Обезсилване на съдебно решение заради противоречие между обстоятелствена част и искане

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 185

гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2769 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Д. Р. П. срещу решение № 129 от 21.03.2025 г. по в. гр. д. № 7/2025 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1427 от 30.10.2024г. по гр. д. № 6709/2023г. на Русенски районен съд, с което е уважен предявеният от В. С. С. срещу касатора П. и И. М. П. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от 23.11.2021 г. за продажба на лек автомобил „Я. ХЖ“, с рег. [рег.номер на МПС] , сключен между В. С. С. и съпруга й А. Д., представлявани от пълномощника си Д. Р. П., като продавачи, и И. М. П., като купувач, поради това, че е привиден.

Касаторът П. поддържа в касационната жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил възражението му, че процесният договор за продажба е относително симулативен, прикриващ действителен договор за продажба на процесното МПС с продавачи – ищцата и съпругът й и купувач – ответника П., чиито правни последици са настъпили между страните, при което искът с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД подлежи на отхвърляне. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният установителен иск да бъде отхвърлен. В случай, че касационният съд намери въззивното решение за недопустимо, моли то да бъде обезсилено, а делото – върнато на въззивния съд с указания по прилагане на закона.

Ответницата по касационната жалба – ищцата В. С. С. подава отговор на същата, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Моли въззивното решение да бъде потвърдено като допустимо и правилно.

С определение № 5148 от 11. 11. 2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за да бъде извършена проверка за неговата вероятна недопустимост, с оглед редовността на исковата молба и приложението на задължителните разрешения по т. 5 ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС вр. с ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.

Първоинстанционният и въззивният съд са приели в процеса, че са сезирани с иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване на договора за продажба на процесното МПС, сключен на 23.11.2021 г. между ищцата и съпругът й А. Д. като продавачи, действали чрез пълномощник - ответника Д. Р. П., и И. М. П. като купувач, с нотариална заверка на подписите, за нищожен като привиден. Намерили са така квалифицирания иск за основателен. Въззивният съд е посочил, че симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани, и той е нищожен тогава, когато не прикрива никаква друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка (относителна симулация). Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква е, решаващият съд е счел, че е въпрос в предмета на иск с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД, какъвто не е предявен и затова не е разгледан от съда, като не са обсъдени наведените в отговора на исковата молба възражения на ответниците в този смисъл. Русенски окръжен съд е посочил, че ищцата би имала интерес да предяви иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, само ако претендира някакви други права от прикрита сделка (например да отмени дарение). Счел е, че установената фактическа обстановка в исковия процес, насочва на извод, че е налице абсолютна симулация. Последното е приел за установено от изявлението на ответника П., че е намерил реален купувач - С. К., от обстоятелството, че няма данни по сделката от 23.11.2021г. да е плащана продажна цена и от изявленията на „купувача“ П., че не е виждал процесния автомобил. В заключение, въззивният съд е счел, че от съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства и дадените от страните в съдебно заседание обяснения, се налага категоричният извод, че никоя от страните по продажбата на МПС от 23.11.2021 г. не е имала намерение да се обвърже от договора и не е целяла настъпването на неговите последици. Поради това е потвърдил решаващия извод на първоинстанционния съд за това, че процесният договор за продажба на МПС е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че обжалваното въззивно решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК.

Според задължителните разрешения в т. 5 ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, което не се изразява в участието в исковия процес на ненадлежен ответник, продължават да са актуални задължителните разрешения в ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. По отношение на правомощията на касационната инстанция в хипотезите на нередовност на исковата молба, ако недостатъкът е отстраним пред касационната инстанция (липса на подпис под исковата молба, на пълномощно, на документ за платена държавна такса), касационният съд може да даде съответни указания за поправянето му, в който случай недостатъкът се санира с обратна сила, а при неизпълнение решенията на долните инстанции следва да се обезсилят и производството по делото да се прекрати в изпълнение на правомощието по чл. 293, ал. 4 ГПК. Ако недостатъкът е неотстраним пред касационната инстанция (в хипотезите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК), решението на въззивния съд подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне на този съд за уточняване на основанието и/или петитума на иска.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата В. С. твърди, че тя и съпругът й А. Д. са собственици на лек автомобил марка и модел „Я. ХЖ“ с рег. [рег.номер на МПС] , червен металик, рама S.. През м. октомври 2023 г. те решили да го продадат и се свързали с Н. Н. М., който тогава имал автокъща в Германия. През този период ищцата и съпругът й живеели във Франция, [населено място], и при тях пристигнал ответникът Д. П., служител на Н. М.. Ищцата поддържа, че на негово име подготвили всички документи за бъдещата продажба на автомобила - пълномощно с нотариално удостоверени подписи с изх. №2762/16.11.2021 г. и с нотариално удостоверено съдържание с изх. №2763/16.11.2021г. по описа на Консулска служба в Посолството на Република България в [населено място]. Подготвили и декларация по чл. 264, ал. 2 ДОПК. Впоследствие ищцата и съпругът й, според обстоятелствената част на исковата молба, установили, че са попаднали в предварително замислена схема за присвояване на автомобила, тъй като пълномощникът П. не е искал и не е целял извършване на реална сделка съобразно предоставените му права, а с договора за продажба на МПС от 23.11.2021 г., с нотариална заверка на подписите от нотариус Т. К., прехвърлил автомобила на втория ответник И. П. за сумата от 9 000 лв.. Ищцата твърди, че настоящият юридически собственик на процесния автомобил – П., е баща на Н. Н. М., поради което го счита за мним собственик, който е следвало да прекъсне връзката между предишните собственици (ищцата и съпругът й), евентуално -последващ реален приобретател на лекия автомобил. В исковата молба е посочила, че за защита на своите права, тя и А. Д. сигнализирали Районна прокуратура - Р., но разглеждането на жалбата им приключило с отказ за образуване на наказателно производство и с прекратяване на досъдебното производство, с препоръка да потърсят правата си по исков ред пред гражданския съд. След това, ищцата продължава, че така развилите се отношения: оттегляне на даденото пълномощно в полза на П. впоследствие, формалното прехвърляне на собствеността на лице, което ясно е заявило, че не е имало и няма намерение да придобие лекия автомобил, че същото е под „контрола“ на сина си – М., ясно сочат, че процесният договор за продажба е привиден, в хипотезата на абсолютна симулация. Посочила е, че тя и съпругът й не са получавали никакви пари за автомобила си и че за нея е налице правен интерес от възстановяване на правното положение отпреди незаконното прехвърляне на автомобила и запазването на собствеността му в патримониума на действителните собственици (тя и Д.). В петитума на исковата молба е поискала на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД прогласяване на процесния договор за продажба на МПС от 23.11.2021 г. за нищожен като привиден.

От гореизложеното е видно, че е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба по настоящото дело. Единствено петитумът на исковата молба и дадените от ищцата правни квалификации на иска, които не обвързват съда, сочат на иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор като абсолютно симулативен. В обстоятелствената част на исковата молба обаче са наведени различни факти, относими към иск за недействителност на договора с правно основание чл. 40 ЗЗД (увреждащи спрямо упълномощителите – продавачи действия на пълномощника П. по процесната продажба); към иск за унищожаемост на процесния договор поради измама с правно основание чл. 29 ЗЗД (ищцата и съпругът й попаднали под въздействието на измамна схема за придобиване на собственото им МПС, осъществена от Н. Н. М. и неговия служител – ответника П., със знанието на втория ответник – П., баща на М.) и към искове за реализиране на отговорността на пълномощника и купувача по процесната продажба поради неизпълнение на задължението им, за първия по отчетната сделка, а за втория – за заплащане на договорената реална продажна цена на движимата вещ. В обстоятелствената част на исковата молба недвусмислено са обективирани твърдения, че ищцата и съпругът й като собственици на процесното МПС са искали и целяли неговата продажба на изгодна за тях, пазарна цена, за което са предприели съответните фактически и правни действия, вкл. изготвяне на процесното пълномощно в полза на ответника П., но атакуваната продажба не е удовлетворила техния целян интерес. Тези твърдения, както и другите горепосочени такива, съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба, са относими към искове с различни правни основания от разгледания от въззивния съд и са в противоречие на заявения петитум за прогласяване на процесния договор за нищожен като привиден. При тази нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, констатирана от касационната инстанция, но с невъзможност да бъде отстранена пред нея, са приложими горепосочените задължителни разрешения по т. 5 ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС вр. с ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В настоящата хипотеза на нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, решението на въззивния съд подлежи на обезсилване като недопустимо, а делото – на връщане на въззивния съд за уточняване на основанието и петитума на предявения иск с даване на указания съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на противоречието между обстоятелствена част и петитум и конкретизиране какъв или какви са предявените искове с оглед наведените множество обстоятелства, относими според гореизложеното към различни искови претенции.

В приложение на горепосочените разрешения на задължителната практика на ВКС въззивното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба и като такова следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК, а делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора след отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 129 от 21.03.2025 г. по в. гр. д. № 7/2025 г. на Русенски окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.