Разваляне на договор за издръжка и гледане при парични плащания и отказ от грижи

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС, ІV-то гражданско отделение стр.9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

София, 16.08. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 546 /2021 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 22 от 17.01.2022 г. по касационната жалба на С. М. Р. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 329 от 24.11.2020 г. по гр.д. № 648 /2020 г.. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260013 от 14.08.2020 г. по гр.д. № 132 /2020 г. на Сливенския районен съд, с което е развален сключеният между С. Й. Н., в качеството и на прехвърлител и С. М. Р., в качеството и на приобретател, договор за прехвърляне на 1 /2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от четири стаи и коридор, застроена върху 84 кв.м., масивен гараж, застроен върху 30 кв.м., навес с кубатура 40 куб.м., и масивна стопанска сграда с кубатура 40 куб.м. и всички подобрения в парцел (УПИ) V-СНС, в кв. 22 по плана на [населено място], област Бургас, състоящ се от 865 кв.м., при граници – от изток и юг – улици, от север – парцел IV - СНС, от запад - парцел VI – СНС, с отстъпено право на строеж върху държавен парцел, срещу задължението на С. Р. да поеме гледането и издръжката на С. Н. по нот. акт № , том , нот. дело № 3372 /1991 г. , поради неизпълнението на задължението за гледане и издръжка от С. Р. на основание чл.87, ал.3 ЗЗД
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправните въпроси:
· За да разгледа иска за разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнението му от страна на приобретателя, следва ли съдът да установи обема и съдържанието на дължимите от приобретателя към прехвърлителя грижи и издръжка и
· дали по съгласие на прехвърлителя по договора, поетото от приобретателя по договора задължение за издръжка може да бъде изпълнявано като парично.
Отговорът на първия въпрос е положителен, защото съдът не може да извърши преценка на предпоставките за развалянето на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, без да установи обема и съдържанието на дължимите от приобретателя към прехвърлителя грижи и издръжка, за които се твърди, че не са изпълнени.
Отговорът на втория въпрос също е положителен, защото следва от правилото на чл.65 ЗЗД, което е диспозитивно. Задълженията за издръжка и гледане произтичат от договора за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, а не от закона, в който такъв договор не е уреден, те са уговорени в полза на прехвърлителя, поради което той като кредитор може да изяви воля да приеме в изпълнение нещо различно от дължимото – вместо уговореното в договора задължение за издръжка в натура – изпълнение в пари. Когато за това различно изпълнение е постигнато съгласие между страните по договора и длъжникът изпълни съгласно постигнатото съгласие, а кредиторът приеме изпълнението, следва да се приеме, че длъжникът е изпълнил задължението си точно. Това важи и в случаите, когато кредиторът приеме грижите на наследниците на приобретателя.
В обобщение: приеме ли изпълнението (макар да не е бил длъжен), кредиторът е удовлетворен.
Ответникът по касационната жалба С. Й. Н. оспорва нейната основателност.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За мотивите на въззивния съд:
Целта на договора за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници. Когато нуждата от грижи и издръжка е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда правото на разваляне на целия договор. В тежест на приобретателя по договора е да докаже какво е изпълнил по договора. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка и да полага грижи за здравето, хигиената и издръжката на кредитора според нуждата и възможността му да се справя сам, Кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение.
Установено е, че през 1997 г. ответницата се е установила трайно да работи в Р. Гърция, където е била до средата на 2019 г.. През този период ответницата не е изпълнявала поетото задължение за полагане на грижи към ищцата – нито лично, нито чрез трето лице. Ангажираните от ответницата доказателства са относно инцидентни, непълни грижи и то основно изразяващи се в изпращането на колети с продукти. Няма доказателства да я е водила на лекар, да се е грижила за здравословното и състояние, да и е оказвала някаква подкрепа в ежедневните и домакински задължения. През тези кратки периоди ответницата е полагала грижи основно за планираните от нея, не от майка и, ремонтни дейности, действително и в приземния етаж, където живее майка и, безспорно с подобрение на условията за живот там. Ответницата не е провела пълно доказване на твърдението си, че е закупувала лекарства на майка си от Р. Гърция. за това има само свидетелски показания, писмени доказателства не са ангажирани. Помощ във връзка с ходенето на лекар, грижа за здравето, при ежедневна домакинска дейност, при отглеждането на животните, с каквато работа ищцата се е нагърбвала, няма оказвана, респ. осигурена чрез трето лице. Помощ в тази насока са оказвали внуците на ищцата (деца на ответницата) – внучката – до 2003 г., когато отива да следва в Бургас и внукът – до 2017 г.. Тези грижи обаче не са полагани като заместващи грижата на ответницата, не са по нейно указание.
Не е установено осигуряване на постоянна издръжка в натура, в пари, нито размера на същата. Съдът е обсъдил показанията на свидетеля Г. Г., че един път в месеца е оставял на ищцата парични суми обикновено по 350 евро до 500 евро, инцидентно и повече от името на дъщеря и. Но е приел, че няма доказателства с какви средства са заплащани ежемесечните консумативни разходи.
Средствата, получени като годишна рента от земите на ответницата са за стопанска година и разделени по месеци са незначителни, като част от тях са и в натура. С оглед еднократното им заплащане те не могат да се третират като издръжка.
Ответницата, чиято е доказателствената тежест, не е провела пълно доказване на пълното си и ежедневно изпълнение на договорената престация, било лично, било чрез трето лице. От събраните доказателства се установява престиране на частични, непълни и непостоянни грижи, а от края на 2019 г. – пълно неизпълнение. След завръщането си в Р. България през 2019 г., вместо да поеме лично и в пълен обем грижите за майка си, ответницата влиза в остри конфликти с нея по всички въпроси, свързани с ежедневието и домакинството. След постановяване на първоинстанционното решение ответницата е правила опити да оставя храна на майка си, която била категорична, че няма да я яде. Промяна в отношенията между страните няма.
При всички случаи, когато нуждата на кредитора (по договора) от грижи и издръжка е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се смята за съществено и поражда право на разваляне на договора.
По основателността на касационната жалба:
Доводите на жалбоподателката С. Р. са за процесуални нарушения – за необсъждане в цялост на събраните по искане на ответницата (С. Р.) доказателства, за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд (за свободна интерпретация на свидетелски показания, при което са приети за установени факти, които свидетелите не са твърдели, както и на първоинстанционния, към които въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК, и въз основа на това за неправилни правни изводи:
Настоящата съдебна инстанция намира за основателен довода на касационната жалбоподателка С. Р., че въззивният съд неправилно е интерпретирал показанията на свидетелката М. Д. Б., сестра на ищцата С. Н., разпитана от въззивния съд.
От нейните показания се установява, че при посещенията и при сестра и (ищцата) по време на делото, когато е успявала да я намери, защото тя все някъде е отишла – по комшийки, по приятелки, е установила, че С. Р. (племенница на свидетелката) е осигурила на С. Н. ремонт и почистване на етажа, на който живее С. Н. (описанията са подробни), дърва за печката и на склад, работещ и включен бойлер, храна – по признанията на С. Н., която обаче заявила, че няма да я яде. Свидетелката разбрала от сестра си С. Н., че нейният внук М. (син на С. Р., който свидетелства в нейна вреда и в полза на баба си С. Н.) ходил да иска пари от баба си С., която му дала. С. Н. признала на свидетелката (нейна сестра), че каквото успее да получи от делото, ще го припише на внука си М.. Показанията са важни за преценка на показанията на внука М. и на неговата заинтересованост от дадените от него показания за изхода от спора в полза на баба му и във вреда на майка му (жалбоподателката С. Р. твърди и представя доказателства за това, че С. Н. е прехвърлила имоти на внука си М.).
Настоящият съдебен състав намира за основателен довода на касационната жалбоподателка С. Р., че въззивният съд неправилно е интерпретирал показанията на свидетеля Г. Х. Г., разпитан от първоинстанционния съд.
Този свидетел твърди, че от 1998 г. познава С. Р. от Гърция, откъдето осъществява транспорт на стоки и багажи. Свидетелят твърди, че по него С. Р. е пращала на майка си С. Н. редовно – по веднъж или два пъти в месеца стоки и багажи – храна и дрехи, както и пари от 1998 г. до преди една година (свидетелят е разпитан на 15.07.2020 г.), когато С. се прибрала в България. Свидетелят предавал на С. Н. изпратени от С. Р. суми в размер между 350 и 500 евро месечно, в отделни месеци и по-големи размери – по 700 – 800 евро, веднъж 1000 евро. Случвало се е и по два пъти на месец н да предава пари от С. Р. на С. Н.. Знае от С., че е пращала на майка си С. пари и по банков път и чрез „Уестърн юниън“ и по друг човек.
Настоящият съдебен състав намира за основателен довода на касационната жалбоподателка С. Р., че въззивният съд неправилно е интерпретирал показанията на свидетелката П. П. В., внучка на ищцата С. Н. и дъщеря на ответницата С. Р., разпитана от първоинстанционния съд.
Тя свидетелства, че майка и е заминала да работи в Гърция през 1996 г., свидетелката и брат и Димитър останали да живеят с баба си С., която се грижела за тях, оттогава майка и е пращала на баба и ежемесечно пари – първо драхми, после евро. Майка и пращала парите, както и продукти по Г.. Понеже баба и гледала животни (изброява ги – крава, две кози, четири овце, прасе, което майка и купувала ежегодно), майка и, която си идвала всяка година купувала прасе и зърно, плащала тока и консумативите. През 2003 г. свидетелката станала студентка и майка и пращала на баба и и пари за нейната издръжка. Свидетелката твърди, че докато живеела с баба си имали сметки по 800 лева за телефон, които плащала майка и. Когато станала студентка баба и трябвало да и разпределя на седмични вноски парите, които майка и изпращала за нейната издръжка. Споровете между майка и и баба и започнали през 2019 г., когато майка и се върнала окончателно. Причината е, че баба и искала от майка и да се грижи и за животните на брат и в същия двор, а майка и се разболяла и не можела. От показанията на свидетелката се установява, че баба и, която е на 80 години, гледа животните на брат и и снаха и, които не живеят в селото, баба и отглежда зеленчуци в двора, майка и и след връщането си от Гърция и в момента плаща всички консумативи за къщата, баба и получава рентата от земеделските земи на майка и. Свидетелката описва обзавеждането на помещенията и домакинството на баба и от нея и от майка и. Свидетелката твърди също, че всяка седмица от години посещава баба си и я води в града - да пазарува, когато има нужда от нещо и от посещение на лекар. Както и че брат и, снаха и децата им и баба и враждуват с майка и и искат да я изгонят от къщата.
Настоящият съдебен състав намира за основателен довода на касационната жалбоподателка С. Р., че въззивният съд неправилно е интерпретирал показанията на свидетелката Р. Д. В., която е била съседка на С. Н. до 2007 г. и е поддържала ежедневни контакти с нея, разпитана от първоинстанционния съд.
Тя твърди, че знае от С. Н., че С. Р. била принудена да замине да работи в Гърция, С. Р. изпращала пари на С. Н.. С. Н. и казала, че С. Р. е изпращала пари за основен ремонт на първия етаж на къщата (където живее С. Н.). Внучката П., която била ученичка, помагала на баба си в къщи и да обработват двора. С. Н. се хвалила на свидетелката, че живее много добре. С. Н. и С. Р. се уважавали и били в много добри отношения. С. Н. очаквала и получавала от С. Р. пратки, не мърдала от пътя, докато не дойде куриерът. С. Н. казвала на свидетелката, че чака пари за ток, за вода, за сметки, както и че С. Р. и праща лекарства за сърцето. С. Н. отгледала внуците, които живеели при нея, но винаги е казвала, че средствата са от майката. Тази свидетелка описва характера на С. Н. като взискателен, доминиращ (както и свидетелите В. и Т., който по поръчка и заплащане от С. Р. е правил ремонтите и подобренията в къщата).
Настоящият съдебен състав намира за основателен довода на касационната жалбоподателка С. Р., че въззивният съд неправилно е интерпретирал показанията на свидетеля Д. П. Т., който по поръчка и заплащане от С. Р. е правил ремонтите и подобренията в къщата, разпитан от първоинстанционния съд.
Свидетелят твърди, че е бил търсен от С. Р. да извършва ремонтите къщата. С. Р. го търсила няколко пъти през годините, когато се прибирала в България, поръчала му ремонтите – строителни и монтажни работи, които свидетелят описва и му ги платила. Свидетелят и С. Р. поддържали връзка по телефона. С. Р. си набавила материалите. Свидетелят твърди, че постоянно бил търсен от С. Р. нещо да направи, или поправи – да свали повредена брава, да прибере дърва. Свидетелят описва С. Н. като труден характер, която все гледала да се налага, да променя поръчаното от Стойка Р.. Свидетелят твърди, че няма впечатления Стойка да тормози майка си. С. Н. потърсила свидетеля два дни преди да се яви да свидетелства и му описвала отношенията си с С. Р., а той останал с впечатление, че го търси да го убеди да не идва на делото.
Настоящият съдебен състав при съвкупна преценка на показанията на тези свидетели, ги намира за последователни и достоверни, че те си съответстват и се допълват и че следва да ги кредитира. Не се установява заинтересованост на показанията на който и да е от тези свидетели и в частност на свидетелките М. Б. (сестра на С. Н.) и П. В. (дъщеря на С. Р. и внучка на С. Н.) от изхода на делото в пола на С. Р..
Настоящият съдебен състав намира за основателен довода на касационната жалбоподателка С. Р., че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства за извършени от С. Р. разходи по поддръжка на къщата, получавани от С. Н. ренти за имоти на Стойка Р. и други.
При тези изводи настоящият съдебен състав намира, че фактическите изводи на въззивния съд са необосновани. Необоснованите фактически изводи са довели до правни изводи, които не съответстват на установените от настоящия съдебен състав релевантни за спора факти, поради което и правните изводи на въззивния съд следва да бъдат приети за неправилни. Те са се отразили на правилността на съдебното решение.
Поради изложеното дотук за допуснатите нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, спорът следва да се разреши по същество.
Настоящият състав приема за установено по делото, че С. Р. е заминала да работи в Гърция и се е установила трайно там през 1997 година при изричното съгласие на майка и С. Н., която се е съгласила да остане да се грижи за децата на С. Р., които са родени през 1983 г. (Д.) и през 1984 г. П.) и в началото са били на 14 и на 13 години, при условие, че С. Р. изпраща на майка си парични средства, необходими за издръжката на тримата – както на децата, така и на майката.
Заминаването на С. Р. с цел осигуряването на издръжката на майка и и децата и, каквато не е могла да осигури с работа в България, е било семейна стратегия на С. Р. и С. Н., тяхно общо решение с цел осигуряване на по-добър живот на С. Н. и на децата на С. Р..
По делото е установено, че до завръщането си в България в средата на 2019 г.. С. Р. е изпълнявала редовно – ежемесечно и по някога повече от един път в месеца поетото задължение да изпраща на майка си пари, които майка и е приемала и очаквала с нетърпение. Установено е и че С. Р. е изпращала на майка си редовно и други вещи – продукти, препарати, лекарства и други стоки и товари, които майка и е приемала. Установено е, че С. Р. е поръчвала и заплащала множество ремонти на къщата и двора и по-специално на етажа, на който живее С. Н., както и че при връщането си в България по няколко пъти в годината е заплащала освен консумативите, още и разноски и храни за отглеждането на домашни животни. Установено е, че С. Н. е получавала ежегодно рента за притежаваната от С. Р. земеделска земя, както и за притежаваната от самата нея земеделска земя.
От събраните по делото доказателства се установява, че през целия период от време от сключването на договора през 1991 г. и от трайното установяване на С. Р. на работа в Гърция през 1997 г. (тя е работила там и преди това), до окончателното и завръщане в България в средата на 2019 г.. отношенията между майка и дъщеря са били добри. Не се установява С. Н. да е имала претенции към С. Р. за неизпълнение на задължения за грижи и издръжка,
По делото е установено, че до завръщането на С. Р. в България в средата на 2019 г. в нейно отсъствие грижи за С. Н. са полагани от внучката и (дъщерята на С. Р. П.) и по-малко от внука и Д. С. Н. е приемала тези грижи, както и пълната издръжка на домакинството, което е установила с внуците си (децата на дъщеря и С. Р.) в изпълнение на задълженията на С. Р. по договора.
По делото не е установено, че С. Н. е получавала лекарства от С. Р.. По делото не е установено до завръщането на С. Р. в България в средата на 2019 г. и до момента С. Н. да е имала здравословни проблеми, които да са налагали специални медицински грижи, които да не са полагани от С. Р.. Установено е, че през цялото време от сключването на договора и в момента С. Н. е в състояние не само да обработва двора, но и да отглежда домашни животни – своите и на внука си Д.. Порасналата внучка (студентка от 2003 година) е полагала и полага грижи за баба си и до момента, посещава я всяка седмица, вози я до града. В момента С. Н. се придвижва трудно и страда от болки в краката, но способността и да се придвижва не е ограничена, а е само затруднена - сестра и свидетелката Б. твърди пред въззивния съд, че при посещенията си все не може да я намери, защото тя все някъде е отишла – по комшийки, по приятелки, От това може да се направи извод, че С. Н. може да се придвижва и се придвижва самостоятелно.
От всичко това може да се направи извод, че до средата на 2019 г. няма неизпълнение на задълженията на С. Р. по договора, че С. Н. е приемала изпълнението издръжка в пари (по съгласие с длъжника) и на грижи от внуците си при отсъствие на дъщеря си, поради което е удовлетворен кредитор.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства настоящата съдебна инстанция приема, че след завръщането на С. Р. от Гърция в средата на 2019 г. отношенията между нея и С. Н. са се влошили поради трайното съвместно съжителство. Настоящият състав намира за установено, че основна причина за влошаването е поведението на С. Н., описано от посочените по-горе свидетели – изискващо, доминиращо и манипулативно, породено от недоволството от това, че вече не е получавала от дъщеря си пари, както преди и не е имала възможност да се разпорежда с тях по свое усмотрение, както е била свикнала по време на престоя на дъщеря и в Гърция, например да дава част от тях на своя внук Д. С. Р. е заплащала сама пряко паричните задължения на домакинството и е полагала грижи за майка си лично. Грижи за баба си е полагала и П..
Настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля Д. Г. (син и внук на страните) и на съпругата му Н. Г. за причините за влошените отношения, поради противоречията с показанията на свидетелките Б. и В. и поради доказаната тяхна (на Г.) заинтересованост от изхода на делото в полза на С. Н., която възнамерява да прехвърли и процесния имот на Д., както и поради тяхната (на Г.) заинтересованост от изхода на делото във вреда на С. Р., с която са във вражда, в която са намесили и децата си. Настоящият състав не кредитира показанията и на свидетелката Р. Х., която няма преки впечатления за това какво е породило конфликтите между майка и дъщеря и как са протекли те, а знае това, което е чула от оплакванията на С. Н..
За отношенията между страните съдът кредитира показанията на посочените по-горе свидетели – Б. и В., които са най-близки и до двете и незаинтересовани от изхода на спора, както и на свидетелите Т. за доминиращото и манипулативно поведение на С. Н. и свидетелката В., за твърдените от С. Н. неизгодни за нея обстоятелства за получаваните пари и грижи от дъщеря и и от внучката и.
Настоящият състав приема, че след влошаването на отношенията С. Р. е плащала и продължава да заплаща консумативите на къщата, в която С. Н. живее и да предоставя на майка си грижи и продукти в натура, а С. Н. неоснователно е отказвала да приеме грижи в натура, с което се е поставила в забава. Това поведение тя поддържа по време на висящността на правния спор, включително с цел да влоши положението на дъщеря си.
Съгласно установената практика на ВКС (обобщена и посочена в определение № 1335 / 18.12.2012 г. по гр.д. № 625 /2012 г. на ВКС, IV г.о.) задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът по своя вина не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие.
Поради изложеното настоящият състав приема, че по делото не е установено, че С. Р. не е изпълнила задълженията си по договора поради причина, за която отговаря. Поради което приема, че искът е неоснователен.
Поради изложеното дотук за допуснатите нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, спорът следва да се разреши по същество, като предявеният иск бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора на С. Р. следва да бъдат присъдени поисканите разноски за настоящата съдебна инстанция, които са в размер на 915 лева, от които 65 лева държавни такси и 850 лева адвокатски хонорар, чието заплащане е удостоверено с представените по делото доказателства.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 329 от 24.11.2020 г. по гр.д. № 648 /2020 г.. на Сливенския окръжен съд и потвърденото с него решение № 260013 от 14.08.2020 г. по гр.д. № 132 /2020 г. на Сливенския районен съд, с което е уважен иск на С. Й. Н. срещу С. М. Р. с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения между тях във формата на нотариален акт № 74, том IX, нот. дело № 3372 /1991 г. договор за прехвърляне на 1 /2 ид.ч. от недвижим имот - масивна жилищна сграда и всички подобрения в парцел (УПИ) V-СНС, в кв. 22 по плана на [населено място], област Бургас, с отстъпено право на строеж върху държавен парцел, срещу задължението на С. Р. да поеме гледането и издръжката на С. Н., поради неизпълнението на задължението за гледане и издръжка от С. Р.. Вместо това постановява:
Отхвърля иска на С. Й. Н. срещу С. М. Р. с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения между тях във формата на нотариален акт № , том , нот. дело № 3372 /1991 г. договор за прехвърляне на 1 /2 ид.ч. от недвижим имот - масивна жилищна сграда и всички подобрения в парцел (УПИ) V-СНС, в кв. 22 по плана на [населено място], област Бургас, с отстъпено право на строеж върху държавен парцел, срещу задължението на С. Р. да поеме гледането и издръжката на С. Н., поради неизпълнението на задължението за гледане и издръжка от С. Р..
Осъжда С. Й. Н. да заплати на С. М. Р. сумата 915 (деветстотин и петнадесет) лева разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.