Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2025

Доказване на собственост върху прилежащ терен към сгради на кооперация

Решение №33/2025 · Върховен касационен съд · 04 Март 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Кооперация предявява искове срещу община и търговско дружество, за да бъде призната за собственик на два поземлени имота и да си върне владението върху тях. Долните инстанции отхвърлят исковете, приемайки за недоказано, че сградите в имотите са строени със средства и труд на кооперацията преди 13 юли 1991 г. Върховният касационен съд отменя тези решения и уважава исковете, като приема, че фактът на строителството е успешно доказан чрез съвкупност от косвени писмени и гласни доказателства.

Какво приема съдът

Пълно главно доказване на релевантен за спора факт може да се извърши чрез верига от косвени доказателства, включително свидетелски показания, които не могат да се пренебрегват само поради евентуална заинтересованост на свидетелите, ако кореспондират с останалите данни по делото.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

кооперацияприлежащ теренобщинска собственосткосвени доказателстваревандикационен иск

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 121

гр. София, 04.03.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова
при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2601 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 33 от 20.01.2023г. постановено по гр.д. № 240/2022г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решение № 260076 от 25.02.2021г. по гр.д. № 921/2019г. на Районен съд-Монтана за отхвърляне на предявените от Кооперация „Първи май“- с. Лехчево срещу Община Бойчиновци и срещу „АГРО КГ” ЕООД искове за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание чл.2, ал. 3 ЗОбС /отм./ на УПИ VIII, кв.63 по регулационния план на с. Лехчево с площ 1515 кв. м. и на имот № 000297, находящ се в землището на същото село, с площ от 9,549 дка, както и за осъждане на „АГРО КГ”- ЕООД да предаде владението върху посочените имоти.

Касационната жалба е подадена от ищеца Кооперация „Първи май“- с. Лехчево. Твърди се неправилност на решението поради нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост на извода, че кооперацията не е доказала изграждането на сградите със свои средства. Съдът е отказал да цени счетоводните записвания, а показанията на свидетелите е намерил за заинтересовани; не е ценил приетите експертизи в съвкупност с останалите доказателства.

Ответникът Община Бойчиновци в писмения отговор намира жалбата за неоснователна.

Ответникът „Агро КТ“ ЕООД, чрез пълномощниците си в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси: 1/ за възможността да бъде извършено пълно главно доказване на правно значим за делото факт чрез косвени доказателства и 2/ за преценката на свидетелските показания с отчитане евентуалната заинтересованост на свидетелите по чл. 172 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по предявен от Кооперация „Първи май“-с.Лехчево против Община Бойчиновци установителен иск за собственост и против "Агро КГ" ЕООД ревандикационен иск относно два недвижими имота: УПИ VIII, кв. 63 по регулационния план на с. Лехчево, с площ от 1515 кв.м. и поземлен имот № 000297 в землището на същото село, с площ 9,549 дка, с начин на трайно ползване - производствен терен. Ищецът твърди, че е собственик на сгради , находящи се в спорните недвижими имоти, а именно: метална работилница , построена през 1978 г., трафопост , построен през 1964г., пресово помещение , построено през 1988 г., метален навес с подкранов път , построен 1990 г., даракчийска работилница , построена през 1969 г., фуражомелк а, построена през 1975 г., битовка /фуражна кухня/ , построена през 1975 г. Счита, че е собственик па поземлените имоти на основание чл. 2, ал.3 от Закона за общинската собственост /в редакцията на разпоредбата отменена 2004г./, тъй като те представляват прилежащ терен към описаните сгради, които са построени със средства и труд на кооперацията преди 13 юли 1991г.

С първото въззивно решение по гр.д. № 117/2021г. на Монтански окръжен съд е потвърдено отхвърлянето на исковете. С решение на Върховния касационен съд № 80 от 05.07.2022г. по гр.д. № 4622/2021г. по описа І г.о. делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото, в изпълнение на дадените от касационната инстанция указания, ответниците по исковете са конкретизирали направените оспорвания на приложените с исковата молба от ищеца писмени доказателства с №№ от 1 до 9, като са заявили, че ги оспорват по съдържание. Прието е и заключение по съдебно-техническа експертиза за установяване прилежащия към всяка една от процесните сгради терен, необходим за използването й според действалите към 1996г. /датата на влизане в сила Закона за общинската собственост с действаща към тази дата разпоредба на чл. 2, ал. 3/ правила и норми за устройство на териториите.

От фактическа страна е установено, че Кооперация „Първи май“ село Лехчево е регистрирана през 1950г. като Занаятчийска трудово производителна кооперация “Комбинат Първи май“ с. Лехчево; пререгистрирана е 1989г. по фирмено дело № 58/1989г. на ОС-Монтана като ТПК „Първи май“; на основание § 4 ЗТРРЮЛНЦ кооперацията е пререгистрирана на 24.02.2010г. в Търговския регистър с ЕИК[ЕИК].

Според техническите експертизи в двата имота съществуват описаните в исковата молба сгради. От тях: Битовка /фуражна/ кухня - сграда № 12 по приложената скица и трафопост - сграда № 13 се намират в УПИ VІІІ, кв.63 по плана на с.Лехчево, а останалите сгради са в имот №00297: метална работилница - сграда № 16, пресовно помещение-сграда № 14, метален навес с подкранов път - сграда № 18, даракчийска работилница - сграда № 15 и фуражомелка -сграда № 17. На място между двата имота няма материализирана граница. Вещите лица подробно са описали вида и площта на сградите. Тези сгради не са нанесени в регулационния план и в издаваните скици на поземлените имоти.

С нотариален акт от 28.12.2016г. Кооперацията е продала на ответника "Агро КГ“ ЕООД две сгради /само тези сгради са нанесени в скиците/, а именно: сграда с площ от 200 кв.м., разположена в УПИ VІІІ в кв.63 по плана на село Лехчево от 1990г. и сграда с площ от 333 кв.м., разположена в имот № 000297 в землището на село Лехчево с площ от 9549 кв.м. (според свидетелите това са сгради № 11а и 11б на скицата от геодезическото заснемане); в договора е посочено, че поземлените имоти са общинска собственост; конкретното предназначение на двете продадени сгради не е отразено. Тези сгради не са предмет на спора.

УПИ VІІІ в кв. 63 е актуван като частна общинска собственост с Акт № 845 от 10.07.2012г. като незастроен, с площ 3650 кв.метра, предназначен за озеленяване, с посочено правно основание чл. 2, ал.1, т.2 ЗОбС (вещите, предоставени на общините със закон). През 2017г. по искане на ответника „Агро КГ“ ЕООД е одобрено изменение на плана за регулация, с което е образуван нов УПИ VІІІ с площ 1515 кв.метра, променено е отреждането в обществено обслужваща дейност, отразена е съществуващата в имота сграда и за новообразувания УПИ е съставен нов Акт № 1142/31.05.2017г. за частна общинска собственост.

Имот № 000297 в землището на село Лехчево е образуван от имот № 000265 с площ от 67,795 дка и с начин на трайно ползване: жилищна територия, актуван с Акт за частна общинска собственост № 632/12.10.2009г. на основание чл.2 ал.1, т.2 ЗОбС. След разделяне на имота, новообразуваният имот № 000297 е с начин на трайно ползване „Жилищна територия” с площ от 9,549 дка, за който е съставен Акт за частна общинска собственост № 1135/08.11.2016 година. През 2017 г. по искане на ответника „Агро КГ“ ЕООД е одобрен Проект за ПУП-ПЗ за имота, с който се променя отреждането от „жилищна територията” в „обществено обслужваща дейност“ и се запазва съществуващата сграда. Впоследствие с Акт за частна общинска собственост № 1141/31.05.2017 г. е актуван като общинска собственост имот № 000297, с начин на трайно ползване: ,,производствен терен” с площ от 9,549 дка. Заинтересованите лица по смисъла на чл. 131 ЗУТ, между които и ТПК „Първи май“, са уведомени за изработените проекти, но в законоустановения срок възражения не са подадени.

С договори от 10.08.2017г. Община Бойчиновци е продала на „Агро КГ“ ЕООД двата процесни поземлени имота с посочване, че са прилежаща площ към сгради, собственост на купувача.

За установяване изграждането на сградите и средствата, с които е станало това, са ангажирани от ищеца писмени и гласни доказателства. Видно от приложените акт от 16.12.1964г. за установяване отстранени недостатъци и протокол от 23.11.1964г., че ТПК „Първи май“ като инвеститор по стопански начин е построила обект Даракчийски цех и преустроила административната си сграда в село Лехчево, като към края на 1964г. обектите са завършени и пуснати в експлоатация. За открит през 1964г. даракчийски цех на кооперацията свидетелства и историческа справка на Окръжен държавен архив от 1979г./л. 289/. От служебна бележка № 6 от 31.03.1981г. на ОбНС с. Лехчево е видно, че ТПК „Първи Май“ е във владение на дърводелски цех от 10,920 кв.м. и на теникеджийски цех и дарак на площ 3195 кв.м. в кв.6. по плана на селото. Удостоверение № 934/22.05.1976г., издадено от ИК на Селски общински народен съвет с.Лехчево установява, че към тази дата е проектирана за изграждане метална работилница на ТПК Първи май, финансирането на който обект е открито вероятно през март 1978г. За наличието на проект за изграждане на метална работилница към 1974г. свидетелства и приложената по делото проектосметна документация за обект метален цех за ВиК инсталация, одобрена от ОНС-Михайловград през 1976г., като съставител на ПСД е същата дирекция. От приложената историческа справка /л.296- 297/ от 20.03.1992г., съставена от кооперацията и съхранявана в държавния архив, е видно, че в периода 1979г.- 1986г. към ТПК „Първи май“ функционират основни цехове: метален, дърводелски и тапицерски в село Лехчево, както и 22 броя ателиета за услуги.

Приетата икономическа експертиза сочи, че кооперацията не разполага със счетоводна документация - отчети и баланси за различни периоди. Представена е оценка на имуществото на ТПК „Първи май“, извършена през 1993г. от трима независими експерти, по баланса към 31.05.1993г., като към протокола са приложени подписани от експертите справки за стойност на сгради и земи. В сметка 203 - сгради са включени два трафопоста от по 9кв.м., строени 1976г., метална работилница - панелно строителство от 1978г. с площ 756 кв.м., пресово помещение от 1988г., панелно строителство, подкранов път от 1990г. с площ 432 кв.м., даракчийска работилница от 1969г. - масивно строителство с площ 110 кв.м., фуражна кухня от 1975г., полумасивна с площ 54 кв.м., метален навес от 1973г. от стомана с площ 720 кв.м, както и текстилна работилица - 280 кв.м., дърводелска работилница - 684 кв.м., портиерна-28 кв.м, парокотелно -108 кв.м., битов комбнат-416 кв.м., вулканизаторен цех -122 кв.м. и шивашки цех-495 кв.м. В сметка 201 - земи са посочени метален цех с площ 3195 кв.м, дърводелски цех с площ 10920 кв.метра, гатер с площ 162 кв.м и администрация с площ 61 кв.метра. Тази оценка няма данни да е одобрена от възложителя ТПК “Първи май“. Според съда, оценката създава вероятност, че посочените земи и сгради са водени по сметките на кооперацията, но тъй като е оспорена по съдържание от ответниците и не е подкрепена от други изходящи от кооперацията счетоводни документи, тя не може да установи, че към релевантния за спора момент 13.07.1991г. процесните сгради са били заведени по съответните счетоводни сметки. Освен това, дори да са били включени като ДМА, то това не означава, че са строени от кооперацията със собствени средства и труд. Съдът е приел, че писмените доказателства установяват, че Кооперация „Първи май“ по стопански начин е построила единствено сграда даракчийки цех, пусната в експлоатация обаче 1964г., а не през 1969г., както твърди ищеца. Поради това различие в годините съдът е счел, че писмените доказателства не касаят процесната сграда даракчийски цех. Също така, липсват доказателства, установяващи местоположението на производствените сгради на кооперацията към годините на построяването им в периода 1964-1990г. по действащия в този период регулационен план на село Лехчево от 1964г. Кооперацията е призната за собственик по давностно владение на едноетажна масивна производствена сграда - дърводелска работилница с площ 684 кв.м и на масивна сграда с метален навес от 720 кв.м. и портиерна, намиращи се УПИ 1 и УПИ 2, кв. 69 по плана на село Лехчево, видно от нотариален акт от 2002г., като и двата УПИ са общинска собственост. Кооперацията е продала на „Агро КГ“ЕООД през 2016г. две свои сгради с площ от по 200 кв.м. и 330 кв.м. в процесните имоти, като не е установен вида на тези сгради и конкретното им предназначение. Липсват доказателства в кои имоти са се намирали дворовете на кооперацията, в които е имало сгради, за да се установи различни ли са процесните сгради от тези, за които кооперацията разполага с документи за право на собственост. Не се установява процесните сгради да са декларирани от кооперацията по ЗМДТ преди 2017г. С декларация №392/29.11.2017г. кооперацията е декларирала метална работилница, пресово помещение, подкранов път, навес, даракчийска работилница и фуражомелка, намиращи се в парцел I, кв. 63 по плана на село Лехчево от 1964г., идентичен с парцел VIII, кв.63 по действащия от 1990г. регулационен план. Като документ за собственост в декларацията е посочено удостоверение от 2001г. на РДНСК Монтана. Това удостоверение, на л. 380 от делото, сочи обектите, собственост на ТПК „Първи май“, за които не е необходимо издаване на разрешение за ползване, а именно: Комбинат за битови услуги, пуснат в експлоатация 1964г., дърводелски цех в експлоатация от 1972г., даракчийски цех и преустройство на административна сграда в експлоатация от 1964г. и дърводелска работилница, вулканизатор и гатер, пуснати в експлоатация 1955г.

Събрани са свидетелски показания от свидетелите И. Г. и Т. Л.. Св. Г. е член-кооператор в ТПК Първи май от 1962 г. и до настоящия момент, като е работил в тенекиджийския, след това метален отдел; от постъпването му през 1962г. е започнало строителството първо на тенекеджийския отдел и дарак, като през 1976г. е започнало и строителството на металния цех, завършен 1978г. Направен е и метален навес, в който през 1990г. е поставен електротелфер. Построени са и трафопост, пресово помещение, помещение за производство на фураж. Сградите са строени от член-кооператорите и със средства на кооперацията в периода 1962-1990г., като са тях са плащани данъци и счетоводно всичко е било отразено, като председателят е давал отчет два пъти в годината и за всичко е имало документи. В тази насока са и показанията на св. Л., член-кооператор от 1969г. досега, с прекъсване в периода 1980-1985г. Същият установява, че сградите се намират в двора на кооперацията, в края на селото, в съседство с пазара. Дворът е ограден. Строени са до 1990г.: работилница, пресово помещение, подкранов път, сграда за хранене и почивка - битовка. През 1969г. е построена даракчийница, свързана с подкранов път. Металният цех е строен в периода 1977-1978. Изградили са трафопост, помещение за фуражомелка. Всички сгради са се водили в счетоводството, плащани са данъци и такси, като два пъти в годината председателят е давал отчет за разходваните пари. И двамата установяват, че на „Агро КГ“ е продадена най-старата сграда в двора, без да сочат вида и предназначението й, като към настоящия момент не са допускани до сградите. Съдът е приел, че и двамата свидетели като член-кооператори са заинтересовани от изхода на спора, поради което следва да цени показанията им критично. При съпоставката им с останалите събрани по делото писмени доказателства съдът е приел, че сградите са построени преди 13.07.1991г., но в частта, че строителството е извършено със средства на кооперацията и с личния труд на член-кооператорите за всяка от процесните сгради, не е кредитирал показанията, поради липса на други събрани по делото доказателства в подкрепа на тези твърдения. Изтъкнал е, че според двамата свидетели сградите са се водили в счетоводството и всичко било документирано, включително и плащаните за тях данъци и такси, а по делото не са представени каквито и да било финансови и други документи, съставени и водени от ищеца в тази насока.

При тези фактически обстоятелства съдът е посочил, че за приложение разпоредбата на чл. 2, ал.3 ЗОбС /Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г. отм. ДВ, бр. 101/2004 г./, от която ищецът извлича правото си на собственост, е необходимо установяване, че сградите са построени със средства и труд на кооперацията, респ. на член-кооператорите до 13.07.1991г. и че двата поземлени имота представляват прилежащ терен на сградите. Приел е, че процесните сгради съществуват към настоящия момент, разположени са върху процесните два недвижими имота, както и че са построени до 13.07.1991г., но е счел за недоказано, че това строителство е със средства и труд на член-кооператорите. Анализът на събраните доказателства сочи на вероятност в тази насока, т.е. на предположение, но не може да се направи категоричен извод, че строителството на всяка една от сградите е финансирано със собствени средства на кооперация „Първи май“ и използван личен труд на член-кооператорите. С оглед на това съдът е отхвърлил иска.

По основанието за допускане на касационно обжалване .

Първият правен въпрос - за възможността да бъде извършено пълно главно доказване на правно значим за делото факт чрез косвени доказателства има свое трайно разрешение в практиката на Върховния касационен съд. Пълното доказване е онова, което води до несъмнен извод дали се осъществил или не даден релевантен за спора факт; такова доказване е необходимо при главното и обратно доказване, за да постигнат те своята цел. Приема се, че пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Обобщено, пълното доказване може да се осъществи и само с косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка помежду си и с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. В този смисъл е както посоченото от касатора Решение № 63 от 20.07.2018г. по гр.д. № 1781/2017г. на І г.о., така и Решение № 50109/12.10.2023 г. по гр.д. № 1140/2022 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 226 по гр.д. № 921/2010 г. по описа на ІV г.о., Решение № 60197/23.11.2021 г. по гр.д. № 636/2021 г. на ВКС, III г.о. Тази практика се споделя от настоящия състав и следва да се приложи при решаване на спора.

Вторият правен въпрос е за преценката на свидетелските показания с отчитане евентуалната заинтересованост на свидетелите по чл. 172 ГПК . По него също е налице трайно установена практиката на Върховния касационен съд. В Решение № 79 от 12.07.2017г. по гр.д. № 3244/2016г. на ІV г.о., Решение № 60173 от 15.12.2021г. по гр.д. № 1431/2021г. на І г.о., Решение № 207 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г. на IV г.о., Решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г. на IV г.о., Решение № 100 от 8.05.2018г. по гр. д. № 1737/2017 г. на IV г.о. се приема, че при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди дали в тях има противоречие, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. При преценка показанията на свидетели, които биха могли да бъдат заинтересовани или предубедени, съдът е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му. Към такива свидетели съдът следва да подходи със засилена критичност, но същевременно няма пречка въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Тази практика също има отношение към разрешаването на настоящия казус.

По касационната жалба .

Основателни са оплакванията на касатора, че направеният от съда извод, че не е доказано сградите са построени със средства на кооперацията и труд на кооператорите, е направен в нарушение на съдопроизводствените правила. При разрешаването на този основен за спора въпрос съдът е допуснал отклонение от практиката на Върховния касационен съд и по двата правни въпроса.

Вярно е, че по делото не на налице преки писмени доказателства, установяващи кога точно и от кого е извършен строежът на процесните сгради. Независимо от това, по делото са събрани множество косвени писмени доказателства, които преценени в съвкупност с гласните доказателства и с констатациите на експертизите, водят на еднозначен и несъмнен извод, че сградите са построени в периода 1964 - 1990г., т.е. преди 13.07.1991г., със средства на ищцовата кооперация и с труд на член-кооператорите.

Първо, в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е отказал да цени изготвената през 1993г. от трима независими експерти оценка на имуществото на ТПК „Първи май“ по баланса към 31.05.1993г., към която има справки за стойността на сградите и земята и описание на процесните сгради с годините на построяването им. Мотивът на съда, че няма данни тази оценка да е одобрена от кооперацията, не може да е основание да се игнорира това доказателство. От приложената документация е видно, че тези трима експерти са били овластени именно от кооперацията да извършат съответната оценка и след като кооперацията представя по делото техния доклад и желае да се ползва от него, то няма нужда да бъде доказвано одобряване на оценката от възложителя.

Независимо от посоченото от икономическата експертиза, че липсват счетоводни баланси и отчети на кооперацията, то по делото са налице достатъчно писмени доказателства, които недвусмислено сочат момента на изграждане на сградите и пускането им в експлоатация, както и предназначението им. Такива са: акта от 16.12.1964г. за установяване отстранени недостатъци и протокол от 23.11.1964г., че ТПК „Първи май“ като инвеститор по стопански начин е построила обект Даракчийски цех и преустроила административната си сграда; служебната бележка № 6 от 31.03.1981г. на ОбНС с. Лехчево, според която ТПК „Първи Май“ е във владение на дърводелски цех от 10,920 кв.м. и на тенекеджийски цех и дарак на площ 3195 кв.м. в кв.6. по плана на селото; удостоверение от 22.05.1976г. но ИК на Селски общински народен съвет с. Лехчево за изграждане на метална работилница на ТПК “Първи май“; проектосметна документация за изграждане същата работилница към 1974г.; историческата справка /л.296-297/ от 20.03.1992г., съставена от кооперацията и съхранявана в държавния архив, в която е посочено какви цехове функционират в периода 1979г.- 1986г. В същата насока е и удостоверението от 2001г. от РДНСК-Монтана, в което са описани обектите на ТПК“Първи май“, за които не е необходимо издаване на разрешение за ползване, където също са посочени сградите с тяхното предназначения и годината на въвеждането им в експлоатация.

Второ, също в нарушение на процесуалните правила и в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, Окръжен съд-Монтана е дискредитирал показанията на двамата разпитани свидетели поради тяхната заинтересованост като член-кооператори в ищцовата кооперация. От една страна, напълно логично е именно член-кооператорите да имат най-ясен и непосредствен поглед как се е развивала кооперацията в течение на годините, каква дейност е извършвала, какво е строено и с какви средства. От друга страна, показанията на двамата свидетели напълно кореспондират както помежду си, така и на събраните писмени доказателства относно вида на сградите и изграждането им. Липсват доказателства, които пряко да опровергават изнесеното от свидетелите. А само в такъв случай тяхната евентуална заинтересованост би била основание да не се ценят показанията им. Твърденията на свидетелите, че всичко било документирано счетоводно към момента на строителството на сградите и липсата на такива счетоводни документи понастоящем, не е причина да не се кредитират показанията им. Напротив, при липсата на счетоводни документи, свидетелските показания са годно доказателствено средство за установяване на спорните обстоятелства. Предвид изложеното показанията на свидетелите Г. и Л. следва да бъдат ценени, включително в частта им, че сградите са построени със средства на кооперацията и труд на кооператорите. В експертизата на в.л. В. също е отразено, че сградите са строени по “стопански начин“ със средства на кооперацията; същото установява и вещото лице П. в счетоводната експертиза. По делото няма каквито и да е данни финансирането на строежите да е със средства, извън тези на кооперацията.

На основание изложеното следва да се направи извод, че е осъществен фактическият състав на нормата на чл. 2, ал.3 от ЗОбС/ в редакцията от ДВ бр.44/1996г., в сила до изм. в ДВ бр.101/2004г./, а именно, че сградите в процесните поземлени имоти са изградени преди 13.07.1991г. със средства на кооперацията и поради това не са общинска собственост. Съгласно нормата не е общинска собственост и прилежащият терен към такива сгради.

По въпроса за прилежащия терен следва да се приеме, че цялата площ на двата поземлени имота представлява такъв прилежащ терен. Ясно е от свидетелските показания и от писмените доказателства, че сградите са функционирали като няколко цеха с различно предназначение и още няколко работилници. Изхождайки от начина на разположение на сградите в поземлените имоти /виж геодезическото заснемане към експертизата на в.л.А. на л.494 от първоинстанционното дело/ и от това функционално предназначение /, то прилежащата площ не може да се определи в рамките на триметрова зона около всяка от сградите, както това е предложено в експертизата на вещото лице В., приета при повторното въззивно разглеждане на делото. Този начин на определяне на прилежащата площ не държи сметка за необходимостта да се осигури достъп и обслужване на тези сгради с оглед конкретното им производствено предназначение, за да могат те да функционират нормално, включително с предвиждане на площи за външен достъп до сградите, такива за спиране и паркиране на автомобили за превоз и на материали и продукция. Следва да се посочи, че за прилежащата площ към производствени и стопански сгради, т.е. такива с нежилищно предназначение, не съществуват нормативно установени размери, а тя се определя по аналогия с нормите за жилищните сгради, но с отчитане във всеки отделен случай на специфичните нужди на конкретното предназначение. В този смисъл са Решение № 354/13.06.2024 г. по гр.д. № 2409/2023г. на II г.о., Решение № 16/10.05.2017 г. по гр.д. № 4999/2015 г. на II г.о., Решение № 50111/18.10.2022 г. по гр.д. № 3596/2021 г. на I г.о. Предвид изложеното в случая се налага извод, че двата поземлени имота изцяло представляват прилежащ терен, необходим за обслужване на сградите и като такива са собственост на кооперацията. Фактът, че в производството по изменение на ПУП-ПРЗ през 2017г. кооперацията не е направила възражение, не означава, че е загубила правото си на собственост, както счита ответникът “Агро КГ“ ЕООД. Този ответник е собственик на двете сгради, които са му продадени от кооперацията и които не са предмет на настоящия спор /сгради 11А и 11Б/ и те остават негова суперфциарна собственост.

Горното обуславя основателност на двата предявени иска - установителния срещу първия ответник и ревандикационния срещу втория. За уважаването на ревандикациониня иск следва да се посочи, че не съществува спор, че именно този ответник упражнява владение върху имотите . Следва да се отмени обжалваното решение, като неправилно и да се постанови ново за уважаване на исковете.

По разноските. При този изход ищецът има право на направените разноски за водене на делото във всички инстанции. Съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК за първата инстанция разноските са 2313,67лв., за първото въззивно разглеждане 933лв., за първото касационно производство 162 лв., за втория въззив 900 лв. и за настоящето производство 162лв. или общо 4471лв.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 33 от 20.01.2023г. постановено по гр.д. № 240/2022г. на Окръжен съд-Монтана и вместо него постановява :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Бойчиновци и „АГРО КГ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], че Кооперация „Първи май“- с. Лехчево, ЕИК[ЕИК], е собственик на основание чл.2, ал. 3 ЗОбС /отм./ на следните поземлени имоти: 1/ УПИ VIII, кв.63 по регулационния план на с. Лехчево, с площ 1515 кв.м., при съседи: от изток- край на регулацията, от запад и от север - улици и от юг - край на регулацията и 2/ имот № 000297, находящ се в землището на същото село, с площ от 9,549 дка, начин на трайно ползване - производствен терен, при съседи: имот № 000296 - складов терен, имот № 000298 - полски път, имот № 000263 - жилищна територия, имот № 000087 - път и имот № 107204 - пасище, мера.

ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС „АГРО КГ” ЕООД да предаде на Кооперация „Първи май“- с. Лехчево владението върху горепосочените имоти.

ОСЪЖДА Община Бойчиновци и „АГРО КГ” ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплатят на Кооперация „Първи май“- с. Лехчево, ЕИК[ЕИК], направените разноски за водене на делото пред всички инстанции в размер на 4471/четири хиляди четиристотин седемдесет и един/ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.