Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 14 Октомври 2021

Задължения на въззивния съд при оспорване на констативен нотариален акт

Върховен касационен съд · 14 Октомври 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Ищецът претендира собственост върху идеални части от имот и сграда, позовавайки се на договори за продажба на наследство и констативен нотариален акт. Въззивният съд отхвърля иска, приемайки, че ищецът не е доказал правото си, след като ответникът е оспорил нотариалния акт. Върховният касационен съд отменя това решение и връща делото, тъй като въззивната инстанция не е дала задължителни указания на страните за разпределението на доказателствената тежест.

Какво приема съдът

Констативният нотариален акт легитимира правото на собственост и при оспорването му от страна без титул, тежестта на доказване пада върху оспорващия; ако въззивният съд приеме нарушение в разпределението на доказателствената тежест, е длъжен да даде указания на страните за събиране на доказателства.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

констативен нотариален актревандикационен искдоказателствена тежестпродажба на наследствоуказания на съда

Текстът на акта

Ключови фрази

2 решение по гр.д.№ 655 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60101

София, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 655 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Д. срещу решение № 260083 от 26.11.2020 г. по в.гр.д.№ 819 от 2020 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 22 от 06.08.2020 г. по гр.д.№ 74 от 2019 г. на Районен съд- Ивайловград и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от С. С. Д. срещу Б. Х. иск с правно основание чл.108 ЗС за 4/6 ид.ч. от следния недвижим имот: застроено място с площ от 1070 кв.м., представляващо УПИ .......... в кв..... по подробния устройствен план на [населено място], общ.И., обл.Х., одобрен със заповед за улична регулация № 1160 от 03.08.1935 г., ведно с 4/6 ид.ч. от намиращата се в мястото едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 154 кв.м., състояща се от антре, две стаи и санитарен възел.

С определение № 151 от 12.04.2021 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на това решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречието му с т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивния съд, в случая че въззивната жалба съдържа според него обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест, задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест или непълнота на дадените в доклада указания не са събрани в първата инстанция ?

В открито съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Моли решението на Хасковския окръжен съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение за уважаване на предявения иск. Претендира и за направените пред ВКС разноски.

В писмен отговор от 17.02.2021 г. пълномощникът на ответника по жалбата Б. Х. оспорва касационната жалба. Моли решението на Хасковския окръжен съд да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения ревандикационен иск, първоинстанционният съд е приел, че ищецът С. С. Д. е собственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот на основание два договора за продажба на наследство на 03.12.2018 г., сключени в изискуемата от закона форма /писмена, с нотариална заверка на подписите/ и вписани в службата по вписванията на 11.12.2018 г., с наследници на Г. Т. Ч.- А. Г. Ч. и А. Д. Г.. Приел е, че обстоятелството, че процесният имот е бил част от наследството на Г. Ч. се установявало от представените по делото удостоверение за наследници на Г. Ч., от констативен нотариален акт за собственост № ... от 21.08.2018 г. и от приложените към нотариалната преписка материали, според които А. Г. Ч. е придобил 1/2 ид.ч. от този имот по наследство от баща си Г. Т. Ч., починал на 18.10.1984 г., който от своя страна го е придобил на оригинерно основание, живеейки в него повече от 10 години. По отношение на ответника Б. Х. е прието, че той няма правно основание да ползва имота, доколкото сключеният между него и А. Г. Ч. предварителен договор от 01.09.2017 г. е извънсъдебно развален поради неизпълнението му в уговорения между страните срок- до 31.12.2017 г. и не е поискано сключването на окончателен договор по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД.

За да постанови решението си за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост, въпреки изричното указание на първинстанционния съд за разпределението на доказателствената тежест. Приел е за основателно възражението на ответника, че по делото няма доказателства за принадлежността на имота към имуществото на праводателите на ищеца Г. Т. Ч. и Т. А. Ч.. Представеният по делото констативен нотариален акт № ....от 21.08.2018 г. не бил официален документ и поради това нямал посочената в чл.179, ал.1 ГПК доказателствена сила по отношение на извършените от нотариуса действия. Поради това в тежест на ищеца било да ангажира доказателства във връзка с оспорения констативен нотариален акт за собственост на праводателя му А. Г. Ч.. В тази връзка е прието, че неправилно първоинстанционния съд е зачел правата по този нотариален акт.

Предвид тези мотиви на съда въззивното решение противоречи на приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС по поставения от касатора правен въпрос: Длъжен ли е въззивния съд, в случая че въззивната жалба съдържа според него обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест, задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест или непълнота на дадените в доклада указания не са събрани в първата инстанция ? В тълкувателното решение е прието, че в този случай въззивният съд е длъжен да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест или непълнота на дадените в доклада указания не са събрани в първата инстанция. В противоречие с това тълкувателно решение, въпреки че е приел, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения във връзка с разпределение на доказателствената тежест /защото неправилно първоинстанционния съд бил приел, че въпреки оспорването му от ответника констативният нотариален акт № .....от 21.08.2018 г. е доказателство за отразеното в него право на собственост, тоест че тежестта на доказване при оспорване на констативен нотариален акт е за оспорващия, а според въззивният съд при оспорване на констативен нотариален акт тежестта на доказване била за страната, която го е представила и се позовава на него/, въззивният съд не е дал указания на страните и конкретно на ищеца за възможността да предприеме необходимите процесуални действия за събиране на доказателства относно оспорения констативен нотариален акт.

Като не е сторил това, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до постановяване на неправилно решение, подлежащо на отмяна на основание чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

След отмяна на решението, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия: Въззивният съд следва да оцени събраните по делото доказателства при съобразяване на постановките на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, според което констативният нотариален акт не е официален документ, но има легитимиращо правото на собственост действие, поради което при оспорването му, когато насрещната страна не разполага с титул за собственост, в нейна тежест е да ангажира доказателства във връзка с това оспорване. На страните следва да се дадат указания относно разпределението на доказателствената тежест, съответно да им се даде възможност да ангажират доказателства, че процесният имот е бил част от наследството на лицето, чието наследство е било продадено с договорите от 03.12.2018 г.- Т. А. Ч., починал на 02.08.1960 г., както и да оборят констатациите в нотариалния акт № .........от 21.08.2018 г., че 1/2 ид.ч. от процесния имот е собственост по наследство на А. Г. Ч. /внук на Т. А. Ч. и продавач по единия от договорите за продажба на наследство от 03.12.2018 г./.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260083 от 26.11.2020 г. по в.гр.д.№ 819 от 2020 г. на Хасковския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.