Нищожност на арбитражно решение по потребителски спор за заем

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * потребител * договор за заем

Страница 3 от 3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 317

Гр. София, 12.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
разгледа докладваното от съдия Костадинова т.д. № 761/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗА (ред. ДВ бр. 8/2017 г.).

Ищецът Ю. Х. Ю. моли за установяване нищожността на постановеното срещу него по иск на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Арбитражно решение № 1148/30.10.2012 г. по ВАД № 1148/2012 г. на арбитър Бисерка Газдова, за което твърди, че е узнал на 11.04.2025 г. Сочи, че арбитърът е разгледал неарбитрируем съгласно чл. 19, ал. 1, пр. посл. ГПК спор по договор за потребителски заем и поради това арбитражното решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗА (ред. ДВ бр. 8/2017 г.). Посочената разпоредба ищецът счита за приложима към атакувания акт независимо от момента на постановяването му, доколкото поддържа, че искът е предявен в срока по чл. 48, ал. 1 ЗА.

Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва процесуалната си легитимация с оглед извършеното след постановяване на решението цедиране на вземанията. Отрича допустимостта на иска и като цяло поради пропускане на срока по чл. 48, ал. 1 ЗА, който според него е започнал да тече най-късно от 02.12.2024 г., когато е изпълнен запор върху вземания на ищеца от трето лице за събиране на присъдените с арбитражното решение суми. По същество сочи, че към 2012 г. не е съществувала законово установена неарбитрируемост на спора, а последвалите законодателни изменения, с които същата се въвежда, не влияят върху валидността на акта, постановен в приключилото преди приемането им едноинстанционно арбитражно производство. Според ответника е неприложима и приетата през 2017 г. разпоредба на чл. 3, ал. 4 ЗЗП, въвеждаща основание за нищожност на арбитражното споразумение, тъй като тя е материална и при липса на изрично придадено обратно действие не регулира отношенията, възникнали преди приемането й през 2017 г. Въз основа на изложеното ответникът моли за отхвърляне на иска.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

По допустимостта.

Искът е предявен от и срещу страните по арбитражното решение и с това е удовлетворено изискването за активна и пасивна процесуална легитимация. Възражението на ответника, че е ненадлежна страна поради прехвърляне на присъдените вземания, е неоснователно, тъй като в производството се цели установяване нищожност на решение, от силата на което е обвързан именно цедентът, а не цесионерът.

Според формираната към момента на предявяване на иска практика на ВКС арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗА (ДВ бр. 8/2017 г.), може да бъде прогласено за нищожно, ако искът за това е предявен в срока по чл. 48, ал. 1 ЗА (Решение № 50024/13.12.2024 г. по т.д. № 1953/2022 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.). Понастоящем правило в този смисъл е закрепено изрично в § 26 ПР ЗИД ЗМТА (ДВ бр. 63/2025 г.).

Срокът по чл. 48, ал. 1 ЗА е тримесечен и започва да тече с получаване на решението. От служебно извършената справка по ч.т.д. № 1935/2016 г. на СГС, ТО, 6 състав, образувано по молба за издаване на изпълнителен лист, се установява, че арбитражното решение е връчено на ответника в арбитражното дело на 25.01.2013 г., но фингирано - при условията на чл. 32, ал. 1 ЗА (ред. ДВ бр. 60/1988 г.). Тази специална разпоредба обаче е неприложима в производството по защита срещу арбитражното решение, което се развива пред гражданския съд и съответно - по реда на ГПК. Поради това срокът по чл. 48, ал. 1 ЗА не е започнал да тече от посочената в удостоверението на арбитражния съд дата на фингирано връчване.

Ирелевантно за течението му е и предприетото спрямо длъжника принудително изпълнение чрез удържане на средства от запорираната му банкова сметка. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗА изрично свързва началото на срока за предявяване на иска с получаване на решението, като на този факт може да се приравни единствено фактът на узнаване за решението по начин, позволяващ на длъжника да осъществи действия по установяване на неговото съдържание. Изпълнението на запорно съобщение не съставлява такъв факт поради липса на сигурност относно съдържанието на достигналата до длъжника информация.

Най-ранният доказан момент, сочещ на сигурното узнаване от Ю. за процесното решение, е моментът на получаване от него на поканата за доброволно изпълнение, изпратена по образуваното за събиране на присъдените суми изпълнително дело (11.04.2025 г.) и съдържаща индивидуализация на решението. Считано от този момент искът се явява предявен в срок.

По основателността.

Безспорно между страните е, че с процесното арбитражно решение от 2012 г. Ю. Ю. е осъден да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД парични задължения по договор за заем, сключен от Ю. като потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП.

Със законодателни изменения, извършени през 2017 г., потребителското качество на страната е въздигнато от законодателя като пречка пред валидното сключване на арбитражно споразумение и пред арбитриуемостта на спора (чл. 3, ал. 4 ЗЗП, ред. ДВ бр. 8/2017 г., и чл. 19, ал. 1 ГПК, ред. ДВ бр. 8/2017 г.). Неарбитрируемостта е скрепена с нищожност на решението (чл. 47, ал. 2 ЗА, ред. ДВ 8/2017 г.). В § 6, ал. 2 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ бр. 8/2017 г., с който са въведени горепосочените законодателни изменения, пък е предвидено прекратяване на започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитрируеми спорове.

Въпреки че посочените изменения следват постановяването на атакуваното арбитражно решение, те са приложими при преценка за валидността му. Този извод произтича от характера на защитата в арбитражното производство, дефинирана като двустадийна в т. 3 на Решение № 9/2002 г. по дело № 15/2002 г. на Конституционния съд. Първият стадий е защита в рамките на арбитражното дело, а вторият - пред държавния съд. Вторият стадий е факултативен, но едва с изчерпването му (чрез неговото ефективно реализиране или чрез преклудиране на възможността за провеждането му) приключва окончателно арбитражният процес.

В случая първият стадий на процесния арбитражен процес е приключил преди влизане в сила на ЗИД ГПК, ДВ бр. 8/2017 г. Вторият обаче се развива при действието на нововъведените разпоредби на ГПК и ЗА и се явява заварен от тях. В този смисъл „заварено“ е и атакуваното арбитражно решение. Поради това спрямо него като постановено по потребителски спор следва да се приложи установената в чл. 47, ал. 2 ЗА, ред. ДВ бр. 8/2017 г., вр. чл. 19, ал. 1 ГПК, същ. ред., последица от неарбитрируемостта на спора.

С тези съображения процесното арбитражно решение следва да се прогласи за нищожно.

По разноските.

Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер от 411,28 лв. и за адвокат в размер от 2 000 лв. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно с оглед фактическата и правната сложност на делото (касае въпрос, по който е постановена константна съдебна практика и то в поддържания от ищеца смисъл), материалния интерес от делото (около 10 000 лв.) и липсата на процесуални усложнения при разглеждането му. Съответствието на този размер с минимума, определен според действалата към момента на сключване на договора редакция на Наредба № 1/2004 г., е ирелевантно, тъй като посоченият нормативен акт е неприложим в процесните отношения съгласно тълкуването, дадено от СЕС по дело № C-438/2022 г. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокат в размер от 800 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ю. Х. Ю., ЕГН [ЕГН], срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗА (ред. ДВ бр. 8/2017 г.), че Арбитражно решение № 1148/30.10.2012 г. по ВАД № 1148/2012 г. на арбитър Бисерка Газдова, е нищожно.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Ю. Х. Ю., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 211,28 лв. разноски.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.