Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 08 Януари 2020

Давност при иск за връщане на суми след прекратяване на договор

Върховен касационен съд · 08 Януари 2020

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Възложител предявява иск за връщане на авансово платена цена по договор за доставка и монтаж на асансьор, позовавайки се на отказ от поръчката. Върховният касационен съд оставя в сила решението, с което искът е отхвърлен като погасен по давност. Съдът приема, че възможността за разваляне или отказ от договора е била вече погасена по давност, поради което последващи действия не могат да породят право на връщане на парите.

Какво приема съдът

Погасителната давност за връщане на даденото на отпаднало основание започва да тече от отпадането му, но прекратяването на договора не може да породи права, ако към момента на извършването му правото за разваляне вече е погасено по давност съгласно чл. 87, ал. 5 ЗЗД.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

неоснователно обогатяванеотпаднало основаниепогасителна давностразваляне на договоротказ от поръчка

Текстът на акта

Ключови фрази

Неоснователно обогатяване * начало на давностен срок

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 116

София, 08.01.2020 година

В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

При участието на секретаря: А. Йорданов

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 3025/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

„Булклима” ЕООД, [населено място] е подал касационна жалба срещу решение №2092 от 08.03.2018г. по т.д. 2587/2018г. на Софийски апелативен съд.

Касаторът, чрез пълномощникът си – адв. В. И. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.

Ответникът по касация – „Алекс- EА”ЕООД, [населено място], чрез адв. В. В. е на становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 352от 05.07.2019г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е отменил решение №468 от 02.03.2018г. по т.д. №817/17г. на Софийски градски съд, с което е бил отхвърлен предявеният от „Булклима”ЕООД, срещу „ Алекс- ЕА”ЕООД, иск с правно основание чл.55,ал.1 предл. 3-то ЗЗД и по същество е отхвърлил същият иск като погасен по давност. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че съдът е бил сезиран с искане за връщане на заплатена от ищеца сума, във връзка със сключения между страните договор от 11.06.2008г.,с предмет- доставка и монтаж на асансьорна уредба. Съставът е приел, че претенцията е предявена, с оглед отпаднало основание - за връщане на платена сума, като част от цената по сделката, предвид заявения от възложителя отказ от поръчката, поради наличие на основателна причина за това. Въззивният съд подробно е разгледал установеността на такава причина – издадените административни заповеди на гл. архитект на СО, променящи първоначалният инвестиционен проект и определящи липсата от необходимост от асансьорна уредба при приложение на промените. Прието е още, че нормата на чл.268 ЗЗД изисква единствено заявяването на оттегляне на поръчката да е достатъчно ясно и конкретно и достигайки до адресата валидно да прекрати договорната връзка, без да е необходимо да е извършено заплащането, уредено в нормата като разходи за изпълнителя и без това да е елемент от фактическия състав, водещ до възникване правните последици от отказа. Съставът е посочил още, че иска е основателен, като ответникът е могъл да въведе възражение за прихващане с дължимите суми, съобразно чл.268 ЗЗД, респективно да се позове на правоотблъскващото възражение за това, че тези суми са изразходвани за закупуване на договорената асансьорна уредба. След като не е установено от ответника, чиято е доказателствената тежест за тези разходи, респективно не са предявени насрещните му права, то и решението на първостепенния съд, обосновало отхвърляне на иска, с оглед разходите, които изпълнителят е направил, е неправилно. Съставът е направил своят решаващ извод за погасяване на претенцията по давност, с оглед изтичане на давностния срок, чието начало същият е извел от клаузата на чл. 4.3 от договора, с оглед това, че уговорения срок за монтажа и доставката на уредбата е бил 31.10.2008г. Така е извършена преценка за погасяване на иска по давност на 01.11.2013г.- доколкото е прието, че няма данни този срок да е спрян или прекъснат.

Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване - „От кой момент започва да тече петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, в хипотезата на третия фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД”. Този въпрос е бил разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителните за съдилищата разяснения дадени с ПП ВС № 1 /79г. относно началния момент на погасителна давност. По този въпрос, ВС е приел, че началния момент на действие на погасителната давност по разглеждания от съда иск, с правно основание чл.55, ал.1 предл.3-то ЗЗД е момента на отпадане на основанието, като това е момента на преустановяване на договорната връзка между страните, а не както е приел съставът- от неизпълнение на задължението на изпълнителя. В този смисъл, приетото от въззивния съд, разгледано по-горе, съставлява отклонение от така посочената практика.

По същество касационната жалба е неоснователна, макар и по съображения, различни от мотивираните от въззивния съд.

Както бе посочено вече, предметът на спор е бил ясно очертан от състава на САС - иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД – за връщане на заплатена от ищеца сума, във връзка със сключения между страните договор от 11.06.2008г.- с предмет доставка и монтаж на асансьорна уредба,като част от цената по сделката. Съдът е разглеждал отказ на възложителя от поръчката, поради наличие на основателна причина - издадени заповеди на главния архитект за промяна на строителните планове. Поради това е интерпретирано доказването на предпоставките по чл. 268 ЗЗД, както и процесуалното бездействие на ответника –незаявил, необосновал и недоказал разходването на сумата, получена от него. Или, решаващият състав е разглеждал обстоятелства неотносими към извода му за погасяване на претенцията по давност. Нещо повече, с оглед фактите установени по спора, давност по отношение на предявения иск по чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД не може да бъде преценявана, с оглед направеното възражение от ответника по иска с отговора по чл.367,ал.1 и 2 ГПК / стр.25 и сл. от т.д. 917/17г. на СГС/, с който изрично процесуално е въведено възражението, за това, че е погасено, съобразно чл.87, ал.5 ЗЗД правото на ищеца да развали договора с изтичане на давността, чийто начален момент е 01.11.2008г./ когато вземането срещу ответника е станало изискуемо/, както и е погасена по давност възможността да се иска връщане на дадената от ищеца по този договор сума, обоснована в същия отговор като погасена по давност. С това възражение, процесуално се въвежда невъзможността, ищецът да се позовава на последващи изтеклата давност юридически факти, с които да обосновава своето вземане по отношение на претенция, непредявена в петгодишния давностен срок. Или, последващият отказ от поръчката / в случая и недоказан, при липса на установеност на изричното му и ясно заявяване от ищеца/ не може да бъде ценен, във връзка със съдебно заявена претенция, с оглед така направеното възражение, което преклудира възможността за такава интервенция. В тази връзка се налага извод, че съставът на възивния съд не е разграничил давностните срокове и в този смисъл неправилно е мотивирал иначе правилния краен извод и постановен резултат. Действително, приложението на давността спрямо иска по чл.55, ал.1 предл.3-то ЗЗД има за начален момент отпадане на основанието, съобразно цитираната тълкувателна практика – т.е. от приключване на облигаторната връзка, но тя би могла, както вече бе обосновано да бъде обсъждана само ако действията по прекратяване на договора, респективно по отказа от поръчка се бяха осъществили в рамките на давностните срокове, очертаващи възможността за съдебна реализация на претенциите на двете страни.

Както бе посочено вече, давността по чл.87, ал.5 ЗЗД, в случая е приложена спрямо сключения между страните договор на 11.06.2008г. и е започнала да тече с начален момент- деня, в който изпълнението на ответника е станало изискуемо, а именно съобразно договореното в чл.4.3 от договора между страните до когато е следвало ответника да достави и монтира асансьорната уредба. Или спрямо изтичане на този срок-31.10.2013г., в който ищецът е могъл валидно да преустанови договорната връзка / да развали договора, да се откаже от поръчката, с оглед започналото изпълнение/, последващо осъществените юридически факти не могат да поставят начало на нов давностен срок и в този смисъл преценката за изтекла давност по отношение на предявения иск по чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД, различна от вече изтеклата е ирелевантна, доколкото е въведено надлежно процесуално изрично възражение по отношение на изпълнението на договора и погасяване по давност на претенцията за изпълнение на насрещно поетите задължения. Поради това и обсъжданото възражение е следвало да бъде разгледано от въззивния съд и съответно съобразено, тъй като след погасяване по давност на претенциите, свързани с договорно поетите задължения, нито едни от последващо въведените като релевантни факти, с оглед вече изложеното не може да обоснове основателност на предявения иск по чл.55, ал.1 предл. 3-то ЗЗД

Следователно, с оглед данните по делото и изложените съображения, крайният извод на въззивният съд е правилен и на основание чл.293, ал.1 ГПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл.87, ал.3 ГПК на ответника по касация при този изход на спора следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски в размер на 3650лв.- възнаграждение за един адвокат.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2092 от 08.03.2018г. по т.д. 2587/2018г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Булклима” ЕООД, [населено място] да заплати на „Алекс- ЕА”ЕООД, [населено място], направените в настоящето производство разноски в размер на 3650лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.