Отказ на ВиК оператор за присъединяване на имот към водопроводната мрежа

Текстът на акта

Ключови фрази

13

Р Е Ш Е Н И Е

№ 740

София,09.12.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова

ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №1323 от 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 7226/13.06.2024г., (получена по пощата с дата на изпращане върху пощенското клеймо 12.06.2024г.), подадена от „Рей-Би-Ас-Стройекспорт“ ЕООД чрез процесуалния представител адв.Д. П. С. от АК-С., срещу решение № 272 от 08.05.2024г., постановено по в.гр.д.№832/2023г. на Окръжен съд-Велико Търново, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът на „Рей-Би-Ас-Стройекспорт“ ЕООД за осъждането на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД да преустанови противоправното си поведение, като ответникът бъде задължен да извърши необходимите действия за присъединяване на поземлен имот с идентификатор 10447.39.3, находящ се в землището на [населено място], местност „Т.“ към съществуващите ВиК мрежи и са присъдени разноски.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по своевременно направените от него доводи, твърдения и възражения по предмета на спора, вкл. за неправилното разпределение на доказателствената тежест, както и по всички събрани по делото доказателства, неправилно е основал решението си на оспорена експертиза (която дори определя в касационната жалба като негодна) и не е уважил искането за назначаване на повторна експертиза. С оглед на това поддържа, че ответникът не е доказал надлежно онези изключителни факти, които да правят отказа му за присъединяване към съществуващите ВиК мрежи законен, както и че по причина допуснатите процесуални нарушения от страна на въззивния съд делото е останало неизяснено от фактическа страна. За неправилен счита извода на въззивния съд, че не са събрани доказателства, които по безспорен и категоричен начин да установяват наличие на пречки за използване на имота му, произтичащи от отказа на ВиК оператора, като поддържа, че сама по себе си липсата на питейна вода в жилищен имот създава такива пречки.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от него иск бъде уважен и му бъдат присъдени направените пред трите инстанции съдебни разноски.

Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. от САК, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание основава доводите си на изложеното в отговора на касационната жалба. Въпреки дадената възможност за представяне на писмена защита, такава от ответника по касационна жалба не е постъпила.

С определение №3365/26.06.2025г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения, както и да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства.

Върховният касационен съд, като разгледа касационната жалба при съобразяване на поддържаните касационни основания, оплаквания и правни доводи, приема следното:

„Рей-Би-Ас-Стройекспорт“ ЕООД е предявило срещу „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД по реда на чл. 109 ЗС иск за преустановяване противоправното поведение на ответника като ответникът бъде задължен да извърши необходимите действия по присъединяване на ПИ с идентификатор 10447.39.3, находящ се в землището на [населено място], местност „Т.“, към съществуващите ВиК мрежи. Твърди, че е подал заявление №ПТ-781/09.08.2022г. за присъединяване на поземления имот към съществуващите ВиК мрежи, експлоатирани от ответника, но е получил отказ, обоснован с изчерпаните възможности за водоснабдяване на поземлени имоти в [населено място] и извън границите на населеното място. Навежда довод, че поземленият имот попада в границите на действащ ПУП за регулация и застрояване относно промяна на предназначението на имота за жилищни нужди, както и че е налице съгласуване с ответника, вкл. ВиК схема за външно захранване, одобрена с решение на Общински съвет-Велико Търново и регистър на имотите към парцеларен план на ПУП за захранване на имот с водопровод за питейни нужди, съгласуван със СГКК и началника на ОЗС-гр.Велико Търново, при наличието на които счита, че отказ за присъединяване не може да бъде правен.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва така предявения иск с твърдението, че след направено проучване е констатирано, че възможностите за водоснабдяване на поземлени имоти в [населено място] и извън регулационните граници на населеното място са изчерпани, поради което и съгласно чл. 14 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи операторът може да откаже присъединяването по подадено заявление, когато не е възможно да се задоволи заявеното водно количество без това да наруши правилното функциониране на водоснабдителната система. Оспорва твърдението, че с него е съгласувано присъединяване с довода, че от представената с исковата молба скица не става ясно кое лице и в какво качество е положило подписа си под същата. Навежда също довод, че е налице промяна във фактическата обстановка спрямо 2011г., в резултат на която към настоящия момент не е възможно да се извърши присъединяване към водопроводната мрежа без това да наруши правилното функциониране на водопроводната мрежа.

При така очертания първоначално предмет на спора първоинстанционният съд е указал на дружеството-ищец, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот, че ответникът противоправно отказва да извърши необходимите действия за присъединяване на имота към съществуващите ВиК мрежи, което негово поведение пречи на пълноценното ползване на имота по предназначение, респ. на упражняването на правото му на собственост в неговия пълен обем, а на ответника са дадени указания, че следва да установи всички правопогасяващи, правоотлагащи, правоунищожаващи и правоизключващи възражения, които прави в производството.

При постановяване на решението си от фактическа страна въззивният съд е съобразил, че страните не спорят по отношение на установеното от първоинстанционния съд, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор [№], находящ се в землището на [населено място], местност „Т.“. Прието е за установено също така, че от страна на ищеца е било подадено писмено заявление, с което е поискано предоставяне на изходни данни за присъединяване към водоснабдителната мрежа във връзка с изграждане на нов обект в поземления имот, който не е водоснабден и отводнен, като в отговор от страна на ответника е изпратено писмо, в което е посочено, че след направено проучване е установено, че възможностите за водоснабдяване на поземлени имоти в с. М.Ч. и съответно извън регулационните граници на населеното място са изчерпани, поради което се отказва водоснабдяване на ПИ с идентификатор [№].

В производството пред първоинстанционния съд е допуснато изслушване на СТЕ, което е обсъдено от въззивния съд, като е посочено, че според заключението ПИ с идентификатор [№] не може да бъде присъединен към ВиК мрежите на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ЕООД поради несъществуващи мрежи на експлоатационното дружество извън населеното място при положение, че съществуващият най-близо водопровод е с изчерпани експлоатационни показатели, както и че за да се осигури водоснабдяване на новите селищни образувания е нужно да се изгради нова или да се реконструира съществуващата водопроводна мрежа. Съобразено е, че според вещото лице „ВиК Йовковци“ отказва на основание чл. 14а от Наредба №4, когато не е възможно да се задоволи заявеното водно количество, без това да нарушава правилното функциониране на водоснабдителната система, но за да може да се докаже това нещо е необходимо пълно обследване за да се види, че има капацитет, за да се подава водата по тръбата. Посочено е, че според вещото лице от сечението на тръбите и от вида на материала, от който са направени се определя и дебита на водата и ако има допълнителни потребители, не е ясно дали тези тръби ще могат да осъществяват доставката на тези флуиди до тези имоти и дали не е необходимо да се направи подновяване на тези тръби или да се изгради помпена станция. Съобразено е становището на вещото лице, че през годините на построяване на този водопровод същият е направен за определен брой жители, за определено време, като тези водопроводи не са оразмерени да бъдат съединени други потребители - те отговарят на изискванията само за населените места, а не и за извън населените места. Посочено е също така, че според вещото лице съществуващата ВиК мрежа е направена така, че да обслужва само населеното място, а не и потребителите извън него, че тези обекти извън населените места не са предвидени да бъдат водоснабдени и ВиК може да откаже тяхното водоснабдяване, че имотът е извън урбанизираната територия и там ВиК не изгражда мрежи, че ВиК оператор на водопроводната мрежа не разрешава проблемите на инвеститорите и възложителите.

При тези данни въззивният съд е приел фактическите констатации на първоинстанционния съд, направени въз основа на възприетото изцяло заключение на СТЕ за правилни. Прието е, че по делото не са събрани доказателства, които по безспорен и категоричен начин да установят наличие на пречки за ползването на имота на „Рей-Би-Ас-Стройекспорт“ ЕООД, произтичащи от отказа на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД да извърши необходимите действия за присъединяване на ПИ с идентификатор [№], находящ се в землището на [населено място], местност „Т.“ към съществуващите ВиК мрежи.

За правилно е прието позоваването от страна на първоинстанционния съд на чл. 12, ал. 2 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водонсабдителните и канализационни системи. Взето е предвид, че според чл. 13, ал. 1 от наредбата, присъединяването към водоснабдителната мрежа се извършва въз основа на писмено заявление за получаване на изходни данни и условия за присъединяване, като според ал. 5 в 14-дневен срок от получаване на заявлението операторът извършва проучване за присъединяване към водоснабдителната мрежа и изготвя становище, с което предоставя на заявителя изходни данни и условия за присъединяване, необходими за проектиране на водопроводното отклонение и на сградната водопроводна инсталация и/или на водопроводната мрежа, разположена в имота. Съобразено е, че според ал. 8 предоставените от оператора изходни данни и условия за присъединяване към водоснабдителната мрежа важат в едногодишен срок от влизане в сила на визата в случая по чл. 140а ЗУТ, съответно от датата на получаване на становището - при пряко заявяване до оператора, а според ал. 9 след изтичане на едногодишния срок изходните данни и условията за присъединяване подлежат на актуализиране, за което възложителят подава ново заявление.

Посочено е, че съгласно чл. 14а от наредбата операторът може да откаже присъединяване по подадено заявление по чл. 13, когато: 1.не е възможно да се задоволи заявеното водно количество без това да наруши правилното функциониране на водоснабдителната система; 2.липсват водоснабдителни проводи, които се експлоатират от оператора, към които директно да бъде присъединен имотът; или 3.липсва канализационна мрежа, която се експлоатира от оператора, към която директно да бъде присъединен имотът, освен в случаите на чл. 87, ал. 1 ЗУТ.

Въз основа на този анализ въззивният съд е приел, че ПИ с идентификатор [№], находящ се в землището на [населено място], местност „Т.“, не може да бъде присъединен към ВиК мрежите на „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД поради несъществуващи мрежи на експлоатационното дружество извън населеното място и при положение, че съществуващият най-близо водопровод е с изчерпани експлоатационни показатели. Твърдението, че ответникът създава на ищеца пречки за ползване на собствения му имот по-големи от обикновените е прието за недоказано, а предявеният иск - за неоснователен.

При така изложените от въззивния съд е прието, че обжалваното решение следва да бъде допуснато по посочения по-горе правен въпрос, като е констатирано, че при постановяване на решението си въззивният съд не се е произнесъл по доводите на въззивника (сега касатор), че разпоредбата на чл. 14а от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи противоречи на законовия принцип, че всеки гражданин има право на достъп до вода за питейно-битови нужди, както и че разпоредбата противоречи на чл. 17 от Конституцията на Република България. Не се е произнесъл и по доводите във въззивната жалба за неправилно разпределение на доказателствената тежест в доклада на първоинстанционния съд по отношение на факта, че е налице изключение от нормативно вмененото на ответника задължение да предоставя питейна вода на потребителите, т.е. за наличието на предпоставките на чл. 14а от Наредба №4 от 14.09.2004г. Не са обсъдени и доводите, касаещи изслушаната от първоинстанционния съд СТЕ, както и доводите, основани на представената по делото скица №8800 от 01.12.2011г. на СГКК-гр.Велико Търново. Без уважение са оставени и доказателствените искания, съдържащи се във въззивната жалба, а именно: за изслушване на нова СТЕ със задача технически възможно ли е водоснабдяването на процесния имот по посочения в обяснителната записка към проекта за ПУП и скица №8800 от 01.12.2011г. на СГКК-Велико Търново начин, както и по въпросите, поставени в проведеното от първоинстанционния съд съдебно заседание на 12.06.2023г., както и за разпит на свидетел досежно съгласуването на скицата от представител на водоснабдителното дружество.

По въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения, както и да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че за въззивния съд като инстанция по съществото на правния спор съществува задължение по чл.235, ал.1 ГПК да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран. Изпълнението на посоченото задължение е гаранция за правото на защита на страните и за правилността на въззивното решение.

С тази практика на ВКС в настоящия случай въззивният съд не се е съобразил. Постановеното от него решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 235, ал. 1 ГПК).

В основата на правния спор са няколко въпроса, без произнасянето по които не може да се направи обоснован извод както за действията, които ВиК операторът е длъжен да предприеме, за да прецени дали присъединяването на един имот към съществуващите ВиК мрежи е възможно, така и за предпоставките, при наличието на които може да откаже това присъединяване, т.е. дали в конкретния случай отказът на „ВиК Йовковци“ ООД поземлен имот с идентификатор [№] да бъде присъединен към съществуващите ВиК мрежи представлява противоправно действие. От съществено значение също така е и обстоятелството дали процедурата по промяна на предназначението на земята е била съгласувана по предвидения ред с ВиК дружеството предвид направеното от дружеството-ответник оспорване на представената по делото скица №8800/01.12.2011г., която е послужила като документ за промяна предназначението на земята с щемпел „съгласувано“, подпис и печат на водоснабдителното дружество, доколкото наличието на подобно съгласуване би имало значение за определяне на последващите задължения на това дружество.

Както ВКС приема в своята практика (решение №42 от 10.04.2018г. по гр.д.№2189/2017г. на ІІ г.о. на ВКС), в контекста на основополагащия принцип, че всеки гражданин следва да има достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност (чл. 2а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите и чл. 3, ал. 1 от Закона за водоснабдителните и канализационните услуги), разпоредбата на чл. 84 ЗУТ предвижда задължение на собственика на общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения да включи към тях водопроводните и канализационни инсталации на всички имоти в териториалния обхват на мрежите и съоръженията при спазване изискването на чл.125а от Закона за водите, т.е. съобразяване на забраната за включване на нови потребители, заустващи отпадъчни води, към канализационните системи в случаите, когато канализационната система не може да осигури отвеждането и пречистването на отпадъчните води. Според чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, по правило водностопанските системи и съоръжения на територията на общината са публична общинска собственост, но според чл.198о, ал.1 от същия закон стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като съгласно правилото на ал.2 в границите на една обособена територия тези дейности поначало могат да се извършват само от един ВиК оператор чрез възлагане по реда на този закон и на Закона за концесиите. Като се има предвид така установената нормативна рамка на отношенията, свързани с доставката и отвеждането на вода за битови нужди, следва да се приеме, че свързването на имотите с водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и поддържането на същите по начин, който да осигури потребностите на собствениците и ползвателите, е съществена част от съдържанието на правото на собственост върху обекти в урбанизираните територии, и именно в тази връзка §1, ал.1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предвижда, че „потребители” по смисъла на този закон са юридическите и физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, вкл. собственици или ползватели на имоти в етажната собственост, които по силата на чл.1, ал.2 от закона имат право на услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, както и отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите им. Макар и според чл.84, ал.2 ЗУТ присъединяването на недвижимите имоти и потребителите на вода към водопроводните и канализационните мрежи да се извършва със сключване на писмен договор за присъединяване между потребителя и експлоатационното дружество в лицето на съответния ВиК оператор, отношенията между тях не се основават на принципа на договорната автономия, доколкото операторът, който разполага с монополно положение за обособената територия, по силата на чл.198о и следв. от Закона за водите е длъжен да извършва дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите от обособената територия, при което неоснователният отказ за предоставяне на услугите по пречистване, подаване и отвеждане на води от даден имот следва да се квалифицира като неоснователно смущаване на собственическите права по отношение на същия, обуславящо интерес от защитата, която предоставя негаторния иск по чл.109 ЗС. Разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗУТ предвижда, че условията, техническите изисквания и редът за присъединяване на недвижимите имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и за сключването на договорите за присъединяване се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като на това основание е приета Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн.ДВ, бр.88 от 08.10.2004 г.). Според чл.11, ал.1 от наредбата, водоснабдяването с вода с питейни качества от водоснабдителните мрежи на урбанизираните територии се извършва чрез водопроводни отклонения към имотите на потребителите. Анализът на нормативната уредба налага извода, че същата се отнася само до хипотези на присъединяване на новоизградени обекти към водоснабдителната мрежа, респ. обекти, които преди влизане в сила на наредбата не са били водоснабдени.

Тази изходна позиция, която настоящият състав споделя, е приложима и по настоящето дело.

Релевантно към преценката дали отказът за присъединяване е противоправен, е и обстоятелството дали при произнасяне по подаденото искане за присъединяване дружеството е извършило необходимото обследване на състоянието и капацитета на съоръженията, които стопанисва, както и обстоятелството дали тези съоръжения са били поддържани от дружеството в добро състояние предвид разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите, която вменява на ВиК оператора задължението да стопанисва, поддържа и експлоатира водностопанските системи и съоръжения на територията на общината (които са публична общинска собственост). Наред с това и обстоятелството, че водностопанските системи и съоръжения са публична общинска собственост има своето значение, особено в хипотеза като настоящата, при която собственикът на съответното съоръжение е взел решение един имот да бъде включен в обхвата на ПУП след преценка на установените в закона изисквания за това, вкл. след изготвянето на необходимите проекти за присъединяване към ВиК мрежата, като се поставя въпросът дали и при какви условия стопанисващото съоръженията ВиК дружество може да откаже присъединяването.

От съществено значение в случая е обстоятелството, че в производството по съгласуване на промяната на предназначението на земеделската земя и на инвестиционното намерение за застрояване е била представена скица №8800 от 01.12.2011г. за ПИ с идентификатор [№] , в която е посочено, че трайното предназначение на територията е земеделска, а начинът на трайно ползване на имота-изоставена орна земя, върху която е нанесено обозначение за отстояние от 160 метра от съществуващата водопреносна мрежа (уличен водопровод АЦ със сечение 80 мм), която мрежа също е обозначена и е поставен печат на „ВиК Йовковци“ ООД за съгласуване с дата 08.12.2011г., положен подпис и забележка да се спазят минималните разстояния съгласно Наредба №8/1999г. на МРРБ и да се изготви ВиК схема. Представена е била и обяснителна записка за обект ПУП-ПЗ за поземлен имот 10447.39.3, местност Т., част ВиК, фаза: инженерна схема, с инвеститор „Рей-Би-Ас-Стройекспорт“, който проект е изработен през месец май, 2012г. по искане на инвеститора в изпълнение на чл. 108, ал. 2 ЗУТ поради необходимостта за осигуряване на водоснабдяването на имота, тъй като се предвижда промяна на предназначението на терена от земеделски в терен за строителни нужди. В обяснителната записка е посочено, че за имота има съгласувана скица от „ВиК Йовковци“, с която се разрешава изготвяне на решение за водоснабдяване на имота и е предложено решение за захранване на имота чрез изпълнение на отклонение от уличния водопровод на [населено място] със становище, че то може да се реализира безпроблемно в рамките на съществуващия път. Съобразявайки така проведената съгласувателна процедура, както и решение №КЗЗ-06/25.07.2013г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ, с което на основание чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 ППЗОЗЗ се променя предназначението на земеделската земя за собствени неземеделски нужди за имот 10447.39.3 за изграждане на обект „жилищни сгради“, с решение №661 от 25.04.2013г. Общинският съвет на [населено място] е одобрил ПУП-план за регулация за ПИ [№] и образуване на имот [№] за „жилищни нужди“; план за застрояване на имота; план-схема за водоснабдяване и електрификация на имота; ПУП-парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, вкл. за водопровод, като е посочено, че трасето на водопровода преминава през имоти №46532.0.98 (местен път, публична общинска собственост) в землището на [населено място], проектен имот [№] , проектен имот [№] и навлиза в ПИ [№] . На 02.07.2013г. е съставен акт, с който е констатирано, че решение №661 от 25.04.2013г. е публикувано в ДВ, бр. 48 от 31.05.2013г., стр. 152 и вестник „Борба“ като в законния срок не са постъпили възражения.

Съдържащите се в тези писмени доказателства данни не са обсъдени от въззивния съд, въпреки наведените с въззивната жалба доводи.

Действително между страните е спорно обстоятелството дали обозначеното върху скица №8800/01.12.2011г. съгласуване е извършено от представител на „ВиК Йовковци“ ООД, но в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил значението на това оспорване, не е открил производство по чл. 193 ГПК, не е дал указания на страните относно доказателствената тежест, въпреки наведените с въззивната жалба доводи.

Според настоящия състав обстоятелството дали през 2011г. възможността за присъединяване на имота към съществуващата водопреносна мрежа е било надлежно съгласувано с представител на ВиК оператора е от съществено значение за изхода на спора, доколкото именно това съгласуване представлява първата стъпка, необходима за успешното провеждане на процедурата по присъединяване и в този смисъл би вменило на „ВиК Йовковци“ ООД задължението да предприеме последващите действия по съгласуване и извършване на присъединяването при наличието и на останалите, предвидени за това предпоставки. В този смисъл допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждането на съдържащите се в посочените по-горе писмени доказателства данни и в липсата на произнасяне по направеното оспорване на обозначеното на скицата съгласуване, е съществено по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Неправилна е и извършената от въззивния съд преценка, въз основа на която е отказано допускането на повторна съдебно-техническа експертиза.

Както е предвидено в чл. 201 ГПК, допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно-когато не е обосновано или възниква съмнение за неговата правилност. В настоящия случай приетото от първоинстанционния съд заключение на СТЕ, изготвено от в.л.Е. е било оспорено от процесуалния представител на дружеството-касатор досежно мнението на вещото лице, че ПУП не е съгласуван с ВиК дружеството и че изготвеният идеен проект по част ВиК към ПУП не е бил предхождан от пълно хидротехническо обследване на елементите на водоснабдителната система на населеното място и без да са били поискани изходни данни за възможността за присъединяване и за начина на присъединяване през 2011-2012г. Оспорването е основано на изявленията на вещото лице, че според него само на базата на данните, вписани в скица №8800/01.12.2011г. не е налице достатъчно основание, за да се изготви технически проект и имотът да бъде присъединен към ВиК мрежата, както и че според вещото лице липсва безусловно съгласие за присъединяване на този потребител към „ВиК Йовковци“ ООД, въпреки че на скицата е поставен печат на това дружество и подпис на негов представител. Оспорено е и становището на вещото лице, че съществуващият водопровод е с изчерпани експлоатационни показатели и че „ВиК Йовковци“ няма техническа възможност да извърши присъединяването с довода, че това становище възпроизвежда това, което е било казано от представителите на ВиК оператора (както е заявило вещото лице пред съда при изслушване на заключението, „видно е тяхното становище, че нямат техническа възможност, тъй като имотът се намира извън урбанизираната територия, където нямат изградени мрежи“) и е основано само и единствено на материала и диаметъра на тръбите без да е правено обстойно техническо обследване на състоянието на съществуващата ВиК мрежа.

При извършването на преценка по основателността на искането за допускане на повторна или допълнителна експертиза въззивният съд не е съобразил, преценил и обсъдил доводите, обосноваващи искането и не е извършил самостоятелна преценка на тяхната основателност. Не е взето предвид обстоятелството, че от една страна в заключението е посочено, че за да се даде становище дали е възможно присъединяване към В и К мрежата за имот [№] , е необходимо да се извърши пълно хидротехническо обследване на елементите на водоснабдителните системи (водовземни съоръжения, черпателни съоръжения, помпени станции, пречиствателни станции за обработка на суровата природна вода, регулиращи водонапорни съоръжения, външни водопроводи, водопроводни мрежи във водоснабдяваните територии (главни водопроводни клонове, второстепенни водопроводни клонове, сградни водопроводни отклонения) и общи средства за измерване, необходими за водовземането, пречистването, съхранението, преноса, разпределението и измерването на водата до границата със сградната водопроводна инсталация или вътрешната (площадкова) водоснабдителна мрежа на потребителите, като това обследване се извършва от собственика на съоръжението (в случая експлоатационното дружество). Посочено е, че такова обследване не е било направено по данни на „ВиК Йовковци“ ООД, както и че на експертизата не е възлагано да извърши такова обследване. Въпреки тази констатация вещото лице е дало заключение, че съществуващият водопровод е с изчерпан експлоатационен период и в невъзможност за присъединяване.

Според настоящия състав този извод на вещото лице е необоснован, тъй като нужното обследване на В и К мрежите не е било направено, което е налагало допускане на допълнителна експертиза, на която обследването да бъде възложено.

Въззивният съд не е съобразил също така, че даването на становище за наличието на съгласуване на техническия проект за присъединяване с ответното дружество не е от компетентността на вещото лице, на което е било възложено изготвянето на експертизата.

Наред с това следва да се отбележи, че експертизата съдържа и позоваване на чл. 14а от Наредба №14 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите с акцент върху възможността операторът да откаже присъединяване по подадено заявление в посочените в разпоредбата хипотези, което е възприето от съда без да се извърши преценка дали в настоящия случай обстоятелството, че не съществуват мрежи на експлоатационното дружество извън населеното място може да обоснове законосъобразен отказ от присъединяване, ако се приеме, че процедурата по промяна предназначението на земята и включването на имота в границите на ПУП е била предварително съгласувана с оператора. В този смисъл обсъждането на наведените с въззивната жалба доводи, касаещи съответствието на разпоредбата на чл. 14а от наредбата на установените в закон изисквания, е в пряка връзка с констатациите дали процедурата по съгласуване през 2011г. е била спазена, както и с наличието на техническа възможност присъединяването да бъде осъществено, което по делото е останало неизяснено поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Предвид тези констатации за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд, по причина на които спорът е останал неизяснен от фактическа страна, по реда на чл. 293, ал. ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав с указания за откриване на производство по оспорване на представената по делото скица №8800 от 01.12.2011г. на СГКК-Велико Търново в частта, съдържаща съгласуване с представител на водоснабдителното дружество, като бъде дадена възможност на страните да представят доказателства във връзка с това оспорване; за допускане на нова СТЕ, която да даде отговор на първоначално поставените въпроси, а по преценка на съда и на допълнително поставените такива; за произнасяне по всички, съдържащи се във въззивната жалба доказателствени искания, както и по всички, наведени от спорещите страни доводи и възражения.

При новото разглеждане, когато се произнася по съществото на спора, въззивният съд следва да се произнесе и по доводите дали разпоредбата на чл. 14а от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи съответства на законовия принцип, че всеки гражданин има право на достъп до вода за питейно-битови нужди, както и на чл. 17 от Конституцията на Република България и в кои случаи тази разпоредба може да намери приложение.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №272, постановено на 08.05.2024г. от Окръжен съд-Велико Търново по в.гр.д.№832/2023г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд-Велико Търново.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: