Практика · Върховен касационен съд · 17 Януари 2023
Обезщетение за некомпенсирани дежурства на военнослужещ след прекратяване на службата
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Бивш военнослужещ предявява иск за парично обезщетение за положен извънреден труд и некомпенсирани 24-часови дежурства, ведно с лихви за забава. Долните съдилища отхвърлят иска с мотива, че по-голямата част от вземанията са погасени по давност още по време на службата. Върховният касационен съд отменя тези решения, като приема, че давността започва да тече едва от уволнението, и осъжда военното формирование да заплати дължимото възнаграждение.
Какво приема съдът
Вземането за парично обезщетение за положен труд над нормата при дежурства, който не е компенсиран с почивка, възниква и става изискуемо едва от датата на прекратяване на служебното правоотношение, откогато започва да тече и 3-годишната погасителна давност.
Приложени разпоредби
- чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ
- чл. 203, ал. 2 ЗOVSRB (отм.)
- чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ
- чл. 290 ГПК
- чл. 293, ал. 2 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
военнослужещизвънреден труддежурствапогасителна давносткомпенсация с почивкаобезщетение
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 50217/2022 г. гр. София 17.01.2023 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр. дело № 1846/2020 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 358/10.05.2022 г. е възобновено производството по делото и е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от адв. М. П. – процесуален представител на Д. Л. Б., против въззивно решение № ІІ-96/27.12.2019 г., постановено по в. гр. д. № 90/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 2405/23.11.2018 г. по гр. д. № 6589/2014 г. по описа на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. Л. Б. против Военно формирование 32890 - Бургас искове за заплащане на сумата 13 648,71 лева – незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.04.2001 г. - 30.08.2013 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане и сумата 13 305,87 лева – мораторна лихва за периода 01.06.2001 г. – 16.09.2014 г. и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщаващия и конкретизиран от настоящия състав правен въпрос: „В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение?“. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното: По поставеният въпрос практиката е уеднаквена с Тълкувателно решение № 6 от 11.02.2022 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 КТ. Удължаването на работното време на военнослужещ, даващ дежурства по график, се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни. Ползването на почивките и на отпуските става по предназначение, в натура, поради което те не могат да се компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното правоотношение. Такава трансформация не е предвидена в закона, тъй като би заобиколила законоустановената им функция за възстановяване на работната сила. В хода на съществуващо правоотношение военнослужещият може да реализира правото си на почивка по предвидения в закона ред. Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението. Тъй като няма определен ден за изпълнение, то е безсрочно и длъжникът изпада в забава след покана, на практика обикновено с подаването на искова молба в съда. По касационните основания В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. Претендират се съдебно-деловодни разноски за трите инстанции. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Военно формирование 32890 - Бургас, подаден чрез ст. юрк. П. Н., в който излага съображения, че касационната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно и законосъобразно. С молба от 06.10.2022 г. е направено искане за намаляване на заплатеното от Д. Л. Б. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Касаторът не се е явил в откритото съдебно заседание, в депозирано от процесуалния му представител писмено становище е изложил доводи за неправилност на решението. Процесуалният представител на ответника поддържа отговора и претендира юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд е приел, че правилното правно основание на предявения иск е по чл. 203, ал. 2 ЗОВСРБ (отм.), вр. чл. 154, ал. 2 ПКВС (отм.) за претенцията, обхващаща периода 01.04.2001 г. - 12.05.2009 г. (влизането в сила на новия ЗОВСРБ), както и по чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ за периода 12.05.2009 г. - 30.08.2013 г., но това не налага отмяна на първоинстанционното решение. Посочил е, че поначало удълженото служебно време при 24 часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.) и чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ, но ако то не бъде компенсираното с намалено служебно време до прекратяване на правоотношението по договор за кадрова военна служба, се заплаща като извънреден труд. Превишаването на служебното време следва да се компенсира с почивка, а при липса на възможност за такава компенсация – да се изплати обезщетение към датата на прекратяване на правоотношението, в размерите на възнаграждение като за извънреден труд. Констатирал е, че исковата молба е подадена на 16.09.2014 г., а правоотношението между страните е прекратено на 02.09.2013 г. и е приел, че преобразуващото право на ищеца да извърши компенсация не е погасено по давност единствено за период от три години преди прекратяване на договора, т. е. за времето от 30.08.2010 г. до 30.08.2013 г., като на негово място е възникнало парично вземане като за извънреден труд, за което е започнал да тече нов давностен срок от датата на прекратяване на договора. За останалия период 01.04.2001 г. - 30.08.2010 г. преобразуващото право на ищеца е погасено по давност, поради което след прекратяване на договора му, той няма право да получи възнаграждение като за извънреден труд. От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза е установено, че за периода 30.08.2010 г. - 30.08.2013 г., ищецът няма положен труд над нормативно определената продължителност, нещо повече – ищецът е положил по-малко часове труд от нормативно определените. При това положение, след като в посочения период ищецът не е полагал труд над нормалната, но в границите на увеличената продължителност на служебното време, съдът е приел, че не е имал право на компенсации за този период и съответно след прекратяване на договора му за кадрова военна служба не е налице преобразуващо право, което да се е трансформирало в парично вземане, поради което за периода 30.08.2010 г. - 30.08.2013 г. вземане на ищеца не съществува. Обжалваното решение е неправилно. Допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК да бъде постановено ново решение по съществото на спора. Установено е от представените доказателства, че през процесния период 01.04.2001 г. - 30.08.2013 г. ищецът е бил кадрови военнослужещ във военно формирование 18360 - Бургас и военно формирование 32890 - Бургас. Със заповед № ЛС-01-50/27.08.2013 г. на командира на Военно формирование 32890 - Бургас е прекратен договорът за военна служба на ищеца, същият е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса, а със заповед № ЛС-01-51/30.08.2013 г. ищецът е отчислен от списъчния състав на военното формирование и са му определени обезщетения по чл. 227, ал. 1, чл. 199, чл. 224, ал. 1, т. 1 и чл. 227, ал. 5 ЗОВСРБ. Релевираните касационни доводи за неправилност на решението, касателно вземането за периода 01.04.2001 г. - 30.08.2010 г., за което въззивният съд е приел, че искът е погасен по давност са основателни. В тази част решението е неправилно и следва да се отмени тъй като с оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. Договорът за военна служба на ищеца е прекратен, считано от 02.09.2013 г. и от тази дата е възникнало правото му за обезщетение за положен повече от нормативно определения труд при даване на двадесет и четири часови дежурства, който не е бил некомпенсиран с почивка. Исковата молба е подадена на 16.09.2014 г., следователно искът е предявен преди изтичането на 3-годишната погасителна давност за предявяването му по съдебен ред /чл. 358, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 2 КТ/. Съгласно приетите заключения по допуснатите съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна експертиза през процесния период ищецът е полагал труд над нормативно определената продължителност на работното време, част от който е бил компенсиран с почивки или със заплащане, като некомпенсирани са останали общо 5016 часа за целия период, разпределени както следва: 3232 часа – положени през периода 01.04.2001 г. - 31.05.2007 г. и 1784 часа – през периода 01.06.2007 г. - 30.08.2013 г., като в периода 30.08.2010 г. - 30.08.2013 г. ищецът няма положен труд над нормативно определената продължителност. Вещото лице е остойностило некомпенсираните часове положен от ищеца труд над нормативно определената продължителност на работното време, като е взело предвид компенсациите да се отнасят към най - старите положени дежурства в рамките на процесния период и е установило, че дължимото за тях възнаграждение е в общ размер от 13 648,71 лева, до който размер искът е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.09.2014 г. до окончателното изплащане. Решението следва да се остави в сила в частта, с която е отхвърлен акцесорния иск за сумата сумата 13 305,87 лева – мораторна лихва за периода 01.06.2001 г. - 16.09.2014 г. Съобразно приетото в цитираното тълкувателно решение обезщетението за забава е дължимо от подаване на исковата молба,а претенцията за присъждане на мораторна лихва преди това е неоснователна, тъй като няма данни ищецът да е поканил работодателя да му заплати обезщетение преди предявяване на иска. Настоящият състав намира, възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от Д. Л. Б. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер 3500 лева за основателно и същото следва да се редуцира до сумата 2000 лева, с оглед сложността на делото и наличието на противоречива съдебна практика, което наложи уеднаквяваното й с тълкувателно решение по обуславящия спорен правен въпрос. Съобразно изхода на спора за трите съдебни инстанции на касатора-ищец трябва да се присъдят деловодни разноски съобразно уважената част от иска в общ размер на 2379,89 лева, платими от ответника, а на Военно формирование 32890 - Бургас се следват разноски съобразно отхвърлената част за юрисконсултско възнаграждение в размер на 296,18 лева, платими от касатора. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът по касационната жалба следва да заплати в полза на съдебната власт дължимите държавни такси, както следва: по сметка на Районен съд - Бургас – сумата 1078,18 лева, по сметка на Окръжен съд - Бургас – сумата 539,09 лева и по сметка на ВКС – сумата 569,09 лева. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззиввно решение № ІІ-96/27.12.2019 г., постановено по в. гр. д. № 90/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2405/23.11.2018 г. по гр. д. № 6589/2014 г. по описа на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. Л. Б. против Военно формирование 32890 - Бургас искове за заплащане на сумата 13 648,71 лева – незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.04.2001 г. - 30.08.2013 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане, както и в частта за присъдените разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА Военно формирование 32890 - Бургас, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България да заплати на Д. Л. Б., ЕГН [ЕГН] сумата 13 648,71 лева /тринадесет хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/ – незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.04.2001 г. - 30.08.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.09.2014 г. до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в станалата част. ОСЪЖДА Военно формирование 32890 - Бургас, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България да заплати на Д. Л. Б., ЕГН [ЕГН] сумата 2379,89 лева /две хиляди триста седемдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени по делото във всички инстанции. ОСЪЖДА Д. Л. Б., ЕГН [ЕГН] да заплати на Военно формирование 32890 - Бургас, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България сумата 296,18 лева /двеста деветдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/, представляващи разноски по чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК за трите инстанции. ОСЪЖДА Военно формирование 32890 - Бургас, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на съдебната власт дължимите държавни такси както следва: по сметка на Районен съд - Бургас – сумата 1078,18 лева /хиляда седемдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/, по сметка на Окръжен съд - Бургас – сумата 539,09 лева /петстотин тридесет и девет лева и девет стотинки/ и по сметка на ВКС – сумата 569,09 лева /петстотин шестдесет и девет лева и девет стотинки/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.