Обезщетение за неимуществени вреди на магистрат при незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20

гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Чолакова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4253 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Делото пред ВКС е образувано по касационна жалба на ищеца К. И. С., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. А. А., и по касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България (ПРБ), подадена чрез прокурор К. Г., срещу решение № 808/08.07.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 2164/2023 г. на Софийския апелативен съд (САС), като ищецът го обжалва в отхвърлителната, а ответникът – в осъдителната част.

С определение № 2350/10.05.2025 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато и по двете жалби, но само в тези обжалвани от страните части, с които, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на обжалваните части от първоинстанционното решение № 1596/30.03.2023 г. по гр. дело № 2299/2022 г. на Софийския градски съд (СГС), като краен резултат, ответната ПРБ е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, да заплати на ищеца С. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпления по чл. 234в, ал. 1 от НК и по чл. 155, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за които е постановена окончателна оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2020 г. до окончателното й изплащане, и този иск е отхвърлен за разликата над сумата 15 000 лв. до пълния му предявен размер от 300 000 лв., ведно със законната лихва върху нея.

В двете касационни жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана (отхвърлителна, респ. – осъдителна) част от въззивното решение – при определянето размера на процесното обезщетение на неимуществени вреди, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбите се поддържа от страните в откритото съдебно заседание, съответно – чрез адв. А. и чрез прокурор М. М. Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна, като ищецът е подал и отговор на касационната жалба на ответника.

С посоченото определение по чл. 288 от ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос относно прилагането на критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, и в частност – когато такива вреди са претърпени от ищеца, и в неговата професионална сфера на дейност и реализация.

По така поставения въпрос, предвид разясненията, дадени в т. 11 (раздел ІІ) от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и предвид основаната на тях трайно установена практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът следва да извърши преценка на всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца, като: тежестта на обвинението срещу него, включително вида и броя на престъпленията, за които то е повдигнато и впоследствие е оправдан; продължителността, начинът и етапите на развитие на наказателното производство, включително дали то е проведено в рамките разумния срок; вида, тежестта и продължителността на взетите мерки за неотклонение и другите наложени на ищеца ограничения; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – конкретните му негативни преживявания, има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, обществен отзвук, медийна разгласа, професия, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус и пр. В понятието „неимуществени вреди” се включват всички психически и телесни увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Когато незаконното обвинение рефлектира върху професионалната реализация на ищеца, съдът следва да прецени как се е отразило наказателното преследване върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, на авторитета и името му на професионалист. В тази връзка в съдебната практика е разяснено и че при определени професии (напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр.), към които обществото дължи респект и уважение, поради което има изключително завишени очаквания и изисквания за почтеност, високо правосъзнание и професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги упражняват. Поради това, по общо правило, незаконното обвинение срещу лица, упражняващи подобни професии, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, тъй като уронва авторитета им в съответната професионална област. С оглед на това, при всеки подобен казус съдът следва да преценява всички установени по делото конкретни обстоятелства, които са от значение за действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на ищеца, но особено – отражението върху възможностите му за професионално развитие и изяви, върху неговото лично и професионално достойнство и чест, включително дали е налице разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация, предвид завишеното обществено внимание към разкриването на престъпления и извършителите им в такива случаи. Следва да се извършва и преценка доколко едно продължително откъсване от работа в определена област, през което време лицето е било лишено от възможност за обновяване и повишаване на квалификацията, би довело до значителни неудобства или невъзможност да продължи да упражнява професията си занапред. Следва да се отчита и спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица, медийното разгласяване на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение рефлектира и върху възможността пострадалият да се завърне към упражняването на професията си поради неоправдано предизвиканите негативни обществени нагласи. Обезщетението се определя глобално по размер – за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразното наказателно преследване срещу него, като принципът на справедливост изисква обезщетяване в най-пълна степен на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, като същевременно то не следва да води до неоснователно обогатяване.

По настоящото дело въззивният съд е установил, че с постановление от 29.09.2017 г. ищецът, в качеството му на прокурор в Софийската районна прокуратура (СРП), е бил привлечен като обвиняем в извършването на две престъпления и спрямо него е взета постоянна мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер 5 000 лв.; с обвинителен акт от 21.03.2018 г. му е повдигнато обвинение за извършване на същите две престъпления, а именно: по чл. 234в, ал. 1 от НК – за това, че на неустановена дата в периода 14.10.2015 г. - 31.12.2015 г. в жилищна сграда – етажна собственост, в партерно помещение, в което се е намирало табло с разположени в него електромери, чрез друго лице с неустановена по делото самоличност, осъществил неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическа енергия, което е създало условия за непълно отчитане на потребената такава; и по чл. 155, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – за това, че през лятото на 2016 г., при условията на продължавано престъпление, свождал лице от женски пол към съвкупление с три лица от мъжки пол. С присъда от 07.03.2019 г. СГС е признал ищеца за невиновен по обвиненията и го е оправдал. Съгласно мотивите към присъдата, по отношение на обвинението по чл. 234в, ал. 1 от НК липсват доказателства, които да дават основание да се формира категоричен фактически извод за извършване на престъпление, с автор ищеца С.; а по отношение на престъплението по чл. 155, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, обвинението е изцяло недоказано както от обективна, така и от субективна страна, като се явява и изначално несъставомерно. С решение от 06.11.2019 г. САС е потвърдил оправдателната присъда; срещу въззивното решение прокурорът е подал касационен протест, като с решение от 14.04.2020 г. ВКС е оставил в сила въззивното решение. Въззивният съд е установил, че от началото на наказателното преследване на 29.09.2017 г. до влизането в сила на оправдателната присъда на 14.04.2020 г. са изтекли 2 години, 6 месеца и 16 дни. Установил и че по време на воденото срещу ищеца наказателно производство са били разпространени множество статии в различни информационни сайтове.

Апелативният съд е установил и че с решение от 15.02.2017 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) ищецът С. – прокурор в СРП, е повишен на място в по-горен ранг „прокурор в апелативна прокуратура (АП)“, считано от датата на вземане на решението, а с решение от 07.09.2017 г. на ПК на ВСС ищецът е повишен в длъжност „прокурор“ в Специализираната прокуратура (СП), с ранг „прокурор в АП“, считано от датата на встъпване в длъжност. За последното решение ищецът е бил уведомен с писмо от 15.09.2017 г., като с последващо писмо от 26.09.2017 г. е бил уведомен, че решението е влязло в сила и той следва да встъпи в длъжност в едномесечен срок. С решение от 04.10.2017 г. на ПК на ВСС ищецът е отстранен временно от длъжността „прокурор“ в СРП до приключване на воденото срещу него наказателно производство. На 18.05.2020 г. ищецът С. отново е встъпил в длъжност „прокурор“ в СРП, с ранг „прокурор в АП“. Съдът е установил още, че считано от 20.10.2017 г. от страна на ищеца не са постъпвали суми за погасяване на месечната вноска по негов банков потребителски кредит.

Въз основа преценката на свидетелските показания, които е кредитирал изцяло, въззивният съд е установил отрицателните изживявания на ищеца, а именно: Преди образуваното срещу него наказателно производство, ищецът е бил щастлив и жизнен човек, с изключително чувство за хумор, с планове за живота, отговорен съпруг и родител, ежедневно спортувал. В резултат на воденото срещу него наказателно дело настъпила коренна промяна – ищецът се затворил в себе си, станал нервен, агресивен, появили се здравословни проблеми, започнал да пие успокоителни, имал главоболие, безсъние, задушаване, стягане в гърдите и панически атаки, отслабнал, „тотално бил съсипан“, целият му живот „се срутил“; свидетелят С. му поръчал лекарства от Русия, тъй като брадата му цялата окапала и бил зле физически. След образуването на наказателното производство, приятели, познати и колеги на ищеца започнали да го избягват и да не отговарят на обажданията му. Ищецът очаквал и професионално развитие, бил назначен в СП, но няколко дни след това последвали обвиненията и той бил отстранен от длъжност, всичко това го съсипало, свидетелят С. дори го заварил да плаче. Ищецът бил смазан от повдигнатите му обвинения и от отстраняването му от длъжност, това било за него трагедия. Настъпила и коренна промяна в отношението към ищеца от страна на неговите колеги, като свидетелят С. присъствал на демонстративно поведение от страна на колегите му, които го отбягвали, проявявали пренебрежително отношение, в очите им се четял укор, като това тяхно поведение оказвало страшно негативно влияние върху състоянието на ищеца. Появили се и проблеми в семейството му, предимно финансови, поради оставането му без работа и наличието на кредити. Въпреки оправдателната присъда, ищецът не се е възстановил от преживяното.

При така установената фактическа обстановка, с оглед определянето размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд правилно – в съответствие с възприетото по-горе разрешение на поставения правен въпрос, е взел предвид и е обсъдил следните обстоятелства: Ищецът е бил обвинен в извършване на две умишлени престъпления от общ характер, които обаче не са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; взетата мярка за неотклонение спрямо него също не е тежка – парична гаранция, като тя не го е поставила в принудителна изолация от неговите близки и обществото; неголямата продължителност на наказателното производство – близо 2 години и 7 месеца, като предвид обстоятелствата, че съдебното производство е преминало през три инстанции, обвиняем е бил само ищецът, което не е наложило извършването на множество процесуални действия, правилно съдът е приел, че същото е продължило в рамките на разумния срок, като е съобразил и че ищецът е бил оправдан още на първа инстанция, което обуславя по-ниска степен на притеснение. Също правилно съдът е съобразил, че образуваното срещу ищеца наказателно производство е оказало негативно въздействие върху психичното му състояние, причинило му е душевни страдания и неудобства, той се е чувствал засрамен, унизен, изолиран, влошено е било общото му функциониране, обвинението е дискредитирало личностния и професионалния му авторитет и достойнството му в социалното обкръжение; настъпила е коренна промяна и в неговото поведение – от човек с чувство за хумор, щастлив, жизнен, спортуващ, с планове за бъдещето, се превърнал в психически съсипан човек, пиещ успокоителни и нямащ желание за нищо. Правилно съдът е съобразил и съществуващата в страната икономическа обстановка към датата на влизане в сила на оправдателната присъда, като един от критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Също в съответствие с възприетото по-горе разрешение на поставения по делото правен въпрос, въззивният съд е взел предвид обстоятелствата, че обвинението срещу ищеца е станало публично известно, след медийни публикации, поради което той е търпял и вреди, представляващи опетняване на името му пред обществеността. Правилно в тази връзка съдът е намерил за неоснователни доводите на ответната ПРБ, че същата не следвало да отговаря за последиците от разгласяването на обвинението в медиите, като правилно е приел и че причинната връзка между необоснованото наказателно преследване и вредите от широкото разгласяване в обществото на започването и протичането му, е несъмнена и тези вреди следва да бъдат обезщетени. Съобразил е също, че публичното оповестяване на повдигнатите срещу ищеца обвинения се е отразило и върху неговото поведение – той се е затворил в себе си, станал е нервен, притеснен, че всички го гледат с укор. Също правилно, от друга страна апелативният съд е приел, че на медийната разгласа не следва да бъде отдавано еднозначно и прекомерно значение, както и че вредите върху репутацията на ищеца от огласяването на делото не са последица единствено от действията на ответната ПРБ и предоставената от нея информация, а отзвукът в обществото и в медиите е обективно следствие и от заеманата от ищеца публична длъжност на магистрат, поради която той е бил изложен на много по-голям интерес, като наказателното производство срещу него е от категорията дела „с висок обществен интерес“, за които органите на съдебната власт са длъжни да предоставят информация на медиите, с оглед правото на гражданите да бъдат информирани по въпроси с обществено значение. Въззивният съд е съобразил и спецификата на професионалната сфера на дейност на ищеца, а именно – лице, ръководещо разследването, упражняващо надзор за законосъобразното му провеждане и повдигащ обвинение, както и очакванията и изискванията на обществото към магистратите, призвани да спазват законите, а самият прокурор е бил обвинен в неспазването им. Правилно е приел, че тези факти обуславят по-голям интензитет на търпените негативни изживявания в сравнение с други лица, както и че в случая тези обстоятелства са се отразили изключително негативно върху общуването на ищеца с колегите му вътре в системата – те спрели да го поздравяват и да общуват с него, отдръпнали се и го поставили в социална изолация. Въззивният съд е отчел и обстоятелството, че ищецът е бил отстранен от длъжност, което също е оказало отрицателно влияние както върху личния му живот – той е бил е затруднен да посреща месечните семейни разходи, да погасява взетите кредити, така и върху професионалния – бил е повишен в длъжност от прокурор в СРП в прокурор в СП, но не е могъл да встъпи поради наказателното преследване, бил е лишен от трудов и професионален стаж за период от 2 години и 6 месеца.

