Нищожност на продажба на държавен имот поради нееквивалентност на престациите

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 462
Гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 5.06.2024 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
При участието на секретаря Цветанка Найденова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4333/22 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството/МРРБ/ срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №2163/19 г. С въззивното решение са отхвърлени исковете на държавата, представлявана от МРРБ против „Евротрансбилд“ ЕООД, [населено място] за прогласяване на осн. чл.26, ал.1,пр.3 от ЗЗД на нищожността на посочените по делото и в решението три договора от 8.07.16 г., с които държавата, представлявана от областния управител на област София продала на ответното дружество по 8 414/10 000 ид.ч. от описаните с идентификатор и по площ три недвижими имота в [населено място]. Решението е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав, в което изразява принципното си несъгласие с решаващия извод на мнозинството от съдебния състав да се отмени първоинстанционното решение за уважаване на предявените в условията на евентуалност искове за признаване нищожността на процесните договори поради накърняване на добрите нрави на осн. чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД и вместо него да се постанови въззивното решение за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по значимите за спора процесуалноправни въпроси: За задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да изложи мотиви за тях; за обвързващата сила на присъдата за гражданския съд на осн. чл.300 ГПК; за кредитиране на заключението на техническата експертиза от съда, след обсъждането му наред с всички доказателства по делото и преценка на приета по делото друга експертиза, съобразно обосноваността й - поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с цитираната в изложението към касационната жалба практика на ВКС.
В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба „Евротрансбилд“ ЕООД, [населено място], чрез управителя Я. И. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в писмен отговор и становище по същество на спора съображения и моли да бъде оставено в сила обжалваното въззивно решение.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването:
По първия въпрос: В цитираната в изложението задължителна и трайна практика на ВКС е посочено, че съгласно чл. 235, ал.2 ГПК, респ. чл. 188, ал.1 ГПК/ отм./ съдът основава решението си върху приетите за установени факти по делото и върху закона. Решаващият съд е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства по делото поотделно и в тяхната взаимна връзка и във връзка с доводите и възраженията на страните, като съблюдаването на това правило обезпечава истинността и обосноваността на фактическите констатации на съда относно релевантните за спора факти и обстоятелства и правилността на решението / р. по гр.д. №5980/14 г. на първо г.о. на ВКС/. Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Във въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви и това й задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща /ТР №1/2001 г. ОСГТК, т.19/. Въззивният съд има задължение да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, и да изложи съображенията си за това в мотивите на решението си /р. по т.д. № 2483/14 г. на второ т.о. на ВКС и цитираната в него практика на ВКС/.
По втория въпрос: В цитираното от касатора р. по т.д. №1490/17 г. на второ т.о. на ВКС е прието, че обвързващата сила на присъдата за гражданския съд винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. Предметът на спора по образуваното гражданско дело следва да съвпада до пълна идентичност с третираните и разрешени с присъдата/ осъдителна или оправдателна/ въпроси в наказателното производство, за да може гражданският съд да се позове директно на нейната обвързваща сила и съответно да приеме основателност на иска само на това основание. Между наказателния и гражданския процес има взаимна зависимост. Към престъплението гражданското право може да прикрепи гражданскоправни последици – вземане за вреди, унищожаване на сделка, опорочена с насилие или измама, недостойнство да се наследи и пр. Зачита се не само осъдителната, но и оправдателната присъда, когато тя отрича елементи от отговорността за непозволено увреждане/ напр. деянието на ответника, причинната връзка между него и вредите, наличността на вреди/, но не и когато оправдава обвиняемия поради несъставомерност на деянието, защото макар и да не е престъпление, деянието може да е непозволено увреждане/р. по т.д. №211/09 г. на второ т.о. на ВКС, р. по гр.д. №1366/79 г., първо г.о. на ВС и др./.
По третия въпрос: В практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Оспорването или неоспорването на заключението на експертизата е без правно значение за задължението на съда по чл.202 ГПК. Същото се отнася и за противоречивите експертни заключения на вещи лица, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не възприема всяко от тях / р. по гр.д. №1271/15 г. на трето г.о./. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. /р. по гр.д. №3194/13 г. на първо г.о. на ВКС и цитираната в него практика, р. по гр.д. №1814/2009 г. на четвърто г.о. на ВКС и др./
По същество на жалбата:
За да отхвърли исковете по чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД въззивният съд се е позовал на първо място на оправдателната присъда, постановена по обвинението по чл.220 НК срещу сключилия процесните договори за държавата областен управител на област София и на оправдателната присъда, постановена по обвинението по чл.260 НК срещу оценителя на имотите при продажбата им по Закона за държавната собственост/ ЗДС/. Оправдателната присъда обаче е поради несъставомерност на деянието и затова няма обвързваща сила за гражданския съд по настоящото дело по изложението по-горе при отговора на втория въпрос съображения. Със сключването на договора може да не е осъществено посоченото престъпление, но да е налице хипотеза за недействителност, вкл. нищожност на договора, предвидена в гражданския закон, в каквато насока са доводите на касатора. Искът по чл.26, ал.1 ЗЗД не е иск за вреди и няма санкционно - обезщетителен характер, респ. в наказателния процес не е разгледан въпросът за нищожността на договорите на това основание, поради което няма съвпадение на предмета на двете производства - наказателно и гражданско.
Независимо от позоваването на оправдателната присъда, въззивният съд е разгледал по същество исковете по чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД и ги е отхвърлил, след като е изложил съображенията си за неоснователността им поради липсата на съществено и драстично / в пъти/ несъответствие/ липса на еквивалентност/ на насрещните престации. По оплакванията в касационната жалба срещу решаващите изводи за отхвърляне на исковете във въззивното решение ВКС намира следното:
За правната квалификация на иска: Исковете в случая са с правна квалификация по чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД, както са приели първоинстанционният и въззивният съд. В исковата молба – р.ІV се твърди, че процесните договори са сключени при оценка на поземлените имоти малко над данъчните оценки на имотите. Законът не забранява продажбата на имоти – частна държавна собственост, стига продажната цена да е над данъчната оценка, но това само по себе си не означава, че уговарянето на цена, която е многократно по-ниска от пазарната, няма като последица нарушаване на възприети от обществото морални и етични норми, в което се изразява нарушението на добрите нрави по см.на чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД. Липсата на еквивалентност на насрещните престации по трите процесни договора според ищеца може да се приеме за противоречие с добрите нрави.
Неоснователни са доводите в жалбата за евентуално съединяване на искове с пр. квалификация по чл.40 ЗЗД. Наведените от ищеца в исковата молба и по делото обстоятелства не са от хипотезата на чл.40 ЗЗД. Ищецът не се позовава на представителното правоотношение на страната на продавача по договора и на недобросъвестно споразумяване между представителя и купувача във вреда на представлявания продавач /държавата/. Не е обоснована в случая при сключването на договора за държавата от публичноправен орган, упражняващ правото на собственост върху държавните имоти, приложимостта на иска по чл.40 ЗЗД, която мотивирано е оспорена и отречена от ответника в писменото му становище. Дори да се приеме, според посоченото в жалбата, че в тезата на ищеца имплицитно се съдържа твърдение за обективирани в самите договори, сключени за държавата от представляващия я публичноправен орган - областния управител, недобросъвестност и вреда / ТР №5/16 г. ОСГТК, т.3/, то те според твърдяното в исковата молба се изразяват в уговарянето на цена, многократно по - ниска от пазарната. Или и тогава твърденията на ищеца за многократно по-ниска от пазарната продажна цена на имотите подлежи на установяваване по категоричен начин в процеса.
В ТР №1/15.05.10 г. ОСТК, т.3 е прието, че добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона ( чл. 26, ал. 1 ЗЗД ). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Счита се, че договорът за продажба на имот е сключен в нарушение на добрите нрави, когато продажната цена е много по-ниска от действителната пазарна цена на имота и това сочи на явна и значителна нееквивалентност на престациите – р. по гр.д. №1638/19 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр.д. №753/99 г. на пето г.о. на ВКС, р. по гр.д. №2419/15 г. на трето г.о. на ВКС и цитираната в него практика.
По аналогия с приетото в мотивите на ТР №1/15.05.10 г. за преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, следва да се приеме, че преценката за нищожност на договора на същото основание поради нееквивалентност на насрещните престации следва да се направи за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора – или по настоящото дело към 8.07.16 г., както е приел и въззивният съд. Самият закон определя прекратяването на съсобствеността с държавата / на което акцентира ответникът/ като продажба, която се извършва от областния управител по местонахождение на имота – чл.45а ЗДС, а това следва и от гражданскоправното съдържание на разпореждането с имотите.
По приложимостта на презумпцията по чл.92 ЗС в случая: В практиката на ВАС / опр. по адм. д. №7114/14 г. на осмо отд., опр. по адм. д. №2593/23 г. на четвърто отд. и др./ се приема, че прекратяването на съсобствеността с държавата представлява сложен фактически състав, включващ административен акт и гражданскоправна сделка. Процедурата по прекратяване на съсобствеността с държавата започва със заявление на заинтересованото лице, като изготвянето на пазарната оценка на имота, предмет на продажбата, се възлага с нарочна заповед на областния управител. След определяне на пазарната цена процедурата завършва със сключване на договор между държавата, чрез областния управител и купувача. При този сложен смесен фактически състав, включващ административни и граждански елементи в определена от закона последователност, според този състав на ВКС, следва да се приложи по аналогия приетото в ТР №5/18.05.17 г. ОСГК /постановено за приложимостта на чл.92 ЗС при възлагане на недвижим имот след поредица от процесуални действия, насочени към индивидуализация на имота, предмет на принудително изпълнение и с оглед на спецификата на фактическия състав на придобиването, включващ едностранното властническо изявление на съдебния изпълнител и гражданскоправното волеизявление на купувача /. Аналогично на приетото там, ако в договора за продажба по чл.45а ЗДС не фигурират построените в имота сгради, те не са били предмет на искането на заинтересованото лице и на заповедите на областния управител за оценка и за прекратяване на съсобствеността чрез изкупуване на държавния дял от имота, не са били описани и оценени от оценителя и представляват самостоятелен обект на правото на собственост, презумпцията на чл.92 ЗС не намира приложение. В случая от приложената преписка за продажба на имотите по чл.45а ЗДС, на която се позовава в отговора на жалбата ответното дружество, се установява, че то като заинтересовано лице е предложило да се прекрати съсобствеността само върху терена/ изрично се сочи, че цитираният в предложението АЧДС е само за терена/. Със заповед на обл. управител е възложена оценка само на терена, съответно теренът/ поземленият имот/ е оценен, предмет е на заповедта за прекратяване на съсобствеността чрез изкупуване на държавната част от имота и е продаден с процесните договори. Това като краен резултат, макар и без обсъждане на данните от преписката за продажба като доказателство по делото / както изисква процесуалният закон, във връзка с отговора на първия въпрос/, и с изложени процесуални съображения, изведени от обстоятелствената част на исковата молба, е прието в случая и от въззивния съд.
На осн. чл.45а, ал.1, изр.3 ЗДС прекратяването на съсобствеността се извършва на база пазарна оценка на съответния дял, извършена от независим оценител, на цена не по-ниска от данъчната оценка на имота. Тази норма определя допустимата най-ниска цена при прекратяване на съсобствеността между държавата и физически или юридически лица, но при продажба на така определената допустима цена не е изключена хипотезата на чл.26, ал.1,изр.3 ЗЗД, ако се установи явна и значителна нееквивалентност между продажната цена и действителната пазарна цена на имота. И тук са приложими разсъжденията за общия случай на допустимо договаряне на цената, изложени в цитираното р. по гр.д. №2419/15 г. на трето г.о. на ВКС – според чл.45а, ал.1 ЗДС цената на недвижимия имот не може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време, макар това законово изискване да е спазено, понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно и значително несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.Затова не може да се сподели тезата на въззивния съд, че след като договорите са изповядани на цена над данъчните оценки на имотите, тази определена в закона оценъчно-стойностна рамка следва да се отчете, макар и като съпътстващ аргумент, при преценката накърняват ли сделките съществено и недопустимо имуществения интерес на държавата –продавач.
С процесните договори трите имота с площ съответно: 4762 кв.м., 1376 кв.м. и 1191 кв.м. са продадени на цени съответно от : 391 219 лв.,135 433 лв. и 132 218 лв., всички без ДДС. По делото са изслушани и приети две единични и една тройна експертизи за действителната/справедливата/ пазарна цена на продадените по реда на чл.45а ЗДС имоти – частна държавна собственост.
Според първата единична експертиза на в.л. Х. пазарните цени на продадените с трите договора имоти / по сравнителния метод, относим към датата на закупуване, на който се е позовал и ищецът в писмените бележки пред СГС/ са: 14 904 439 лв.,4 306 700 лв.и 3 727 674 лв. В писменото заключение се сочи, че поради характера и особеностите на оценяваните имоти, тяхната значимост, привлекателност и инвеститорски интерес от страна на имотния бизнес, за аналогови обекти в района са използвани пазарните цени на изброените, реално осъществени сделки. В случая ценното е земята. Вещото лице Х. е пояснила в съдебно заседание, че цената на имотите е висока, защото те са в центъра на София и сградите могат да бъдат реставрирани, реновирани и направени по такъв начин, че да бъдат използвани. Сградите имат отношение към оценката, защото съществуват и са даденост върху имота. Към датата на изслушването на вещото лице се допускат консервационно- реставрационни дейности при запазване на обема на съществуващите сгради и възможността за реставрация на сградите има значение за оценката. Ако може да се говори за допълнително застрояване, то не е същинско, а трябва да остане в рамките и обема на сегашните сгради. Според това в.л. има известни кв.м., които е възможно да бъдат допълнително застроени. Твърди, че цените на имотите в тази част на града, които е използвала при сравнителния метод, не търпят промяна в годините. Просто това са имоти, които са значими и се знаят.
Според втората единична експертиза пазарните цени на продадените имоти са: 553 572 лв., 158 848 лв. и 177 390 лв. В. л. О. е дал кратка градоустройствена, екологична и комунално-битова характеристика на имотите и района, в който са разположени – в района няма непосредствени и трайни източници на вредни емисии във въздуха, водата и почвата, но има значителни източници на шум, вибрации и изгорели газове от главните булеварди, по които преминават интензивни потоци от МПС и друг вид наземен транспорт. Оценяваните имоти се намират в зоната на стария градски център, на възлови кръстовища на [улица]с [улица]и на [улица]с [улица]Районът е с изградени основни елементи на локалната инфраструктура / ел. захранване, В и К, улици, топлоснабдяване/. Уличната мрежа и прилежащата вертикална планировка около сградите е в добро състояние. Комуналното обслужване в района е отлично. Всички основни елементи на комплексното обществено обслужване – учебни, детски и здравни заведения, заведения за обществено хранене, търговски обекти, ателиета за услуги и пр. са добре застъпени и задоволяват нуждите на живеещите в района. Транспортната достъпност в района е много добра за леки автомобили и пешеходци. Районът е застроен с голямо разнообразие от жилищни и офис сгради, възможностите за ново и уплътняващо строителство са почти изчерпани.
Това вещо лице е посочило застроената и обща площ на трите имота: от площта на първия поземлен имот 4761 кв.м., върху 3 239 св.м. е отстъпено право на строеж на други собственици на имоти; от площта на втория поземлен имот 1 375 кв.м., върху 765 кв.м. е отстъпено право на строеж; от площта на третия имот 1191 кв.м., върху 559 кв.м. е отстъпено право на строеж. В посочените площи, върху които е отстъпено право на строеж, не са включени нормативно определените площи, необходими за функционирането на сградите, съгл. приложение №1 към Наредба №7/2003 г. В имотите според действащия ПУП не се допуска пристрояване, надстрояване и ново строителство или такива не могат да бъдат извършени от собственика на имотите, който и да е той. Изготвената пазарна оценка на имотите е към м.04.2016 г., като са използвани разходен подход с използване метода на вещната стойност, приходен подход с използване метода на капитализиране на бъдещите приходи от наем и сравнителен подход с използване на посредственото сравнение, който се базира на осъществени от Столична община сделки. В съд. заседание вещото лице е заявило, че дали може или не може да се извърши реставрация на сградите има значение за оценката; към момента е абсолютно забранена всякаква строителна дейност, но реконструкцията и модернизацията на сградите са разрешени. Към момента на изслушване на в.л. според него нито една от сградите в имотите не е със статут на паметник на културата със следващите от това забрани при реконструкция.
Според основното заключение на тройната експертиза пазарните цени на процесните имоти са: 499 601 лв.,143 393 лв. и 143 674 лв. Трите вещи лица също са посочили, че за процесните три поземлени имота, намиращи се в кв. 532 е постановен пълен мораториум за каквото и да било допълнително строителство към вече съществуващото. За оценката са използвани сравнителният метод/ ползван в имагинерни условия, без ограниченията на строителния мораторим по сега действащия ПУП/, доходният метод и инвестиционният/ вариант на остатъчния/ метод. В о.с.з. вещите лица са посочили, че сегашният строителен мораториум не забранява реставрация на съществуващия сграден фонд, но той е толкова амортизиран, че е въпрос на анализ коя от съществуващите сгради може и коя не може да се реставрира. Сградите са много разнообразни – офиси, стари ателиета, жилища. Известна промяна във функцията на сградите може да се извърши, доколкото старите и новите функции не си противоречат. Сериозна промяна във функциите не може да се извърши, защото сградите като тип строителство не го позволяват.
Въззивният съд се е позовал на последните две експертизи и е приел, че констатираните с тях разлики в продажните цени на имотите спрямо цените по процесните договори не могат да обосноват извод за порок по чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД, защото не сочат на значително/многократно/ и драстично несъответствие. Не е обосновал обаче в достатъчна степен защо възприема, респ. защо не възприема всяко от експертните заключения, както изисква процесуалният закон според цитираната към третия въпрос практика. За пълното изясняване на делото голямата разлика в установените с първата и с останалите две експертизи пазарни цени на имотите следва да бъде обяснена, като позоваването във въззивното решение само на разликата в констатациите на експертите относно възможността за бъдещи действия и допълнително застрояване в имотите е недостатъчно в тази насока. Доводите на ответника по жалба за липса на необходимата компетентност и квалификация на изготвилото първото заключение вещо лице не се споделят от този състав на ВКС, с оглед наличните по делото данни за образованието и квалификацията на експерта.
Според експертите от единичните експертизи възможността за реставрация и реконструкция на сградите, намиращи се в терена като даденост при закупуването му, има значение за оценката на последния. Това не се отрича и от експертите от тройната експертиза.
По оплакванията в жалбата за неизясненост на делото: По искане на ищеца е допусната допълнителна тройна експертиза със задачи, поставени и от двете страни. Тя обаче не е отговорила на поставените от ищеца въпроси, намирайки, че в една част може да им отговори, а в друга – не, защото по отношение реконструкцията и смяната на предназначението на съществуващите сгради въпросите са неконкретизирани и хипотетични/л.245/. За определяне на пазарната цена на имотите ищецът е поискал експертите да използват остатъчния метод и метода на пазарните аналози/сравнителната стойност/- молба на л.59, л.126. Поставените от ищеца въпроси са от значение за пълното изясняване на спора и затова въззивният съд е следвало да даде възможност на допълнителната тройна експертиза да им отговори, макар и хипотетично в посочената част / което следва да се отчете при обсъждане на заключението/. Когато специалните знания са необходими за пълното изясняване на спора, с оглед оплакванията във въззивната жалба за неизясненост на делото или необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, експертизата може да бъде назначена и служебно – ТР №1/13 г., т.3 ОСГТК. В настоящия случай, задачата на допълнителната тройна експертиза следва да се разшири с поставени от съда въпроси въз основа на приетите заключения, които са от значение за спора. Експертизата следва да даде оценка на процесните имоти по остатъчния метод и по сравнителния метод, с извеждане на стойността след сравнение с достигнати пазарни стойности за други подобни имоти/терени/, които са били предмет на реални сделки към 8.07.16 г./ с допустимото няколкомесечно отклонение/. Използваните за сравнение имоти/ терени/ трябва да са: вариант 1. С подобна на процесния площ, местонахождение и гъстота /плътност / на застрояване със сгради, самостоятелни обекти на собственост, които изцяло или отчасти са стари и амортизирани; вариант 2. Подобни по площ и местонахождение, но незастроени или с незначително частично застрояване; вариант 3. Подобни по площ и местонахождение, но застроени изцяло или частично с обновени и/или реставрирани заварени сгради, представляващи самостоятелен обект на собственост. Въз основа на вариантите експертизата да даде отговор на въпроса: влияе ли и с колко/в процентно изражение/ върху пазарната цена на имота / терена/ възможната реконструкция и реставрация на намиращите се в него сгради, собственост на лица, различни от собственика на терена.
Поради изложеното въззивното решение е постановено при недостатъчно изясняване на спора откъм фактическа страна, довело до необоснованост на изводите на въззивния съд за неоснователност на исковете. Допуснато е и съществено процесуално нарушение като задължението на съда да мотивира защо възприема, респ. не възприема всяко от експертните заключения по делото е изпълнено формално, без убедителна преценка на експертните заключения за пълнота, яснота и обоснованост.
Жалбата е основателна. Въззивното решение следва да се отмени като неправилно и делото – върне на въззивния съд за ново разглеждане с изготвяне на нова допълнителна тройна техническа експертиза, която да отговори на въпросите на ищеца, поставени в молба на л.126 от делото на АС и на служебно формулирания по –горе въпрос във варианти. При новото решаване на делото въззивният съд следва мотивирано да посочи, кое/ кои/ от заключенията възприема и защо.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №2163/19 г. от 2.08.22 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: