Задължение на съда да изследва валидността на реституционни решения

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50161
София, 24.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 239 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на А. Х. А. срещу решение № 1567/21.10.2021г., постановено по в.гр.д. № 1894/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 262021 от 22.06.2021 г. на Районен съд - Варна по гр. д. № 8639/2020 г., с което е отхвърлен предявеният против Н. Ж. В. отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на реална част от 850 кв. м., разположена в северната част на новообразуван имот № ***от ПНИ на СО "Т.“, [населено място], целият с площ от 3 000 кв.м.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В съдебно заседание касаторът не се явява.

Ответницата по касация Н. Ж. В. с подадения отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

С определение № 385 от 17.08.2022 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по правния въпрос за задължението на въззивният съд въз основа на направените във въззивната жалба оплаквания да обсъди всички наведени възражения и доводи на страните, които са относими и допустими, фактите на които се основават, както и да формира фактическите си и правни изводи въз основа на всички събрани своевременно по надлежния ред доказателства за тези факти като изложи ясни и обосновани мотиви защо счита, че оплакванията и доводите изложени в жалбата са неоснователни.

По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира следното:

Според трайната практика на ВКС – т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; решение № 44 от 10.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2019 г., II г. о; решение № 217 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о.; решение № 15 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о. задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл.12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните.

По съществото на жалбата :

За да потвърди решението на районния съд, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с нотариален акт № ***г. ищцата А. А. е закупила от Д. Я., М. Я., И. Я. и А. Е. лозе от 850 кв. м., находящо се в м. "К." в землището на [населено място], като в нотариалния акт е посочено, че за местността няма одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/ и имотът попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в кадастрална единица 56 от картата на възстановената собственост /КВС/. С нотариален акт № 17/1966г. за собственост на недвижим имот, получен по замяна с ДЗС, продавачите И. Я. и Д. Я. са признати за собственици на имот, придобит по замяна с ДЗС съгласно ПМС от 26.08.1964 г. за земеустрояване на ДЗС, а именно лозе в землището на [населено място], местността "К.", с площ от 1 дка.

Съдът е посочил, че ответницата Н. В. се легитимира с договор за доброволна делба № 143/19.06.2018 г., съгласно който в неин дял е поставен новообразуван поземлен имот № ***по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Т." с площ от 3 000 кв. метра.

Съдът е приел, че в полза на ответницата В. като един от наследниците на М. Й. Ц. е било издадено решение № 8341/05.06.1998 година на ПК [населено място] за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място]. Между наследниците на М. Ц. е извършена доброволна делба и от договор за доброволна делба № 143/19.06.2018 г., се установява, че в дял на ответницата е поставен новообразуван поземлен имот № ***по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Т." с площ от 3 000 кв. метра.

По делото е приложена и цялата реституционна преписка, по която е издадено решение № 8341/05.06.1998 година на ПК [населено място] и от същата се установява, че са постановени три решения, всяко с № 8341, но от различни дати- 08.02.1992г., 26.06.1996г. и 05.06.1998г. И с трите решения се възстановява правото на собственост върху нива от 14,200 дка в м. „С. якъ“ при граници С. В., дере, дере и нива от 7 дка в м. „К.“ при граници М. Д., дере, дере, като е посочено, че имотът се възстановява при условията на пар.4 от ЗСПЗЗ.

Въз основа заключението на съдебно- техническата експертиза съдът е приел за установено, че към 1966 г. и към 2005 г. /когато са съставени нотариалните актове, представени от ищцата/ няма изработен кадастрален план, както и план на новообразуваните имоти, като единственият наличен картен материал е КВС на землище [населено място], съобразно която имотът по НА № *** попада в околовръстния полигон на кадастрална единица № 56 в територия по параграф 4, до тогава т. н. "бяло петно" в картата. Спорният имот от 850 кв. м. е част от имот *** .

При така приетата за установена фактическа обстановка решаващите изводи на съда, са че ищцата не се легитимира като собственик на основание договора за покупко- продажба, защото нейните праводатели са придобили имота по замяна с ДЗС, като не са били налице изключенията на чл. 18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ и праводателите на ищцата не са станали негови собственици, поради което и не са могли да прехвърлят повече права отколкото са притежавали.

За неоснователен е счетен доводът й, че е придобила имота на основание давностно владение, защото от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти от 2013 година до предявяване на иска на 24.07.2020 година не е изтекъл предвидения в закона десетгодишен давностен срок. За да приеме, че от 2013г. е могло да започне да тече придобивна давност, въззивният съд е посочил, че ответницата се легитимира като собственик на имота с решение № 8341 от 05.06.1998 година на ПК- А.,в което няма други индивидуализиращи белези, освен че се възстановява нива от 3 дка в м. "К." в землището на [населено място], находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; има посочени граници, но съобразно изложеното от вещото лице липсва план. В исковото производство на базата на съдебно- техническата експертиза е установено, че това е имот с пл. № ***по ПНИ, изработен и приет през 2013 година и с влизане в сила на ПНИ и индивидуализацията на имота е настъпил конститутивният ефект на решението и от този момент е възможно в полза на ищцата да започне да тече придобивна давност.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, изводите на съда относно началния момент, от който е могло да започне да тече придобивна давност върху имота е направен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото въззивният съд, при наличието на три решения на ОСЗ за един и същи земеделски имоти и при въведените изрични доводи във въззивната жалба, не е изложил мотиви за валидността и законосъобразността на решението на ОСЗ /което се явява трето поред/, на което основава правата си ответницата.Преценката за легитимиращото действие на решението на Поземлената комисия следва да се извършва във всеки конкретен случай в зависимост от изискванията на закона към момента на постановяване на съответното решение, а в случая такава преценка от въззивния съд не е направена досежно решенията от 08.02.1992г. и 26.06.1996г. Имайки предвид, че тези две решения, както и обсъденото от съда решение от 05.06.1998г. са издадени до изменението на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ бр. 69/1999г., то следва да се съобрази, че до посоченото изменение на закона решенията на поземлените комисии имат конститутивно действие, доколкото възстановеният имот е индивидуализиран. В практиката на ВКС се приема, че когато в хода на съдебно производство по предявен иск за собственост на възстановения имот се установи по недвусмислен начин кой точно е той, конститутивното действие на постановеното решение не може да бъде отречено. Само ако по никакъв начин не може да се установи кой е възстановения имот то и решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и е такова, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността.

В случая при формиране на изводите си съдът не е взел предвид, че в заключението на съдено- техническата експертиза е посочено, че съгласно плана на старите имотни граници на СО „Т.“, стари имоти № ***и ***са записани на името на наследниците на М. Ц. на основание решение № 8341 от 05.06.1998 година на Поземлена комисия. В съдебно заседание този извод е повторен от вещото лице, но е останал неизяснен въпросът кой е планът, по който имотите на наследници на М. Ц. попадат в имоти с номера 63 и 64 и съответно по делото не е изследвано дали имотите, описани в решенията на ОСЗ са могли да бъдат индивидуализирани по него.

Горното налага извод, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила- отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК

След отмяна на решението, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия. Въззивният съд следва да допусне съдебно - техническа експертиза, която да даде отговор на въпроса какви планове е имало за територията, в която попада възстановения на ответницата имот, като конкретно се посочи кой е планът, по който стари имоти № ***и ***са идентични с възстановените на наследници на М. Й.. След изясняване на тези въпроси, съдът следва да изложи мотиви с кое от трите представени решения на поземлената комисия е възстановена собствеността на ответницата и кой е моментът в който е настъпил конститутивният ефект на това решение, след което да се произнесе по въведените от ищцата доводи за придобиване имота на основание добросъвестно владение, а в условията на евентуалност на упражнявано владение в срока по чл. 79, ал.1 ЗС, включително и по доводите за присъединено владение, като съобрази нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, касаеща придобивната давност за имоти, върху които правото на собственост се възстановява.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1567/21.10.2022г., постановено по в.гр.д. № 1894/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Варна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: