Практика · Върховен касационен съд · 01 Януари 2022
Компетентен съд за поправка на очевидна фактическа грешка в решение
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищец подава молба до районен съд за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение по имотен спор. Долната инстанция и въззивният съд се произнасят по молбата, въпреки че грешката всъщност се съдържа в окончателното решение на Върховния касационен съд по съществото на спора. Върховният касационен съд обезсилва решенията на долните съдилища като недопустими и препраща молбата към компетентния състав.
Какво приема съдът
Поправка на очевидна фактическа грешка може да бъде извършена единствено от състава на съда, постановил съдебния акт по същество, чиято поправка се иска.
Приложени разпоредби
- чл. 246 ГПК
- чл. 247 ГПК
- чл. 270, ал. 3 ГПК
- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 281, т. 3 ГПК
- чл. 293, ал. 4 ГПК
- чл. 108 ЗС
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
очевидна фактическа грешкапоправка на решениекомпетентен съднедопустимо решениенеоттегляемост
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 60092/2021 г. София, 27.01.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора ИВАНОВА изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 3549 /2020 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Д. С. Ц. от [населено място] , чрез процесуалния представител адв. А. М.- САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 69 от 02.03.2020 година по гр.в.д № 73/2020 год. на ОС- Пазарджик. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационно обжалване е допуснато по чл. 280, ал.2 предл.2-ро ГПК за проверка на евентуална недопустимост на въззивното решение и отговор на основния процесуално правен въпрос , свързан с проблема на компетентността на съда в производство по чл. 247 ГПК , а именно „ Кой е компетентния съд да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в съдебния акт по същество ?“ С подадения в срока на чл. 287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба , ответниците по касация П. Г. М. и Г. И. М. вземат становище , че касационната жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане поради обстоятелството, че не отговаря на селективните критерии , доколкото касаторът не формулира въпроси от значение за изхода на спора.Не вземат становище в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази наведените основания за допускане на касационното обжалване и релевираните възражения на насрещната страна , и в рамките на служебната проверка относно валидността и процесуалната недопустимост на обжалваното въззивно решение намира , че обжалваното решение е процесуално недопустимо. С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 378 от 12.11.2019 по гр.д.№ 35/2009 год. на РС- Велинград , с което в производство по чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 330 от 14.12.2009 година по гр.д. 35/2009 год. на РС-Велинград , като в диспозитива на същото , на ред 9 надолу вместо изписаното „ първи етаж“ следва да се чете „първи жилищен етаж“ ,и е постановил ново решение , с което молбата за поправка на допусната очевидна фактическа грешка на Д. Ц. е оставена без уважение. За да се произнесе по съществото на молбата по чл. 247 ГПК, окръжният съд, въпреки направеното възражение относно компетентност- та на съда , е приел, че както районния съд, така и той - като въззивна инстанция , има компетентността по см. на чл. 247 ГПК да се произнесе по искане да се отстрани очевидна фактическа грешка в решение на по-горната инстанция , в случая на касационния съд . Настоящият състав на ВКС намира , че компетентен съд в производство по чл. 247 ГПК- за поправка на очевидна фактическа грешка е съставът на съда , постановил съдебния акт по съществото на спора , чиято поправка се иска . Този извод се базира на систематичното и емпирично ( от гл.т. на практиката ) тълкуване на нормата на ГПК, уреждаща производството по чл. 247 ГПК.Това производство е част от Раздел III , на Глава Осемнадесета и обхваща видовете съдебни производства , които ограничително уреждат възможността да се преодолее принципът за неоттеглаемост на съдебния акт . Разпоредбата на чл. 247, ал.1 ГПК установява, че „Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки“.Като се има предвид смисловото подчиняване на чл. 247 ГПК на принцип за неоттеглаемост на съдебния акт , уреден с чл. 246 ГПК , то граматичното тълкуване на нормата на ал.1 не може да сочи , че всеки съд( според мястото му в инстанционната йерархия ) може да поправи всяко решение , стига да е сезиран с такова искане. По конкретното дело с искане по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 202 от 13.07.2012 година , постановено по гр.д. № 680/2011 година на ВКС- I г.о., е сезиран районен съд Велинград . С това решение на ВКС, постановено в правомощията на чл. 293, ал.1 и ал.2 ГПК , касационният съд е отменил Решение № 409/ 28.09.2010 Г. по гр. д. № 266/10 г. на Пазарджишкия окръжен съд, поправено с Решение № 59 от 22.02.11 г. по същото дело, в частта, с която е бил отхвърлен искът по чл. 108 от ЗС за процесния апартамент и вместо него е постановил ново решение по съществото на спора като е осъдил П. Г. М. и Г. И. М.,и двамата от [населено място] да предадат на основание чл. 108 ЗС на И. Д. Ц. и Д. С. Ц. ( син , наследник по закон на покойния С. Ц. ) следния недвижим имот: апартамент със застроена площ от 51,65 кв. м, състоящ се от коридор, баня и тоалетна, килер, кухня, дневна със спалня в общо помещение, заедно с правото на строеж за този апартамент, който по архитектурен проект представлява източната част на апартамент № 2 /две/, целият със светла площ от 89,95 кв. м, находящ се на първия етаж от жилищната сграда, построена в УПИ **, кв. 130 по плана на [населено място], която реална източна част от апартамент № 2 е със самостоятелен достъп от стълбищна клетка и включва следните помещения по архитектурен проект: коридор № 3 с площ от 5,4 кв. м; санитарен възел № 6 с площ от 2,7 кв. м /до коридор № 3/; спалня № 4 с площ от 11,5 кв. м /преустроена в кухня/, спалня № 5 с площ от 31,2 кв. м /преустроена в дневна със спалня/ и килер № 8 с площ от 0,85 кв. м, при съседи на дворното място, в което е построена сградата: от две страни улици, ПИ № *; ПИ № *и ПИ № *. Като се базира на безпротиворечивото разбиране , че „очевидна фактическа грешка“ по см. на чл. 247 ГПК представлява всяко несъответствие между формираната от съда воля и нейното писмено изразяване в диспозитива на съдебния акт и че това несъответствие следва да бъде отстранено в производство по същото дело , в рамките на инстанцията , на чието решение по същество се иска поправката на очевидната фактическа грешка, настоящият състав на касационния съд приема , че без уредена от законодателя правораздавателна компетентност, е налице процесуално недопустимо произнасяне от страна на районен и въззивен съд , счита , че обжалваното решение следва да се обезсили и делото се изпрати на компетентния съд- а именно състава на ВКС, постановил решението чиято поправка на очевидна фактическа грешка се иска. Изводът на настоящата инстанция се базира и на факта , че решението на ВКС ( предмет на искането по чл. 247 ГПК ) е необжалваемо, а ако би се приела тезата , че всеки сезиран съд може да се произнася в производство по поправка на очевидна фактическа грешка, както е в случая решение по чл. 247 ГПК , постановено от районен съд, би подлежало на двуинстанционен правораздавателен контрол , което е в разрез с логиката , духа и буквата на закона . По изложените съображения , Върховният касационен съд , състав на второ отделение , на основание чл. 293, ал.4 ГПК във вр. с чл. 270 , ал.3 ГПК Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 69 от 02.03.2020 година по гр.в.д № 73/2020 год. на ОС- Пазарджик , с което окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 378 от 12.11.2019 по гр.д.№ 35/2009 год. на РС- Велинград , постановено в производство по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 330 от 14.12.2009 година по гр.д. 35/ 2009 год. на РС-Велинград , като в диспозитива на същото , на ред 9 надолу вместо изписаното „ първи етаж“ следва да се чете „първи жилищен етаж“ , и е постановил ново решение , с което молбата за поправка на допусната очевидна фактическа грешка на Д. Ц. е оставена без уважение, като процесуално недопустимо и ИЗПРАЩА молбата на Д. С. Ц. по компетентност на състава на ВКС, постановил по същество съдебния акт ,чиято поправка на очевидна фактическа грешка се иска –а именно Решение № 202 от 13.07.2012 година , постановено по гр.д. № 680/2011 година на ВКС- I г.о. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.