Отказ за промяна на родителските права при липса на съществени нови обстоятелства

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60264

София 10.01.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1509 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 60541 от 23.06.2021г. по касационната жалба на М. В. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение № 228 от 30.11.2020г. по в.гр.д. № 334 по описа за 2020г. на Окръжен съд Габрово, с което е потвърдено решение № 200 от 13.07.2020г. по гр.д.№ 1205/2019г. на Районен съд Габрово като е допусната промяна на вече определените мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето М. И. В., роден на 5.08.2012г., неговото местоживеене, режим на лични отношение и издръжка и вместо това е постановено друго, с което е предоставено упражняването на родителските права на бащата, а за майката е определен режим на лични контакти както следва: всяка първа и трета седмица от месеца - от 17.00ч. а петъчния ден до 17.00ч. на неделния ден, с преспиване, първата половина от официалните празници на страната през четните години и втората половина от официалните празници на страната в нечетните години, първата половина от зимната и пролетната ваканция на детето, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, определено е местоживеенето на детето на адреса на бащата и е осъдена майката да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 150лв., считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Искането на касаторката е за отмяна на въззивния съд и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на направеното искане, с което ще запази родителските си права по отношение на детето М.. Явява се лично в съдебно заседание, поддържа искането си и представя писмени бележки от процесуалния й представител. Претендира разноски.
Касационното обжалване е допуснато във връзка със служебното задължение на съда да следи за интереса на детето и съобразно конкретно установените обстоятелства по случая за преценка евентуално противо-речие с изискванията на ППВС № 1/1974г., настъпила ли е промяна в обстоятелствата, отразяващи се на положението на детето и ефикасността на вече взетите мерки по упражняването на родителските права.
В проведеното съдебно заседание, ответникът не се явява лично и не се представлява.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното :
По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя установената с ППВС № 1/1974г. практика, съгласно която не всяко изменение на обстоятелствата е основание за изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права. Релевантни са - настъпилите съществените изменения както на вече съобразените от съда обстоятелства, така и настъпването на съвсем нови такива. Касае се за обстоятелства, които могат да имат различна проявна форма, но обикновено те са идентични с релевантните за преценката на интереса фактори, свързани с родителските, възпитателските или моралните качества, социалната среда, в която живее детето след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. В ППВС №1/1974г. е посочено, че във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали твърдяните като нови обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на вече определените мерки.
В случая фактите са следните:
Страните по делото са били съпрузи /от 2001г.до 2015г./, като бракът им е прекратен по взаимно съгласие, с одобрено от съда споразумение по бр.гр.д.№ 2162/2015г. на РС Габрово. С него страните са уговорили, че майката ще упражнява родителските права по отношение на родените от брака деца – В. /понастоящем пълнолетен/ и М., роден на 5.08.2012г., при която е и тяхното местоживеене. Бащата е осъден да заплаща издръжка в размер, съответно за 120лв. и 110лв. Той е предявил през 2019г. настоящия иск, с правно основание чл.59 СК, позовавайки се на следното изменение в обстоятелствата: майката настройва децата срещу него и неговата втора съпруга и възпрепятства контактите му с тях, детето М. изостава в развитието си /позовава се на факти, относими до 2017г. и 2018г., когато детето е било на 4-6 години/, ответницата не обръща внимание на възпитанието и хигиената на детето, не се грижи да формира основни навици, необходими за развитието му. Тези твърдения се оспорват от ответницата, която твърди, че за разлика от бившия си съпруг няма ново семейство. Нейното семейство са децата й и майка й и тя изцяло е посветена на грижите си за тях.
По делото е изготвен социален доклад /от 2.03.2020г.,на стр.39/, съгласно който комуникацията между родителите на детето е нарушена. Всеки от тях обвинява другия и не одобрява поведението му - ищецът защото счита, че ответницата не се справя с възпитанието на детето, няма необходимите знания, навици, умения за възрастта си, а ответницата защото счита, че детето не получава добро отношение когато посещава новото семейство на баща си, състоящо се от съпругата му и нейния син, който е на приблизителна възраст с тази на М.. Твърди, че той има проблеми с другото дете, не иска да посещава баща си, зарази проявено грубо отношение към него, във връзка с което тя е подала сигнал през м.07.2017г.в ОЗД Габрово. От своя страна, бащата е подал два сигнала – през м.08.2016г. и на 18.06.2019г., че не майката, а бабата полага грижи за детето и резултатът от тях не е добър. В доклада се констатира, че бащата желае да отдели детето от майката, защото не одобрява полаганите от нея грижи, а майката твърди, че след осъществяване на личните контакти с бащата, детето се връща с оплаквания за лошо отношение. Според социалния доклад – детето М. „притежава добра култура на речта. Има добре развити възприятия и представи. Вниманието е устойчиво, може да се съсредоточава. С учебния процес се справя добре. Среща затруднения по български език, но по математика се справя много добре. Има добър външен вид и хигиена. Майката се интересува от учебните постижения на детето и от поведението му, търси мнението на класния ръководител и посещава родителски срещи и приемни дни“. Заключението е, че и „двамата родители демонстрират възможност да създават сигурност и стабилност“ на детето и „искат да се чувства добре“.
Безспорно е, че страните са ползвали социална услуга в ЦОП, поради липса на ефективна комуникация и сътрудничество помежду им като родители, във връзка с което е изготвена оценка на родителския им капацитет. Относно бащата е посочено, че „има нагласи да оказва и осигурява образователна подкрепа на детето с подкрепата на своите родители“, да гарантира сигурността му, като емоционална връзка баща-дете е „надеждна, изразяваща се спонтанно във взаимодействие между тях“. “Опитва се да налага подходящ дневен режим, съобразен с възрастта му, както и определени ограничения, например да ограничи заниманията му с таблета, като ангажира детето в дейности, които са по-подходящи - игри, развиващи съобразителността и игри на открито“. Като рисков фактор е посочено:“отсъствието на родителско сътрудничество“.
Оценката на родителския капацитет на майката сочи, че тя „се опитва съобразно своите убеждения да насърчава развитието на детето като му оказва подкрепа в образователния процес в зависимост от нуждите му и когато трудовите й ангажименти й позволяват“. Липсата на ефективна комуникация и сътрудничество между родителите и конфликтите между тях, са посочени като един от рисковите фактори. Като рисков фактор в поведението на майката са посочени и затрудненията, които изпитва при упражняването на контрол върху поведението на детето чрез поставяне на граници и определяне на ясни правила“, а също и констатирани „ откази за съдействие за осъществяване на контактите на детето с бащата в определеното за това време“, без същите да се конкретно посочени.
Безспорно е, бащата е започнал ефективно за упражнява определения му режим на лични отношения през 2017г., тъй като до тогава е работел като международен шофьор и е пътувал. След раздялата на родителите /през 2015г./, ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на детето са полагани от майката, което е продължило до постановяване на въззивния акт, въз основа на който на 1.03.2021г. е издаден изпълнителен лист в полза на бащата.
Майката живее в двустайното жилище на нейната майка, заедно с нея и децата си. Според социалния доклад – това жилище, както и това на бащата, представляващо етаж от къща, негова собственост, са обзаведени с всичко необходимо за правилното физическо и психическо развитие на детето. Родителите работят, като бащата има месечен доход от 900лв., а майката- 950лв.
По делото е разпитана като свидетел – психологът в ЦОП /св.М./, която е работила с детето М. и след направлението от ОЗД Габрово е контактувала със страните по делото. Същата установява, че първото й впечатление от М. е за „плахо и затворено дете“, на което когато се постави задача, която го затруднява, той се демотивира. Впоследствие, когато бъде поощрен, той се справя. Според свидетелката той е неуверен и се нуждае от насърчаване. Нейното становище е, че детето прекомерно време прекарва в игри на таблет. В хода на проведените занимания в ЦПО е открил настолните игри /в къщи не е играл на такива/ и те са му станали интересни. В ЦПО е научил и по-големите цифри. Детето е било с добър външен вид, но със затворени обувки през топлото време. Осъществявани са срещи и с бащата, защото през този период детето не е имал постоянен контакт с него. Този факт не е се е отразил на взаимоотношенията им. Според свидетелката, майката не е научила детето, че има правила,с които той трябва да се съобразява. Когато ги нарушава, той трябва да бъде санкциониран.
Приети са и показанията на две групи свидетели. Първата /св.М., съседка и св.Р.-В., която е втората съпруга на ищеца/ установява, че М. се разбира добре с детето на втората съпруга на баща му, играят заедно и са установили помежду си приятелски отношения. Св. Р.-В. установява, че в началото, когато е идвал в дома им, М. е бил мръсен, с неизрязани нокти, некъпан, често и болен /с кашлица и температура/, без установени навици за хранене на маса. Трябвало е да го учат да се храни прилично, да се преоблича, да смята, да чете. При тях е живял по установени правила – например за игра на таблет не повече от два часа на ден, че трябва да ляга в 21ч. Според свидетелката, майката е използвала обидни изрази при предаване на детето и е създавала проблеми при осъществяване на контактите с бащата.
Втората група свидетели /св.Г. и Л., съседи и св.П., колежка на ответницата /, установяват че детето М. е много ценно за майката и неговата баба, че те го гледат по най-добрия възможен за тях начин. Детето е кротко, винаги е чисто, разбира се с другите деца. Майката съвестно се грижи за двете си деца. М. е добро, усмихнато и любознателно дете, но когато се върне от среща с баща си, е тъжен.
При тези доказателства, въззивният съд е приел, че подходът на майката към възпитанието на детето страда от сериозни пороци. Тя му позволява безконтролна игра на електронно устройство, не формира навици за спазване на установените правила, което е предпоставка за бъдещи проблеми в социалното общуване. Не стимулира навиците на детето за самостоятелно обслужване, налице са сериозни пропуски в образованието. Майката не разбира значението на контактите на детето с бащата и не създава адекватни условия за неговото развитие. Такива проблеми не са отчитат при анализа на поведението на бащата. Неговият по-висок родителския капацитет е обоснован с това, че грижите му са насочени към стимулиране на интелектуалното, личностно и социално развитие и усъвършенстване на детето, към възпитанието му да уважава и спазва общоприети правила и норми на поведение. Конкретни факти, въз основа на които е изведен този извод, не са посочени.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд и обратно на него счита, че в случая не е налице настъпило съществено изменение на обстоятелствата, по смисъла на чл.59, ал.9 СК, което да се е отразило на положението на детето и на ефикасността на вече определените мерки. В ППВС № 1/1974г. са изброени примерно обстоятелствата, чиято промяна би могла да обоснове изменение на вече определените мерки за упражняване на родителски права. Те са разделени в две групи. Първата обхваща промени, засягащи положението на детето или мерките и тяхната ефективност, а втората група включва обстоятелства, свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на тази мерки. Установената практика е единна, че не всяко настъпило изменение в обстоятелствата води до промяна на определения режим, а само това, което съществено засяга интересите на детето. В случая ищецът е мотивирал искането си с твърдения за обстоятелства от двете групи – че майката не е способна да възпитава детето по начин, който да способства неговото развитие и че тя възпрепятства контактите му с детето. Нито едно от тях не е установено. Единствената свидетелка, която твърди, че детето няма хигиенни навици, че не е научено на елементарни неща, защото никой не се занимава с него, а той прекарва времето си единствено с таблет, е св.Р.-В., чийто показания обаче следва да се преценяват от съда, при условията на чл.172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като се има пред вид нейната възможна заинтересованост пред вид обстоятелството, че е съпруга на ищеца. Показанията й са в противоречие със социалния доклад, съгласно който: М. има добър външен вид и хигиена, притежава добра култура на речта, има добре развити възприятия и представи, умее да съсредоточава, справя се добре с учебния процес Има добър външен вид и хигиена. Майката се интересува от учебните постижения на детето и от поведението му, търси мнението на класния ръководител и посещава родителски срещи и приемни дни. В този смисъл е и заключението от дадената оценка на родителския капацитет на майката, където е посочено, че тя „се опитва съобразно своите убеждения да насърчава развитието на детето като му оказва подкрепа в образователния процес в зависимост от нуждите му. Добрият му външен вид се потвърждава от всички разпитани по делото свидетели. Заниженият контрол от страна на майката върху поведението на детето /посочен в изготвената оценка и потвърден от свидетелката М., психолог в ЦОП/ действително е проблемен, но сам по себе си, не може да обоснове промяна на мерките за упражняване на родителските права, защото по никакъв начин не застрашава сигурността на детето. И обратно – установеният факт, че бащата се е стремял да налага правила в поведението на детето чрез дневен режим и определяне на ограничения – като дългосрочна перспектива вероятно е полезно, но от данните по делото се установява, че това е създавало известно напрежение при детето, в началните му посещения при бащата, във връзка с което е и подадения сигнал от майката. Наличието на различен подход при възпитанието на детето при двамата родители /което се потвърждава и от двата подадени от бащата сигнала до ОЗД Габрово/, което до голяма степен е причина и за разногласията и конфликтите между тях, не може да обоснове промяна на определените от съда мерки. На двамата родители следва да се обърне внимание, че във всеки един от изготвените доклади /социален и за оценка на техния капацитет като родители/ е посочено като рисков фактор липсата на ефективна комуникация и родителско сътрудничество. Интересът на детето изисква те да проявяват взаимно уважение и разбиране един към друг, като си сътрудничат при полагане на грижите за него.
Не се установява и другото обстоятелство, посочено от ищеца – че майката възпрепятства контактите му с детето. Единствените показания в този смисъл са отново на св.Р.-В., без те да се подкрепени от други доказателства. Налични по делото са два протокола на ЧСИ С. от 30.09.2019г. и 18.12.2019г., но доколкото те съдържат подписа и на двете страни и отразяват волята им на определена дата /съответно 30.08. и 21.12./, детето да бъде взето от бащата, въз основа на постигнато споразумение между родителите, те не могат да обосноват извод за изразен от майката отказ за предаване на детето. Още повече, че в проведеното съдебно заседание, тя потвърди готовността си да оказва съдействие при осъществяване на определения режим на лични отношения с бащата. За пълнота, следва да се посочи, че в социалния доклад /стр.40/ е описан случай от м.06.2019г., при който бащата /а не майката/ не е върнал детето, след изтичане на определеното му време за лични отношения, като не е позволил на майката да говори с него по телефона, поради което тя е следвало да търси съдействие от полицията.
При липса на установена съществена промяна на обстоятелствата, която да се отрази на положението на детето и на ефикасността на вече определените мерки, при липса на която и да е хипотеза от примерно изброените в т.V от ППВС № 1/1974г., както и пред вид сравнително малката възраст на детето, наличието на трайно установена /в продължение на шест години/ сигурна среда в дома на майката и изградената емоционална връзка с нея, както и пред вид данните за установена близка връзка на детето с по-големия му брат, с оглед на факта, че майката е тази, която непрекъснато е полагала грижите за детето, на което се е посветила, намира подадената молба за изменение за неоснователна. Това налага отмяна на въззивния акт и постановяване на нов с отхвърляне на направеното искане с правно основание чл.59, ал.9 СК.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 228 от 30.11.2020г. по в.гр.д. № 334 по описа за 2020г. на Окръжен съд Габрово и потвърденото с него решение № 200 от 13.07.2020г. по гр.д.№ 1205/2019г. на Районен съд Габрово и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. А. В., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] за изменение на определените с решение № 459 от 18.11.2015г. по гр.д.№ 2162Б/2015г. на РС Габрово мерки относно родителските права, местоживеенето, издръжката и режима на лични отношения по отношение на детето М. И. В., ЕГН [ЕГН].
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :