Законност на дисциплинарно уволнение на учител при злоупотреба с доверие

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№60162

гр. София, 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора…………………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2967 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 7441/02.03.2020 г. на Спортно училище „Васил Левски“ – [населено място], представлявано от директора Р. Г., чрез адв. М. Л., срещу въззивно решение № 144/03.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 6/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 3869/15.10.2019 г. по гр. д. № 6296/ 2017 г. на Районен съд – Пловдив и са уважени предявените от В. А. Д. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по химия и ООС“; и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 28.02.2017 г. - 28.08.2017 г. в размер на 6 191.82 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2017 г.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответната страна по касационната жалба – В. А. Д., представлявана от адв. Т. Д., в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 32/22.01.2021 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1) вината елемент ли е от фактическия състав на нарушението злоупотреба с доверието на работодателя, респ. може ли то да бъде извършено по небрежност и задължително ли е нарушението да е извършено с цел получаване на имотна облага; и 2) за основателността на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, следва ли работникът/служителят да представи доказателства за оставането си без работа, както и че не е получавал трудово възнаграждение за целия 6-месечен период.

По първия въпрос в установената съдебна практика на ВКС (вж. - решение № 108/21.04.2015 г. по гр. д. № 5516/2014 г., III г. о., решение № 56/ 12.03.2014 г. по гр. д. № 4607/2013 г., IV г. о., решение № 86/25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., решение № 242/21.05.2012 г. по гр. д. № 932/ 2011 г., IV г.о. и др.), която настоящия състав споделя, се приема, че неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Касае се за хипотези, в които работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, компрометиращи оказаното му доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица (работещи в предприятието или други), независимо от това, дали действията са извършени при пряк умисъл с цел извличане на имотна облага. Приема се, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия с цел извличане на имотна облага; когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. Изяснено е също, че когато работникът или служителят е натоварен с управленчески или други важни обществени функции, изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва престижа на работодателя. Възлагането на обществено значими функции предпоставя една по-висока степен на оказано доверие, поради което изпълняващия ги работник или служител е длъжен да се въздържа от действия, които биха злепоставили работодателя както пред външни за предприятието лица, така и пред работниците и служителите на предприятието. Когато служителят, натоварен с такива функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия в разрез със задължението за лоялност (вкл. с приети за определена трудова функция етични правила на поведение), то извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение.

По втория въпрос следва да се има предвид приетото с ТР № 6 от 15.07.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, че оставането без работа поради уволнението е правнорелевантен факт, елемент от хипотезата на правната норма на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. От факта на безработица през шестмесечния период след незаконно уволнение за ищеца възниква право на обезщетение. Поради това и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, в тежест на ищеца е да установи, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, или е получавал възнаграждение в по-малък размер .

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

Въззивният съд е приел за установено, че В. Д. е заемала длъжността „старши учител по химия и ООС“ в Спортно училище „Васил Левски“ – [населено място]. Трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № РД-07-801 от 28.02.2017 г. на директора на училището на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е връчена на същата дата при условията на отказ, удостоверен от двама свидетели. Наказанието е наложено за допуснати от служителката дисциплинарни нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1-во и т. 7, вр. с чл. 186, чл. 187, т. 8, пр. 1-во и т. 10 КТ. Като обстоятелства в заповедта са посочени, че на 14.02.2017 г. около 9.20 ч. в учителската стая на Спортно училище „Васил Левски“ – [населено място], Д. взела чужда движима вещ- дамски ръкавици, оставени на масата от колежката й С. Г. и след това умишлено е извършила действия за прикриване на извършеното – „оглежда се, поставя между папки ръкавиците, отнася ги в шкаф над гардероба в другата част на учителската стая и връща празна папка на масата“.

На 15.02.2017 г. собственичката на ръкавиците поставила съобщение в учителската стая с молба да й бъдат върнати вещите. На 21.02.2017 г. е проведена оперативка с учители и възпитатели, на която била отправена нова покана за връщане на ръкавиците и предупреждение, че ще бъде подадена жалба в прокуратурата, но без резултат. В хода на проверката по случая работодателят е квалифицирал действията на ищцата като тежко нарушение на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието, уронване на доброто име на училището, нарушение на етичния кодекс на учебното заведение, правилника за вътрешния трудов ред и длъжностната характеристика – накърняване авторитета на професията и основните ценности и принципи, които работещите с ученици трябва да спазват в своята практика; опетняване на доброто име на училищните преподаватели; неподходящо поведение, представляващо лош пример за учениците. По подадената жалба до РП – П. с постановление № 1322/08.06.2017 г. е отказано образуване на наказателно производство поради това, че деянието съставлява маловажен случай на кражба - престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Съставен е Акт № НК-11-372934/29.08.2017 г. за установяване на административно нарушение (отнемане на чужди движими вещи - един чифт дамски ръкавици) и е издадено НП № НК-11/07.09.2017 г., с което на В. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Въззивният съд е приел, че дисциплинарната процедура по чл. 193 КТ е само формално спазена – от ищцата са поискани писмени обяснения с искания изх. № ЧР-03-58/22.02.2017 г. и изх. № ЧР-03-70/27.02.2017 г., но работодателят не е предприел никакви действия, за да провери твърденията, изложени в обясненията от 28.02.2017 г. В същите служителката е посочила, че действително в нея са попаднали ръкавици, черни на цвят, но не може да потвърди, че това се е случило на посочената дата и час в учителската стая. На 21.02.2017 г. при почистване на автомобила си, намерила втори чифт черни ръкавици и след това се свързала с колежката си. Съдът е приел, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил по безспорен начин ищцата да е извършила умишлено деянието, за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Счетено е, че действията по установяване на фактическа власт върху чужда движима вещ не са свързани с използване на служебно положение, като същевременно не е установено, че се касае за преднамерени действия, извършени с цел извличане на имотна облага. Направен е извод, че съставът на нарушението по чл.186, т. 8, пр. 1-во КТ може да бъде осъществен само при пряк умисъл, какъвто не е установен. Посочено е, че влязлото в сила наказателно постановление не променя този извод - то не е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на лицето. Освен това е прието, че в заповедта за уволнение липсва конкретизация на посочените „други тежки нарушения“ на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Претенцията по чл.225, ал.1 вр. с чл.344, ал.1, т.3 КТ е уважена изцяло, без обсъждане на представените по делото доказателства, включително молбата на ищцата от 30.05.2017 г., в която тя сочи, че е „започнала нова работа“ при друг работодател. Предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК са счетени за основателни и са уважени.

При дадения отговор на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно – постановено е в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Основателни са оплакванията на касатора за неправилно приложение на чл. 190, т. 4 КТ, за допуснати нарушения на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, довели до необсъждане от въззивния съд на доказателствата по делото в тяхната съвкупност. При изясненото по-горе в мотивите за обхвата и съдържанието на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”, неправилен е изводът на съда, че при липса на извършени с пряк умисъл действия за извличане на имотна облага, не е осъществен състава на нарушението по чл.190, т. 4 КТ. В случая този извод е и необоснован. По делото в първата инстанция е приобщено като доказателство, чрез оглед от съда - диск със запис от камерата в учителската стая от 14.02.2017 г., чиято автентичност е установена и не е била оспорвана. При извършения оглед съдът е констатирал, че на посочената дата и час ищцата е в учителската стая, където има и други нейни колеги; оглежда се и от мястото, на което стои, се пресяга през масата и взема ръкавици от другия край на масата, оставени при вещи на друг учител; слага ги пред себе си и ги закрива с вертикално поставена пред тях папка; след това слага папката върху ръкавиците, взема листи и прикривайки ръкавиците между папката и листите, ги отнася към другия край на помещението, след което го напуска. Същите обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаните по делото – М.С., А.Д., В.К.. В този смисъл е и установеното в административно-наказателното производството, приключило с влязло в сила решение № 252/11.02.2019г. по анхд № 4946/2018 г. на РС - Пловдив, с което на Д. е наложена глоба в размер на 100 лв. за извършено административно нарушение по чл. 218б, вр. с чл. 194, ал.3 НК – за маловажен случай на престъплението кражба на чужда движима вещ.

При тези данни, неправилен и необоснован е изводът на съда, че действията на ищцата не са преднамерени и не са имали за цел извличане на имотна облага. Ако Д. е считала, както посочва в обясненията си - че взема своите ръкавици, нелогично е да ги крие между други предмети, за да ги изнесе от помещението. В противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства е и приетото от въззивния съд, че работодателят само „формално” е спазил процедурата по чл.193, ал.1 КТ, като не е предприел действия по проверка на твърдяното от ищцата в обясненията й от 28.02.2017г., че случайно (при почистване на автомобила си) разбрала, че е „припознала” чуждите ръкавици за свои. Изнесеното в тези обяснения е защитна теза, която се опровергава изцяло от констатираното при огледа на записа, респ. от действията и начина, по който са присвоени ръкавиците. Работодателят е проверил случая с възможностите, с които той разполага – разпитани са колегите на ищцата, изгледан е записа от камерата, отправени са няколко покани за доброволно връщане на вещите, и едва след това по реда на чл.193, ал.1 КТ са поискани обяснения от служителката. Задължение на последната е било да докаже твърденията си за случайно станала грешка и да представи за сравнение своите вещи, за които в обясненията е посочено, че са „почти идентични” с откраднатите. С извършените неправомерни действия ищцата е компрометирала оказаното й от работодателя по-високо доверие при възлагане на длъжност на педагогически специалист в училището, което безспорно съставлява нарушение на изискването за лоялност по чл. 126, т. 9 от КТ. Допуснатото дисциплинарно нарушение е тежко и осъществява състава на чл. 190, т. 4 КТ, тъй като в случая е извършено умишлено и от учител, чиито трудова функция е с висока публична и обществена значимост - свързана е с обучението и възпитанието на деца, за които поведението на обучаващия трябва да служи и за морален пример за следване. Действията на ищцата уронват престижа на учителската професия, злепоставят доброто име на училището и накърняват доверието на работодателя в по-голяма степен, което обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение.

След като е установено извършването от обективна и субективна страна на посоченото в заповедта нарушение по чл.190, ал.1 т.4 КТ, изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението е неправилен. Работодателят е съобразил законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ - тежестта на нарушението (определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината), обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. В случая работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение, поради което иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяната му е неоснователен. С оглед акцесорния им характер, неоснователни са и претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Извън това, с оглед отговора на втория правен въпрос, следва само да се отбележи, че дори и при положителен за ищцата резултат по иска за отмяна на уволнението, изцяло несъобразено със закона и доказателствата по делото е приетото от съда, че претенцията по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ е основателна в предявения размер. Тежестта да докаже факта на безработица след уволнението е за работника или служителя, а в случая, в приложената по делото молба от 30.05.2017 г. (л.15 от делото на РС), се съдържа признание за обратното - ищцата сочи, че е „започнала нова работа“ при друг работодател. Въпреки тези данни, въззивната инстанция е счела, че на служителката се дължи заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в пълен размер.

Предвид всичко изложено, посочените основания за материална и процесуална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне на ново решение по съществото на спора. От приетото по-горе за законността на уволнението следва, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни.

Съобразно изхода на спора, на касатора се дължат разноски, които за трите инстанции следва да се присъдят общо в размер на сумата 2 595.84 лева. До този размер и при съобразяване възражението на ответната страна по касационната жалба, съдът намира за основателно направеното от касатора искане за разноски.

Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 144 от 03.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 6/2020 г. по описа на Окръжен съд– Пловдив.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. А. Д., с ЕГН – [ЕГН], срещу Спортно училище „Васил Левски“ – [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № РД-07-801/28.02.2017 г. на директора на училището, за незаконно и отмяната му; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител по химия и ООС“; и за заплащане на обезщетение за оставането без работа за периода от 28.02.2017 г. до 28.08.2017 г. в размер на сумата 6 191.82 лв., със законната лихва, считано от 28.08.2017 г.

ОСЪЖДА В. А. Д., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на Спортно училище „Васил Левски“ – [населено място], представлявано от директора Р. Г., разноски за трите инстанции общо в размер на сумата 2 595.84 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.