Прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик и разногласие между наследниците

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, какато и несъществуване на вписано обстоятелство * наследяване на дружествен дял * едноличен собственик на капитала * прехвърляне на дружествени дялове от наследник на починал съдружник в дружество с ограничена отговорност

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

гр.София, 30.04.2025г.

в името на народа

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

със секретар Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева т.д.№ 821 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. Т. – Мосинова, [населено място], срещу решение № 98/20.11.2023 г., постановено по в.т.д.№ 218/2023 г. от Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 212/05.07.2023 г. по т.д. № 472/2022 г. на Бургаския окръжен съд и са отхвърлени предявените искове на касатора против “НЕМ – КОНСУЛТИНГ” ЕООД (в ликвидация), [населено място], за установяване, че по партидата на “НЕМ – КОНСУЛТИНГ” ЕООД в търговския регистър с вписване вх. № 20220822153201 са вписани несъществуващи обстоятелства, алтернативно, че вписването е нищожно или недопустимо, а именно: прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация.

Касаторът въвежда основанието за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.1 ГПК поради неправилност на изводите на съда относно допустимостта на доброволна ликвидация на дружество по волята на един от наследниците на починалия едноличен собственик на капитала, като заявява довод, че само един или само някои от наследниците могат да продължат дейността на дружеството, а решението за продължаване или прекратяване на дружеството следва да предхожда вписването на промени по партидата на дружеството. Моли обжалваното решение да се отмени и да се обявят вписаните обстоятелства за прекратяване на дружеството и за откриване на производство по ликвидация за несъществуващи.

Ответникът „НЕМ - КОНСУЛТИНГ“ ЕООД (в ликвидация), [населено място], представлявано от ликвидатора М. Х., не изразява становище по жалбата.

Третото лице помагач на ответника Й. Е. Мосинова, [населено място], оспорва жалбата. Поддържа доводите си от инстанциите по същество, че при липса на съгласие на един от наследниците на едноличния собственик на капитала за продължаване на дейността на дружеството и невъзможност на всички наследници да поискат продължаване на дейността, състоянието на висящност в правното положение на дружеството следва да се преодолее чрез вписване на прекратяването му и откриване на производство по ликвидация.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че ищцата – настоящ касатор е твърдяла в исковата молба, че е наследила по закон 1/3 от притежаваните от едноличния собственик на капитала Е. Д. М. дружествени дялове, а освен това е придобила 1/3 от друг от наследниците с договор за покупко-продажба на дялове, като към момента на заявяване за вписване на промени в обстоятелствата не било настъпило прекратяване на дружеството, тъй като е имало отказ да се продължи дейността му само от един от наследниците и желание от другите наследници да я продължат. Ответното дружество и третото лице помагач са поддържали, че е настъпило прекратяване на дружеството поради нежелание на наследника Й. Мосинова с 1/3 от дружествените дялове да се продължи дейността му .

Решаващият състав на апелативния съд е приел, че е настъпило прекратяване на дружеството вследствие на кумулативното проявление на следните предпоставки по чл. 157, ал. 1 ТЗ: (1) смърт на едноличния собственик на капитала; (2) липса на изрично предвиждане в учредителния акт на дружеството, че то не се прекратява при смърт на едноличния собственик на капитала и (3) липса на решение на наследниците да продължат дейността на дружеството. Според въззивния съд даденото разрешение в ТР № 1/2020 г. от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС, че “... липсата на изявление в посочения смисъл (за продължаване на дейността) води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено.” , се отнася до хипотези, в които становището на отделните наследници за продължаването на дейността е неизвестно (те са неизвестни или не могат да бъдат открити, или са дезинтересирани или не са изразили становище). Изложени са съображения, че състоянието на висящност и очакване приключва в момента, в който стане ясно, че решение за продължаване на дейността не може и няма да се вземе, когато настъпва прекратяване на дружеството на осн. чл. 157, ал. 1 ТЗ. Посочено е, че такава яснота се създава в хипотези като настоящата, при която , от една страна , има вписан управител, а от друга , има ясно изразено, външно обективирано и несъмнено противоречие в позициите на наследниците относно продължаването на дейността на дружеството. Според апелативния съд неяснотата на създаденото състояние е правно нетърпима, поради което към момента на вписването прекратяването на дружеството на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ е било настъпило, а ликвидацията е законна последица от прекратяването. Претенцията за установяване, че са вписани несъществуващи обстоятелства, е счетена за неоснователна, както и не е установено нищожно или недопустимо вписване при така заявените фактически основания, поради което исковете са отхвърлени.

С определение № 3006/19.11.2024 г. ВКС допусна касационно обжалване по обобщения от състава въпрос за последиците при смърт на едноличния собственик на капитала в еднолично дружество с ограничена отговорност и установено противоречие между наследниците относно продължаване на дейността на дружеството. В определението е прието, че отговорът на правния въпрос следва да се изведе от принципните постановки на ТР № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, решение № 82/01.07.2009 г. по т.д.№ 820/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 20/12.07.2019 г. по т.д.№ 1055/2018 г. на ВКС, І т.о.

В т.1 на Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС не е даден изричен отговор на поставения в настоящото производство въпрос, като разгледаната хипотеза е единствено при смърт на едноличния собственик на капитала, който е бил и управител на дружество, и при бездействие на наследниците – липса на изразена воля от всички наследници за продължаване на дейността. Исковият ред за прекратяване на дружеството е приет за приложим с оглед преустановяване на състоянието на висящност и очакване, в което се намира дружеството в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ. Разрешението е изведено от съображенията, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството.

В нормата на чл.157, ал.1 ТЗ законодателят не е провел разграничение относно това дали желанието, съответно нежеланието за продължаване на дейността, следва да са еднопосочно изразени от всички наследници на починалия едноличен собственик на капитала. Използваното множествено число за наследниците на едноличния собственик на капитала предполага, че прекратяването ще настъпи само ако никой от тях не поиска продължаване на дейността. Тълкуването на тази предпоставка по аргумент за противното, в смисъл че прекратяването няма да настъпи само ако всички наследници поискат продължаване на дейността, не съответства на прогласеното от закона право на всеки наследник да продължи дейността на дружеството. Изявлението за продължаване на дейността на дружеството е лично и е свързано с правни последици – участие в дружеството, което създава имуществени и неимуществени права и поражда задължения. Изричният отказ от един от наследниците за продължаване на дейността на дружеството представлява също лично право, като бездействието, разглеждано като липса на волеизявление, не се приравнява на отказ от продължаване на дейността на дружеството.

Прекратяването на дейността на дружеството не може да е резултат от организационно решение на наследниците, приемано с мнозинство от ѕ от капитала в зависимост от гласовете за прекратяване или за продължаване на дейността, тъй като с наследяването на дружествените дялове наследниците не придобиват участие в дружеството и не могат да вземат решение по чл.154, ал.1, т.2 ТЗ. По съображенията, че с наследяването не се придобива право на участие на дружеството, то и продължаването на дейността с цел да не се прекрати дружеството в хипотезата по чл.157, ал.1 ТЗ, не може да бъде предмет на организационно решение на наследниците, което да се приеме с мнозинство от капитала.

С наследяването по чл.129, ал.1, изр.1, пр.2 ТЗ възниква съсобственост върху дяловете в идеални части между наследниците на починалия едноличен собственик на капитала. Правилата за прехвърляне на дялове по чл.129, ал.1, изр.2 ТЗ, които са свързани и с придобиване на право на участие в дружеството, не се прилагат за разпоредителни сделки с наследени дялове от едноличен собственик на капитала, доколкото уредбата е несъвместима със състоянието, в което се намира едноличното дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния му собственик – никой от наследниците няма качеството на съдружник, за да може прехвърлянето да е свободно по смисъла на нормата, както и не е конституирано Общо събрание, което да приеме някой от наследниците за съдружник. Упражняването от всеки наследник на правото да продължи или да откаже да продължи дейността на дружеството възниква от наследяването на дяловете, поради което единствената законова уредба, която може да намери съответно приложение е тази за съвместното упражняване на правата при съсобственост на дял по чл.132 ТЗ. Непостигането на съгласие за съвместно упражняване на правата по дела или непосочването на лице, което да представлява съсобствениците пред дружеството, не е скрепено от законодателя със съдебна защита при противоречие между притежателите на дела. Дяловете не са вещи и за упражняване на правата по тях не се прилага уредбата по чл.32 ЗС за управлението на общата вещ, както и те не могат да са обект на съдебна делба. Съществуващата съсобственост върху няколко дяла може да се прекрати само доброволно чрез разпределение на притежаваните дялове с прехвърлителни сделки, а за разделянето на един дял, определено в чл.131 ТЗ като делба – само със съгласието на съдружниците.

Спецификата на дружествения дял с оглед на правата, които възникват от притежаването му, обуславя извод, че продължаването или прекратяването на дейността на дружеството при смърт на едноличния собственик на капитала следва да е резултат от постигнато съгласие от всички наследници. Съгласието следва да обхваща обстоятелствата относно това: кои от наследниците – един или някои от тях продължават дейността на дружеството; как се уреждат имуществените права от наследяването – прехвърлянето на идеални части от притежаваните дялове, евентуално цената на прехвърлянето от наследниците, които не продължават дейността на наследниците - бъдещи съдружници, като в случая съсобствениците не са задължени да съобразяват правилото на чл.125, ал.3 ТЗ. Наследниците, които ще продължат дейността, следва да приемат дружествен договор и да конституират органи на дружеството.

От изложените съображения следва отговорът на правния въпрос по допуснатото касационно обжалване, а именно, че последиците при смърт на едноличния собственик на капитала в дружество с ограничена отговорност се уреждат по съгласие на наследниците, които следва да преодолеят съществуващото между тях противоречие относно продължаване на дейността на дружеството, като решат кои от тях продължават дейността и как се уреждат имуществените им отношения, възникнали от наследяването на дяловете. В този смисъл е и решение № 20/12.07.2019 г. по т.д.№ 1055/2018 г. на ВКС, І т.о.

По същество на касационна жалба:

Въведените от касатора основания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон са налице. Решаващият състав не е приел, че е извършена доброволна ликвидация, какъвто касационен довод е заявен, но по същество е приложил правните последици при прекратяване на дружеството по решение на съдружниците. Неправилни са изводите на състава на апелативния съд, че състоянието на висящност и очакване за дружеството, създадено със смъртта на едноличния собственик на капитала, приключва в момента, в който стане ясно, че решение за продължаване на дейността на дружеството не може и няма да се вземе, в който момент настъпва прекратяване на дружеството на основание чл.157, ал.1 ТЗ. Въззивният съд е изразил житейски защитимата позиция, че съгласие между наследниците за прекратяване на дружеството може и да не се постигне поради противоречие в позициите им, но с даденото разрешение решаващият състав е поставил момента на прекратяване на дружеството в зависимост от факти, чието установяване е само предполагаемо. В конкретната хипотеза на съдебния състав са били известни противоположните позиции на наследниците, но при подадено заявление за вписване на прекратяването от един наследник длъжностното лице по регистрация не разполага с информация за становището на останалите наследници. Липсата на изразена позиция от останалите наследници не може да се приравни на нежелание да се продължи дейността, тъй като на бездействието ще се придаде значението на отказ от право, който не е законодателно уреден, включително не е предвиден срок, в който наследникът следва да поиска продължаване дейността на дружеството. Решението на един от наследниците, както е в конкретния случай, не може да се преценява като решение на едноличния собственик на капитала, който решава въпросите от компетентността на общото събрание – в този смисъл е решение № 82/01.07.2009 г. по т.д.№ 820/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. Основателни са заявените от касатора правни доводи, че само един или някои от наследниците могат да продължат дейността на дружеството и че решението за продължаване или прекратяване на дружеството следва да предхожда вписването на промени по партидата на дружеството по съображенията, изложени при отговора на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.

Възраженията на третото лице помагач, мотивирани от необходимостта да се преустанови състоянието на висящност на дружеството, са неоснователни с оглед на приетото от състава на ВКС разрешение за последиците при противоречие между наследниците относно продължаване дейността на дружеството. Действително е възможно да не може да се постигне съгласие между наследниците, но при съществуващата законодателна уредба не могат да се направят изводи за допустимост на прекратяването на дружеството само по волята на един от наследниците. Предмет на законодателно решение може да бъде евентуалното определяне на срок, в който наследниците да обективират волята си за продължаване на дейността на дружеството, както това е разписано за наследниците на съдружник в събирателно дружество, съответно да се предвидят последиците при липса на волеизявления и се разшири кръгът на легитимираните лица, които да подават заявления за вписване на промени в обстоятелствата.

Обжалваното въззивно решение следва да се отмени на основание чл.293, ал.1 ГПК и да се постанови ново решение, с което да се признае за установено, че вписването на прекратяването на едноличното дружество с ограничена отговорност при заявено искане от само един от наследниците на починалия едноличен собственик на капитала представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, каквото е и вписването на откритото производство по ликвидация като последица от прекратяването.

Във въззивното и в първоинстанционното решение като регистрационен номер на вписването е посочен № 20220822133201 (както е и в исковата молба), а БОС е посочил и заявление Б6 № 20210923121041. При справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установи, че този номер на вписването е посочен в „Основни обстоятелства“ – „Прекратяване на търговска дейност“ и в раздел „Ликвидация“ – „Срок на ликвидацията“. В делото при хронологичното подреждане на заявленията, актовете и извършените вписвания срещу „Акт за съда за отмяна на отказа“ е посочено вписване № 20220822154049. В приложените документи и срещу двата посочени номера на вписването се съдържа решение № 88/12.10.2021 по т.д.№ 463/2021 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменен отказът за вписване по заявление Б6 № 20210923121041 за прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация. Постановеното вписване с решението по т.д.№ 463/2021 г. на БОС е било спряно, след това спирането е отменено, които обстоятелства са подробно изброени в мотивите на първоинстанционното решение. Следователно вписаните обстоятелства: за прекратяване на дружеството и за откриване на производство по ликвидация, които с настоящото решение следва да се приемат за несъществуващи, са тези с № 20220822154049, което вписване се свързва с подаденото заявление Б6 № 20210923121041. С цел избягване на противоречия предвид отразените в регистъра обстоятелства следва в решението да се изпишат и двата номера на вписването.

Основанията за нищожност и недопустимост на вписването са заявени за разглеждане при алтернативност само в случай, че бъде отхвърлен главният иск за признаване за установено, че вписаното обстоятелство е несъществуващо. С оглед на основателността на главния иск по останалите основания, по които се е произнесъл въззивният съд, решението следва да се обезсили и да се прекрати производството по делото в тази част.

Разноски за производството не са претендирани.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 98/20.11.2023 г., постановено по в.т.д.№ 218/2023 г. от Бургаски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 212/05.07.2023 г. по т.д. № 472/2022 г. на Бургаския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от И. И. Т. – Мосинова, [населено място], иск против “НЕМ – КОНСУЛТИНГ” ЕООД (в ликвидация), [населено място], за установяване, че по партидата на “НЕМ – КОНСУЛТИНГ” ЕООД в търговския регистър с вписване вх. № 20220822153201 са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация, като ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. И. Т. – Мосинова, [населено място], срещу „НЕМ - КОНСУЛТИНГ“ ЕООД ( в ликвидация), [населено място] иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, че по партидата на “НЕМ – КОНСУЛТИНГ” ЕООД, ЕИК[ЕИК] в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с вписване вх. № 20220822154049, /респ. № 20220822153201/, по заявление Б6 вх.№ 20210923121041 са вписани следните несъществуващи обстоятелства: прекратяване на „НЕМ – КОНСУЛТИНГ“ ЕООД и откриване на производство по ликвидация.

ОБЕЗСИЛВА решението в останалата част и прекратява производството по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на „НЕМ – КОНСУЛТИНГ“ ЕООД – Й. Е. Мосинова, [населено място].

Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията на основание чл.14 във връзка с чл.30, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.