Отмяна на одобрено споразумение заради неналожена задължителна глоба

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * възобновяване на наказателно производство * споразумение * индивидуализация на наказание * определяне на наказание в размер на минимума

Р Е Ш Е Н И Е

№ 398

гр. София, 01 ноември 2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

БОНКА ЯНКОВА

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Ивайло Симов

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 749 по описа за 2023 г

Настоящето производство е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 7.07.2023 г, за възобновяване на НОХД № 2023/23 по описа на Софийски градски съд, по което е постановено определение за одобряване на споразумение от 10.04.2023 г, с което е реализирана наказателната отговорност на Б. Е. Ж. Ф., за съвкупност от престъпления: по чл. 354 а и по чл. 354 в НК, за които, при условията на чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание, а именно: две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години.

С определението за одобряване на споразумението осъденият се е признал за виновен, както следва:

1/ в това, че на 20.07.2022 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с К. В. К., без надлежно разрешение е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1вр. чл. 20, ал. 2 НК, е осъден на „лишаване от свобода“, за срок от една година и шест месеца, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години,

2/ в това, че по същото време и на същото място, в съучастие като съизвършител със същото лице, е отглеждал растения от рода на конопа в нарушение на установените в Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите правила, с оглед на което и на основание чл. 354 в, ал. 1, пр. 2, алт. 3вр. чл. 20, ал. 2 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години.

На основание чл. 23 НК, му е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание, а именно: две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години.

Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочат се следните аргументи: При определяне на наказанията за всяко от извършените престъпления е пропуснато да се посочи при коя от двете възможни законови хипотези се определя наказанието: по чл. 54 или по чл. 55 НК. При съобразяване на предвидения в закона санкционен минимум за основното наказание на съответното престъпление може да се направи извод, че за първото престъпление е приложен чл. 55 НК, а за второто такова, чл. 54 НК. При положение, че за престъплението по чл. 354 в НК, наказанието е определено при условията на чл. 54 НК, в тази хипотеза е задължително налагането на кумулативното наказание глоба. Съдът е одобрил споразумението, въпреки наличието на нарушение на материалния закон при определяне на наказанието за престъплението по чл. 354 в, ал. 1 НК, с което е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила.

Иска се, по реда на възобновяването, да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за уважаване на искането.

Защитата на осъденото лице счита, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство.

Осъденото лице не участва лично в производството пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Искането е допустимо. Подадено е от активно легитимирана страна / Главния прокурор /, който разполага с компетентност да поиска влошаване на положението на осъдения, както е в настоящия случай, и е спазен законоустановения шестмесечен срок, считано от момента на влизане на съдебния акт в сила.

Разгледано по същество, искането е основателно. Съображенията за това са следните:

При одобряване на споразумението, по реда на Гл. 29 НПК, съдът е задължен да се увери, че клаузите на споразумението отговарят на закона и на морала / чл. 382, ал. 7 НПК /. В противен случай, съдебният акт, с който е одобрено споразумението, е незаконосъобразен и като такъв би могъл да бъде отменен, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

По настоящето дело съдът е одобрил споразумението, макар и да е имало допуснато нарушение на материалния закон при определяне на наказанието по чл. 354 в, ал. 1 НК. В проекта за споразумение е пропуснато посочването на хипотезата, при която се определя наказанието за съответното престъпление. За нито едно от престъпленията, включени в съвкупността, не е отразено дали се прилага чл. 54 НК или чл. 55 НК. Този пропуск сам по себе си не би могъл да обуслови необходимост от отмяна на съдебния акт, по реда на възобновяването, отчитайки това, че от индивидуализацията на основното наказание „лишаване от свобода“ може да се направи извод коя от двете хипотези е приложена. По този критерий е видно, че наказанието, наложено за престъплението по чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК, е при условията на чл. 55 НК. Това е така, защото за посоченото престъпление е предвидено минимално възможно наказание „лишаване от свобода“, за срок от две до осем години, както и глоба от 5 000 лв до 20 000 лв. В споразумението е залегнало наказанието една година и шест месеца „лишаване от свобода“, което е под минимума на санкцията, откъдето следва, че основното наказание е наложено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а кумулативното наказание глоба не е наложено, на основание чл. 55, ал. 3 НК. Ето защо, при индивидуализацията на наказанието за посоченото престъпление материалният закон е приложен правилно.

Нарушение на материалния закон обаче е допуснато при определяне на наказанието за престъплението по чл. 354 в, ал. 1 НК. Това е така, защото за посоченото престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две до пет години и глоба от 5 000 лв до 10 000 лв. В споразумението е залегнало наказание две години „лишаване от свобода“, откъдето следва, че наказанието е определено при условията на чл. 54 НК. При тази хипотеза е следвало да се наложи и кумулативното наказание глоба, каквото не е наложено. Като е одобрил споразумението в този вид, съдът е нарушил задължението си по чл. 382, ал. 7 НПК, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на съдебния акт, по реда на Гл. 33 НПК. Нарушението на материалния закон се е отразило и на определеното по реда на чл. 23 НК общо наказание, което не включва наказание глоба, каквото задължително се присъединява към най-тежкото общо наказание „лишаване от свобода“.

За отстраняване на допуснатите нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК е необходимо да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от първата инстанция.

По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, определение за одобряване на споразумение, постановено от Софийски градски съд на 10.04.2023 г, по НОХД № 2023/23, с което е реализирана наказателната отговорност на Б. Е. Ж. Ф.,

ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на Софийски градски съд, от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: