Осъждане за изнудване и неправомерно ползване на чужда банкова карта за онлайн хазарт

Текстът на акта

Ключови фрази

Използване на платежен инструмент с неверни данни или без съгласието на титуляра * Изнудване * ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 222

гр. София, 15 май 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и на прокурора Н. Л., след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 269 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационно производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Д. П., в качеството му на защитник на подсъдимия М. М., против въззивно решение № 15/06.02.2025 г., постановено по внохд № 342/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

В жалбата са изложени съображения в подкрепа и на трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Посочено е, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин подсъдимият да е извършител на вменените му във вина престъпления. Твърди се, че без основание съдът изцяло и безрезервно се е предоверил и кредитирал показанията на св.Д. С. и М. И.. С оглед възприетото ползване на данните от банковата карта на пострадалия от организатора на хазартни игри „Ефбет“, при условие, че всички свидетели са категорични, че данните са били изтрити от профила след въвеждането на първата сума от 20 лв., съдът си е служил с предположения. Заявено е, че по отношение обвинението по чл.214 от НК би могло да се приеме, че натиска по рамото на С. го е мотивирал само да седне на пейката, без да е свързано с последвалото ползване на данните от неговата карта, като без отговор е останал въпросът защо това действие на подсъдимия е предизвикало страх за здравето на пострадалия. Според защитника, след като сумите, предмет на обвинението, са възстановени почти непосредствено след деянието, не е налице имотна вреда и деянието е неъставомерно. При условията на алтернативност се претендира да се отмени атакуваното решение, подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения, делото да се върне за ново разглеждане или да се измени решението, като се намали размера на така наложените наказания.

В съдебно заседание подсъдимият М. М. и защитникът адв.П. поддържат жалбата и молят тя да се уважи по изложените в нея съображения.

Представителят на върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С присъда № 7/01.07.2024 г. по нохд № 311/2023 г., постановена от Окръжен съд - Търговище подсъдимият М. М. М. е признат за виновен в това, че на 24.01.2023 г. в гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление:

- на два пъти, около 18,28 ч. и около 18,36 ч. е използвал данни от платежен инструмент - дебитна карта на „Б. Д.“ ЕАД с № ….9209, без съгласието на титуляря Д. С., като е извършил депозит на сумата от 300 лв. и от 100 лв. към сайт за хазартни онлайн игри www.efbet.com , собственост на „Б. Л.“ - М., или общо плащания в размер на 400 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 2 /две/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 800 лв.

- с цел да набави имотна облага за себе си и за Л. Д. е принудил Д. С. чрез сила да изтегли от дебитната си карта на „Б. Д.“ ЕАД с № ….9209 сумата от 100 лв. и с това му е причинил вреда в размер на същата сума, поради което и на основание чл.214, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 1 /една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000 лв., като го оправдава за разликата до размера на първоначалното обвинение от 120 лв.

На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален „строг“ режим и е присъединено най-тежкото наказание глоба в размер на 1 000 лв.

На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение, при първоначален строг режим на изтърпяване, наложеното на М. с определение № 66/28.05.2020 г. по нохд № 393/2020 г. по описа на РС - Търговище, влязло в законна сила на 28.05.2020 г., наказание от пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години.

По жалба на защитника адв.Д. П. е образувано внохд № 342/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, е изменена първоинстанционната присъда, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е намален размера на наложеното наказание:

- за престъплението по чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК от две на една година и шест месеца лишаване от свобода.

- за престъплението по чл.214, ал.1 от НК от една година на десет месеца лишаване от свобода, като го признава за невинен да е извършил деянието при условията на чл.26, ал.1 от НК и го оправдава по тази част на обвинението.

- на основание чл.23, ал.1 от НК от две на една година и шест месеца лишаване от свобода.

Направените в жалба възражения, освен че разкриват несъгласието на защитата с дадената им от въззивния съд оценка, по-скоро представляват собствена интерпретация относно заявеното от пострадалия - свидетеля Д. С. и на неговия приятел - свидетеля М. И.. При извеждане на възприетата по делото фактология несъмнено предходните инстанции са ползвали показанията на двамата, но това не е сторено произволно или съдът безрезервно да им се е предоверил, тъй като ги е кредитирал изцяло. Показанията са анализирани в детайли, като са обсъдени самостоятелно и са съпоставени с останалия доказателствен материал - съобразно заявеното от майката на пострадалия св.С. С. и предоставената писмена информация от Б. Д. относно извършените операции с процесната дебитна карта и от организатора на хазартните онлайн игри. Те са ценени според действителното им съдържание, като установените чрез тях данни относно очертаните в обвинителния акт факти правилно са поставени в основата на осъждането на подсъдимия. В този смисъл, като е утвърдил възприетата от първоинстанционния съд релевантна фактическа обстановка, въззивният състав не се е отклонил от принципа за нейното изграждане въз основа на вътрешното му убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като с необходимата прецизност са обсъдени и всички възражения на защитата, на които е даден дължимия аргументиран отговор. Следствие задълбочения анализ на доказателствената съвкупност, правилно са изведени фактическите обстоятелства относно упражнената от страна на подсъдимия спрямо пострадалия принуда, осъществена чрез употребата на сила и изразяваща се в натиск върху раменете на С. да седне на пейката, въпреки неговото нежелание за това, още повече че той изначално е изпитвал страх от М.. Така осъществените действия безспорно са свързани с ползването на данните от дебитната карта на пострадалия, довели до осъществяването на четири транзакции, една от които неуспешна, единствено поради факта, че картата вече е била блокирана от банката, по искане на майката на С., въпреки че подсъдимият е признат за виновен само за две от осъществените към инкриминирания момент банкови операции.

При така установените и доказани в съгласие с процесуалните правила фактически положения правилно е приложен материалният закон с признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения. Въззивният съд е изложил законосъобразни съображения относно обективната и субективната съставомерност на извършените от М. две престъпления, които се споделят изцяло и от настоящия състав

Неоснователно се явява и твърдението за наличието на явна несправедливост на наложените наказания. При индивидуализацията им са отчетени всички определящи отговорността обстоятелства, включително сравнително невисокия размер на сумата, с която М. се е облагодетелствал, нейното своевременно възстановяване и ниския интензитет на упражнената, но чрез сила, принуда. В този смисъл не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са били взети предвид или тяхната относителна тежест да е била подценена, което да изисква допълнително смекчаване на определената при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК санкция за всяко едно от извършените от подсъдимия две престъпления.

По изложените съображения касационният състав приема, че жалбата се явява неоснователна и въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 15/06.02.2025 г., постановено по внохд № 342/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: