Намаляване на наказание и условно осъждане при катастрофа с двама загинали

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * случайно деяние * прочитане на доказателствени материали * несъобразена скорост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 154

София, 03.04.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав: Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Биляна Чочева

2. Петя Шишкова
при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Росица Славова разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 125 по описа за 2025 г.

Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители И. Г. Т. и Й. Г. Н., чрез повереника им адвокат Б. Б. и по жалба на подсъдимия М. А. Й., чрез защитника му адвокат В. П., против въззивно решение № 203 от 09.12.2024 г. по в.н.о.х.д. № 371/ 2023 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІІ състав.

В касационната жалба на частните обвинители е изложен довод за явна несправедливост на наказанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Частните обвинители твърдят, че въпреки увеличения от въззивния съд размер на лишаването от свобода същото не съответства на тежестта на извършеното престъпление и на личността на подсъдимия, поради което не би постигнало целите на генералната превенция. Считат за неправилна преценката на съдилищата за значителен превес на смекчаващите обстоятелства и подценяване значението на отегчаващите, като: движение с два пъти по-висока скорост от съобразената с конкретните пътни условия, причинена смърт на две лица и проявлението на подсъдимия като недисциплиниран водач с много нарушения по ЗДвП. Затова правят искане за увеличаване на наказанието лишаване от свобода към средния размер, предвиден в закона.

Касационната жалба на подсъдимия съдържа доводи и по трите касационни основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. За съществени процесуални нарушения се сочат изграждането на фактическата обстановка без необходимите доказателства, липсата на отговор по направени пред въззивния съд възражения и за нарушение на процесуалните права на подсъдимия. Касаторът счита, че е осъден за престъпление, което не е извършил, защото деянието е било случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Наложеното наказание е несправедливо на събраните по делото смекчаващи обстоятелства. Правят се алтернативни искания за оправдаване, за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието.

В съдебно заседание пред касационната инстанция частните обвинители И. Г. Т. и Й. Г. Н. не вземат становище. Техният повереник адвокат Б. Б. поддържа жалбата по изложените в нея съображения за несправедливо определеното на подсъдимия наказание и подновява искането за неговото увеличаване. Предлага да бъдат приети за неоснователни доводите от касационната жалба на подсъдимия.

Подсъдимият М. А. Й. и неговият защитник адвокат В. П. поддържат касационната си жалба. Считат, че материалният закон е неправилно приложен, тъй като заледяването на пътната настилка, т.нар. „черен лед“, не е могло да бъде предвидено от подсъдимия и затова се касае до случайно деяние при настъпване на вредоносните последици, а отклонението наляво с навлизане в насрещната пътна лента не е следствие поведението на водача. Настоява за оправдаването на подсъдимия, а при алтернативност – за намаляване на наказанието и прилагане на института на условното осъждане. Защитникът навежда като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни и семейно положение, липсата на други нарушения като водач след инцидента и безупречното му процесуално поведение.

Представителят на Върховната прокуратура счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а увеличеното наказание на подсъдимия – за справедливо наложено и съответно на обществената опасност на деянието и дееца. Като неоснователни оценява доводите за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, а материалният закон – за правилно приложен, съобразно приетите доказателства за управление на моторното превозно средство от подсъдимия с несъобразена с пътните условия скорост. Искането за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане счита за несъстоятелни, както и искането на частните обвинители за увеличаване на наказанието, поради което пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите жалби, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С присъда № 11 от 28.03.2023 г. по н.о.х.д. № 317/2023 г. Пазарджишкият окръжен съд признал подсъдимия М. А. Й. за виновен в това, че на 22.12.2018 г. в с. З., област Пазарджик, на пътен участък от републикански път II-84, км. 0+850, при управляване на моторно превозно средство „Форд Транзит“, с рег. № ** **** ** , нарушил правила за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и чл. 91, ал. 3 от ППЗДвП, като управлявал със скорост, несъобразена с атмосферните условия, със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, и предприел маневра заобикаляне с навлизане в насрещната пътна лента, като реализирал ПТП с движещия се лек автомобил „Пежо Експерт“, с рег. № ** **** ** , и причинил по непредпазливост смъртта на повече от едно лице – Г. А. Т. и А. С. Т., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б „б” във вр. с ал. 1, б.“в“ във вр. с 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказания от три години лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години, на основание чл. 343г от НК. Оправдал подсъдимия за нарушения по чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 66, ал. 1 от НК първоинстанционният съд отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години, като възпитателната работа с условно осъдения възложил на Наблюдателна комисия при община гр. Пазарджик. Окръжният съд се разпоредил с веществените доказателства по делото и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото и направените такива от частните обвинители.

С решение № 203 от 09.12.2024 г. по в.н.о.х.д. № 371/ 2023 г. Пловдивският апелативен съд, ІІІ състав изменил първоинстанционната присъда, на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 и 2 от НПК увеличил размера на наказанието лишаване от свобода на четири години, за изпълнението на което определил първоначален общ режим, отменил условното осъждане и се произнесъл за разноските. Въззивното решение е подписано с особено мнение по въпроса за увеличаване на наказанието.

Касационните жалби на частните обвинители и на подсъдимия са процесуално допустими, подадени са законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

І. По наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК:

Защитата твърди, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при описване на фактическата обстановка, тъй като приетото отклонение в движението на автомобила на подсъдимия наляво било предположение, а не доказан факт. В подкрепа на твърдението си съпоставя показанията на свидетелите Г. А., Л., В., Л. и обясненията на подсъд. Й.. Твърдението е неоснователно.

Апелативният съд е изградил картината на произшествието, съобразно кредитираните от него доказателства, събрани по делото, включително и в хода на въззивното съдебно следствие. Приел е фактическа обстановка, която не се отличава съществено от изложената от първостепенния съд по отношение на механизма на деянието. Измененията касаят някои от математическите величини на скоростта на движение на катастрофиралите превозни средства и отстоянието до спрелия мерцедес на свид. Г. А. в момента на отклонението. Разположението на пътниците в автомобила на подсъдимия няма съществено значение. За да възприеме за доказан факта на съзнателно отклонение наляво, въззивният съд се позовал на заключението на допълнителната тройна автотехническа експертиза (л. 316-334 в.н.о.х.д.), която е разгледала няколко варианта на движение на т.а. „Форд Транзит“, съобразно обясненията на подсъд. Й. и за проверка на тяхната достоверност. Вещите лица са приложили механо-математическо моделиране на движението на лекия автомобил непосредствено преди и в момента на навлизане в лентата за насрещно движение до достигане на мястото на последния удар. Изследваните варианти за аварийно спиране, без отклонение наляво от водача, дават траектория на движението на т.а. Форд, за която експертният екип е посочил, че не кореспондира с обективните находки по делото – първоначален удар в страничната мантинела, завъртане надясно и последващ удар в автомобила на пострадалите. Затова заключението на вещите лица е, че навлизането на т.а. Форд в лентата за насрещно движение се дължи на завиването на волана на управление наляво от подсъд. Й. и задействане на спирачната уредба върху хлъзгавата пътна настилка (покрита с т.нар „черен лед“). Така, с помощта на специалните познания в областта на науката и техниката експертите са дали категоричен отговор за действителната причината на отклонение на автомобила, която се корени в действията на подсъдимия, а не както твърди касатора – от приплъзване на превозното средство по заледения пътен участък. При това, за изготвяне на експертизата са ползвани обясненията на подсъдимия и показанията на неговия брат свид. А.Й., който е бил пътник в автомобила, като вещите лица не се ръководили от субективните възприятия на останалите свидетели, присъствали на местопроизшествието или от умозаключенията на пристигналите по-късно други свидетели, чийто показания са съпоставени в касационната жалба.

Второто твърдение на защитата, според което въззивният съд не бил отговорил на всички негови възражения, не подлежи на разглеждане, тъй като не е подкрепено с конкретни доводи (вж с. 7 от касационната жалба).

Отказът да се удовлетвори искането на защитата за назначаване на петорна автотехническа експертиза не е накърнило процесуалните права на подсъдимия Й. и не представлява съществено процесуално нарушение. В хода на въззивното производство съдът е този, който преценява допустимостта на доказателствените средства и относимостта на доказателствата, които трябва да бъдат събрани и проверени за изясняване на обективната истина по делото. Не всяко доказателствено искане на страните подлежи на изпълнение, а само това, което способства за правилното изясняване на предмета на доказване. Експертиза се назначава тогава, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания от областта на науката, изкуството или техниката – чл. 144, ал. 1 НПК. Когато отделни експертни заключения дават различни отговори по един и същи въпрос или чрез изследванията са достигнали до различни резултати, противоречието помежду им може да се разреши с т.нар. „арбитражна“ експертиза, при спазване на изискванията на чл. 153 НПК, но това е по преценка на съда за конкретния случай. Поначало законът позволява на решаващия съд да не се съобрази с експертно заключение – чл. 154 НПК, като изложи мотиви защо не е съгласен с него. Тъкмо този подход е ползван и в настоящото наказателно производство. Апелативният съд е обсъдил всички експертизи по делото и е разкрил вътрешното си убеждение по кои задачи, спрямо кои отговори и защо не възприема отделни заключения, приобщени по делото. Процесуалното поведение на съда е законосъобразно и с него не се накърняват правата на подсъдимия, нито на неговия защитник. Искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с указания за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на производството на прокурора за ново разглеждане, също е несъстоятелно.

Останалите възражения от касационната жалба на подсъдимия касаят въпроси за установеност на фактите на делото и за съдържанието на обвинителния акт, поради което няма да бъдат разглеждани.

В хода на касационната проверка настоящият съдебен състав констатира процесуално нарушение в работата на първоинстанционния съд, което не е съществено и не налага отмяна на присъдата.

В съдебно заседание на 18.07.2022 г. Пазарджишкият окръжен съд е провел разпита на подсъдимия Й., като без правно основание му е предявил материали от предварителната проверка, прил. на л. 47, т. І от д.п. Тези материали са саморъчно подписаните обяснения от водача на т.а. „Форд“ пред полицейски орган. Предварителната проверка не е част от наказателното производство и събраните чрез нея данни не могат да служат за доказателства или доказателствени средства по делото. Относимите към наказателното производство факти могат да бъдат събрани и проверени по предвидения за това процесуален ред. Такъв е предвиден с разпита на обвиняемия, като не могат да му бъдат противопоставени сведения, събрани от предварителната проверка, като например дали е предприел изпреварване на друго превозно средство. Същото процесуално нарушение е сторил по-рано и наблюдаващият прокурор, който по време на разпита на обвиняемия в досъдебното производство му предявил същите саморъчни обяснения от предварителната проверка (л. 1346-1348, т. Х от д.п.). Нарушението не е съществено, тъй като извънпроцесуалните данни не са участвали в доказателствения обем и не са вети предвид при изграждане на фактическата обстановка по делото. Процесуалните действия на съда и на прокурора са незаконосъобразни, но не са повлияли върху правилността на присъдата.

Първостепенният съд е постановил определението си по чл. 309, ал. 1 от НПК при неправилно разбиране за същността на разпоредбата на алинея четвърта. Систематичното място на чл. 309, ал. 4 от НПК показва, че идеята на законодателя не е да задължава съда винаги да отменя мярката за неотклонение в случаите, при които освобождава подсъдимия от наказателна отговорност, осъжда го условно, оправдава го или му налага наказание по-леко от лишаването от свобода. Преценката дали да замени мярката за неотклонение с най-леката – „подписка“, или да я отмени, е предпоставена в зависимост от крайния резултат при постановяване на присъдата, без да се пренебрегва целта на мярката по чл. 57 от НПК – да се попречи на подсъдимия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането на присъдата в изпълнение. В случая, подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, а мярката му за неотклонение е била най-леката и в достатъчна степен съобразена със степента на обществена опасност на непредпазливото престъпление, с доказателствата и с личността на подсъдимия. Процесуалното поведение на първоинстанционния съд няма разумно оправдание и може би поради това определението не е мотивирано.

ІІ. По наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК:

Материалният закон е правилно приложен. Разкритите по делото доказателства представят поведението на подсъд. Й. за общественоопасно и виновно извършено. Пътните и атмосферни условия са били изключително неблагоприятни – движение в тъмната част от денонощието, преди зазоряване; наличието на мъгла, позволяваща видимост до 53 м за светлинно отразени предмети и до 10-20 м за неосветени; отрицателна температура на въздуха, типична за зимния декемврийски месец; заледена пътна настилка (т.нар. „черен лед“). Освен тях, движението се е осъществявало по двулентов път с по една лента за движение в посока, разделени от непрекъсната осева линия, прав участък с лек надлъжен наклон на пътя. Мъглата е предпоставяла ограничена напред видимост и затова е налагала движение на превозните средства със скорост, съобразена с конкретните пътни условия и най-вече с дълбочината на видимост. Експертно установената скорост за движение на т.а. „Форд“ на подсъд. Й. при тези условията е 30,6 км/ч, за да спре преди препятствието на пътя – микробус „Мерцедес Спринтер 310D“, който е бил с включени към автомобила на подсъдимия светлини (основна и аварийни), или със скорост от 10,6 – 16,8 км/ч, за да спре в зоната на видимост от 10-20 м при мъгла за неосветени обекти. Подсъдимият обаче се е движел с несъобразена с пътните условия скорост от ок. 40 км/ч. Приближавайки спрелия в неговата лента микробус, който е обезопасявал катастрофирали няколко минути по-рано автомобили, подсъд. Й. е отклонил возилото си наляво, за да заобиколи микробуса, натиснал спирачките, но от заледената пътна настилка автомобилът неконтролируемо продължил движението си напред и наляво, ударил се в лявата (източна) пътна мантинела, след което ударил челно автомобила „Пежо“ на пострадалите в тяхната лента за движение. Поведението на подсъд. Й. разкрива нарушение на правилата по чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП и на чл. 91, ал. 3 от ППЗДвП, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на водача и на пътничката в насрещно движещият се лек автомобил. Деянието е извършено виновно от подсъдимия и правилно е квалифицирано по чл. 343, ал. 3, б „б” и ал. 4 във вр. с ал. 1, б.“в“ във вр. с 342, ал. 1 от НК. Твърдението на защитата, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, защото отклонението на автомобила на подсъдимия в насрещната лента се е дължало на заледяване, не отговаря на разкритите по делото факти от действителността и на събраните доказателствени материали.

ІІІ. По наведеното от частните обвинители и от подсъдимия касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК:

Исканията на жалбоподателите по довода за явна несправедливост на наказанието са противоположни. Подсъдимият желае да бъде намален размерът на лишаването от свобода при условно осъждане, докато частните обвинители настояват за увеличаване на наказанието към средния размер, предвиден в закона.

Въззивният съд е увеличил наказанието, като е премахнал някои смекчаващи обстоятелства, приети от първоинстанционния съд и е добавил като отегчаващи обстоятелства умишленото нарушаване на правилата за движение по пътищата и наложената на подсъдимия административна глоба (неплатена) за предишно нарушение като водач на МПС. За смекчаващи обстоятелства основателно е приел: съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина с изложените обяснения още на досъдебното производство, улеснили разследването, семейната му ангажираност, чистото съдебно минало (реабилитиран за предишно осъждане), съпричиняването на резултата с избраната от пострадалия Г. А. Т. несъобразена с пътните условия скорост от 58 км/ч., продължителният период на разследване.

Правилно апелативният съд е изключил от кръга на смекчаващите обстоятелства съпричиняването на резултата от пострадалите, които са били без поставени обезопасителни колани. Доводите на апелативния съд са споделими по съображенията, изложени на с. 53 от въззивното решение. Поначало, задължението за водача и за пътниците в автомобила да поставят обезопасителен колан е административно и нарушението на правилото води до административно-наказателна отговорност, а неспазването му не допринася за възникването на вредоносните последици, причинени с престъпното деяние, тъй като няма научен медицински стандарт, който да изключва телесните увреждания при изпълнение на задължението по чл. 137а от ЗДвП. Не може да бъде приет за факт с правно значение и неопесъчената пътна настилка. Защото водачите на пътни превозни средства са длъжни да избират скоростта на движение съобразно конкретните пътни условия – чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а това задължение не отпада и вината им за нарушението не се изключва, когато други органи не са изпълнили свои задължения по поддържане на пътната настилка. Медийният интерес към делото също не представлява обстоятелство от значение за наказателната отговорност на подсъдимия.

Въззивният съд е констатирал, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства (с. 57), но е преценил, че наложеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода в минималния размер, предвиден в закона „не би постигнало нито специалната, нито генералната превенция“ и поради това е несправедливо. Изводът е необоснован. Тъкмо напротив, при установения значителен превес на смекчаващите пред отегчаващите обстоятелства съдът е отдал значение предимно на генералната превенция и отражението на увеличеното от него наказание спрямо останалите членове на обществото, като е пренебрегнал изцяло личната превенция. Затова и въззивното решение е подписано с особено мнение на председателя на съдебния състав. Така увеличеният размер на лишаването от свобода не съответства на установения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които преобладават над отегчаващите. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че следва да отмени увеличеното от Пловдивския апелативен съд наказание, като намали размера на лишаването от свобода до определения с първоинстанционната присъда, както и да отложи изпълнението му за изпитателен срок от пет години. В съчетание с допълнително наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години, на основание чл. 343г от НК, ВКС счита, че кумулативната санкция справедливо съответства на тежестта на престъплението и на личността на извършителя.

С прилагането на института по чл. 66 от НК касационният съд е на мнение, че за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия М. Й. не се налага той да бъде ефективно лишен от свобода в затвор. Обратното би довело само до постигането на ненужно възмездие за причинената смърт и би обезличило хуманността на санкцията.

Воден от изложените съображения касационният съдебен състав счита, че следва да измени въззивното решение, като намали размера на наказанието лишаване от свобода на три години и приложи института на условното осъждане по чл. 66 от НК.

Искането за увеличаване на наказанието, поддържано от частните обвинители, се прие за неоснователно и същото следва да бъде оставено без последици.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и 3 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 203 от 09.12.2024 г. по в.н.о.х.д. № 371/ 2023 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІІ състав, като НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода на три години и ОТЛАГА изпълнението му по чл. 66 от НК за изпитателен срок от пет години.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.