Условно наказание и лишаване от книжка при смърт на пешеходна пътека

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * съкратено съдебно следствие при престъпления по транспорта * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 371

гр.София, 30 юли 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря И. ПЕТКОВА и прокурора А. ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ КНОХД № 302 по описа за 2025 год ., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава 23 от НПК

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Р. Р. С. чрез упълномощения защитник адв.М. Б., по касационна жалба на частния обвинител Н. Б. И. чрез упълномощения повереник адв.Б. Б. и по касационна жалба на частния обвинител Р. Б. И. чрез упълномощения повереник адв.Е. Б. срещу Решение № 396 от 21.11.2024г. по ВНОХД № 1044/2024г. по описа на Апелативен съд-София, НО, 1 състав, с което е изменена присъда № 4 от 20.03.2024г. по НОХД № 655/2023г. по описа на Окръжен съд-Перник.

В касационната жалба на подсъдимия Р. Р. С. се излагат доводи за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Иска се намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от правоуправление и отмяна на наложената по реда на чл.67, ал.3 НК пробационна мярка за част от определения по реда на чл.66, ал.1 НК изпитателен срок. Сочи се, че подсъдимият С. полага труд като шофьор, налице е значителен превес на смекчаващите обстоятелства, които се явяват и многобройни по смисъла на чл.55 НК и се иска прилагането на чл.55, ал.3 НК.

В касационната жалба на частния обвинител Н. Б. И. се иска увеличаване на наложените наказания, като се твърди, че определеното от апелативния съд съвкупно наказание е явно несправедливо и занижено. Искането се мотивира с доводи за недисциплинираност на подсъдимия като водач на моторни превозни средства, липсата на съжаление или разкаяние за стореното. Според касационния жалбоподател наложеното наказание не е съобразено с генералната превенция.

В касационната жалба на частния обвинител Р. Б. И. се формулира искане за отмяна на решението на въззивния съд и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, като се сочат основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо, като се иска неговото увеличаване и ефективно изтърпяване. В тази връзка се мотивира висока степен на обществена опасност на престъпленията по транспорта и необходимостта от ефективно наказване на извършителите на такива престъпления, когато са довели до смъртен изход. Алтернативно се иска увеличаване на изпитателния срок до възможния максимален размер с оглед на нарушенията, извършени от подсъдимия С. след инкриминираното деяние. В жалбата се излагат аргументи за това, че пробационната мярка е определена само за част от изпитателния срок, като се настоява за нейното приравняване с целия размер на определения изпитателен срок. Оспорва се и оправдаването на подсъдимия С. от въззивния съд за това да е нарушил чл.20, ал.1 ЗДвП, като се излагат аргументи за това, че подсъдимият не упражнявал контрол върху превозното средство и се настоява, че мотивите на въззивния съд за оправдаването по този текст на специалния закон са противоречиви.

Пред настоящия съдебен състав защитникът на подсъдимия Р. Р. С. - адв.М. Б. поддържа подадената касационна жалба и моли за намаляване на наложеното наказание лишаване от право да се управляват моторни превозни средства и за оставяне в сила решението на АС-София в останалата част.

Подсъдимият Р. Р. С. подкрепя искането на своя защитник и в последната си дума моли за справедливост.

Повереникът на частния обвинител Р. Б. И. - адв.Е. Б. поддържа касационната жалба и иска връщане на делото за ново разглеждане, за да бъде завишено наложеното на подсъдимия наказание и да бъдат отстранени допуснатите нарушения.

Частният обвинител Р. Б. И. не се явява пред ВКС, редовно уведомен за съдебното заседание.

Повереникът на частния обвинител Н. Б. И. - адв.Б. Б. поддържа подадената касационна жалба и излага аргументи за увеличаване на наложеното наказание, като иска делото да бъде върнато на въззивната инстанция.

Частният обвинител Н. Б. И. поддържа доводите на своя повереник и заявява, че подсъдимият С. има нарушения на правилата за движение по пътищата, кара с изключително висока скорост в населено място и не съжалява за стореното. Иска книжката му да бъде отнета за повече време и прогнозира настъпването на други инциденти с подсъдимия.

Прокурорът от ВКП намира подадените касационни жалби на подсъдимия и на частните обвинители за неоснователни и иска въззивният акт да бъде оставен в сила. Според него наказанието на подсъдимия е определено при съобразяване на всички обстоятелства по случая. Счита за неоснователно твърдението за неправилно прилагане на материалния закон с оправдаването на подсъдимия за инкриминираните нарушения по чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП, като споделя извода на въззивния съд, че е нарушена единствено разпоредбата на чл.119 ЗДвП.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в касационните жалби на подсъдимия и на частните обвинители, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ намери следното:

Всички касационни жалби срещу решението на АС-София са допустими, но неоснователни.

С присъда № 4 от 20.03.2024г. по НОХД № 655/2023г. Окръжен съд-Перник е признал подсъдимия Р. Р. С. за виновен в това, че на 30.07.2022г. около 21.00 часа в [населено място], на кръстовището между [улица]и [улица]при управление на моторно превозно средство - лек автомобил /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, по чл.20, ал.2 ЗДвП и по чл.119, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Л., настъпила на 20.08.2022г., като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3 вр. ал.1, б.„в“ НК вр. чл.342, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 НК го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода и на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.

На основание чл.343г НК вр. чл.37, ал.1, т.7 НК съдът е лишил подсъдимия Р. Р. С. от право да управлява моторни превозни средства за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е възложил върху подсъдимия Р. Р. С. направени разноски.

По въззивни жалби на подсъдимия Р. Р. С. и на частните обвинители Н. Б. И. и Р. Б. И. е образувано ВНОХД № 1044/2024г. по описа на Апелативен съд-София, НО, 1 състав.

По въззивното дело е постановено обжалваното в касационното производство Решение № 396 от 21.11.2024г., с което първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимият Р. Р. С. е оправдан по обвинението да е нарушил чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП, наложеното наказание лишаване от свобода е намалено на две години и е отложено с изпитателен срок от три години с налагане на пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 НК - периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, а наказанието лишаване от право да управлява моторни превозни средства е увеличено на четири години. В останалата си част присъдата на ОС-Перник е била потвърдена.

По доводите за нарушение на закона с оправдаването на подсъдимия Р. Р. С. за нарушаване на правилата на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП:

Въззивният съд е оправдал подсъдимия С. по обвинението при управлението на своя автомобил да е нарушил правилата на чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП, като е приел, че в причинна връзка с инцидента, в резултат на който са причинени травмите на пострадалия Б. И. Л., е единствено нарушението на чл.119, ал.1 ЗДвП, за което подсъдимият също е имал обвинение.

Този извод на въззивния съд, подробно мотивиран на стр.6-стр.10 от въззивното решение, се оспорва частично в касационната жалба на частния обвинител Р. Б. И., като се твърди, че в причинна връзка с катастрофата е и нарушението на чл.20, ал.1 ЗДвП - неупражняването на контрол върху автомобила.

В конкретния случай и при приетата от прокуратурата в обвинителния акт фактическа обстановка, която е възприета и от инстанционните съдилища по силата на проведената процедура по чл.371, т.2 НПК вр. чл.373, ал.3 НПК, изводът на въззивния съд е законосъобразен.

В причинна връзка с катастрофата, довела до телесните увреждания на пострадалия Л. и настъпилата в резултат на тези травми смърт, се явява нарушаването на специалното правило на чл.119, ал.1 ЗДвП, а не загубата на контрол върху превозното средство или несъобразената скорост на движение. Подсъдимият е нарушил изискванията на посочената норма, регулираща отношенията между пешеходците на пешеходна пътека и водачите на автомобилите на пътното платно.

Фактите по делото не сочат на загуба на контрол върху превозното средство по смисъла на чл.20, ал.1 ЗДвП и съдебната практика по неговото прилагане.

Инкриминирането на нарушения на много и различни, в случая взаимоизключващи се правила за движение - чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП, чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП и чл.119, ал.1 ЗДвП, е направено от прокуратурата с неясна цел и без мотиви.

Въззивният съд правилно е определил кое е конкретното нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от подсъдимия С., което се намира в причинна връзка с престъпния резултат и го е оправдал за останалите разпоредби, които според прокуратурата запълват бланкетната норма на чл.343 НК.

По този начин съдът е предотвратил възможността да се използват несъществуващите нарушения на правилата за движение, вменени на подсъдимия, като отегчаващи обстоятелства при определяне размера на наказанието за подсъдимия С..

По доводите за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Р. Р. С. наказание:

Доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия С. наказание са изложени както от подсъдимия и неговия защитник, така и от частните обвинители чрез техните повереници. Правят се искания в две насоки - за намаляване на наложеното наказание лишаване от правоуправление и отмяна на определената за част от изпитателния срок пробационна мярка (от подсъдимия и от защитата) и за връщане на делото на състав на апелативния съд за увеличаване на наложените наказания или за съобразяване на наложената пробационна мярка с целия изпитателен срок (от частните обвинители и техните повереници).

В своето решение въззивният съд се е спрял подробно на всички обстоятелства, които имат значение за определяне на наказателната отговорност на подсъдимия за конкретното деяние и е наложил наказание, което съответства на установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и ще изпълни целите на наказанието, установени в чл.36 НК.

При определяне на наказанието въззивната инстанция е приложила нормата на чл.58а, ал.1 НК вр. чл.54 НК, като е индивидуализирала наказанието лишаване от свобода в размер на три години - минималният размер, предвиден в действащата към момента на деянието редакция на чл.343, ал.3, б.„б“ НК, и го е намалила в съответствие с изискванията на чл.58а, ал.1 НК с една трета - на две години лишаване от свобода. В своето решение въззивният съд е обсъдил подробно и изчерпателно всички обстоятелства, довели до определяне на този размер на наказанието лишаване от свобода и на наказанието лишаване от право да се управляват моторни превозни средства.

Неоснователно е искането в касационната жалба на подсъдимия за прилагане на чл.55, ал.3 НК. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, за да бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК вр. чл.55 НК.

Смекчаващи обстоятелства представляват чистото съдебно минало на подсъдимия, неговите добри характеристични данни, трудова ангажираност, изразеното съжаление за стореното и предприетите незабавно след катастрофата действия, които са били в насока на оказване помощ на пострадалия. Въззивният съд правилно е отчел като смекчаващо обстоятелство и младата възраст на подсъдимия към момента на деянието.

Касационната инстанция не намира да е налице оказване на съдействие на органите на досъдебното производство, както са приели първата инстанция и въззивният съд, които са счели това „съдействие“ също за смекчаващо обстоятелство. Подсъдимият не е давал обяснения в процеса и не е подпомогнал по какъвто и да е друг начин разкриването на обективната истина в наказателното производство. Изпълнението на задълженията, предвидени в закона за участник в пътнотранспортно произшествие - да остане на място, да бъде подложен на тест за употреба на алкохол и наркотици и да подпише акт за установяване на административно нарушение, не представляват косвено съдействие на подсъдимия за изясняване на обстоятелствата по делото, както е приел въззивния съд.

Всички посочени факти не са многобройни или изключителни обстоятелства по смисъла на чл.55 НК и макар и да е налице явен превес на смекчаващите обстоятелства над единственото отегчаващо обстоятелство - наказването на подсъдимия С. за едно административно нарушение към момента на деянието, предвиденото в чл.343, ал.3, б.„б“ НК към датата на престъплението минимално наказание от три години лишаване от свобода не се явява несъразмерно тежко за конкретното деяние и конкретния деец.

В същото време не са налице и отегчаващите обстоятелства, твърдяни в касационните жалби на частните обвинители.

В двете жалби се прави позоваване на високата степен на обществена опасност на деянията, свързани с причиняване на смърт при управление на моторни превозни средства. Тази висока степен на обществена опасност е взета предвид от законодателя при определяне на наказанията за престъпленията по транспорта, като са предвидени специални минимуми на наказанията лишаване от свобода по отделните престъпни състави и са определени широки граници за преценка на съда при индивидуализацията на наказания за тези престъпления.

Конкретният случай не разкрива някакви особености, които да водят до извод, че има завишена степен на обществена опасност. Подсъдимият се е движел с изключително ниска скорост - под 8 км/ч, предприел е завиване наляво в тясното пространство, ограничено от два автомобила, престояващи от двете страни на улицата в нарушение на правилата на ЗДвП и единствено несъобразяването с бавното придвижване на пострадалия Л. поради неговата напреднала възраст и здравословни проблеми е довело до удара, причинил падането на пострадалия на земята, неговото телесно увреждане в областта на главата и настъпването на смъртта.

Деянието е извършено при по-леката от двете форми на непредпазлива вина - несъзнавана непредпазливост (небрежност), а веднага след деянието подсъдимият е предприел действия, които са били насочени обективно към оказване помощ на пострадалия - незабавно е поискал от намиращи се в близост лица да повикат бърза помощ и е взел мерки за облекчаване положението на жертвата.

Тези обстоятелства не позволяват да бъде направен извод за някаква по-висока степен на обществена опасност на конкретното деяние и на подсъдимия С..

Неоснователни са твърденията, че подсъдимият не е изразил съжаление за стореното. Такова съжаление той е показал незабавно след катастрофата и при всичките си явявания пред съда, като субективното усещане на частните обвинители за недостатъчно разкаяние и липса на критичност за стореното, не намира опора в обективното развитие на наказателния процес и в отразените в протоколите за съдебните заседания изявления на подсъдимия С..

Не могат да бъдат приети като отегчаващо обстоятелство при определянето на наказанието за деянието, извършено от подсъдимия С. на 30.07.2022г., последвалите след тази дата наказания по административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата с оглед на принципите, установени в чл.2, ал.1 НК, чл.35, ал.3 НК и чл.54 НК. Наказанието на едно лице, извършило престъпление, се съобразява с обстоятелствата, съществували към момента на извършване на престъплението.

Като отегчаващо за подсъдимия С. обстоятелство следва да се оценява единствено наказанието, наложено по НП №17-0328-000343/12.05.2017г., което е за съществено нарушение по чл.150 ЗДвП - управление на моторно превозно средство без правоспособност.

Въззивният съд правилно е отчел последвалите административни наказания единствено при преценката за това доколко наказанието за престъплението ще има превантивен и превъзпитателен ефект върху личността на подсъдимия С. и е имал предвид, че наказателният процес не е повлиял в положителна насока върху личността на подсъдимия, което е мотивирало увеличаване размера на наказанието лишаване от право да се управляват моторни превозни средства.

Увеличаването на това наказание ще способства за предпазване на обществото в по-продължителен период от време от пътни инциденти с участието на подсъдимия С. като водач на превозни средства и ВКС не намира причини да сподели доводите срещу това увеличаване на размера на наказанието лишаване от правоуправление, изложени в касационната жалба на подсъдимия.

Трудовата ангажираност и необходимостта от управление на превозно средство при осъществяване на трудовите задължения на подсъдимия не са значим фактор, който да налага преразглеждане на размера на това наказание и не могат да бъдат противопоставени на необходимостта от по-продължителна защита на членовете на обществото от неправомерно и рисково поведение на подсъдимия С. при управление на превозни средства.

