Премахване на постройки и затваряне на прозорци на границата между имоти

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 493
София, 16.07.2026 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 3195 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Ш., чрез адв. С. М., срещу решение № 150 от 25.04.2024г., постановено по в. гр. дело №195/2024г. на Окръжен съд- Пазарджик, с което е потвърдено решение № 12/ 12. 01.2024г. на Районен съд - Велинград , постановено по гр. д. № 1075/2022г., с което е осъден Б. Г. Ш. на основание чл. 109 ЗС да премахне дървен навес в дъното на имот ***, описан в експертизата на вещото лице и Приложение № 1 към нея, като постройка от допълващото застрояване-навес с едноскатен покрив от дървена конструкция и две ограждащи стени, с размери 6,76/ 6,64 м.л. и ЗП от 44,90м.кв. и сграда на допълващо застрояване, изпълнена от тухлена зидария в имот ***, ситуирана между сграда с идентификатор ***и сграда с идентификатор ***, описана в експертизата на вещото лице като сграда от допълващото застрояване с Г- образна форма, както и да затвори шест прозоречни отвора на външната стена на сграда с идентификатор ***, която външна стена е изпълнена на имотната граница с имота на ищцата.

В касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание се излагат доводи за недопустимост и за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С депозирания писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответницата Е. М. Ш., чрез адв. Д. К., оспорва жалбата.

С определението по чл. 288 ГПК № 2177 от 29.04.2025 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси :

1.Следва ли да има съответствие между търсената защита и вида и характера на нарушението?

2.Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по доводите на страните?

По първия правен въпрос : Според практиката на ВКС /решение № 135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 334/2014 г., I г. о., решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 457/2009 г., I г. о./, която се споделя от настоящия състав на ВКС, търсена с иска по чл. 109 ЗС защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова естество, че да осигури възстановяване правата на собственика в пълен обем. Дали търсената защита от ищеца надвишава по интензитет нарушението следва да се преценява въз основа на твърденията на страните и събраните по делото доказателства във всеки конкретен случай.

По втория правен въпрос е формирана последователна практика на ВКС /т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; решение № 34/22.02.2016 г. по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о. на ВКС; решение № 44 от 10.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2019 г., II г. о., вкл. и посочената от касатора/. Тази практика се споделя от настоящия състав на ВКС и в нея се приема, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото доводи и възражения на страните в рамките на спора, въведен с въззивната жалба.

По касационната жалба :

Производството по делото е образувано по предявен от Е. М. Ш. против Б. Г. Ш. иск с правно основание чл. 109 ЗС, като е поискано ответникът да бъде осъден да премахне построените на имотната граница с ищцата сгради, а именно: дървен навес в дъното на имот ***; сграда на допълващо застрояване, изпълнена от тухлена зидария в имот ***, ситуирана между сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, както и да затвори шестте прозоречни отвора на външната стена на сграда с идентификатор ***, която външна стена е изпълнена на имотната граница.

Първоинстанционният съд е уважил исковете.

За да потвърди решението на районния съд, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са собственици на два съседни поземлени имота. Ищцата Е. М. Ш. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с административен адрес : [населено място], [улица], а ответникът Б. Г. Ш. е собственик на поземлен имот с идент. *** по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица]. Прието е, че в имота на ответника, на регулационната граница между двата имота, са построени трите сгради, предмет на спора. Първата представлява дървен навес с размери 10x7 м.л., средна височина до 3.40л.м., който навес надвишава плътната ограда между имотите с около 1,30 м. Изградена е и сграда на допълващо застрояване, разположена между жилищната сграда с идент. *** и сграда с идент. ***, която сграда е долепена до плътната ограда между имотите и е изпълнена от тухлена зидария с размери 5хЗм.л., като наклонът на покрива й е към имота на ищеца и е с около 0,50 м. над оградата. Третата сграда е жилищна сграда с идент. ***, построена изцяло на имотната граница, като на външната й стена има шест прозоречни отвора (два на избения етаж, два на първия етаж и два на тавана). Избеният и първият жилищен етаж се използват като жилищна площ. Прозоречните отвори на избения етаж са на 0.20 м. над нивото на прилежащия терен.

Съдът е счел за основателен иска по чл. 109 ЗС за затваряне на шестте прозоречни отвора на външната стена на сградата с идент. ***. Изложени са мотиви, че в чл. 82 ал. 1 на Наредба № 7 /22. 12. 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, е въведена забрана, когато по подробния устройствен план е предвидено свързано застрояване между два имота, да се изграждат прозорци на калканната стена. Съдът е приел, че не могат да се направят други изводи и въз основа на приетите по делото констативен протокол от 15.06.2021г. на община Велинград и придружително писмо към констативния протокол от 22.06.2021г., където е посочено, че в конкретния казус не могат да се зазиждат прозорците на калканната стена, тъй като по ПУП не е предвидено калканно застрояване, защото самото калканно застрояване на външната фасадна стена на жилищната сграда в имота на ответника предполага техническата възможност за бъдещо предвиждане по ПУП на свързано застрояване в съседния имот, собственост на ищцата. Въззивният съд е споделил изводите на районния съд, че съществуващата калканна (фасадна) стена с отвори и прозорци в сграда с идент. ***, изградена в имота на ответника, е в нарушение на строителните правила и норми, установени с оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по предназначение. Прието е също, че от събраните гласни доказателства е установено в какво се изразява вредното въздействие върху имота на ищцата и по какъв начин се пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост.

За основателни са счетени и исковете за премахване на дървения навес в дъното на имота на ответника и на сградата на допълващо застрояване, ситуирана между сграда с идентификатор *** и сграда с идент. ***.

Съдът е посочил, че допълващото застрояване в УПИ се разрешава с ПУП или се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ. В чл. 42 ал. 2 от ЗУТ е посочено ,че на вътрешната регулационна граница между два съседни имота могат да се изграждат сгради на допълващо застрояване, само ако калканните им стени покриват калканните стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния имот. В случая въз основа заключението на съдебно- техническата експертиза е прието за установено, че подробният устройствен план не предвижда изграждането на допълващо застрояване в процесните имоти, като запазва съществуващото застрояване на сградите от основното застрояване, а също и по делото не е представено частично изменение на действащия план за застрояване за допълващо застрояване в имота на ответника.

Относно постройката от допълващото застрояване-навес с едноскатен покрив със застроена площ от 44,90 кв. м., надвишаваща с 1,30 м. плътната ограда, съдът е изложил мотиви, че в практиката на ВКС /решение № 782 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 946/2009 г. на ВКС, първо г.о./ се приема, че собственикът на терена е собственик и на пространството над него и навлизането в това пространство на стрехата на съседа само по себе си съставлява достатъчно основание, за да се приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи независимо от това дали ще застроява имота си и как. Това навлизане в чужд имот без съгласието на собственика му винаги съставлява неоснователно действие, освен ако той не е дал изрично съгласие за това. В случая не се твърди и не се установява, че е налице такова съгласие от ищцата, поради което следва, че навесът пречи на пълноценното упражняване правото на собственост на ищцата върху имота й, а освен това са били нарушени и строителните правила и норми за изграждането му.

Относно сградата с Г-образна форма съдът е посочил, че предвид установеното, че покривът й е изграден по начин, че дъждовните води се отвеждат в имота на ищцата, следва че с това се препятства пълноценното упражняване правото на собственост на ищцата върху собствения й имот. Налице е неоснователно засягане правото на собственост на ищцата, като собственик на поземлен имот с идент. ***, изразяващо се в ограничаване ползването на имота и създаване на неудобства чрез наводняване на имота , замърсяване и зацапване на оградата и плочките, поставени до оградата.

Предвид отговора на втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, неправилно , като постановено в нарушение на материалния закон, е въззивното решение в частта му, с която е уважен искът по чл. 109 ЗС за затваряне на шестте прозоречни отвора на външната стена на сградата с идентификатор *** . Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав на ВКС.

Няма спор по делото, че жилищната сграда с идентификатор *** се намира на регулационната граница между имотите на страните, както и че на външната й стена са разположени прозоречни отвори с изглед към имота на ищцата. Твърденията на ищцата са, че през последните години в сградата са настанени наематели, което я принуждава да не ползва двора си в частта около сградата, защото й е неприятно да се чувства наблюдавана. В подкрепа на тези й твърдения по делото са събрани гласни доказателства. При произнасянето си въззивният съд не е взел предвид, че в исковата молба са изложени доводи, че жилищната сграда е на повече от 120 години /което не е оспорено от ответника/, като не се твърди, а не се и установява по делото, ответникът да е извършвал промяна в броя и местонахождението на прозоречните отвори, нито че жилищната града е построена в нарушение на Закона за благоустройството на населените места в Княжество България от 1898г., действал към момента на изграждането й – 1904г. /вещото лице е посочило, че според удостоверение от общинската управа това е годината на построяване на процесната сграда/.

Вземайки предвид горното, настоящият състав на ВКС намира, че искът по чл. 109 ЗС за затваряне на шестте прозоречни отвора на външната стена на сградата с идентификатор *** е неоснователен. Според приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017г. по тълк.д. № 4/2015г. на ОСГК на ВКС за уважаването на негаторен иск по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота, но и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, което създава за ищеца пречки за ползване на собствения му имот по предназначение по-големи от обикновените. В случая тези предпоставки не са налице. Касае се за жилищна сграда, съществуваща от повече от 120 години, за която няма твърдения да е изградена в нарушение на действащите към момента на изграждането й благоустройствени правила и с ползването й като такава /било лично, било чрез наематели/ не може да се приеме, че на ищцата се създават пречки за упражняване на правото й на собственост, по-големи от обикновените, които пречки се изразяват във видимост към имота й. Наличието на прозорци на жилищната сграда в съседния на ищцата имот не предоставя възможност за видимост към нейния имот, по-голяма от всеки друг съседен имот, респ. от границата със съседните имоти.

Неправилно е и следва да бъде отменено на основание чл. 293,ал.2 ГПК решението на въззивния съд и в частта му, с която е уважен искът по чл. 109 ЗС за премахване на сградата на допълващо застрояване, изпълнена от тухлена зидария в имот ***, ситуирана между сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, описана в експертизата на вещото лице като сграда от допълващото застрояване с Г- образна форма. Предвид отговора на първия правен въпрос, неправилен е изводът на въззивния съд, че постройката подлежи на цялостно премахване, тъй като е налице неоснователно засягане правото на собственост на ищцата, чрез наводняване на имота й, замърсяване и зацапване на оградата и плочките, поставени до оградата в резултат на стичащите се от покрива на сградата дъждовни води.

Защитата на собствеността с иск по чл. 109 ЗС трябва да е съответна на нарушението и да се ограничи само до преустановяването на действията или състоянията, пречещи или смущаващи упражняването на правото на собственост на ищеца, като не трябва да ги надхвърлят и да препятстват неоснователно правата на ответника.В случая няма спор, че между имотите на страните е изградена плътна ограда, че просената постройка се намира в имота на ответника и е разположена до плътната ограда, като видно от заключението на съдебно- техническата експертиза, постройката е с наклонен и водоотвеждащ покрив към имота на ищцата. При съобразяване, че установеното по делото смущаване на правото на собственост на ищцата се изразява в наводняване на имота й, дължащо се на начина на изграждане покрива на постройката на ответника, се налага извод, че търсената защита чрез цялостно премахване на постройката, не съответства на вида на нарушението, изразяващо се в липсата на отводняване на покрива по начин, че дъждовните води да се оттичат в имота на ответника, а не в този на ищцата, поради което и искът за премахване на тази постройка следва да бъде отхвърлен. В същия смисъл е и приетото в решение № 132 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 66/2009 г., II г. о.

Предвид отговорите на двата въпроса, по които е допуснато касационно обжалване, неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон е въззивното решение в частта му, с която е постановено цялостно премахване на навеса с едноскатен покрив със застроена площ от 44,90 кв. м.

Видно от заключението на съдебно- техническата експертиза, в дъното на имота, където понастоящем се намира процесният навес, по обезсиления план на [населено място], одобрен със заповед № 811/08.07.1978г., е бил отразен навес от 13 кв. м. Същият е съборен, като са останали части от бетонови основи и върху тях е изграден процесният навес с едноскатен покрив от дървена конструкция и две ограждащи стени, надстроявани от съществуващите огради, покрит с прозирни поликарбонатни плоскости със застроена площ от 44, 90 кв. м. Навесът надвишава с 1,30 м. плътната ограда, намираща се на регулационната граница между имотите на страните. Относно плътната ограда е установено, че е с височина от 2,20 м. и за изграждането й на ищцата е издадено разрешение за строеж № 50 от 10.03.2009г.

Свидетелката Д. сочи, че на място е имало стари постройки преди да се изгради оградата и само покривът е изграден наново, като в същия смисъл са и показанията на св. А. /дъщеря на ищцата/. Последната не твърди, че навесът изцяло е построен след изграждане на оградата, а че съществуването на постройки в имота на ответника, разположени по регулационната линия, е наложило ищцата през 2009г. да изгради плътната ограда.

Предвид така установеното, се налага извод, че не построяването на навеса, а надстрояването му е в отклонение от правилото на чл. 42, ал.2 ЗУТ. Навесът е съществувал към 2009г., когато е изградена плътната ограда, като обстоятелството, че е построен в отклонение от строителните правила и норми досежно отстоянията от регулационната линия на постройките от допълващото застрояване, не е основание за уважаване на предявения иск за цялостното му премахване, защото с последващото изграждане на плътната ограда са преодолени негативните въздействия от строителството на навеса върху имота на ищцата. При надстрояването на навеса с частта му, надвишаваща с 1,30 м. плътната ограда, не е спазено установеното в чл. 42, ал. 2 ЗУТ изискване постройката да покрива калканна стена на съществуваща или новопредвидена постройка в съседния урегулиран имот, или плътна ограда, с което са създадени пречки за упражняване правото на собственост на ищцата и искът по чл. 109 ЗС относно тази надстроена част е основателен.В тази връзка следва да се съобрази, че е трайно разбирането в практиката на ВКС, че нарушаването на нормативно установените ограничения на собствеността, каквито са изискванията за отстояния на сгради, постройки и съоръжения до границите на съседните имотите, обуславя неоправдани пречки за ползването на тези имоти, поради което собственикът разполага с правно признатата възможност чрез иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво строежите в съседния имот пречат на спокойното упражняване на правата му.

Като не е съобразил всички събрани по делото доказателства относно изграждането на навеса и е постановил цялостното му премахване, въззивният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл. 293,ал.2 ГПК следва да бъде отменено.

В случая е предявен иск за цялостно премахване на навеса, което включва и по - малкото /за неговото частично премахване/ и при констатацията, че пречки за пълноценното упражняване правото на собственост на ищцата създава не целият навес, а надстроената му част, надвишаваща с 1,30 м. съществуващата плътна ограда, следва че въззивното решение, с което е постановено премахване на навеса в частта му, покриваща плътната ограда, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго такова за отхвърляне на иска в посочената му част. Правилно е и следва да бъде потвърдено въззивното решение, с което е осъден ответникът да премахне навеса в частта му, надвишаваща плътната ограда.

Следва да се отмени изцяло решението и в частта му за разноските и същите да се определят с оглед окончателния изпод от спора. Предвид частичната основателност на една от общо трите заявени претенции, то в полза на ищцата следва да се присъдят разноски за трите съдебни инстанции в размер на 198,64 евро /равностойността на 388,50 лева/, изчислени съобразно уважената част от иска за премахване на частта от навеса, надвишаващ плътната ограда между имотите на страните. Съобразно пълното отхвърляне на исковете за премахване на сградата с Г-образна форма и за затваряне прозоречните отвори на жилищната сграда, както и за отхвърляне на иска за премахване на навеса в частта му, покриваща плътната ограда, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски пред трите съдебни инстанции в размер на 2 646,36 евро /равняващи се на 5 175,83 лева/.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 150 от 25.04.2024г., постановено по в. гр. дело №195/2024г. на Окръжен съд- Пазарджик и потвърденото с него решение № 12/ 12. 01.2024г. на Районен съд - Велинград , постановено по гр. д. № 1075/2022г., в частта му, с която по предявения от Е. М. Ш. иск с правно основание чл. 109 ЗС е осъден Б. Г. Ш. да премахне сграда на допълващо застрояване, изпълнена от тухлена зидария в имот с идентификатор ***, ситуирана между сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], описана в експертизата на вещото лице като сграда от допълващото застрояване с Г- образна форма, както и да затвори шест прозоречни отвора на външната стена на сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], която външна стена е изпълнена на имотната граница с имота на ищцата, като вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е. М. Ш. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Б. Г. Ш. да премахне сграда на допълващо застрояване, изпълнена от тухлена зидария в имот ***, ситуирана между сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], описана в експертизата на вещото лице като сграда от допълващото застрояване с Г- образна форма, както и да затвори шест прозоречни отвора на външната стена на сграда с идентификатор ***, построена в имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], която външна стена е изпълнена на имотната граница с имота на ищцата.

ОТМЕНЯ решение № 150 от 25.04.2024г., постановено по в. гр. дело №195/2024г. на Окръжен съд- Пазарджик и потвърденото с него решение № 12/ 12. 01.2024г. на Районен съд - Велинград , постановено по гр. д. № 1075/2022г., в частта му, с която по предявения от Е. М. Ш. иск с правно основание чл. 109 ЗС е осъден Б. Г. Ш. на основание чл. 109 ЗС да премахне частта от дървен навес, разположен в дъното на имот ***, описан в експертизата на вещото лице и Приложение № 1 към нея като постройка от допълващото застрояване-навес с едноскатен покрив от дървена конструкция и две ограждащи стени, с размери 6,76/ 6,64 м.л. и ЗП от 44,90м.кв., която част покрива изградената плътна ограда с височина от 2,20 м., като вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е. М. Ш. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Б. Г. Ш. да премахне частта от дървения навес, разположен в дъното на имот ***, описан в експертизата на вещото лице и Приложение № 1 към нея като постройка от допълващото застрояване-навес с едноскатен покрив от дървена конструкция и две ограждащи стени, с размери 6,76/ 6,64 м.л. и ЗП от 44,90м.кв., която част покрива изградената плътна ограда с височина от 2,20 м.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 150 от 25.04.2024г., постановено по в. гр. дело №195/2024г. на Окръжен съд- Пазарджик и потвърденото с него решение № 12/ 12. 01.2024г. на Районен съд - Велинград , постановено по гр. д. № 1075/2022г., в частта му, с която по предявения от Е. М. Ш. иск с правно основание чл. 109 ЗС е осъден Б. Г. Ш. на основание чл. 109 ЗС да премахне частта от дървен навес, разположен в дъното на имот ***, описан в експертизата на вещото лице и Приложение № 1 към нея като постройка от допълващото застрояване-навес с едноскатен покрив от дървена конструкция и две ограждащи стени, с размери 6,76/ 6,64 м.л. и ЗП от 44,90м.кв., която част надвишава с 1,30 м. изградената плътна ограда с височина от 2,20 м.

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 150 от 25.04.2024г., постановено по в. гр. дело №195/2024г. на Окръжен съд- Пазарджик и потвърденото с него решение № 12/ 12. 01.2024г. на Районен съд - Велинград , постановено по гр. д. № 1075/2022г., в частта им за разноските.

ОСЪЖДА Б. Г. Ш. от [населено място], [улица], № 22 А да заплати на основание чл. 78 ГПК на Е. М. Ш. от [населено място], [улица], № 22 сумата от 198,64 евро /сто деветдесет и осем евро и 64 евроцента/, съставляващи разноски по делото за трите съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Е. М. Ш. от [населено място], [улица], № 22 да заплати на основание чл. 78 ГПК на Б. Г. Ш. от [населено място], [улица], № 22 А сумата от 2 646,36 евро /две хиляди шестстотин четиридесет и шест евро и 36 евроцента/, съставляващи разноски по делото за трите съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: