Забрана за влошаване положението на жалбоподателя без насрещна жалба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60127

гр. София, 17.11.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1145 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 260111 от 18.12.2020г. по гр.д. № 234/2020г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено решение № 1336 от 05.12.2019г. по гр.д. № 713/2018г. на Добрички районен съд в частта му за намаляване с 1/3 част на завещателно разпореждане на Ж. П. И., починала на 19.12.2017г., извършено със саморъчно завещание от 03.12.2017г. в полза на П. И. И. и за възстановяване на запазената част на М. И. В. от наследството на майка й Ж. П. И. в размер на 1/3 част от наследството; вместо това е постановено намаляване на завещателното разпореждане на Ж. П. И. в полза на сина й П. И. И. с 10 850,67 лв. и възстановяване на запазената част на М. И. В. от наследството на майка й Ж. П. И. в размер на 10 850,67/18 243 части от наследството.

Решението се обжалва от ответника П. И. И. чрез пълномощниците му адв. О. и адв. С.. Твърди се, че решението е постановено по недопустим иск, доколкото дяловете на страните и на наследодателката в съсобствеността са установени с влязлото в сила решение по допускане на делба между тях. Навежда се също допуснато от съда процесуално нарушение, а именно влошаване на положението на жалбоподателя, без да е подадена жалба от насрещната страна.

Писмен отговор е представен от ответницата М. И. В. чрез пълномощника адв. И.. Поддържа се, че решението е правилно и не е допуснато влошаване на положението на жалбоподателя, а съдът е разрешил спора въз основа на доказателствата по делото.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 60 257 от 09.06.2021г. на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за възможността да бъде влошавано положението на жалбоподателя когато решението е неправилно, но липсва насрещна жалба от другата страна /чл.271, ал.1, пр.2 ГПК/.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в допуснатата до обжалвана част, установи следното:

Производството пред първата инстанция е по искове по чл. 42 и 43 ЗН за нищожност и унищожаемост на саморъчно завещание и по евентуален иск по чл.30 ЗН, предявени от М. В. против П. И.. Страните са наследници по закон на майка си Ж. П. И., починала на 19.12.2017г. Към момента на смъртта й между тримата е висящ спор за съдебна делба във втора фаза. След смъртта на Ж. П. ответникът е представил саморъчно завещание, съставено в негова полза, досежно притежаваните от завещателката 4/6 ид.ч. от делбения имот - поземлен имот в [населено място] със сгради. По отношение на това завещание ищцата претендира, че е нищожно по чл.42, ал.1, б.”б” ЗН, както и че е унищожаемо на основание чл. 43, ал.1, б.”а” и „б” ЗН; предявява и евентуално искане за възстановяване на накърнената й запазена част, ако завещанието се окаже действително. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете за нищожност и унищожаемост на саморъчното завещание и в тази част решението е влязло в сила като необжалвано. Предмет на въззивното и на настоящето производство е единствено решението по иска по чл. 30 ЗН.

Не е спорно, че завещателното разпореждане на наследодателката с притежаваните 4/6 ид.ч. от недвижимия имот в [населено място], изчерпва цялото й имущество към момента на смъртта й, така че завещанието е универсално по своя характер. Твърди се обаче, че в полза на всяка от страните са извършвани дарения от наследодателката. Ищцата твърди, че майка й е дарила на брат й около 40 000лева, а с нотариален акт от 31.03.2009г. му дарила и 4/6 ид.ч. от недвижим имот - нива с площ от 12 дка, имот №* по КВС на [населено място]. Ответникът твърди, че с нотариален акт №87, том I, рег. №127, дело №26/2012г. майка му продала на ищцата три ниви /ПИ № * с площ от 4,8 дка, ПИ № * с площ от 5,759 дка и ПИ №* с площ от 11,518 дка/ в землището на [населено място], [община], като сделката е симулативна и прикрива дарение. Видно от нотариалния акт, че е уговорена продажба на трите имота за сумата 2 793,70лева при запазено право на продавача да получава рента за имотите докато е жив. Възражението за привидност на този договор и прикриването на дарение съдът е намерил за недоказано. Посочил е, че гласни доказателства са допустими съгласно чл.165, ал.2 ГПК, но преценявайки изнесеното от разпитаните свидетели е приел, че не се установява сключването на безвъзмезден договор. Свидетелите сочат, че наследодателката е изразявала намерение да дари дъщеря си, но по изричната воля на дъщеря й е извършена продажба, за да не може П. да я атакува, така че не е установено постигане на съгласие между договорящите страни за извършване на дарение, прикрито с продажба.

Твърдението на ищцата за извършени от наследодателката дарения на парични суми в полза на ответника съдът е намерил също за недоказано. Този извод произтича от извършения от съда анализ на писмените и гласни доказателства в тази насока.

При тези данни съдът е приел, че независимо от установеното, че завещанието изчерпва наследството, то намалението, съответно възстановяването на запазената част, не може да се извърши в дробна част от цялото имущество, а е необходимо да състави маса по чл. 31 ЗН. Основание за това дава фактът, че в случая освен завещание, наследодателят е извършил и дарения - дарението в полза на ответника. Затова, само след остойностяване на притежаваното имущество към момента на откриване на наследството и прибавяне на дарението, може правилно да се определи с какво точно е облагодетелстван наследника по завещание и накърнена ли е запазената част на ищеца. Въз основа това съдът е пристъпил към формиране на наследствената маса по чл.31 от ЗН. Установил е, че стойността й е 32 552 лв. Запазената част на всеки двамата наследници е в размер на 1/3 от наследството /чл. 29, ал.1 ЗН/ или по 10 850,67лв.; толкова е и разполагаемата част. Стойността на завещаното имущество е 18 243лв. С оглед на това съдът е приел, че запазената част на ищцата е накърнена изцяло - при откриване на наследството няма свободни имущества, от които да се удовлетвори и извършеното в полза на ответника завещание следва да се намали чрез съотношението между накърнената запазена част и завещаното имущество т.е. с 10 850,67/18 243 части. В този размер съдът е намерил иска по чл.30, ал.1 ЗН за основателен и е отменил първоинстанционното решение, с което намалението, съотв. възстановяването на запазената част е извършено в размер на 1/3 от наследството, без формиране на наследствена маса.

По основанието за допускане на касационно обжалване .

Констатирано е противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд по въпроса дали е допустимо въззивният съд да се произнася извън рамките на наведеното във въззивната жалба и да влошава положението на жалбоподателя при липса на подадена въззивна жалба от насрещната страна. В практиката по Решение № 290 от 22.06.2010г. по гр.д. № 759/2009г. на ВКС, IVг.о. се разглежда въпроса за обхвата на правораздавателната власт на въззивния съд и се изяснява, че съдът следва да се произнесе в рамките на посоченото във въззивната жалба и няма право да влошава положението на жалбоподателя. В същия смисъл са Решение № 163 от 09.06.2011г. по гр.д. № 1191/2010г. на IIг.о. и Решение № 282 от 28.10.2011г. по гр.д. № 235/2011г. на ІІ г.о, които сочат, че при неправилност на решението, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено, ако липсва жалба на другата страна. А влошаване на положението на жалбоподателя е налице, когато признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от другата страна в процеса права са в по-голям размер от тези по въззивното решение. Настоящият състав поддържа горните разрешения, които съответстват на изричната норма на чл.271, ал.1 , изр.2 ГПК .

По касационната жалба .

С първоинстанционното решение искът на М. В. по чл.30 ЗН е уважен като е постановено намаляване на завещанието и възстановяване на запазената й част в размер на 1/3 от наследството. Въззивна жалба е подадена само от ответника П. И.. С въззивното решение Добрички окръжен съд е постановил намаляване на завещанието и възстановяване на запазената част с 10 850,67/18 243 части /или 59%/ от наследството, което е повече от 1/3 /или 33%/ от наследството. По този начин се е стигнало до влошаване положението на жалбоподателя П. И..

Предвид горепосочената практика и с оглед забраната на чл. 271 , ал.1, изр.2 ГПК въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на посочената забрана. Съдът е приложил правилно материалния закон и е пристъпил към формиране на маса по чл.31 ЗН, въпреки че завещателното разпореждане изчерпва наследството, понеже е налице и извършено дарение, което също следва да се вземе предвид. Независимо от това, тъй като е сезиран с жалба само на ответника срещу намаляване на завещателното разпореждане с 1/3 част, то съдът не е имал основание да постановява по-голямо по размер намаляване. Извършвайки това, съдът е поставил жалбоподателя П. И. в по-неблагоприятно положение в сравнение с това, от което той е недоволен и което обжалва. Следователно, при направени изводи по съществото на спора, които водят до уважаване на иска в по-голям размер, въззивният съд следва да спази забраната на чл. 271, ал.1 изр.2 ГПК и да не влошава положението на въззивника - ответник по иска. Това означава, че е длъжен да постанови същия резултат както първоинстанционния съд, т.е. да потвърди обжалваното решение.

Не могат да бъдат приети доводите на ответницата по касационната жалба М. В., че влошаване е възможно, тъй като трябва да се приложи императивна материалноправна норма. В случая не стои въпроса за прилагането на императивни материалноправни правни норми, а за спазването на правилото на чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, което е процесуално и се отнася до обхвата на правораздавателната дейност на въззивния съд. А този обхват е ограничен от интереса на обжалващия - щом като конститутивният иск по чл.30, ал.1 ЗН е уважен за посочена част от наследството - 1/3 и обжалва само ответника, то въззивният съд, проверявайки правилността на обжалваното решение по жалбата на ответника, не може да уважи иска за по-голяма част, при липса на жалба от ищеца.

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че посредством иска по чл.30 ЗН в случая се постига недопустимо пререшаване на въпроса за дяловете на съделителите, определени с влязлото в сила решение по допускане на делбата. Развитата теза не държи сметка, че делбата е допусната приживе на наследодателката като й е определена квота 4/6 ид.ч., но настъпилата впоследствие смърт Ж. И. и извършеното от нея завещателно разпореждане са новонастъпили юридически факти, които следва да бъдат взети предвид във фазата по извършване на делбата. Поради това спорът по чл.30 ЗН не е преклудиран от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, а намаляването на завещателното разпореждане ще бъде отчетено при продължаване на извършването на делбата. Впрочем, отговор на това възражение е даден в определението по чл.288 ГПК, но тъй като то се навежда повторно в устните състезания, съдът отново излага съображенията си по него.

На основание изложеното решението на Добрички окръжен съд по иска по чл.30 ЗН следва да бъде отменено и да бъде постановено намаляване на завещателното разпореждане с 1/3 част и възстановяване на запазената част на М. В. в размер на 1/3 част от наследството на майка й Ж. П. И., починала през 2017г.

При този изход право на разноски за касационното производство има жалбоподателят П. И.. Сторените от него разноски са 580 лв., от които 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Поддържа се от ответницата възражение за прекомерност на възнаграждението. Настоящият състав счита, че такава прекомерност липсва. Заплатеното възнаграждение от 500 лв. е рамките на минималното по чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 260111 от 18.12.2020г. по гр.д. № 234/2020г. на Добрички окръжен съд, с което е постановено намаляване на завещателното разпореждане на Ж. П. И. в полза на сина й П. И. И. с 10 850,67 лв. и е възстановена запазената част на М. И. В. от наследството на майка й Ж. П. И. в размер на 10 850,67/18 243 части от наследството и вместо него постановява:

НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1 ЗН завещателното разпореждане на Ж. П. И., починала на 19.12.2017г., извършено със саморъчно завещание от 03.12.2017г. в полза на сина й П. И. И., ЕГН [ЕГН], с 1/3 част и ВЪЗСТАНОВЯВА на М. И. В., ЕГН [ЕГН], запазената част й от наследството на майка й Ж. П. И. в размер на 1/3 част от наследството.

ОСЪЖДА М. И. В. да заплати на П. И. И. сумата 580 /петстотин и осемдесет/ лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.