Отмяна на оправдателна присъда за ползване на фалшива лична карта

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

Гр. София, 06 януари 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

С участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Сийка Милева разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 9 0 3/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационен протест на Софийска градска прокуратура против присъда № 100/11. 07. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 7145/2024 год. по описа на Софийски градски съд (СГС).

С протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Поддържа се, че съдът е кредитирал избирателно само онези показания на полицейските служители, които подкрепят обясненията на подсъдимия без да ги анализира в тяхната цялост. Твърди се, че това е довело до неправилно приложение на закона, тъй като откриването на инкриминирания документ е станало със съдействие на подсъдимия. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд.

В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.

Защитникът на подсъдимия намира, че протестът е неоснователен и пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Подс. Х. Д. се солидаризира с аргументите на защитника си. Твърди, че не се е ползвал от инкриминирания документ за самоличност и моли да бъде потвърдена присъдата на СГС.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 59/14. 02. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 2361/2022 год ., Софийски районен съд е признал подс. Х. С. Д. за виновен в това, че на 15. 10. 2020 год. в [населено място],[жк], в района на бл. /номер/ съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – лична карта №[ЕИК], на която е бил придаден вид, че е издадена на 18. 12. 2012 год. от МВР /населено място/ на името на А. Д. П., като от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и предмет на деянието е български документ за самоличност, поради което и на основание чл. 316, пр. 1 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Съдът възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото са и се е произнесъл по веществените доказателства.

Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с решение № 515/24. 08. 2024 год. по в. н. о. х. д. № 1918/2024 год. на СГС е потвърден изцяло .

С решение № 334/22.10.2024 год., постановено по н. д. № 1267/2024 год., Софийският апелативен съд е възобновил наказателното производство по в. н. о. х. д. № 1918/2024 год., отменил е влязлото в сила решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС .

След връщането му във въззивната инстанция делото е образувано под № 7145/2024 год. и с постановената по него присъда № 100/11. 07. 2025 год. е отменен първоинстанционният съдебен акт, а подсъдимият е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

Касационният протест е допустим, тъй като е подаден от легитимирана страна в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и е насочен срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Разгледан по същество, същият е основателен.

Споделими са аргументите в сезиращия документ, че въпреки обема ѝ аналитичната дейност на градския съд съществено се отклонява от процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота на изследването. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не поставя под съмнение суверенното право на въззивната инстанция предвид правомощията ѝ на съд по фактите да кредитира едни доказателствени източници и да направи извод за недостоверност на други; не се оспорва и принципното положение, че касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на долустоящите съдилища, като пререшава въпроса за достоверност и убедителност на един или друг доказателствен източник. В същото време в правомощията на ВКС като съд по правото неизменно се включва проверката дали са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение, а внимателният преглед на материалите по делото води до категоричен извод, че контролираният съд е допуснал нарушения в тази насока.

За да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение, СГС е акцентирал върху показанията на свид. Е. Д., депозирани по време на въззивното съдебно следствие, и на тези на свид. Г. М., дадени пред двете съдебни инстанции, съгласно които най-напред на подсъдимия са били поставени белезници и едва след това са предприети действия по установяване на самоличността му, като инкриминираният документ бил изваден от свид. Д.. Безспорно именно това е логичното развитие на събитията като се има предвид обстоятелството, че свидетелите са издирвали лице, отклонило се от изтърпяване на значително по размер наказание лишаване от свобода, за което са разполагали с данни, че е въоръжено. В същото време съществен за правилното решаване на казуса е не фактът дали подсъдимият лично е извадил неистинската лична карта или не, а дали след изваждането ѝ от служителя на реда той е насочил с думи или действия полицаите към нея, легитимирайки се по този начин под чужда самоличност, или напротив – без каквато и да било негова активност М. и Д. необосновано са приели, че той се представя с имената от неистинския документ. Именно досежно този момент от инкриминираните събития касационната инстанция установи неблагополучия в аналитичната дейност на въззивния съд.

Въпреки че е разпитал отново и тримата полицейски служители, участвали в инкриминираните събития, след като свид. М. е потвърдил заявеното пред първата инстанция за употреба на оръжие и за имобилизиране на подсъдимия, СГС е ограничил процесуалното изследване при разпита му единствено до това как по принцип се процедира при задържане на издирвани лица. Пропуснал е обаче да изясни какво се е случило след като на Д. са били поставени белезници. На вниманието на свидетеля изобщо не е бил поставен въпросът дали двамата с колегата му Д. са питали подсъдимия това ли е личната му карта, след като са извадили от вътрешния джоб портмонето с документите, респ. дали той е потвърдил или отрекъл, че ползва именно нея. По този начин, проявявайки пасивност, въззивният съд сам се е лишил от важен източник на доказателства, като наред с това с неубедителни аргументи е отхвърлил приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания на свид. М. от досъдебното производство, в които се твърди, че след като свид. Д. извадил портфейла с документите, подсъдимият е посочил коя е личната му карта.

По съображения, че противоречат на житейската логика, контролираната инстанция е отказала да се довери на показанията на Е. Д. относно това дали при задържането му подсъдимият се е представил с името „А.“, каквото е било и името в инкриминирания документ. В тази насока е изтъкнала две обстоятелства – на първо място несигурността на свидетеля при разпита му по време на въззивното съдебно следствие и второ – фактът, че Д. се отзовал на истинското си име, когато издирващите го полицаи се насочили към него. И в двата пункта обаче могат да бъдат открити пропуски, които злепоставят изводите на съдебния състав. Извън вниманието му са останали показанията на свид. Д., депозирани пред първата инстанция, в които подобни колебания не съществуват. Едновременно с това СГС е пропуснал да съпостави заявеното от свид. Д. с кредитираните първоначални показания на свид. К. Н., че познава подсъдимия не като Х., а именно като А.; не е съобразила и тези на свид. П. К., които са в същия смисъл. Макар безспорно да не съдържат информация за поведението на подсъдимия на инкриминираната дата, твърденията им биха могли да послужат за проверка доколко е логически издържана лансираната от свид. Д. версия за това, че Д. е заявил, че се казва А..

Неубедително са отхвърлени и показанията на свид. Д. по време на въззивното съдебно следствие, съгласно които след като свидетелят извадил портмонето с документите от вътрешния джоб на подсъдимия го запитал това ли е личната му карта и Д. потвърдил, че се легитимира именно с нея. Не е извършена дължимата преценка дали показанията на свидетеля досежно коментираните действия на подсъдимия са претърпели промяна в рамките на цялото наказателно производство или напротив, останали са последователни и неизменни. Показанията на Д. не са обсъдени в светлината на посоченото от свид. М. на досъдебното производство, съгласно които след изваждане на документите Д. сам посочил личната карта на името на А. П..

Ако беше избегнал всички тези пропуски, въззивният съд би могъл да достигне и до други изводи относно фактическата обстановка, при която е извършено задържането на подсъдимия, а оттам и до различно заключение относно съставомерността на деянието.

Констатираните нарушения на процесуалните правила са съществени и тъй като не могат да бъдат отстранени от касационната инстанция, въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на окръжния съд от стадия на допускане на доказателства.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 100/11. 07. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 7145/2024 год. по описа на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на допускане на доказателства.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.