Отмяна на присъда заради липса на подпис на съдията върху мотивите

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 309

Гр.София, 25.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни, 2025 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ИВАН СТОЙЧЕВ

При участието на секретаря РАНГЕЛОВА

В присъствието на прокурора Петя Маринова

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.450/25 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №40/07.10.24 г., постановена от ОС-София /СОС/, 4 -ти второинстанцонен наказателен състав по В.Н.О.Х.Д.457/24 г., е отменена изцяло оправдателна присъда №29/13.10.23 г., постановена от РС-Самоков по Н.О.Х.Д. 200/19 г., и подсъдимият Й. И. Й. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.129,ал.1 вр.ал.2 НК. Във връзка с чл.55, ал.1,б.Б НК му е определено наказание пробация с наложени две пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и периодичност на явяването и подписването два пъти седмично; както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Производството е прекратено по отношение на предявения от П. М. П. и приет за съвместно разглеждане иск за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.

Срещу присъдата на въззивната инстанция е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, с позоваване на касационните основания на чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на дееца. Постъпило е и допълнение, в което са развити посочените основания. Освен изложеното искане, алтернативно се настоява за отмяна на присъдата на СОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд.

Постъпило е възражение от частния обвинител чрез неговия повереник, в което под формата на личен разказ са случилото се и собствен преглед на доказателствения материал, се оспорва основателността на претенциите на Й..

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и допълнението към нея с отправените в тях искания.

Частният обвинител и неговият повереник настояват да бъде уважено възражението им.

Представителят на ВП моли присъдата на СОС да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея, както и депозираното срещу й възражение, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в светлината на регламента на чл.347 и сл.НПК намира за установено следното:

Без съмнение предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е присъдата на въззивния окръжен съд, съгласно разпоредбата на чл.346,т.2 НПК. Но също така без съмнение, независимо от това,че атакуваният съдебен акт е обратен на постановения от РС- Самоков, при настоящото първо редовно разглеждане на делото пред върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела същата е само съд по правото и пред нея се преценяват активиращи производството документи, съдържащи в себе си аргументация по визираните в чл.348,ал.1 НПК касационни основания. В този смисъл не би подлежало на обмисляне никакво оплакване за необоснованост, довело до неправилно според съответната страна възприемане на дължимата фактология, обосноваваща и приложението на материалното право, а още по-малко на тази основа- преоценка от ВКС на годната за ценене доказателствена съвкупност, извеждане на различни фактически положения и оправдаване на дееца. Казаното се отнася не само до протест и/или жалба, сезиращи този съд, но и до възражения срещу процесуални аргументи, изложени от останалите страни.

В същото време, независимо че ВКС се произнася по допустимите пред него доводи, очертани от дължимия формат на касационното производство, той следи и без поставени пред него възражения за това, дали в хода на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, водещи до обезателна отмяна на съответния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. И няма как да бъде иначе, доколкото разглеждане на съществото в рамките на касационен преглед, може да бъде осъществено единствено ако е налице валидно произнасяне от долустоящите съдилища.

Теорията, а и съдебната практика са категорични, че ако се счете за допуснат съществен процедурен порок от категорията на абсолютните, се приема, че същият не може да бъде преодолян от касационната инстанция. В този случай изначално законодателят е намерил, че самият факт на нарушението е напълно достатъчен за отмяна на атакувания съдебен акт от една страна, а от друга- че по правило се извежда незаконосъобразност на същия без необходимост да се обмислят аргументи по съществото на производството в контекста на възведената касационна аргументация.

Казаното току-що не е самоцелно. То е свързано именно със съзрян от висшата съдебна инстанция по наказателни дела порок, допуснат при това още от първостепенния съд, без да бъде надлежно санкциониран от въззивния такъв, макар и последният да е взел отношение по проблема. Иде реч за следното:

На 13.10.23 г. РС-Самоков е постановил присъда №29 по процесното Н.О.Х.Д. 200/19 г. В съдебно заседание е оповестен единствено диспозитивът на присъдата и е съобщено, че същата е подписана с особено мнение на съдията-докладчик и председател на съдебния състав М. Т.. Изготвянето на мотивите разбираемо е отложено по реда на чл.308,ал.2 НПК. На л.407 и сл.от обсъжданото съдебно дело са приложени мотивите към присъдата, изписани с ръкописен текст, подписани само от двамата съдебни заседатели, чието становище е определило и същината на финалния постановен от РС-Самоков съдебен акт. Сетне, на л.418 и сл.е приложено особеното мнение на съдията-докладчик, несъмнено правилно подписано само от него.

Пред въззивния съд е отправено възражение от страна на повереника на частния обвинител за липса на мотиви, най-просто казано поради нечетливост на ръкописно изписаните такива към присъдата. На това възражение СОС е отговорил, че мотивите са изготвени в четлив и разбираем вид и могат да бъдат обект на проверка по реда на въззивния контрол. По-нататък е намерено, че те са подписани от съдебните заседатели, каквото е изискването на чл.310,ал.2,изр.2 НПК. Обстоятелството, че не са подписани от съдията-докладчик, според СОС не водело до наличие на процесуално нарушение, защото диспозитивът на първо-инстанционната присъда е подписан от всички членове на съдебния състав с отразяване на особеното мнение на председателя, мотивите-от съдебните заседатели, а особеното мнение-от съдията-докладчик. Това представлявало единен документ, носещ подписите на всички необходими лица, както е прието по Решение №79/14.07.21 г., постановено по К.Н.Д.235/21 г.по описа на 3-то н.о.на ВКС.

Този съд не може да се съгласи с прокараната теза, не само защото тя не държи строга сметка за съдържанието на разпоредбите на чл.305,ал.1-4 НПК, отнесени към чл.310,ал.2 и ал.3 НПК, а и защото не отразява пунктуално позицията, заета от съответен състав на ВКС в посоченото от СОС касационно производство. И така, на първо място, съгласно чл.305 НПК издаваната в името на народа присъда се състои от уводна част, мотиви и диспозитив. Тя се оповестява публично по този начин. Съгласно чл.308,ал.2 НПК, когато делото представлява фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата. Но единството от трите части не се променя.

На второ място, както бе казано, в разглежданото производство публично прочетеният диспозитив е подписан от съдията-докладчик и председател на състава и двамата съдебни заседатели, като изрично е посочено,че първият е на особено мнение. При това положение и в съответствие с гореказаното се активира разпоредбата на чл.310,ал.2,изр.2 НПК, съгласно която подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение. Прочитът на разпоредбата не може да остане изолиран от останалите норми и най-вече от обстоятелството, че присъдата е цялост от уводна част,диспозитив и мотиви и изисква подписите на всички участници в съдебния състав. Макар и да не е уточнено, а и без значение кой точно от съдебния панел е останал на особено мнение, на мотивите ПО ПРАВИЛО поставя подпис и председателят на състава-винаги съдия /а и друг професионален съдия, ако се касае за производство, изискващо разглеждане от разширен състав по силата на нормата на чл.28,ал.1,т.3 НПК, но това не е тема на актуалното решение/. Съдията не може да бъде пренебрегнат, дори и да не е част от мнозинството в постановяващия присъдата съдебен състав. За яснота законодателят е добавил,че при всички случаи на изразено особено мнение по диспозитив, с отложено изготвяне на мотивите към присъдата, се подписват съдебните заседатели. Макар и да не е отразено изрично, подписът на професионалния съдия се приема за задължителен елемент в мотивите-неделима част от присъдата, чието единство от уводна част,диспозитив и мотиви не се разбива само тогава.

Казаното, пренесено на плоскостта на коментирания казус, установява, че процесните мотиви /хартиен носител, стоящ на разглеждане както от страните, така и от съда/ не са подписани от председателя на състава и съдия-докладчик, а и липсва отбелязване за негово особено мнение. Извън диспозитива на присъдата, той е положил подпис само на особеното си мнение.

На трето място, за да използва съдебна практика на върховната инстанция по наказателни дела, СОС се е позовал на цитираното по-горе Решение №79/14.07.21 г., постановено по К.Н.Д.235/21 г.по описа на 3-то н.о.на ВКС. Като оставим настрана, че поради естеството на проблема,който не се среща често, такова произнасяне е рядко, както и без значение дали и доколко актуалният състав на ВКС е склонен да се съгласи с тезата по обсъжданото решение, предвид заложения принцип за единство на уводна част, диспозитив и мотиви и тълкуване на нормата на чл.310,ал.2,изр.2 НПК, трябва дебело да се подчертае, че търсената постановка по третирания съдебен акт е цитирана некоректно от СОС. И това е така, тъй като, видно от л.5, първи абзац на решението, в конкретния случай диспозитивът на присъдата е бил подписан от председателя на състава и двамата съдебни заседатели с отразяване, че той полага подписа си с особено мнение. Що се касае до мотивите към присъдата, е разяснено, че те са били подписани от двамата съдебни заседатели, а „по отношение на председателя, който е и докладчик по делото е отразено, че е останал на особено мнение.“ И след това е приложено подписано по надлежен ред негово особено мнение.

Следователно, на мотивите към присъдата на цитираното от СОС решение е съществувала информация,че има особено мнение на съдията-докладчик,но не е положен негов подпис. Затова и оттук насетне е говорено, че трите подписа се отнасят към цялата присъда, а не само към диспозитива й и че особеното мнение е неразделна част от мотивите. Без настоящият съд да изразява становище как казаното се вмества в тълкуването на нормата на чл.305 и чл.310,ал.2 НПК, може да се изведе заключение, че този и процесният случай не съвпадат,обратно на приетото от СОС; и че ако в единия казус би могло да се размишлява на плоскостта на недовършен съдебен акт, но с яснота по произнасянето, в другия липсва и минимално отбелязване,което да обуславя такъв извод.

Казаното дотук обосновава тезата на този състав на ВКС, че във варианта, когато останалият на особено мнение член на състава на съда, който и да е той, не подписва мотивите към присъдата, а само диспозитива и особеното си мнение, ще е налице незаконен състав, тъй като присъдата като единен процесуален документ не е постановена от всички. Такова е разрешението и по Решение №604/18.04.11 г., постановено по К.Н.Д.594/10 г.по описа на 3-то н.о.на ВКС. Произнасяйки се по различен начин, макар и в светлината на неправилно изложено от атакуващата страна възражение за липса на мотиви като нечетливо изписани, въззивната инстанция е задълбочила тежкия процесуален порок и е отсъдила по същество върху напълно негоден акт.

Ерго, за ВКС е налице отменителното основание по чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1, т.5 вр.чл.348,ал.3,т.3 вр.ал.1,т.2 НПК както по отношение на съдебния акт на СОС, така и по отношение на присъдата на РС-Самоков и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Затова не стоят на разглеждане никакви аргументи по касационната жалба на подсъдимия, нито по възражението на частния обвинител. Единственият въпрос, за който би могло да се заостри вниманието, е относно дължимото процедиране при следващото разглеждане на делото от друг състав на първостепенния съд- да се подходи законосъобразно при отправено искане за конституиране на граждански ищец, относно който в отменената присъда на СОС е налично прекратяване на производството.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.3 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА №40/07.10.24 г.,постановена от ОС-София, 4-ти второинстанционен наказателен състав по В.Н.О.Х.Д.457/24 г.

ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА №29/13.10.23 г.,постановена от РС-Самоков по Н.О.Х.Д. 200/19 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Самоков.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/