозирана чрез адв. П. е неоснователна.

С присъда № 19 от 16.05.2024 г. постановена по нохд № 1414/23 г. Окръжен съд – Стара Загора е признал подс. Д. Д. Г. за виновен в това, че на 17.10.2021 г. на път /път/ между [населено място] и [населено място], обл. /област/ при управление на л. а./марка/ с ДК[рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение по пътищата чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 изр. последно причинил по непредпазливост смъртта на И. С. М. и многостепенна средна телесна повреда на Г. Х. И., като от деянието е настъпила смърт на едно лице и средни телесни повреди на едно лице,деянието е извършено е в пияно състояние и деецът е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 1, пр. 2 и пр. 4, б. Б, пр. 1, вр. ал. 1, б. В, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58 а от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Осъдил е подс. Г. да заплати на частните обвинители С. М., З. М., Г. М. и Г. И. направените разноски за адвокатско възнаграждение, както и на Държавата направените съдебни разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 3 759,99 лв.

Постановил е връщане на иззетото веществено доказателство.

По въззивна жалба на частните обвинители С. М., З. М., Г. М. и Г. И. с искане за увеличение на размера на наложеното наказание на подс. Г. в АС- Пловдив е образувано внохд № 110/25 г. С решение № 90 от 28.05.2025 г. присъдата на първата инстанция е била изменена, като АС- Пловдив я е отменил :

-в частта, в която подс. Г. е признат за виновен в извършване на нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и е бил оправдан в извършването му, и

-в частта, в която подсъдимият е бил освободен от изтърпяване на наложеното наказание при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Потвърдил присъдата в останалата й част.

Преди да даде отговори на въпросите поставени в касационната жалба, ВКС следва да направи уточнение, че в основната си част тя съдържа доводи касаещи правилността, обосноваността и справедливостта на първоинстанционната присъда, постановена от Окръжен съд - Стара Загора по нохд № 1414/23 г. Следва да се посочи, че на проверка от ВКС подлежи решението на апелативната съдебна инстанция, а не акта на Окръжния съд- Стара Загора, поради което наведените от касатора доводи в подкрепа на първоинстанционния съдебен акт ВКС ще остави без отговор.

Два са основните моменти в касационната жалба относими към настоящото производство - оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд и явна несправедливост на наложеното наказание. Първият въпрос се свежда до преценка за това дали е налице произнасяне на въззивния съд по незаявено искане от страна на частните обвинители за отпадане на института на условното осъждане и вторият въпрос - дали целите на чл. 36 от НК могат да се постигнат с прилагане на чл. 66 от НК и ако да, прави ли отмяната му от въззивния съд наказанието „явно несправедливо“.

По първия въпрос касаещ релевиранато с жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, ВКС прие следното :

Въззивният съдебен състав не е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като се е произнесъл в съответствие с правомощията си разписани в чл. 337, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 334, т. 3 от НПК, по съответна жалба на частните обвинители с искане за отпадане на приложението на чл. 66 от НК. Във въззивната жалба са атакувани както размера на определеното наказание „лишаване от свобода“ от три години и така също и приложението на чл. 66 от НК. В жалбата се съдържа изрично искане за увеличаване размера на наказанието „лишаване от свобода“ до средния размер от девет години, което след редукцията с една трета, с оглед чл. 58 а от НК да се определи на шест години „лишаване от свобода“. Ясно е изразено несъгласието с приложение на чл. 66 от НК, като е изтъкната неговата несъвместимост с целите на чл. 36 от НК.

Въззивният съд е обсъдил внимателно съображенията за исканото увеличение на размера на наказанието и е изложил ясни и убедителни аргументи, с които е отказал да го уважи. По този въпрос касаторът не изразява неодобрение към въззивния акт. Претенцията на подсъдимия, че с отмяна на приложението на чл. 66 от НК съдът е нарушил забраната „reformation in pejus“, тъй като е утежнил положението му е неоснователна. Това е така, защото съдът е имал изрично направено искане за това и защото самото искане за увеличаване на размера на наказанието до шест години логично съдържа в себе си невъзможност да бъде приложен чл. 66 от НК. Твърдението на касатора за недопустима намеса на въззивния съд, надхвърляща обхвата на чл. 337, ал. 2, т. 3 от НПК не намира опора в материалите по делото и не индикира на съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

На следващо място, в пледоарията си защитата засегна още едно оплакване, което следва да бъде отнесено към чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, за което в касационната жалба не са изложени съображения. Според адв. П. по делото е останал доказателствено неизяснен въпроса за наличие на причинно следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия М.. Възражението е неоснователно. Това е така, защото производството пред ОС- Стара Загора се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подс. Г. е признал изцяло фактите, описани в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират нови доказателства за тях. В обстоятелствената част на обвинителния акт /л. 3/, прокурорът е посочил, че М. е починал от масивна белодробна тромбоемболия, оток на мозъка и белите дробове, както и че е налице причинно следствена връзка между ПТП и смъртта на пострадалия. Въпросът за наличието й е интерпретиран подробно в заключенията на СМЕ № 208/21 г. на труп и КСМЕ по писмени данни № 17/23 г., част от съдържанието им е отразено в обстоятелствена част на обвинителния акт и са признати от подс. Г.. Следва да се посочи, че провеждането на диференцирана процедура е инициирано от подс. Г., след разясняване на всички правни последици произтичащи от това – част, от които се явява невъзможността да се събират и проверяват доказателствата и да се оспорват фактите, описани в обвинителния акт.

Изложеното до тук не дава основание на ВКС да приеме, че дейността на въззивния съд страда от порок, който да е довел до допускане на съществено процесуално нарушение по см. на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което оплакването на адв. П. за наличието му е неоснователно.

Не е налично претендираното с жалбата касационното основание – по чл. 348, ал. 1 т. 3 от НПК -„явна несправедливост на наложеното наказание“. То е поддържано с твърдение, за това, че съдът не е направил правилна преценка, приемайки, че целите на чл. 36 от НК не могат да се постигнат с приложението на чл. 66 от НК, както и че не е отдал дължимото на смекчаващите отговорността обстоятелства, като част от тях е игнорирал. Тези доводи не се споделят от ВКС.

При индивидуализиране на наказанието на подс. Г. и при определяне на начина на неговото изтърпяване, контролираната съдебна инстанция е обсъдила балансирано, комплексно и обективно всички правно значими обстоятелства, като не е пропуснала нито едно от тях, а именно : чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление за случилото се, полагането на грижи за свои близки, че е оказал помощ на пострадалите и е телефонирал на 112, че е съдействал за разкриване на обективната истина още на досъдебното производство, че пострадалият М. е съпричинил обществено опасния резултат, като е настоявал подсъдимият да шофира, знаейки, че той е употребил алкохол и е неправоспособен водач на МПС. Същите са интерпретирани вярно от въззивния съд като превалиращи над отегчаващите отговорността обстоятелства, като – наличието на няколко квалифициращи признака, множеството нарушения на правилата за движение, допуснати от подс. Г. и причиняването на повече от една средна телесна повреда на пострадалия И.. При това положение въззивният съд е отказал да увеличи размера на наказанието „лишаване от свобода, тъй като първата инстанция правилно е счела, че определеното наказание ще спомогне да поправянето и превъзпитанието на дееца.

В жалбата основното оплакване на адв. П. е срещу решението на въззивния съд, с което е прието, че целите на чл. 36 от НК не биха се постигнали с приложението на института на условното осъждане и с неговата отмяна. Според АС – Пловдив в страни от вниманието на първата инстанция е останала степента на обществена опасност деянието и на подс. Г., както и въздействието, което наказателната санкция оказва над личността на дееца и над обществото. Пренебрегнати са от първия съд конкретните характеристики на извършеното и цялостното поведение на подс. Г. като водач на ППС, за който нарушението на правилата за движение не е инцидентна проява, с оглед приложената по делото справка от КАТ и отчитайки, че той никога не е имал правоспособност да управлява МПС- последните, очертаващи личността му като недисциплинирана и безотговорна.

На следващо място не търпи критика, решението на Апелативния съд за това, че на поведението на пострадалия М., с което е допринесъл за престъпния резултат не е отдадено приоритетно значение. Тъй като съпричиняването на резултата не е сред предпоставките, които предвиждат приложението на чл. 66 от НК. Вярно е обаче, че съгласно съдебната практика /развита и в т. 7 ТР № 2/16 г./ то има косвено значение при преценка на възможността за постигане на целите на чл. 36 от НК при индивидуализация на наказанието. В конкретния случай обаче приносът на пострадалия не надделява над констатацията за устойчива тенденция в поведението на подсъдимия към незачитане на правилата за движение по пътищата, липсата на правосъзнание за позволеното и непозволеното и на самоконтрол.

За това претенцията развита в жалбата, че отмяната на чл. 66 от НК не е съобразена с личността на подсъдимия, която е с ниска степен на обществена опасност и с поведението му, в което след 2021 година е настъпила промяна- не може да се приеме за защитена с убедителни аргументи.

Освен отчетените от въззивната инстанция обстоятелства рефлектиращи върху преценката за неприложимост на чл. 66 от НК- въззивният съд е пропуснал, че с поведението си подсъдимият е нарушил и още едно правило за движение по пътищата, съобразно описаните и признати факти по делото. Автомобилът, който е управлявал напуснал своята лента за движение и навлязъл в насрещната лента за движение, след което излязъл от пътното платно, като само случайността може да обясни отсъствието на по- тежък резултат от настъпилия.

Изложените до тук съображения правят неубедителни доводите залегнали в жалбата за ниска степен на обществена опасност на деянието и и дееца и лишават от основателност искането на касатора за ревизия на съдебния акт в частта относно начина на изтърпяване на наказанието. Въззивният съд е направил верни изводи за това, че подс. Г. следва да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода, които касационната инстанция споделя, с оглед на което жалбата срещу атакуваното въззивно решение се явява неоснователна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, ВКС- трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 90 от 28.05.2025 г. на Апелативен съд- Пловдив постановено по внохд № 110/25 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.