Реквизити на исковата молба при иск за вреди от неизпълнен договор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50066

София,03.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря Ани Давидова

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр.дело № 1568 по описа за 2022 година

Производство по чл.290 ГПК.

С определение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от Ц. Н. П., чрез пълномощника му адв.Р.Р., на въззивно решение по гр.д.№ 10108/2020 г.на Софийски градски съд,ІV В въззивен състав от 10.02.2022 г., обективирано в протокол от о. с. з. от същата дата, с което е обезсилено решение № 147580 / 13.07.2020 г. по гр. д. № 79292/2018 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Ц. Н. П. против Д. И. Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 793,71 лева, представляваща имуществено обезщетение за неизпълнение на договор от 10.10.2012 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /14.12.2018 г./ до окончателното плащане, както и за заплащане на сумата от 3899,31 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.12.2015 г. до 14.12.2018 г., като недопустимо.

Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос : Какво е значението на задължителните реквизити на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 от ГПК и по конкретно на тези по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, както и на връзката между тях за редовността на исковата молба при предявен иск с правно основание чл.79,ал.1,предл.2 ЗЗД и какви са правомощията на въззивния съд при констатиране на нередовност на молбата?

Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе ,съобрази следното:

С атакуваното в настоящото производство въззивно решение съдът при извършената служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 4, вр. с ал. 1 от ГПК е констатирал, че исковата молба е нередовна. С определение от 05.02.2021 г. на ищеца-въззивник са дадени указания да уточни основанието /фактическите обстоятелства/, на които основава претенцията си за заплащане на сумата от 3899,31 лева, като посочи, дали претендира тази сума като дадена на отпаднало правно основание, предвид изрично поддържаното твърдение, че сумата е платена на ответницата и с оглед твърдението, че изпълнението на процесния предварителен договор е станало невъзможно, поради прехвърляне на собствеността върху процесното паркомясто на трето лице или претендира сумата като обезщетение за вреди от неизпълнен договор. В първия случай, ищецът следва да уточни и поддържа ли твърдението предварителният договор да е развален, с оглед твърдението му, че изпълнението на договора е невъзможно поради разпореждане с процесния имот от ответницата в полза на трето лице. А, във втория случай, ако сумата се претендира като обезщетение за вреди от неизпълнен договор – ищецът следва да конкретизира вида на вредите, като има предвид, че платената цена по договора не представлява вреда, а е престация, чието връщане в патримониума на изправната страна може да се иска в хипотезата на развален или прекратен договор. В проведеното открито съдебно заседание на 10.02.2022 г. съдът е поправил определението по реда на чл. 253 ГПК, касателно размера на претендираната главница, възлизаща на 12 793,71 лева. Констатирал е, че с подадената в изпълнение на указанията молба - уточнение от 25.02.2021 г. ищецът не е изправил нередовностите на исковата молба – изложил е, че сумата от 12 793,71 лева е платена на ответната страна и в същото време претендира тази сума като обезщетение за вреди по договор, за който се поддържа, че продължава да обвързва страните, при наличието на изрично твърдение, че изпълнението му е станало невъзможно. Съдът е приел, че като последица от неотстранената нередовност на исковата молба се налага нейното връщане включително и по обусловената претенция за лихва и е обезсилил първоинстанционното решение като недопусмимо.

Касаторът релевира доводи за недопустимост и неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т.2 и т. 3 ГПК.Искането е за обезсилване на въззивното решение ,в частта,в която първоинстанционното решение е влязло в сила - относно иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 825,26 лв., както и отмяна на решението и връщането му за произнасяне по същество от въззивния съд. Претендира разноски.

Ответникът Д. И. Д.,чрез пълномощника си адв.Ем.В. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба,а въззивното решение за правилно и законосъобразно.Претендира разноски.

Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, която се споделя изцяло от настоящия състав,а именно: Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба,която трябва да отговаря на предвидените в чл.127,ал.1,т.4 и т.5 ГПК изисквания.Основанието на иска са фактите, с които ищецът свързва възникването и осъществяването на твърдяното от него материално право, чиято защита търси в исковия процес, включително и преюдициалните правоотношения. Тези факти трябва да са изложени разбираемо, а фактическите твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, с която ищецът свързва възникването на твърдяното право и на която основава претенцията си. При излагането на фактите ищецът не е длъжен да дава правна квалификация на предявения от него иск, на изложените от него фактически твърдения или на част от тях, а дори и да даде такава тя не обвързва съда, тъй като определянето на квалификацията е негово задължение. От основанието на иска следва да може да бъдат изведени страните по спорното материално право, които да участват като надлежни страни в исковото производство.Петитума на исковата молба трябва да съдържа посочване в какво се състои направеното от ищеца искане за защита на претендираното материално право и съдействие за осъществяването му, като по този начин се очертават вида и обема на исканата защита и съдействие, от които рамки съдът е обвързан по силата на чл. 6, ал. 2 ГПК . То трябва да е ясно и пълно, както и да е логически свързано и да произтича от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, като в случай на неяснота искането подлежи на разумно тълкуване с оглед на тези твърдения. Всички тези части на исковата молба са взаимосвързани, поради което не е необходимо в петитума на исковата молба да бъде приповтаряно основанието, на което се основава искът. Когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127,ал.1,т.4 и т.5 ГПК – относимите факти към спора не са посочени или са посочени непълно и са вътрешнопротиворечи, липсва петитум или същият е формулиран неясно , е налице нередовност на същата. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК . Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по ал. 3 на същия текст. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. на ОСГК, на ВКС, които са в сила и при действието на ГПК от 2007 г. В същия смисъл са и указанията, дадени в мотивите към т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, на ВКС.При предявяване на иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД в исковата молба кредиторът е длъжен да изложи обстоятелства, в какво е проявена конкретната вреда от неизпълнение на договорното задължение на длъжника, за да осъществи изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК . Вредата следва да е парично равностойна на сумата по обезщетението. Кредиторът е длъжен да конкретизира вредата, за която претендира обезщетението. Обстоятелствена част на исковата молба следва да съответства на размера на претендираната сума,за да е налице изпълнение на изискванията на чл.124,ал.1,т.4 и т.5 ГПК. Вредата е основен въпрос по този иск, въпреки че обстоятелствената част на исковата молба следва да отразява и останалите правопораждащи вземането юридически факти: задължението по договора, поведението на длъжника по неизпълненото задължение, причинна връзка между поведението и вредите и вината /непредпазливост или груба небрежност/. Конкретната заявена вреда обуславя допустимостта на предявения иск. Исковият процес защитава възникнали, а не бъдещи притезания, а кредиторът следва да твърди вредата като настъпила. Конкретната вреда предопределя защитата на ответника по съществото на иска и с нея настъпва изискуемостта и началото на срока на погасителната давност. Вредата разграничава иска от другите възможни, когато кредиторът претендира обезщетението само за претърпяните загуби, въпреки че е пропуснал и ползи от неизпълнението или когато той претендира само имуществените вреди, въпреки че е понесъл и неимуществени. Вредата разграничава иска и от другите възможни при същата правна квалификация за вредите, които кредиторът продължава да търпи от неизпълнението.

Релевираните касационни доводи са основателни.

Предвид отговора на правния въпрос въззивното решение от 10.02.2022 г., обективирано в протокол от о. с. з. от същата дата, с което е обезсилено решение № 147580 / 13.07.2020 г. по гр. д. № 79292/2018 г. на Софийски районен съд е неправилно,поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, точки 4 и 5 ГПК и следва да бъде касирано на основание чл.293,ал.3 ГПК ,а делото върнато на въззивния съд за произнасяне по същество,като се съобрази частта,в която първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД.

За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, въззивния съд е приел, че същото е постановено по нередовна искова молба, която не е била приведена в съответствие с изискванията на ГПК дори и след предоставена пред въззивната инстанция възможност за това.В случая съдът е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос относно последиците за ищеца от неизпълнение на неправилни или неясни указания на съда за отстраняване на нередовност на исковата молба.Неправилно въззивният съд е приел,че исковата молба е нередовна,тъй като не са налице елементите на фактическия състав на чл.79,ал.1,предл.2 ЗЗД.Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца,включително и не може да е основание за прекратяване на делото или за обезсилване на първоинстанционното решение.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение по гр.д.№ 10108/2020 г.на Софийски градски съд,ІV В въззивен състав от 10.02.2022 г., обективирано в протокол от о. с. з. от същата дата, с което е обезсилено решение № 147580 / 13.07.2020 г. по гр. д. № 79292/2018 г. на Софийски районен съд.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Членове: