Определяне степента на съпричиняване при трудова злополука поради груба небрежност

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 708

София, 26.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д. № 3500 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Строймонтаж“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Е. Л., срещу решение № 184 от 15.05.2023 г. по в.гр.д. № 162/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което след частична отмяна на решение № 1072 от 03.10.2022 г. по гр.д. № 2941/2021 г. на Районен съд – Пазарджик е уважен предявеният иск от В. Б. М. срещу „Строймонтаж“ ЕООД по чл. 200 КТ за сумата 16 000 лв., предявен като частичен иск за сумата 30 000 лв. от общо дължимите 70 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на трудова злополука от 08.04.2021 г., ведно със законната лихва върху допълнително присъдените 10 000 лв., считано от датата на злополуката.В частта, с която предявеният като частичен иск за 30 000 лв. над уважената част от 16 000 лв. е отхвърлен, въззивното решение е влязло в сила.

Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е понижил процента на съпричиняване от страна на работника до 20 %, като не е отчетен обективният реален принос на пострадалия към настъпилата злополука. Счита, че обстоятелствата по делото не обосновават по-голям принос на работодателя към инцидента и съдът е нарушил ограничението на чл. 269 ГПК, обсъждайки невъведено от страните оплакване и вменявайки му несъществуващи задължения.

Ответникът по касационната жалба В. Б. М., със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат П. К., оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Въззивният съд е приел, че са предявени искове по чл. 200 КТ и по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на трудова злополука. Установено е, че въз основа на сключен срочен трудов договор № 2418 от 12.03.2021 г. страните са били в трудовото правоотношение, въз основа на което ищецът е назначен на длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ до завършване на определената работа на обект „Закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за твърди битови отпадъци“, считано от 07.04.2021 г. От подадената писмена декларация за трудова злополука, призната за такава с влязло в сила разпореждане на НОИ, е установено, че на 08.04.2021 г. около 09:00 ч. на общинско депо за твърди битови отпадъци е станала злополука с ищеца. Съдът е приел, че механизмът ѝ е изяснен от събраните по делото доказателства – разпореждане на НОИ по чл. 60, ал. 1 КСО, както и заключенията на приетите експертизи: при извършено разтоварване от товарен автомобил/ самосвал/ 12 и повече тона, ищецът като водач на автомобила, който в този момент се намира в шофьорската кабина, пристъпва към повдигане на коша с намиращия се вътре товар без преди това да е съобразил последователността на операцията и предварително да е отворил задния малък капак на товарния автомобил, в резултат на което камионът се преобръща надясно и вследствие на преобръщането водачът изпада от седалката на шофьора и се удря в дясната предна врата на кабината. От медицинската експертиза е установено, че пострадалият е получил травматични увреждания - контузия на гръдния кош, фрактура /счупване/ на дясната ключица и второ ребро в дясно, както и фрактура - счупване на 8 и 9 ребра. Прието е, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 20 000 лв., съответства на установените по делото факти и обстоятелства, както и на икономическия стандарт в страната. За основателно е прието възражението за съпричиняване на злополуката от работника при проявена груба небрежност. В тази връзка е посочено, че подобни констатации се съдържат и в разпореждането по чл. 60 КСО, с което злополуката е обявена за трудова. Доколкото същото не е било оспорено от страните в съдебното производство и производството по издаването му, е прието, че съдът е обвързан и следва да зачете материалната му доказателствена сила като официален удостоверителен документ и приеме за осъществени удостоверените в него факти. Въпросът дали ищецът е бил с поставен или не предпазен колан по време на злополуката за първи път е поставен инцидентно на разглеждане по делото в първо по делото заседание при изслушването на медицинската експертиза. Направен е извод, че възражението за непоставен предпазен колан не е въведено в предвидените процесуални срокове, поради което не е взето предвид при решаването на въпроса за наличието на съпричиняване като преклудирано. По тази причина съпричиняването следва да преценява само и единствено с оглед нарушени от работника технологични и технически правила и поредността при извършване на отделните последователни действия на процеса по повдигане и изсипване на коша с товара на товарния автомобил. От заключението на автотехническата експертиза по делото, кредитирана като обективно, обосновано и компетентно изготвена, е установена последователността на действията на манипулациите, които следва да бъдат извършени от шофьора на тежкотоварен автомобил – самосвал, за да започне и завърши успешно разтоварването на наличен товар. Според експерта няма данни за внезапно възникнала техническа неизправност на товарния автомобил и причината за преобръщането да е от субективен характер и в резултата на допуснато действие или бездействие от водача на товарния автомобил. Допълнено е, че при работещ и технически изправен автомобил при условие, че водачът правилно в технологичен порядък е подходил към разтоварването на коша чрез правилно задействани системи и е извършвал непрекъснато наблюдение на процеса, не е възможно да се реализира преобръщане на автомобила. От събраните по делото доказателства – снимков материал, заключенията на автотехническата и техническата експертизи и описаното в разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО, съдът е направил извод, че грубата небрежност на ищеца, довела до настъпването на злополуката, се изразява в това, че без да е изпълнен успешно първия етап на саморазтоварването - отваряне на задния малък капак, ищецът е преминал към извършването на втория етап от саморазтоварването - повдигане на коша с товара, в резултат на което товарът се е наклонил надясно и автомобилът се е преобърнал на дясната си страна. В тази връзка не са кредитирани обясненията на ищеца, че е слязъл от камиона, за да провери дали задният малък капак действително е бил отворен, като опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Като е отчетен единствено фактора за нарушаване от работника на технологичните правила и норми на безопасност на труда при извършване на саморазтоварването на товарния автомобил, съдът е приел, че процентът на съпричиняване не може да бъде повече от 20%, като са отхвърлени доводите на ответното дружество за завишаването му. Аргументирал се е, че в случая се касае за начинаещ работник, който не е отговарял на изискванията да заеме тази длъжност, и е действал сам в конкретната ситуация, за която логично е следвало да му се помогне по практически съображения, тъй като управлението на такъв вид товарен автомобил и маневрите, които извърша, макар да са елементарни като изпълнение, в крайна сметка са източник на повишена опасност и изискват да е налице достатъчно внимание на работника, който ги извършва, като следи целия процес по товаренето и разтоварването. След приспадането на процента на съпричиняване, определеното от въззивния съд обезщетение на неимуществените вреди възлиза на 16 000 лв.

С определение № 2521 от 23.05.2024 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 184 от 15.05.2023 г. по в.гр.д. № 162/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС по втория и третия въпрос, които се свеждат до обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при преценката на основателността на своевременно направено от работодателя възражение за съпричиняване на трудовата злополука от работника или служителя.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

В чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ е указано, че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност се определя като липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на обезщетението. Преценката за намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на пострадалия. Допустимо е, ако след извършването на преценката на всички факти и обстоятелства по делото от значение за определяне на съпричиняването, се достигне до извод, че приносът на увреденото лице в общия вредоносен резултат е по-голям, обезщетението да бъде намалено с повече от половината. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

По делото е установено, че ищецът е работил при ответника, въз основа на сключен между тях трудов договор. На 08.04.2020 г. на общинско депо за твърди битови отпадъци при извършване на разтоварване от товарен автомобил/ самосвал/ 12 и повече тона е настъпила трудова злополука, при която е пострадал ищецът. С разпореждане № 31/22.04.2021 г. на ТП - Пазарджик към НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, декларираната злополука вх. № 5101-12-20/14.04.2021 г. от осигурителя „Строймонтаж“ ЕООД, е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, като е отбелязано, че при извършване на разтоварването работникът не е отворил задния капак на товарния автомобил, което е довело до обръщането му. Приетата по делото медицинска експертиза, изготвена въз основа на представените от ищеца медицински документи и след личен преглед, съответства на твърденията на пострадалия, изложени в исковата му молба, че вследствие на инцидента е получил следните травматични увреждания: контузия на гръден кош, фрактура (счупване) на дясна ключица и второ ребро и фрактура (счупване) на осмо и девето ребро. Продължителността на най-силните болките е била непосредствено след травмата и е намалявала постепенно в период от няколко седмици след нея, като и към момента има болезненост и ограничение на движението в дясната раменна става.

При тази фактическа обстановка въззивният съд правилно е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от трудовата злополука и съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД е определил справедливо обезщетение в размер на сумата 20 000 лв., съответстващо на характера и степента на търпените болки и страдания.

Неправилно въззивният съд е определил степента, в която пострадалият е допринесъл за трудовата злополука. Видно от длъжностната характеристика на ищеца, същият е изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. От доказателствата по делото се установява, че в деня преди инцидента на ищеца е бил проведен начален инструктаж за безопасност и здраве при работа, инструктаж за работа на конкретния обект „Закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за твърди битови отпадъци на [община] в землището на [населено място]“ и е бил запознат с инструкциите за безопасна работа при управление на товарен автомобил и за безопасна работа при товаро-разтоварна дейност с автомобили и ремаркета. В двата му работни дни е правен предварителен инструктаж за безопасност, както и изрично му е показано как правилно да изпълнява дейността по разтоварване на автомобила и техническата последователност на извършване на необходимите за това действия. Посочените обстоятелства не са оспорени от ищеца и се потвърждават от представените писмени доказателства и събраните гласни доказателства. От приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че товарният автомобил е бил технически изправен, като вещото лице е приело, че преобръщането му е вследствие на човешка грешка при изпълнението на разтоварването с оглед техническия порядък и поредност на необходимите за целта действия и манипулации на автомобила – пропуснато е отварянето на малкия капак преди повдигането на коша за изсипване на товара. Посоченият механизъм на ПТП се потвърждава и от съдържанието на разпореждането на НОИ по чл. 60, ал. 1 КСО, неоспорено от ищеца, както и от свидетелските показания, които са последователни, непротиворечиви и в съответствие с останалия доказателствен материал. След съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, настоящият състав стига до извода, че инцидентът е настъпил вследствие на човешка грешка, а именно – пропускът на работника да отвори задния малък капак, което е довело и до преобръщането на автомобила. Доколкото се установява, че работникът е бил запознат с техническата последователност на действията при разтоварване на автомобила, включително успешно е изпълнявал посоченото действие неколкократно в предишния и в същия ден преди настъпването на инцидента, то при злополучното разтоварване работникът е проявил груба небрежност при осъществяването му, довела до настъпилото увреждане.

С оглед гореизложеното се явява необоснован изводът на съда за ниския процент на съпричиняване от страна на ищеца. Той сам се е поставил в ситуация на повишен риск, като при грубо нарушаване на основните правила за безопасност и технологични правила за работа с товарния автомобил е предприел действия по разтоварването му без да е отворил задния малък капак. В случая с оглед обективния принос на ищеца съпричиняването на вредоносния резултат е 70 %.

Съобразно изложеното по-горе съдът неправилно е определил приноса на пострадалия работник към инцидента. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Определеното обезщетение от 20 000 лв., следва да бъде намалено с 14 000 лв. съобразно определения от съда принос на работника в съпричиняването на вредоносния резултат. С оглед посоченото въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с която касаторът е осъден да заплати на В. Б. М. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 08.04.2020 г. за разликата над 6000 лв. до 16 000 лв., и искът да се отхвърли като неоснователен, както и в частта относно присъдените на „Строймонтаж“ ЕООД деловодни разноски и на адвокат К. адвокатско възнаграждение в размер на 490 лв.

Съобразно изхода на спора на „Строймонтаж“ ЕООД, следва да бъдат присъдени 4 864 лв. деловодни разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 184 от 15.05.2023 г. по в.гр.д. № 162/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик в обжалваната част, с която е уважен предявеният от В. Б. М. срещу „Строймонтаж“ ЕООД иск по чл. 200 КТ за разликата над 6000 лв. до 16 000 лв., предявен като частичен иск за сумата 30 0000 лв. от общо дължимите 70 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на трудова злополука от 08.04.2021 г. заедно със законната лихва върху сумата от 10 000 лв., считано 08.04.2021 г. както и в частта относно присъдените на „Строймонтаж“ ЕООД деловодни разноски и на адвокат К. адвокатско възнаграждение в размер на 490 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Б. М., със съдебен адрес [населено място], срещу „Строймонтаж“ ЕООД, [населено място], иск по чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над сумата 6000 лв. до 16 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 08.04.2021 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА В. Б. М., със съдебен адрес [населено място], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Строймонтаж“ ЕООД, [населено място], 4 864 лв. деловодни разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.