В своята съвкупност определените от въззивния съд наказания от две години лишаване от свобода (след намаляването с една трета по реда на чл.58а, ал.1 НК) и лишаване от право да се управляват моторни превозни средства за срок от четири години отговарят на изискванията на чл.57, ал.2 НК и ще способстват за постигане на целите на чл.36 НК. Тези наказания ще ограничат възможността подсъдимият С. да продължи да бъде недисциплиниран водач на моторни превозни средства, ще му посочат укоримостта и недопустимостта на шофиране, водещо до произшествия и смърт, като в същото време с оглед на неговата млада възраст и социална интегрираност ще му дадат възможност да преосмисли своето поведение и да се поправи.

Наложеното наказание лишаване от свобода позволява приложението на чл.66, ал.1 НК, доколкото е под три години. Налице са и останалите предпоставки за отлагане изтърпяването на това наказание за изпитателен срок. Подсъдимият С. е неосъждан, а постигането на целите на наказанието не налага непременно това наказание да бъде изтърпяно ефективно. Младата възраст на подсъдимия С., неговата трудова и социална ангажираност и изразеното съжаление за стореното, позволяват да се приеме, че институтът на условното осъждане ще способства за превъзпитанието на подсъдимия и ще е достатъчен за предпазване на обществото от последващи престъпни прояви на подсъдимия с угрозата от ефективно изтърпяване на наложеното наказание.

Неоснователно е искането за увеличаване размера на определения изпитателен срок до максималния, предвиден в чл.66, ал.2 вр. ал.1 НК поради това, че е причинена смърт. Изпитателния срок е съобразен с посочените особености на конкретния случай и ще спомогне за постигане на целите на генералната превенция и на специалната превенция.

Законът не изисква непременно ефективно наказване с лишаване от свобода за непредпазливи престъпления по транспорта, дори да са довели по-късно до смърт на пострадалото лице и предполага равна значимост както на генералната, така и на специалната превенция, особено при лица, които са неосъждани и във възраст, в която въздействието на наказателното право е постижимо чрез превъзпитаване и преформатиране на стереотипите и нагласите на младите хора.

Поради това настоящият касационен състав не приема за основателно искането за увеличаване размера на изпитателния срок, за който е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода за подсъдимия С..

Въззивният съд правилно е счел за необходимо за част от определения изпитателен срок да наложи по реда на чл.67, ал.3 НК една от пробационните мерки - тази по чл.42а, ал.2, т.2 НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. По този начин ще се постигне допълнително въздействие върху подсъдимия С. и ще се даде възможност за контрол върху неговото поведение от специалисти.

Срокът за прилагане на тази пробационна мярка е съобразен с константната практика на ВКС, че продължителността на пробационната мярка, наложена по реда на чл.67, ал.3 НК, може да е по-малка от продължителността на изпитателния срок. Пробационната мярка, налагана по реда на чл.67, ал.3 НК, не е отделно наказание и за нея не важат ограниченията и сроковете по чл.42а-чл.43 НК. В същото време законът не изисква пробационната мярка да е непременно за целия срок, за който е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода, а дава възможност за преценка на съда съобразно всички обстоятелства, касаещи личността на дееца и причините за извършване на конкретното престъпление (в тази насока срв. Решение № 84/07.06.2022г. по н.д. №356/2022г. на ІІ н.о., Решение № 232/15.04.2024г. по н.д. №1034/2023г. на І н.о., Решение № 389/03.07.2024г. по н.д. №133/2024г. на І н.о., Решение № 406/10.07.2024г. по н.д. №411/2024г. на ІІІ н.о. и др.).

Твърдението в касационната жалба на частния обвинител Р. Б. И., че срокът на пробационната мярка по чл.67, ал.3 НК трябва винаги да съвпада със срока, за който е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, не може да бъде споделено, доколкото в някои случаи това би довело до ограничения за продължителен период от време (при максимален изпитателен срок по чл.66, ал.1 НК от пет години), надхвърлящи изискванията за съразмерност на наказанието с престъплението.

Поради всички изложени съображения настоящият касационен състав не приема да са налице предпоставките по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.1, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 396 от 21.11.2024г. по ВНОХД №1044/2024г. по описа на Апелативен съд-София, НО, 1 състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.