Отговорност на застраховател при внезапно изскачане на пешеходец на платното

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * случайно събитие * съпричиняване

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50090
гр. София, 31.01.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 317 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] срещу решение № 1299 от 6.12.2021 г. по в. гр. д. № 1961/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е потвърдено решение № 261092 от 18.02.2021 г. по гр. д. № 5117/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, 3 състав в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Р. А. М. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 30.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 24.11.2017 г. до окончателното му изплащане.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на закона и необоснованост. Излага оплаквания за неправилност на извода на съда, че вина за процесното ПТП има застрахованият при ответника водач Л. К.. Твърди, че по делото било доказано, че ищцата се е движила по тротоара, не е изразявала намерение за пресичане, внезапно е изскочила пред управлявания от К. автомобил и е попаднала в опасната зона за спиране. Оспорва изводите на съда, че водачът е следвало да възприеме опасността още към момента, в който пострадалата ищца се е намирала на тротоара и е тръгнала да пресича пътното платно, тъй като е била видима над паркираните автомобили. При условията на евентуалност – ако не се възприемат горните доводи, касационният жалбоподател сочи, че преценката на въззивния съд за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат от 40 % е неправилна. Поддържа, че тъй като увреденото лице е пресичало на необозначено място и не се е съобразило със скоростта и отстоянието на приближаващите се автомобили следвало да бъде отчетен принос на пострадалата в размер на поне 80 %. В касационната жалба се релевират доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като решаващият състав не е съобразил реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания от процесното ПТП и надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите обезщетение. Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответницата по касационната жалба Р. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че застрахованият водач не е реагирал своевременно и не е изпълнил задълженията си за намаляване на скоростта и спиране, тъй като е имал възможност да забележи увредената пешеходка – ищцата по делото, намираща се на тротоара вдясно по посоката на движение на автомобила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е приел, че по делото няма спор, че на 30.09.2016 г., около 16, 55 ч. в [населено място], на бул. К. П. е настъпило ПТП с участието на л.а. Деу Нексия с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Л. К., и пешеходката Р. М., вследствие на което на последната са причинени телесни увреждания. В решението са възпроизведени показанията на разпитаните по делото свидетели К. и М., според които пострадалата пешеходка е вървяла по тротоара и е предприела пресичане, без да се огледа, изскочила е измежду паркираните коли на платното и „се е хвърлила“ на капака на ударилия я автомобил, като водачът я е възприел едва към момента на удара. Въз основа на заключението на автотехническата експертиза съдът е установил следния механизъм на ПТП: лекият автомобил, управляван от водача К., се е движил по бул. К. П. с посока от бул. Капитан Д. С. към ул. Т., като пътното платно в посоката на движение е било с две пътни летни с широчина по 3 м. всяка, разделени с прекъсната разделителна линия, и дясната лента е била заета от паркирани автомобили; на около 30-40 м. след светофарната уредба с бул. Капитан С. от дясно наляво, измежду паркираните автомобили е предприела пресичане ищцата, като удар е настъпил между предната дясна част на лекия автомобил и лявата странична част на тялото на пешеходката, при което тя се е ударила в основата на челното стъкло, паднала е на платното за движение и е получила счупване на дясната раменна кост. Възпроизвел е експертното заключение, че пешеходката е пресякла на място, където не е имало пешеходна пътека, както и че автомобилът, управляван от застрахования водач, се е движил със скорост около 45 км/ч, като времето му за реакция от момента, в който е могъл да забележи пешеходката, е било 1, 0 секунда и опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост е била 29 метра. В решението е посочено, че според експерта водачът не е разполагал с възможност да предотврати удара, ако пострадалата е пресичала с бърз ход, тъй като разстоянието, от което е могъл да я забележи е 26 метра, при опасна зона за спиране 29 метра.

След обсъждане на събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до извод, че са налице предпоставките по чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника - застраховател на делинквента К., водач на л.а. „Деу Нексия”, спрямо увредената ищца, а именно наличието на действителен застрахователен договор и на предпоставките по чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо увредената ищца. Като е съобразил оплакванията на въззивника застраховател, решаващият състав е посочил, че безусловно се установяват механизмът на настъпване на ПТП и възможността на водача да предвиди и/или да предотврати отрицателните последици на своето поведение, поради което е приел, че не са налице обстоятелства, изключващи вината му.

Съставът на апелативния съд се е позовал на задълженията на причинителя на увреждането по чл. 20, ал. 2 ЗДВП, като е изтъкнал, че в трайната съдебна практика се приема, че водачите на МПС са задължени да възприемат опасностите не само в попътната лента, но и в насрещните ленти за движение и на тротоара, като за начало на възникване на опасността следва да се приеме не моментът, когато водачът възприеме намиращата се в опасната близост до него на платното за движение пречка, а един много по-ранен момент – когато пешеходецът още от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си обективно видимо за водача, явно и очевидно показва, че във всички случаи ще пресече траекторията на движението му. Изтъкнал е, че най-важното задължение за водача, възприемайки опасността, е да намали скоростта с цел да забави движението на превозното средство и да се отдалечи по този начин от конфликтната точка, както и да спре превозното средство с цел да избегне удара. Изложил е съображения, че в процесния случай от данните по делото се установява, че в района на произшествието обичайно има движение на хора, тъй като наблизо се намира метростанция, както и че водачът не е предприел действия нито за намаляване на скоростта, нито за спиране на МПС, въпреки че е могъл обективно да забележи пешеходката в момента, в който тя е тръгнала да пресича пътното платно, тъй като е била видима над паркираните автомобили според заключението на автотехническата експертиза. С оглед изложеното въззивният съд е формирал извод, че водачът не е действал съобразно предписанията на закона, поради което презумпцията за наличието на негово виновно поведение не е оборена.

Съдът е приел, че обезщетение в размер на 25 000 лв. би репарирало неимуществените вреди на ищцата във връзка с телесните й увреждания при ПТП. В решението е формиран извод, че е налице основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение за неимуществени вреди с 40 %, съответно за присъждане на такова в размер на 15 000 лв., доколкото е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с оглед обстоятелството, че към момента на удара тя се е намирала на пътното платно, пресичайки го на необозначено място, без да прецени отстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил, в категорично нарушение на установените правила за движение на пешеходци.

С определение № 50233 от 3.04.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос относно оборването на презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

По този въпрос е формирана практика, обективирана в ППВС № 7/1959 г., решение № 137 от 6.11.2014 г. по т. д. № 3016/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 134 от 2.12.2019 г. по т. д. № 2780/2018 г. на ВКС, І т. о., решение № 60170 от 17.01.2022 г. по т. д. № 2027/2020 г. на ВКС, І т. о. и др. В нея се приема, че непозволеното увреждане е сложен фактически състав, включващ деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вина на дееца, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, като страната, която твърди деликта следва да докаже всички елементи, освен вината, която се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. В тежест на ответната страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по чл. 432, ал. 1 КЗ - в тежест на ответника застраховател е да установи отсъствието на презумираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди, а именно че в резултат на определени обстоятелства е налице безвиновно деяние, включително че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици - случайно деяние по чл. 15 НК.

По същество на касационната жалба:

В съответствие с процесуалните правила и константната съдебна практика е изводът на въззивния съд, че тъй като в случая липсва осъдителна присъда и с постановление на прокуратурата наказателното производство срещу водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, Л. К. е прекратено поради липса на извършено от обективна и субективна страна престъпление от общ характер по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, т. 1 НПК предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съответно обстоятелствата от значение за оборване на презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД следва да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства, събрани в хода на делото по иска с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ на увреденото лице.

Изводът на въззивния съд, че в случая презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена, е необоснован, което е довело и до неправилното заключение за осъществяване на всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност и на основанието за носене на функционална отговорност по чл. 432, ал. 1 КЗ от ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на произшествието.

Софийски апелативен съд е обсъдил събраните по делото доказателства, но не е съобразил всички обстоятелства, при които е настъпило произшествието, и не е извършил дължимия анализ на поведението на водача К. и на увредената ищца Р. М., пресичала пътното платно на необозначено за това място. При преценка на събраните по делото доказателства /писмени, гласни и заключение на автотехническа експертиза/ поотделно и в съвкупност се установява, че лекият автомобил, управляван от водача К., се е движил със скорост около 45 км/ч, при разрешена скорост до 50 км/ч, като пътното платно в посоката на движение е било с две пътни летни с широчина по 3 м. всяка, разделени с прекъсната разделителна линия, и дясната лента е била заета от паркирани автомобили; произшествието е настъпило на дневна светлина, при ясно време, добра видимост, на суха настилка без неравности и дупки, на прав пътен участък и без данни за други движещи се автомобили; на около 30-40 м. след светофарната уредба, която при потегляне на управлявания от К. автомобил е подавала зелен сигнал за него/показанията на свидетелите/, от дясно наляво, измежду паркираните автомобили, на място, където не е имало пешеходна пътека е предприела пресичане ищцата, като удар е настъпил между предната дясна част на лекия автомобил и лявата странична част на тялото на пешеходката, при което тя е паднала на платното за движение и е получила увреждането си. Според показанията на свидетелите К. /водача на МПС/ и М. /очевидец на ПТП/ М. е вървяла по тротоара, главата й се виждала над спрелите автомобили и е предприела пресичане, без да се огледа, като се обърнала и се е затичала, изскочила е измежду паркираните коли на платното и „се е хвърлила“ на капака на ударилия я автомобил. Установява се от експертното заключение, че опасната зона за спиране на автомобила при скоростта му на движение от 45 км/ч в конкретната пътна обстановка, при пресичане с бърз ход на пешеходката, е била около 29 метра, като техническото време за реакция на водача от момента, в който е могъл да забележи пешеходката, е било 1, 0 секунда; водачът не е разполагал с възможност да предотврати удара, тъй като разстоянието, от което е могъл да я забележи е 26 метра, при опасна зона за спиране 29 метра.

При тези фактически данни не може да се приеме, че поведението на застрахования водач е виновно, тъй като той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици в конкретната пътна ситуация, които са резултат от внезапното пресичане на пътното платно на необозначено за това място от страна на пострадалата ищца. Установява се, че в опасната зона за спиране на моторното превозно средство е увредена ищцата, която е създала опасността със своето неправомерно поведение, поради което е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, изключващо вината на водача на автомобила.

За приложението на чл. 15 НК е необходимо водачът да не е допуснал нарушения на правилата за движение в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и да са налице условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Не може да бъде споделен изводът на решаващия състав на Софийски апелативен съд, че поведението на водача К. не е съобразено с предписанията на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, тъй като се установява, че е управлявал лекия автомобил със скорост от около 45 км/ч, която е разрешена и е била съобразена с пътните условия. Действително в дясната лента в платното за движение на автомобила са били паркирани автомобили, но следва да бъдат съобразени и обстоятелствата, че се касае до участък от платното само на около 30 метра след регулирано със светофарна уредба кръстовище, от което водачът е потеглил на зелен сигнал. Не съответства на установените по делото факти заключението на въззивния състав, че водачът не е изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, тъй като не е предприел действия нито за намаляване на скоростта, нито за спиране на МПС, въпреки че обективно е могъл да забележи ищцата пешеходка още в момента, когато тя е била на тротоара и е предприела пресичане на пътното платно. Съгласно Тълкувателно решение № 28 по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВКС при определени обстоятелства опасността за движението възниква не в момента на възприемане на препятствието, а в по-ранен момент – когато пешеходецът още от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си, обективно виновно за водача, ясно и очевидно показва, че във всички случаи ще пресече траекторията на движението му; моментът на възникване на опасността за движение се определя от фактически, а не от формални критерии. В конкретния случай липсват каквито и да било данни, че пострадалата е имала намерение и е обективирала в поведението си, че ще пресече пътното платно, по което се е движил управляваният от К. автомобил, и това да е налагало той да вземе съответните мерки - намаляване на скоростта и спиране. Както е установено, увредената изведнъж се е обърнала и е започнала да тича между паркиралите автомобили, за да пресече пътното платно /според св. М. тя сякаш е видяла нещо отсрещна и се е затичала да пресича пътното платно/. Неоснователен е доводът на ищцата, че тъй като тя е била дете пешеходец, водачът е бил задължен във всички случаи да отчете, че се е намирала на тротоара. Преценката на водачите на МПС за наличие на деца на пътя се изгражда преди всичко от външните, видими белези с оглед възрастта и ръста на детето, а по делото е установено, че пострадалата е била на 16 години с видим ръст над 170 см и над паркираните автомобили се е виждала само главата й. Това не е позволявало възприемането й от водача като дете и той не е бил длъжен във всички случаи да отчете, че се е намирала на тротоара. С оглед изложеното необосновано се явява заключението на съда, че пострадалата е представлявала опасност за движението не от момента на излизането си платното, а преди това - когато се е движила по тротоара.

Водачът на лекия автомобил К. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че пострадалата ищца внезапно ще предприеме пресичане на пътното платно на необозначено за това място, като тича, поради което следва да се приеме, че е опровергана презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и не са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, която е функционална и обусловена от основанията за отговорността на самия застрахован.

Поради изложеното въззивното решение е неправилно. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция ВКС следва да постанови решение по същество, с което искът по чл. 432, ал. 1 КЗ да бъде отхвърлен.

Изходът на спора налага на касатора „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да бъдат присъдени разноски, като за първата инстанция се дължат разноски в размер на 350 лв. за депозити за експертиза и свидетел, за втората инстанция - в размер на 300 лв. държавна такса и за касационната инстанция - в размер на 330 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка инстанция. Тъй като с първоинстанционния акт на ответника е присъдена общата сума от 422 лв. за направените разноски и юрисконсултско възнаграждение, с настоящото решение ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника касатор общата сума от 858 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение. С оглед отхвърлянето на предявения иск не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК за ангажиране на отговорността на ответника за направените от ищцата разноски и за заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на представлявалия я адвокат Д.. Това налага отмяната на въззивния акт в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 1602 лв., а въззивното решение - в частта, с която касаторът е осъден да заплати на адвокат Я. Д. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 980 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1299 от 6. 12. 2021 г. по в. гр. д. № 1961/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е потвърдено решение № 261092 от 18. 02. 2021 г. по гр. д. № 5117/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, 3 състав в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] е осъдено да заплати на Р. А. М. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 30. 09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 24.11.2017 г. до окончателното му изплащане, и разноски в размер на 1602 лв., както и в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] е осъдено да заплати на адвокат Я. Д. сумата от 980 лв. адвокатско възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане сумата от 15 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 30.09.2016 г.

ОСЪЖДА Р. А. М. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 858 лв. /осемстотин и петдесет и осем лева/ разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.