Намаляване на присъда за разпространение на наркотици заради забавено дело

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * липса на основания за отмяна на присъдата * свидетелски показания * свидетелски показания на полицейски служител * противоречиви показания * противоречиви доказателства * намаляване на наказание

Р Е Ш Е Н И Е
№ 454
гр. София, 25 септември 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретаря…..….........Елеонора Михайлова....……..…и в присъствието на прокурора…………...Тома КОМОВ.…....…изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 462 по описа за 2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Р. Д. И. адвокат М. Д. срещу присъда № 50000 от 19.12.2022 г. по внохд №66/22 г. по описа на Апелативен съд– София (Апелативен специализиран наказателен съд– закрит). В касационната жалба, както и в депозираното допълнение към нея, се посочват всички касационни основания. Твърди се, че въззивният акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че апелативният съд е следвало да извърши обективен, а не едностранчив анализ на събраните доказателства, който би довел до извода, че престъпленията, за които подсъдимият е предаден на съд, не са доказани по безспорен начин. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че не е налице заинтересованост у свидетелите Ц. Г., Б. Г. и Е. Г., с оглед участието им в задържането на подсъдимия. Поддържа се, че показанията на свидетеля Г. не могат да послужат за изграждане на фактически изводи поради изразяване на предположения, а показанията на неговите колеги следвало да се подложат на критичен анализ, като в тях не се съдържат преки възприятия за предаване на наркотични вещества от подсъдимия. Посочва се, че в показанията на Ц. Г. липсва конкретна информация относно предаването на наркотичното вещество, тъй като свидетелят заявил, че не е виждал подсъдимият и П. да разменят нещо. Поддържа се, че според подсъдимия и П. целта на срещата им е предоставяне на паричен заем на подсъдимия в размер на 1400 лева. В жалбата се твърди, че свидетелят К. е заявил, че не е видял предаване на наркотично вещество и не е чул разговор между лицата. Възразява се, че единствената причина свидетелят П. да посочи подсъдимия като източник на наркотичното вещество е натиск от страна полицейските служители по време на ареста му. Поддържа се, че подсъдимият е признат за виновен въз основа на предположения и при липса на доказателства.

Оспорва се и размерът на наложеното наказание, като се твърди, че същото е явно несправедливо, както и че същото не съответства на баланса на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Посочва се, че въпреки че въззивният съд е оправдал подсъдимия по част от обвиненията, е наложил високо наказание, несъответстващо на отдалечения период от извършване на деянието. Възразява се, че с оглед изминалия период от шест години наказанието няма да въздейства предупредително или възпитателно върху подсъдимия, като счита, че следва да намери приложение чл. 55, ал.1 от НК.

Жалбоподателят моли да бъде отменена въззивната присъда и подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. При условията на алтернативност се поддържа и оплакване за допуснати нарушения на процесуални правила, които са нарушили правото на защита на И. и се предлага атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд

В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият И., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат М. Д..

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия И. поддържа жалбата като отново възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Посочва, че никой от полицейските служители не е видял подсъдимият И. да предава наркотично вещество на П., като счита, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение на база частично и превратно тълкувани доказателства. Моли да бъде уважена касационната жалба, като подсъдимият бъде признат невиновен или при условията на алтернативност делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на държавното обвинение счита жалбата за неоснователна. Предлага да бъде приет за правилен изводът на въззивния съд, че приложените по делото доказателства в своята съвкупност установяват извършеното от подсъдимия деяние. Счита, че по делото не са допуснати твърдените съществени нарушения на процесуалните правила, като наложените на подсъдимия наказания– лишаване от свобода и глоба не са несправедливи и са определени близо до минималните размери.

Моли да бъде оставена в сила въззивната присъда.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 260042 от 15.12.2021 г. по нохд № 418/18 г., Специализираният наказателен съд (закрит) е признал подсъдимия Р. Д. И. за невинен за това, че за времето от началото на месец септември 2016 г. до 16.03.2017 г. в [населено място] е участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК с участници: Д. Б. М., Г. Т. К., Т. Д. С., А. Д. С. и И. С. П., като на основание чл.304 НПК, го е оправдал по повдиганото му обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. с ал.2 от НК. Със същата присъда го признал за невинен за това, че на 16.03.2017 г. в заложна къща „И.”, находяща се в [населено място], [улица], партер, без надлежно разрешително, на публично място, е държал с цел разпространение и е разпространил на И. С. П. високорискови наркотични вещества– кокаин с общо нето тегло 19,221 грама, с процентно съдържание на активен компонент 65,4% (тегловни) на стойност 4 228,62 лева, като деянието е извършено в изпълнение решение на ОПГ, описано в пункт първи от обвинението, като на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а, ал.2, т.1 вр. с ал.1 от НК.

С въззивна присъда № 50000 от 19.12.2022 г. е отменена първоинстанционната присъда и подсъдимият Р. Д. И. е признат за виновен в това, че на 16.03.2017 г. в [населено място], в заложна къща „И.“, находяща се на [улица], партер, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение и е разпространил на И. С. П. високорисково наркотично вещество– кокаин с общо нето тегло 19,221 гр. с процентно съдържание на активен компонент 65,4% (тегловни), на стойност 4 228,62 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.1 вр. с чл.54 от НК и го осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000 (шест хиляди) лева, като го е оправдал по обвинението деянието да е било извършено на публично място и в изпълнение на решение на организирана престъпна група.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС по отношение на подсъдимия е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК въззивният съд е приспаднал от така наложеното на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода, времето през което той е бил задържан под стража, считано от 16.03.2017 г. до 16.11.2017 г.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е постановил изцяло и отделно изтърпяване на общото, най-тежко наказание две години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Р. И. с Определение за одобряване на споразумение № 84/24.09.2015 г., влязло в сила на 24.09.2015 г. по НОХД № 398/2015 г. на Районен съд– Харманли, чието изпълнение е било отложено по чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, като е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание.

На основание чл.354а, ал.6 от НК и на основание чл.53, ал.2, б. „б“ от НК съдът е отнел в полза на Държавата веществени доказателства и подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото.

В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Жалбата на защитника на подсъдимия Р. И. е подадена в законния срок за обжалване и е допустима.

Разгледана по същество тя е частично основателна.

Относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК

Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. В рамките на оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал съществени фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.

Касационният съд прецени, че законосъобразно апелативният съд е анализирал събраните в хода на производството доказателствени източници и правилно е анализирал и ценил показанията на свидетелите Ц. Г., Б. Г. и Е. Г., а не на Д. К. и И. П..

За изясняване на всички релевантни обстоятелства по делото въззивният съд е направил повторен разпит на свидетелите Г., Г. и Г., като на основание чл. 281,ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК е приобщил показанията им, дадени пред орган по разследването, като и тримата свидетели са ги потвърдили, изслушал е обясненията на подсъдимия и е приобщил други писмени доказателства. Назначил е съдебна графическа експертиза, като е кредитирал заключението й за това, че подписът за „обискиран“ на втория лист в Протокол за обиск и изземване с разрешение на съдия от 16.03.2017 г. (л.89-90 от ДП № 10/2016 г. по описа на ГД „БОП“) е положен от И. С. П..

С необходимата прецизност апелативният съд е анализирал показанията на посочените по- горе свидетели, като е приел, че съдържащата се в тях информация съответства както помежду им, така и с останалите доказателствени източници – показанията на Г. и Г. са съпоставени с протокола за обиск на подсъдимия И., а тези на Г.- с веществените доказателствени средства от експлоатацията на специални разузнавателни средства и с протоколите за обиск на подсъдимия И. и свидетеля П..

Именно това, че по делото има множество еднопосочни доказателствени източници, е основание да не бъде възприета тезата на защитата, че неправилно са ценени показанията на свидетелите служители на ГД „БОП“, тъй като те са заинтересовани. Такъв извод не може да почива единствено на служебното им качество.

С необходимата юридическа прецизност въззивният съд е обърнал внимание, че показанията на свидетелите Г. и Г. съдържат техни лични наблюдения на поведението на подсъдимия И. и свидетеля П. в заложната къща, като и обстановката около нея. Аргументирано е отхвърлил изводите на първата инстанция, че показанията на Г. не могат да послужат за изграждане на фактически изводи относно деянията, като вярно е приел, че те не представляват единствено предположения.

Съдът коректно е отразил съществуващото противоречие между дадените от свидетеля Д. К. показания и тези, изложени от Ц. Г., Б. Г. и Е. Г., относно присъствието на счетоводителка в офиса, като с необходимата задълбоченост е аргументирал защо не кредитира показанията на свидетеля К. единствено в тази им част, като в останалата им част е приел за достоверни.

По отношение на показанията на И. П. и обясненията на подсъдимия Р. И., въззивният съд подробно ги е обсъдил като е аргументирал в коя част ги кредитира и в коя не. Подробно са съпоставени обясненията на подсъдимия с веществените доказателствени средства от експлоатацията на СРС, с показанията на свидетелите Г., Г. и Г..

Показанията на И. П., в които отрича да е подписвал протокола за обиск, са внимателно анализирани съвместно със заключението на вещото лице по назначената съдебна графическа експертиза, като видно от същото подписът е именно на свидетеля П.. Задълбочено въззивният съд е разгледал показанията на П. в частта относно обстоятелствата, относими към задържането му, както и това на подсъдимия, като аргументите защо не кредитира същите се споделят изцяло от касационната инстанция. Прецизно въззивната инстанция е обсъдила твърдяната от подсъдимия И. и свидетеля П. теза, че срещата между тях е целяла единствено предоставяне на паричен заем на И. и аргументирано съдът я отхвърлил, като касационната инстанция не открива пороци в аналитичната дейност на съда.

С оглед изложеното се налага извод, че вътрешното убеждение на въззивния съд е основано на всички събрани по делото доказателства, които са тълкувани според действителното им съдържание, което не сочи на допуснати нарушения в процесуалната дейност на съда по установяване на фактическите обстоятелства.

Относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК

Липсва нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Приетите за установени от въззивния съд фактически положения, обуславят съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние по чл. 354а, ал.1 от НК. Не може да бъде споделено възражението на защитата, че въззивният съд е признал подсъдимия И. за виновен на базата на предположения и липса на доказателства. Видно от изложените мотиви апелативният съд подробно е разгледал фактическата обстановка, установена от събраните в наказателното производство доказателства, като е посочил въз основа на кои доказателства е достигнал до извод за виновността на подсъдимия И. в извършването на престъпление по чл. 354а от НК, а именно: веществените доказателствени средства от експлоатацията на специални разузнавателни средства, показанията на свидетелите П., Н., Г., Г., Г., обясненията на подсъдимия Р. И., протоколите за обиск на Р. И. и И. П. като за всяко посочено от въззивният съд доказателство, същият подробно е аргументирал кои обстоятелства то установява.

Относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК

Оплакването за явна несправедливост на наказанието е основателно. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са били приети семейното положение на подсъдимия (баща е на три деца, макар същите да не живеят с него, а с майките си), трудовата му ангажираност и изтеклия близо шест годишен период от извършване на престъплението до реализиране на отговорността, а като отегчаващи обстоятелства– обремененото му съдебно минало и реализирането едновременно на две форми на изпълнителното деяние.

Правилно съдът е взел предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство продължителността на наказателното производство. Релевантният период за определяне на продължителността на производството е с начален момент от повдигане на обвинението срещу Р. И. и продължава до настоящия момент. Подсъдимият Р. И. е привлечен като обвиняем на 17.03.2017 г. като до момента са изминали повече от седем години. Ето защо настоящият състав намира, че нарушението на разумния срок за разглеждане и решаване на делата се преценява като смекчаващо обстоятелство, а неговата тежест и значение в конкретния случай е подценена от въззивния съд, поради което то е останало без съществено практическо отражение върху конкретния размер на наложеното наказание на подсъдимия И.. За да постигне целите си по чл.36 от НК както с оглед личната, така и по отношение на генералната превенция, упражнената от държавата наказателна репресия трябва преди всичко да е справедлива. Това обуславя редуциране на наказателната санкция от три на две години лишаване от свобода.

Неоснователно е искането в касационната жалба за приложение на чл.55, ал.1 от НК. Данните за семейното положение, за трудовата ангажираност на подсъдимия не могат да бъдат оценени като многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да аргументират определяне на наказанието в хипотезата на чл. 55 от НК. Продължителността на наказателното производство също не може да се приеме като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Водим от изложените аргументи и на основание чл.354, ал.2, т.1 и чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, I НО,

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда № 50000 от 19.12.2022 г., постановена по внохд № 66/22г. на Апелативен съд – София /Апелативен специализиран наказателен съд – закрит/, като:

НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Р. Д. И. за престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ от три на две години.

ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.