Спиране на делба при висящ иск за нищожност поради неучастие на съсобственик

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 550

София, 26.08.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател: Гергана Никова

Членове: Емилия Донкова

Соня Найденова

при секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 1563/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 1549 от 26.03.2026 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 419 от 23.01.2024 год. по гр. д. № 9197/2023 год. по описа на Софийски градски съд, поправено с решение от 29.11.2024 год., по касационната жалба на А. М. К..

На основание чл. 227 ГПК на мястото на починалите в хода на процеса ответници по жалба Н. И. С. и Г. Д. Х. са конституирани наследниците им по закон А. Т. С. и И. Н. С. /на първия ответник/, С. Г. Х. и Е. Г. М. /на втория ответник/.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилността на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът е изложил доводи, че въззивният съд неправилно не е уважил искането за спиране на производството поради предявяването на иск за делба на същите имоти от неучаствали в настоящето производство лица, наследници на общия наследодател, неправилно е възприел доводите в обжалваното пред него решение относно способа за извършване на делбата – изнасяне на имота на публична продан на делбените имоти, без да изключи урегулирания парцел, като счита, че същият е следвало да се постави в негов дял, като негов собственик с оглед притежаването на нотариален акт, който не е отменен. Като евентуална претенция касаторът поддържа искането за заплащане на цялата претендирана сума за подобрения в този имот.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Н. Ч., прави искане за обезсилване на обжалваното решение.

Ответниците по касационната жалба- останалите съделители, чрез адв. Х. Х., са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК отговор, както и писмено становище, с които оспорват същата. В съдебно заседание не изразяват становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение от 23.10.2020 год., поправено с решения от 8.12.2020 год., 11.02.2021 год. и от 16.01.2023 год., всички по гр. д. № 57139/2011 год. на Софийски районен съд, с което са изнесени на публична продан, на основание чл. 348, ал. 1 ГПК, допуснатите до делба подробно описани недвижими имоти, представляващи земеделски земи в землището на [населено място] и УПИ * в кв. 61 по регулационния план на същото село и е отхвърлен иска на А. М. К. за подобрения в горния УПИ за разликата над сумата 1 822.96 лв. до заявената от 8 193.57 лв., като същият е осъден да заплати разноски на част от съделителите.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2 ГПК предвид вероятността обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като постановено при съществуващо основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – наличие на висящо дело с обуславящо изхода на спора значение, образувано по предявен иск за делба на процесните имоти от наследниците на преживялата съпруга на общия наследодател А. В. С. - Й. Н. С. с твърдение за нищожност на делбата по настоящето дело поради неучастието им в нея, като наследници.

По касационната жалба.

Произнасяйки се съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд приел, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваната му част допустимо и правилно по същество, поради което го потвърдил. Съдът се е позовал на влязлото в сила решение по допускане на делбата на описаните недвижими имоти между посочените съделители, при определените квоти, с оглед на което приел за недопустими релевираните оплаквания за нищожност на решението поради неучастие в делбата на 21 души – наследници на Й. С. и за изключване от делбата на урегулирания парцел в землището на [населено място] с площ 1.030 дка, претендиран като собственост на касатора и подобрен от него. Извън обстоятелството, че сред кръга правоимащи съделители не фигурира лицето Й. С., за да се е налагало конституиране на нейните наследници за участие във втората фаза на делбата, въззивният съд посочил, че прогласяване нищожност на делбата поради неучастие на съсобственик може да са иска чрез други защитни способи по общия исков ред, но не и от съда, решаващ спора по извършване на делбата.

Изложил е и съображения относно релевираната нищожност на съдебното решение, като приел, че обжалваното решение не страда от този порок.

Обосновавайки се с основния принцип при делбата всеки съделител да получи реален дял и изхождайки от установените по делото факти относно броя на допуснатите до делба имоти, техния характер и неподеляемост, броя на съделителите и липсата на съгласие за групиране между тях с оглед обособяване на реални дялове, въззивният съд приел, че не е приложим нито един от способите за извършване на делбата освен изнасянето на делбените имоти на публична продан. Позовал се е на съдебна практика в този смисъл.

Въззивният съд е изложил и съображения по претенцията по сметки във връзка с претендираните от А. К. подобрения, като приел, че събраните писмени и гласни доказателства не установяват с категоричност, че направените разходи са вложени именно в делбения имот /УПИ/, поради което и потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която исковете за заплащане на подобрения са отхвърлени за разликата над 1 822.96 лв. до претендирата сума 8 193.57 лв.

По делото е установено следното:

Делбата по настоящото дело е допусната с влязло в сила решение от 23.09.2013 год.

От представеното удостоверение за наследници на общия наследодател А. В. С. е видно, че същият е починал през 1961 год., като е оставил наследници по закон, включително преживяла съпруга - Й. Н. С., починала през 1970 год., без данни за нейните наследници.

В първоинстанционното производство жалбоподателят е направил искане за спиране на производството /съдебно заседание на 25.04.2018 год./, предвид наличието на предявен иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожността на делбата поради неучастието в нея на наследниците на преживялата съпруга на общия наследодател А. В. С. – Й. Н. С..

С определение от 14.05.2018 г. Софийски районен съд е оставил без уважение искането за спиране.

Искане за спиране е заявено и във въззивното производство, като с определение, постановено в съдебно заседание на 4.12.2023 год., същото отново е оставено без уважение.

Налице са данни за образувано гр. д. № 28231/2021 год. по описа на Софийски районен съд /удостоверение по същото дело от 8.03.2022 год./, по предявен иск за делба на процесните имоти от наследниците на преживялата съпруга на общия наследодател А. В. С. - Й. Н. С. с твърдение за нищожност на делбата по настоящето дело поради неучастието им в нея, като наследници. Представени са както препис от исковата молба с вх. № 28123/21.05.2021 г., така и удостоверение за наследниците на Й. Н. С..

С оглед изложеното по-горе за ангажирани в първоинстанционното и въззивното производство доказателства за наличието на висящо дело от обуславящо значение за настоящото производство, е съществувало основание за неговото спиране.

Налице е процесуална недопустимост на въззивното решение. Съображенията за това са следните:

С т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Нарушаването от въззивния съд на посочената норма, когато основанието за спиране е било налице към момента на постановяване на въззивното решение, е порок, който води до недопустимост на съдебния акт /чл. 281, т. 2 ГПК/, тъй като е налице абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Както е посочено в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, законодателят има предвид не всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело.

Разглежданият по настоящото дело случай е именно такъв. При него като основание за спиране на производството по делбеното дело е изтъкнато наличието на висящ процес по гражданско дело с предмет прогласяване нищожността на делбата поради неучастието като съделители в нея на наследниците на Й. Н. С..

Както е разяснено в приетото тълкувателно решение № 4/16.06.2025 год. по тълк.д. № 4/2023 год. на ОСГК на ВКС силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата е пречка да бъдат конституирани във втората фаза съделители, които не са участвали в първата. Порокът, обуславящ нищожност на делбата по чл. 75, ал. 2 ЗН, а именно неучастието на съсобственик, се проявява с влизане в сила на решението по допускане на делбата и не може да бъде саниран във фазата по извършването й. От същия момент – влизане в сила на решението по допускане на делбата, възниква и правният интерес да се признае нейната нищожност съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН. Интерес от разкриване на действителното правно положение между съсобствениците чрез прогласяване нищожността на делбата имат както неучаствалия в нея съсобственик, така и участвалите в нищожната делба съсобственици. Прието е в мотивите на същото тълкувателно решение, че и те не могат да бъдат принуждавани да продължават извършването на делба, за която е ясно, че е нищожна.

Съгласно приетото в мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение при уважаване на иска по чл. 75, ал. 2 ЗН, делбеният съд, който е длъжен да зачете влязлото в сила решение, следва да прекрати производството по извършване на признатата за нищожна делба. Следователно, спорът по висящото друго производство, образувано по иск на неучаствали в делбата наследници е преюдициален за настоящата делба, което обуславя наличие на основание за спиране на производството по нея. Съгласно постановките на тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 год. по т. д. № 1/2017 год. на ВКС, ОСГТК при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК въззивното решение ще е недопустимо и подлежащо на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения спор. Изложените разсъждения важат с още по-голяма сила в случаите, когато обусловеното дело е за делба, а обуславящото разрешава спор, от който зависи кои са съсобствениците на вещта. С оглед разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН, под страх от нищожност на делбата, в делбеното производство следва да бъдат конституирани действителните съсобственици на вещта. Затова е нужно да се изчака решението по обуславящия спор и едва след това да продължи производството за делба.

В обобщение - с решението по гр. д. № 28231/2021 год. на Софийски районен съд ще бъдат признати или отречени факти и права, релевантни за субективното право по делбеното дело, поради което то ще има значение за правилното решаване на спора относно съделителите и квотите в съсобствеността. И тъй като основанието за спиране е било налице към момента на постановяване на въззивното решение, то последното е недопустимо и подлежи на обезсилване съгласно чл. 293, ал. 4, предл. 2-ро ГПК поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по обусловеното дело за делба. Делото следва да се върне за ново разглеждане и решаване от друг състав на въззивния съд, който да извърши необходимите съдопроизводствени действия в зависимост от етапа, на който се намира обуславящото дело, така както това е указано в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 год. по тълк.д. № 1/2017 год. на ОСГТК на ВКС и в мотивите на тълкувателно решение № 4/16.06.2025 год. по тълк.д. № 4/2023 год. на ОСГК на ВКС.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по исканията на страните за заплащане на направените в настоящото производство разноски.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 419 от 23.01.2024 год., постановено по гр. д. № 9197/2023 год. по описа на Софийски градски съд, поправено с решение от 29.11.2024 год.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.