Неправилно обаче и в противоречие с възприетото по-горе разрешение на поставения по делото въпрос, въззивният съд, макар да е съобразил и обсъдил повечето от изведените в практиката на ВС и ВКС обективни критерии, не е приложил същите в тяхната цялост, като не е взел предвид и всички конкретни обстоятелства, установени от него по делото, които в случая са релевантни за определянето на справедливия размер на процесното обезщетение за неимуществени вреди.

Апелативният съд само формално е отчел, че двете умишлени престъпления от общ характер, за които е повдигнато обвинението срещу ищеца, не са тежки – по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. В тази връзка съдът не е обсъдил вида и характера на конкретните престъпни деяния, за които е водено незаконното наказателно преследване, а именно: това по чл. 234в, ал. 1 от НК (неправомерно въздействие чрез друго лице върху уред за търговско измерване на електрическа енергия, което е създало условия за непълно отчитане на потребената енергия) е с користна цел – извличане на имотна облага, а другото по чл. 155, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (свождане на лице от женски пол към съвкупление с три лица от мъжки пол, при условията на продължавано престъпление) е престъпление срещу личността – такова в раздела „Разврат“ от НК, т.е. и двете деяния са силно обществено укорими от морално-етична гледна точка, особено предвид заеманата от ищеца магистратска длъжност на прокурор, още повече, че са били и обект на широка медийна разгласа. Въззивният съд е изложил само принципни съображения в тази насока, без да е съобразил значителния интензитет на негативното въздействие от конкретно повдигнатите обвинения върху личното и професионалното достойнство на ищеца и върху общественото мнение за него. В тази връзка съдът не е отчел (макар и да ги е установил по делото) и решаващите мотиви на наказателния съд за оправдаването на ищеца – от една страна – липсата на доказателства за категоричен извод за авторството на престъпното деяние по чл. 234в, ал. 1 от НК, а от друга страна – по отношение на престъплението по чл. 155, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, обвинението е останало изцяло недоказано от обективна и от субективна страна, и се явява изначално несъставомерно, като именно това второ обвинение е било предмет на повечето медийни публикации. От друга страна въззивният съд не е съобразил, че относно това деяние оправдателната присъда не е била протестирана, за разлика от първото обвинение, което е било разгледано на три инстанции. Неправилно апелативният съд е приел и че по делото не са установени трайни последици от незаконното обвинение по отношение на психо-емоционалното състояние на ищеца, тъй като свидетелските показания са в обратна насока – въпреки оправдателната присъда, ищецът не се е възстановил от преживяното. В противоречие с възприетото по-горе разрешение на правния въпрос, въззивният съд не е приложил в тяхната цялост установените в съдебната практика критерии при преценката относно отражението на незаконното наказателно преследване върху професията и професионалната реализация на ищеца, което е довело до значително занижаване на размера на процесното обезщетение. В тази връзка в мотивите към въззивното решение само формално е посочено, че ищецът е бил повишен в длъжност от прокурор в СРП в прокурор в СП, но не е могъл да встъпи поради наказателното преследване, както и че е бил лишен от трудов и професионален стаж за период от 2 години и 6 месеца. Апелативният съд не е съобразил установените от него обстоятелства, че преди повдигането на обвинението кариерното развитие на ищеца е било възходящо – на 15.02.2017 г. той е бил повишен на място в ранг „прокурор в АП“, а на 07.09.2017 г. е било взето решението за повишаването му в длъжност „прокурор“ в СП, като само две седмици след уведомяването му на 15.09.2017 г., че следва да встъпи в новата длъжност, с решение от 04.10.2017 г. той е отстранен от длъжността „прокурор“ в СРП до приключване на образуваното на 29.09.2017 г. срещу него наказателно производство. След оправдаването му две години и половина по-късно ищецът е бил възстановен на старата му длъжност – прокурор в СРП, като по този начин не само е било прекратено кариерното му развитие и в този продължителен период от време той е бил лишен от възможност за повишаване на квалификацията си и изобщо да упражнява професията си, а и е бил поставен в процесуалното качество на обвиняем и подсъдим – противоположното такова на осъществяваното от него като прокурор – по повдигане и поддържане на държавното обвинение. Това от своя страна, както и широката медийна разгласа на обвиненията, формираната отрицателна обществена нагласа и негативното отношение на колегите му и поставянето на ищеца от тях в социална изолация, несъмнено е довело до значителни неудобства и при упражняването на професията му като прокурор в СРП след възстановяването му на тази длъжност.

От гореизложеното следва, че са неправилни и решаващите изводи на въззивния съд, че определеният от него размер от 15 000 лв. на процесното обезщетение съответствал на характера и степента на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда, респ. – изцяло неоснователни са касационните оплаквания и доводи на ответната ПРБ, че този размер бил завишен, а оплакванията и съображенията на ищеца С., че размерът е значително занижен, са частично основателни. Вземайки предвид, наред с правилно възприетите и обсъдени от апелативния съд, още и горепосочените обстоятелства, които не са отчетени или са неправилно преценени от него, а сочещи на значително по-съществено негативно отражение на незаконното наказателно производство върху неимуществената сфера на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 30 000 лв. При определяне на този размер съдът съобразява и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния ѝ субституент – ответната ПРБ за заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, предвид моралния, а не имуществен характер на неговото увреждане.

В заключение, на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено в обжалваната от ищеца С. част, с която искът му срещу ПРБ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 15 000 лв. до сумата 30 000 лв., като вместо това бъде постановено уважаване на иска и за тази дължима разлика от 15 000 лв., ведно с претендираната законна лихва върху нея. Въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила в останалата допусната до касационно обжалване част, с която искът за обезщетение на неимуществени вреди е уважен за сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, и е отхвърлен за разликата над сумата 30 000 лв. до пълния му предявен размер от 300 000 лв., ведно със законната лихва върху нея.

Предвид подмяната на националната валута считано от 01.01.2026 г., присъжданата с настоящото решение парична сума следва да се превалутира и закръгли съгласно чл.чл. 11-13 от ЗВЕРБ.

Страните не са претендирали разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 808/08.07.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 2164/2023 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която предявеният от К. И. С. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над сумата 15 000 лв. до сумата 30 000 лв.; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на К. И. С. още и сумата 7 669.38 евро (превалутирани 15 000 лв.) – горната разлика над сумата 7 669.38 евро (превалутирани 15 000 лв.) до сумата 15 338.76 евро (превалутирани 30 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигането и поддържането на незаконното обвинение за престъпления по чл. 234в, ал. 1 от НК и по чл. 155, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за които е постановена влязлата в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 808/08.07.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 2164/2023 г. на Софийския апелативен съд, – в останалата допусната до касационно обжалване част, с която предявеният от К. И. С. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, е уважен за сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, и е отхвърлен за разликата над сумата 30 000 лв. до пълния му предявен размер от 300 000 лв., ведно със законната лихва върху нея.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: