Отмяна на влязло в сила решение за уволнение след осъдителна присъда за същото деяние

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

София, 18.06.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4853/2019 г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по молба на „ДП Национална компания Железопътна инфраструктура“, Управление на движението на влаковете и гаровата дейност, София, представлявано от Е. Г., ръководител отдел „Експлоатация и гарова дейност“ при УДВГД Софэия, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 58-45/08.07.2015 г. по гр.д. № 1494/15 г. на СРС, решение № 4215/25.05.2016 г. по въззивно гр.д. № 10384/15 на СГС и определение № 64/27.01.2017 г. по гр.д. № 3774/16 г. на ВКС

Молителят основава молбата с хипотезата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че извършването на деянието, за което е била издадена заповед за уволнение на П. С. П., предмет на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, разгледан от съдилищата с решенията, чиято отмяна се иска, е установено и е признато за престъпление от наказателния съд с влязла в сила присъда.

Моли за отмяна на влезлите в сила решения, както и присъждане на съдебноделоводни разноски. в съдебно заседание чрез юрисконсулт М. поддържа молбата.

Ответникът по молбата П. С. П., чрез адв. Р. В., отговаря, че тя е недопустима – не е посочено какво е значението на новото обстоятелство за делото, а и липсва правен интерес от производството, защото с решението, чиято отмяна се желае е отменена заповед за дисциплинарно уволнение на П., но по-късно трудовото правоотношение е прекратено на друго основание.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е подадена в срок, изхожда от легитимна страна и отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК. Работодателят – ответник по обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ има правен интерес от молба за отмяна на влязло в сила решение, с което те са уважени, независимо, че впоследствие, на друго основание, трудовото правоотношение е прекратено. Ако заповедта за уволнение не е незаконна, то тогава работодателят не дължи обезщетение за принудителна безработица по чл. 225 КТ и лихва за забава. Промяната на резултата по спора има отношение и към отговорността за разноските. Значението на постановеното решение от наказателния съд е очевидно и не е нужно изричното му посочване. Въпрос на установяване е дали би обусловило различен резултат по разгледания материалноправен спор в решенията, чиято отмяна се желае.

Молбата намира правното си основание в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 4 ГПК – установено по надлежен ред престъпно действие на страната от значение за решаване на делото.

Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, посочена от молителя, е неотносима. Разпоредбата урежда две хипотези – откриване на ново доказателство или ново обстоятелство, от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при постановяване на решението, или с които тя, при проявена грижа, не е могла да се снабди, съответно да посочи своевременно. В първата хипотеза е постановено решение, без да е изяснена фактическата обстановка именно поради невъзможността да се посочи доказателственото средство, с което да се установи твърдяно, релевантното за спора обстоятелство – поддържано от страната, но недоказано от нея поради обективна невъзможност. Това значи, че ако решаващият съд би взел предвид документа, щеше да достигне до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Новооткритият документ, също така, следва да е допустимо доказателствено средство за установяване на факта/фактите, твърдяни през висящността на процеса и релевантни за спора. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за документа или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с него, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от заинтересованата страна.

Новите обстоятелства по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на формиране на силата на присъдено нещо по делото, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната.

Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. Това значи, че ако решаващият съд би ползвал представените с молбата за отмяна писмени документи или посочени нови обстоятелства, би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска.

Молбата, с която е сезиран съставът на ВКС не съдържа твърдения, обуславящи хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Деянието, послужило като основание за дисциплинарното уволнение на П. П. е било известно при разглеждане на трудовия спор. В решенията, чиято отмяна се претендира в настоящето производство, съдът се е произнесъл относно осъществяването на това деяние. Постановената по наказателното дело присъда не съставлява ново обстоятелство, нито сочи за наличие на нови обстоятелства, които не са били известни на страната при решаване на гражданския спор за законността на уволнението. Присъдата не съставлява и ново писмено доказателство, с което страната не е могла да се снабди своевременно, поради което предпоставките за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице.

В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 4 ГПК е извършено престъпление от страната, установено по надлежния ред с влязла в сила присъда или с влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК ; извършеното престъпление обуславя неправилност на влязлото в сила решение. Ако има основания да се счита, че решението не би останало същото като резултат, след зачитане на извършеното и установено престъпление, то тогава е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, прел. 4 ГПК , поради връзка между престъпното деяние и решаването на делото.

Случаят е точно такъв.

С влязло в сила решение № 4215/25.05.2016 г. по въззивно гр.д. № 10384/15 на Софийски градски съд, като е потвърдено решение № 58-45/08.07.2015 г. по гр.д. № 1494/15 г. на Софийски районен съд, е отменил заповед № 367/20.11.2014 г. на директора на Управление на движението на влаковете и гаровата дейност София, с която П. С. П. е уволнен дисциплинарно; той е възстановен на заеманата преди това длъжност „ръководител движение“ и работодателят е осъден да заплати на ищеца П. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6345,60 лв., , ведно със обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2015 г. до окончателното издължаване. Работодателят е осъден да заплати съдебноделоводни разноски на служителя, сторени по делото във всички инстанции, както и да внесе по сметка на съдебната власт дължима държавна такса.

За да постанови този резултат, съдът приел, че не е установено по безспорен начин, че неуведомяването от страна на П. на дежурния прелозопазач – Й. Р., по съответния ред и начин за заминаването в 14.02. часа с редовно отворен изходен сигнал от трети приемно-отправен коловоз на гара В. за гара София по път № 1 на влак № 10997, е станало причина в 14.05. часа влак № 10997, пресичайки прелез на км 5+375 на вдигнати бариери, да удари автомобил „С....“, с рег. номер С....НА. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Й. Р., че бариерите при преминаването на влака са били вдигнати, като приел за установено, че са били спуснати; влакът е преминал през прелеза на спуснати бариери. Не било доказано от работодателя, че телефонограмата за преминаването на влага в дневника за телефонограмите е била оформена фиктивно. Освен това, съдът приел, че налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание не отговаря на тежестта на нарушението.

От приложеното копие от н.о.х.д № 3501/2016 г. на СГС, се установява, че П. С. П. е признат за виновен и осъден с лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено за срок от 5 години и е лишен от право да упражнява професия, свързана с управлението на движението на влаковете и гаровата дейност за срок от 5 години, за това, че в качеството му на работник по транспорта – ръководител движение „първо лице“ на ж.п. гара „В.“, е нарушил изискванията на чл. 99, ал. 1, чл. 101 и чл. 347, т. 1 от Правилата за движение на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт и в резултат на бездействие при експлоатация на съоръженията (електрически, ръчно управляеми бариери, находящи се на ж.п прелез „Обеля“) е причинил смъртта на С. Е. С., следствие на пътнотранспортно произшествие между подвижен железопътен състав – дизелов локомотив, с посока на движение от гара „В.“ към „Ц. гара София“ с преминаващ през железопътен прелез „Обеля“ и при вдигнати бариери лек автомобил. Бездействието на П. се изразява в това, че не е изпълнил задълженията си и не е разменил телефонограма с прелезопазача на ж.п. прелез „Обеля“ – Р., с което е пропуснал да разпореди спускане на бариерите на прелеза преди потегляне на локомотива от гара „В.“ към гара „София“П. (най-късно 3 минути преди потеглянето му). Влакът е преминал при вдигнати бариери; отбелязванията в дневника на квитанционните номера на локомотива са неверни, внесени по-късно от П., отсъства регистрирано обаждане по гаровия концентратор за известяване на Р. от П., липсва запис за получена телефонограма в дневника на ж.п. прелез „“Обеля“.

В разглеждания случай деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност е обусловило съдържанието на решението, с което е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените от него по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, тъй като престъплението, извършено от ищеца, за което е признат за виновен и осъден, е идентично с деянието, за което му е наложено и дисциплинарно наказание, като е в пряка връзка с извода на граждански съда относно това дали действително е било извършено от него, съответно каква е тежестта на нарушението.

След като установеното по надлежния ред престъпно деяние има обуславяща връзка с влязлото в сила решение, то молбата за отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е основателна и следва да бъде уважена. По съществото си тя е за отмяна на въззивното решение. Както е изяснено в ТР № 7/2014 г., обявено на 31.07.2017 г., , т. 13, когато първоинстанционното решение е обжалвано и по гражданския спор се е произнесъл въззивният съд, единствено неговото решение, а не това на първоинстанциония съд, подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т. 2, предл. 4 ГПК. По смисъла на т.19 от ТР № 1 от 2000г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд осъществява собствена решаваща, а не проверяваща дейност, поради което решението му, за разлика от това на контролноотменителния съд, не е условие за пораждане на последиците на решението, с което спорът е разрешен по същество, а само е източник на тези последици и при идентичност на изводите на двете инстанции потвърждава решението на първата. Независимо от това дали потвърждава първоинстанционното решение или постановява ново решение, и в двата случая въззивният съд разрешава спора по същество и неговото решение е източник на последиците на влязлото в сила решение, включително на изпълнителната му сила. Съобразно приетото в т. 2 на ТР № 1 от 9.12.2013г. по тълкувателно дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС непосредствената цел на въззивното производство, като ограничен въззив, е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване на истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. С оглед на така посочените правомощия на въззивната инстанция в процеса при разрешаване на материалноправния спор, с който е сезиран съдът, с отмяна на въззивното решение се възстановява висящността на производството пред този съд по жалба срещу първоинстанционното решение. Порокът е на въззивното решение и чрез неговата отмяна ще се осигури съобразяване на постановеното по наказателното дело в обвързващата гражданския съд негова част. По изложените съображения, след възобновяване висящността на делото, то се връща за ново разглеждане на въззивния съд. Той, като инстанция по съществото на спора, следва при произнасяне по исковете с които е сезира да съобрази решението на наказателния съд за това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 ГПК).

Определението на Върховния касационен съд, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение не е по съществото на спорния материалноправен въпрос и не е акт, който подлежи на отмяна по реда на чл. 303 ГПК.

По направените разноски от страните до момента по делото, както и в производството по чл. 303 ГПК, ще се произнесе въззивния съд, като съобрази правилата на чл. 78 ГПК, предвид изхода по спора.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ влязло в сила решение № 4215/25.05.2016 г. по въззивно гр.д. № 10384/15, постановено от Софийски градски съд, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 4 ГПК.

ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски градски съд, който да се произнесе по въззивната жалба срещу решението на СРС, № 58-45/08.07.2015 г., постановено по гр.д. № 1494/15 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: