Отговорност на детска градина при счупване на ръка на дете поради липса на надзор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 352

гр. София, 10.06.2026 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4605 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Детска градина № 200 „Цветен рай“, гр. София, представлявана от директора й И. К., чрез пълномощника адв. Н. И.-А., срещу решение № 644 от 30.05.2024 год. по в. гр. д. № 1175/2023 год. на Софийския апелативен съд. С него след частичната отмяна на първоинстанционното решение № 94 от 9.01.2023 год. по гр. д. № 4935/2022 год. на Софийски градски съд е постановено друго, с което детската градина, сега касатор, е осъдена да заплати на К. М. М., действаща чрез своята майка и законен представител С. В. М., сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 400 лв. – за имуществени вреди – разходи за лечение, във връзка с инцидент, настъпил на 21.12.2021 год. по време на Коледно тържество на ПГ „Влакче“, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2021 год. до окончателното плащане на сумите, и разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Установено е по делото, че на 21.12.2021 год. по време на Коледното тържество на ПГ „Влакче“, на което присъствали около 18-19 деца, ищцата К. била неволно бутната от друго дете, паднала, което довело до фрактура в лакътната става на лявата й ръка. В момента на настъпване на увреждането децата са били надзиравани от служители на ответната ДГ „Цветен рай“ - учителката Т. К. и помощник-възпитателят М. П.. В момента на падането на ищцата децата се намирали в занималнята и си играели, като учителката К. била ангажирана със снимане на едно от тях с коледния му подарък, поради което не възприела конкретния механизъм на настъпване на увреждането в близост до нея, а помощник-възпитателят П. не била в помещението, тъй като съпровождала друго от децата до неговото шкафче в коридора. Това обусловило извода на въззивния съд, че създадената във връзка с празника организация не е била съобразена с осигуряването на възможност на учителя и помощник-възпитателя реално и ефективно да упражняват контрол върху поведението на децата и съответно да могат да предотвратят настъпването на инциденти, вкл. и процесният. Прието е, че същите не са наблюдавали децата при настъпване на инцидента и са допуснали причиняването на травмата на ищцата. Това бездействие е противоправно, тъй като е в нарушение на общото правило на чл. 45 ЗЗД и на изискването на чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО, съгласно което педагогическите специалисти имат задължението да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията. Въззивният съд е посочил, че с оглед възрастта на децата в случая учителят и помощник-възпитателят са могли обективно да предвидят, че липсата на непосредствен надзор върху тях, макар и за непродължителен период от време, създава рискове за тяхното здраве и телесна неприкосновеност. При тези констатации е прието, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД на ответника, като при определяне размера на обезщетението съдът се е позовал на критерия за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД при съобразяване на конкретните обстоятелства на увреждането, установени въз основа на приетите експертизи.

Недоволна от така постановеното съдебно решение е останала ответната детска градина, която обжалва решението в осъдителната му част по съображения за неправилност и необоснованост на констатацията за установено противоправно бездействие от страна на възпитателите. В условията на евентуалност възразява срещу размера на присъденото обезщетение, което счита за прекомерно и освен това несъобразено с конкретните обстоятелства – позовава се на допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на негативните последици от претърпяната около половин година след процесния инцидент травма и на другата ръка на ищцата; съответно неразграничаване на претърпените болки и страдания от всяко от двете увреждания, така че да се определи правилно обемът на отговорността на ответника. Оспорва и претенцията за имуществени вреди по съображения, че на практика същите не били настъпили в патримониума на ответницата, а в този на нейните родители.

Ищцата К. М., чрез нейната майка и законен представител, и чрез пълномощника си адв. З. оспорва жалбата и иска въззивното решение в обжалваната от детската градина част да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен и уточнен списък.

Върховният касационен съд, в настоящия състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 5299 от 19.11.2025 год. по настоящото дело в частта по отношение обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие със сочената практика на ВКС във връзка със съображенията на касатора по правните въпроси, по които съдът се е произнесъл - относно предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност в хипотезата на противоправно бездействие, съдържанието и обема на дължимата грижа по смисъла на чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО, задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения относно второто счупване и значението му при определяне размера на обезщетението.

По въпроса относно предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на възложителя на работата при противоправно бездействие на работника, служителя, на който е възложена работата, след като съобрази установената съдебна практика, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е такава за чужди виновни действия - възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното и противоправно поведение на изпълнителя на тази работа, при или по повод изпълнението й. Предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са очертани още с разясненията в ППВС № 9 от 28.12.1966 год., тя е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. Изтъкнато е, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа. Възложителят може да се освободи от тази отговорност ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа - Постановление № 7 от 29.XII.1958 год., Пленум на ВС. Така установените принципни положения са трайно и последователно възприети в съдебната практика, включително и в приложените от касатора решения, в т. ч. и по въпроса за причинната връзка в хипотеза на твърдяно бездействие, при което следва да се установи, че само и единствено от факта на твърдяното бездействие са произлезли претендираните вреди. Както изрично е посочено в решението от 2.02.2023 год. по гр. д. № 1860/2022 год. на І г. о. на ВКС в подобна хипотеза на първо място следва да се установи наличие на предвидено действие, което ответникът е бил длъжен да извърши, като се прецени и установения в нормативните актове процес по изпълнение на задължението. Само при наличие на причинна връзка обаче между бездействието и вредата може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от противоправното бездействие, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства.

В настоящия случай искът по чл. 49 ЗЗД срещу ответната детска градина се основава на неизпълнение на задълженията на служителите й, регламентирани в чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО за опазване живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес. Въз основа на събраните свидетелски показания на същите служители при ответника се установява, че те не са възприели пряко настъпилия инцидент, а са били уведомени от самите деца. И двете свидетелки – учителката и помощник-възпитателката, са били заети с други дейности – първата снимала дете с подаръка от дядо Коледа, втората била извън занималнята, където всички останали деца играели свободно, при която игра едно от тях бутнало неволно К., която при падането получила счупване на лакътната става.

От събраните свидетелски показания е установено, че в този ден децата от групата са имали Коледно тържество, получили са подаръците си от дядо Коледа, снимали се с тях, танцували, с оглед на която празнична обстановка непосредственият контрол над тях е следвало да бъде завишен. В случая такъв не е бил осъществен, макар и за непродължителен период, което се установява от показанията на свидетелките, а и в този смисъл са и писмените им обяснения пред директора на детската градина с оглед извършената проверка по случая. Оставянето на децата без надзор е посочено и в отговора на Столична община за резултатите от извършената от нея проверка.

Данните по делото сочат, че при осъществен контрол над децата, а не просто присъствие на учителката, занимаща се с друга дейност, увреждащото действие на едно от децата би могло да бъде предотвратено, най-малкото с направена словесна забележка. Това конкретно действие, произтичащо от характера на възложената работа на учителя и помощник-възпитателя, в конкретната обстановка, запълва с конкретно съдържание бланкетното такова на предвиденото в чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО – „да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията“. Именно така предвиденото в закона общо задължение за опазване живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес позволява попълването му с конкретно съдържание при многообразието на различните обстоятелства на всеки отделен случай и с оглед преценката на същите.

Претенцията за обезщетение на вреди правилно е квалифицирана от съда като такава с правно основание чл. 49 ЗЗД, доказани са и предпоставките за ангажиране на отговорността на възложителя на работата при установеното бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задълженията на служителите му по чл. 219, ал. 2, т 2 ЗПУО и длъжностната им характеристика, от което е причинено и увреждането на детето К. при настъпилия на посочената дата инцидент.

По доводите относно размера на присъденото обезщетение:

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е приложил критерия по чл. 52 ЗЗД, като съгласно разясненията на задължителната съдебна практика и цитирана такава, и въз основа на събраните доказателства е осъществил преценка на конкретните обстоятелства – обема, характера и тежестта на увреждането, интензитета, и продължителността на търпените болки и страдания, последиците. Отчел е проведеното болнично лечение на детето, при което е извършено закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с поставяне на 3 бр. киршнерови игли, обездвижването на ръката за период от 30 дни, свързан със сериозни неудобства, както и настъпилото неврологично усложнение – контузия на улинарния нерв, довело до понижена сетивност и изтръпване на 4 и 5 пръст за около 5 месеца. Отчетени са наложилите се множество консултации, рехабилитация, в резултат на което лечение е постигнато пълно възстановяване на детето. В същото време съдът е взел предвид и неблагоприятното емоционално отражение на настъпилото увреждане, въз основа на приетото заключение на психологическа експертиза. Правилно въззивният съд е посочил, че настъпилата втора травма на другата ръка /дясната/ през м. 06.2022 год. не е относима към обсъждания обем болки и страдания от процесното увреждане.

Въз основа на тези съображения съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди на сума от 20 000 лв., който и според настоящият състав представлява справедлив такъв за причинените болки и страдания на ищцата от причиненото на 21.12.2021 год. увреждане в детската градина.

В заключение следва извода за правилност на обжалваното въззивно решение, което следва да се потвърди. С оглед този резултат касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените в настоящето производство разноски в общ размер 1 920.33 евро, съгласно представен списък на разноски, молба за уточнение в същия и договори за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 644 от 30.05.2024 год., постановено по в. гр. д. № 1175/ 2023 год. на Софийския апелативен съд.

Осъжда Детска градина № 200 „Цветен рай“, Булстат 175930132, гр. София, ж. к. „Люлин – 10“, ул. „Д. Талев“ № 2 да заплати на К. М. М., ЕГН [ЕГН], действаща чрез своята майка и законен представител С. В. М., ЕГН [ЕГН], двете от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 1 920.33 евро /хиляда деветстотин и двадесет евро и 33 евроцента/, представляваща направените в настоящето производство разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: