Индексация на цената по договор за обществен превоз при поскъпване на горивата

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * иск за реално изпълнение * начален момент на забава * тълкуване на договор * изменение на договор * законна лихва

Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

София, 03.06.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

При участието на секретаря: А. Йорданов

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 723/2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Столична община е подала касационна жалба против решение №771 от 05.12.2022г. по т.д. №884/22г. на Софийски апелативен съд.

Касаторът, чрез пълномощника си – юрк. М. А. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са изложени подробни съображения, за това, че при постановяване на решението въззивният съд изцяло е игнорирал установеното с договора, като е приел процент увеличение на размера на договореното при повишаване на цената на ГСМ с 7.5 %, без да изложи мотиви за това, като не е и тълкувал уговорката, а е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първостепенния съд, които също са лаконични, като те са и предмет на оплакване за неправилност, по който няма съображения. Изложени са още доводи,че такова увеличение на цената води до пренебрегване на установената с договора воля на страните, като предпоставките за такова увеличение са неустановени по спора.

Ответникът по касация – МТК Гроуп“ООД, [населено място] поддържа становище за правилност на изводите на въззивния съд.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 152 от 24.01.2024г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение №909/21.07.2022г. по т.д. 2009/21 на СГС. За да постанови обжалвания резултат, съставът е приел, че страните са сключили договор за извършване на обществен превоз № СОА 16 –ДГ56 -1196/ 02.12.2016г. по силата, на който ищецът по спора се е задължил да извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии № 12 18,20,21,22,23,24,24А,25,26,28,29,31,81,86,117,118,и 119 от общинската транспортна схема на СО срещу възнаграждение в размер на 3 лв. за километър. В чл.5,ал.2 от Договора е уговорено, че дължимото възнаграждение се заплаща ежемесечно на две вноски – в размер на 30% авансово до 15-то число на текущия месец, а останалата част до 14-то число на следващия месец, определено въз основа на действително извършения пробег.Страните, в зависимост от промяната на цените на гориво- смазочните материали са уговорили промяна в така определената цена на извършвания превоз с чл.5,ал.4, т.2 от договора- в смисъл, че ако цената на ГСМ бъде увеличена с 20%, съгласно данните на НСИ, спрямо цената на същите към подписване на договора, то следва да бъде увеличено и договореното възнаграждение. Предвидено е провеждане на преговори между договарящите, като при това условие цената може да бъде увеличена до 5% , а ако не бъдат проведени такива преговори, възнаграждението се увеличава с 2.5 % на километър маршрутен пробег. Ищецът, с исковата молба е претендирал увеличение в размер 7.5 % на километър пробег, мотивирано с увеличената цена на ГСМ с над 60%. Съдът, след изслушването на експертиза, установяваща това увеличение е приел, че цената с увеличение 7.5 % е дължима, като е съобразил изчисления размер с експертизата. По отношение приемане на претендирания размер, като уговорен, въззивният състав е препратил към мотивите на долната инстанция по реда на чл.272 ГПК. Тези мотиви, станали мотиви и на обжалваното решение, по тълкуване на уговорката на чл.5,ал.4,т.2 от договора, съставляват определянето на клаузата като двустранно установена възможност, след преговори да бъде предприета промяна в разходите, съобразно инфлацията, респ. дефлацията, за да бъде осигурена равностойност на насрещните престации по договора. Така е достигнат извод, че страните с тази уговорка са приели, че предвиденото процентно увеличение на цената е приложимо при 20% увеличение на ГСМ, като за следващите 20% отново се начислява 2.5% - увеличение на стойността на километър пробег. Или, прието е, че при увеличение над 60% -каквото било налице в случая увеличението следва да бъде с 7.5 % . Към тези мотиви, в допълнение, въззивният съд е добавил, че при прилагане тълкуването от ответника по спора на разпоредбата на чл.5,ал.4, т.2 от договора би се стигнало до неоправдано икономическо разместване, което било в „ущърб“ на изпълнителя, на който биха били възложени последиците от многократно увеличените цени на горивата. Така стойността на увеличението, съдът е определил като 7.5 % за километър пробег и е мотивирал основателност на заявената претенция изцяло, като е оставил в сила решението на първостепенния съд.

За релевантен, с оглед основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК е приет въпроса –относно необходимостта от прилагане на чл.20 ЗЗД във връзка с установяване съдържанието на конкретна договорна клауза, в съответствие с действителната воля на страните и императивните изисквания на нормативната уредба

С константната, безпротиворечива практика на ВКС, /в това число и цитираната от касатора/- напр. решение №133/21 по гр.д. 3595/19 на ВКС, ІІІ г.о., решение 128/19 по гр.д. № 887/19 на ВКС, ІІ г.о. , решение №64/20 по глр. Д. 350/19 на ВКС, ІІ г.о., решение №122/19 по гр.д. 3238/18г. на ВКС , ІV г.о. и др., по приложението на чл.20 ЗЗД, съставите на ВКС еднозначно приемат, че тълкуването като подчинено, зависимо, производно мислене съдейства за разкриване на съдържанието на предмета му и винаги е дейност по установяване точния смисъл на този предмет. Чл. 20 ЗЗД изрично определя критериите, по които се осъществява тълкуването на договор. От тези критерии се извежда, че меродавна е изявената, а не предполагаема воля на страните, като смисълът на думите се установява в съответствие с общоприетото им значение. При осъществяване на такава дейност по тълкуване винаги следва да се търси общата воля на страните - изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността. Поначало на тълкуване подлежат неясните, двусмислени уговорки, както и тези, които макар и разбираеми от външна страна са предмет на спор между страните. При всяко тълкуване на договорно установени права и задължения, обаче, съдът е задължен да изясни само изявената воля, като не я подменя, тъй като чрез тълкуване не може да бъде изменено договорно поето задължение или да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли. Критериите, регламентирани от чл. 20 ЗЗД са обективни, поради което разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му, тъй като неизявената воля е правно ирелевантна.

Следователно, съдът при приложението на чл.20 ЗЗД следва да мотивира смисъла на отделните уговорки във връзка една с друга и в насока, която произтича от целия договор, във връзка с неговата цел, приета от страните, обичаите, практиката и добросъвестността. Ето защо, при изясняване на действителната воля на съконтрагентите, съдът следва да изложи мотиви по изследване, съобразно доказателствения материал на обстоятелствата, при които е сключен договора. Едва след това, същият може да приеме възникналите права и задължения като установени и съответно като дължимо поведение във връзка с възникналото облигаторно отношение.

С оглед така приетото, напълно споделено и от настоящия състав и разгледаните мотиви на въззивния съд е налице отклонение на въззивния състав от изложените разрешения на ВКС при обосноваване на цялостната основателност на претенцията, така както е заявена, с извършено в противоречие с правилата, установени в чл.20 ЗЗД, тълкуване. Този извод се налага, поради това, че в случая, съдът противно на указаното в цитираната норма с решаващите си изводи по тълкуване уговорките между страните не е изложил аргументи свързани със спора между страните по прилагането им,не ги е тълкувал самостоятелно, нито е обосновал безкритичното приемане на мотивите на първата инстанция въпреки оплакванията на въззивника в тази насока. Изтъкнатото като допълнителен мотив също не е свързано с тълкуване на текста, а с житейски оправданото разбиране за несправедливо понасяне на неблагоприятни последици от сключения договор, което е ирелевантно към общата воля на страните. Така, съставът е нарушил задължението си, свързано с необходимостта да разгледа събраните по делото доказателства в тяхната цялост, като съобрази и твърденията и доводите на страните, като изведе правни изводи от този доказателствен материал, чрез мотивиране на всички елементи, свързани с коректното тълкуване на създадените, изводими от тези доказателства, отношения и произтичащите от тях права и задължения, като отчете и обстоятелството, че по размера на увеличението е имало спор, заявен още пред първата инстанция и ако въпреки тези доказателства, мотивира приетия размер на увеличението да изложи мотиви за разбирането си относно договореното и неговото съотнасяне с претенцията на ищеца. Поради това противоречие, решението частично подлежи на касиране.

По същество, предявените искове са частично основателни по следните съображения:

В производството не е било спорно, че страните са сключили договор за извършване на обществен превоз № СОА 16 –ДГ56 -1196/ 02.12.2016г. по силата, на който ищецът по спора се е задължил да извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии № 12 18,20,21,22,23,24,24А,25,26,28,29,31,81,86,117,118,и 119 от общинската транспортна схема на СО срещу възнаграждение в размер на 3 лв. за километър пробег. В чл.5,ал.2 от Договора е уговорено, че дължимото възнаграждение се заплаща ежемесечно на две вноски – в размер на 30% авансово до 15-то число на текущия месец, а останалата част до 14-то число на следващия месец, определено въз основа на действително извършения пробег. Също така не е имало спор и относно текста на чл.5,ал.4, т.2 . За да достигне до извод за основателност на иска, така както е предявен първостепенният съд, е приел, че страните с тази уговорка са приели, че предвиденото процентно увеличение на цената е приложимо при 20% увеличение на ГСМ, като за следващите 20% отново се начислява 2.5% - увеличение на стойността на километър пробег. Или, прието е, че при увеличение над 60%, увеличението следва да бъде с 7.5 % . Именно тези мотиви са били споделени от въззивния съд в обжалваното решение.

Така приетото не съставлява тълкуване на споразумението, очертаващо правата и задълженията на страните във връзка с уговаряне изменение в договорената цена при определени условия. В приложения договор са уговорени условия, при които първоначално договорената цена на услугата се променя, като в чл.5 , ал.4, т.2 изрично и буквално е записано – „при промяна на цената на горивата с повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор“. При настъпване на това условие, страните по настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване промяната във възнагражденията на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1. При непостигане съгласие при преговорите страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2.5% . От тази уговорка при приложимост на изискванията на чл.20 ЗЗД и при само проведено граматическо тълкуване, могат да бъдат изведени следните обективни данни – същата установява правила за промяна на договорената при сключване на договора цена, като тази промяна е в пряка зависимост от увеличение цената на ГСМ, като условие за да бъдат предприети стъпки по договаряне на други стойности на услугата но само до 5%.увеличение. Буквалното тълкуване на тази уговорка е недвусмислено – цената на километър пробег, въпреки размера на увеличението на ГСМ може да бъде увеличена само до 5%. и то ако страните са провели преговори и са установили процент различен, от този който се начислява при липсата на преговори. Т.е. нито от систематичното, нито от логическото, нито от граматическото тълкуване на текста не може да бъде изведена уговорка за нарастващо увеличение на цената пропорционално на увеличението на ГСМ, след като дори след преговори тази цена не може да надхвърли 5% . Или извода на първостепенния съд, възприет от въззивния е произволен, като несвързан с конкретния приет текст на клаузата от договора.

От изложеното следва, че след като не е било спорно между страните това, че преговори не са провеждани, то увеличението може да бъде само от 2.5% на километър пробег.

С оглед така приетото, в частта над присъдената сума от 47929.66лв-незаплатено възнаграждение за м. януари 2019г и сумата 42646.38лв. –незаплатено възнаграждение за м. февруари 2019г., както и мораторва лихва за първата главница в размер на 12.927.69лв. за периода 15.02.2019г.-12.10.2021г. и за втората главница – 11170.98лв. за периода 15.03.2019г.-12.10.21г. обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а по същество разгледания иск в тази част отхвърлен като неоснователен.

Правно необосновано е разбирането на касатора, относно началния момент на дължимост на лихва за забава, който страната обвързва с воденето на преговори. В случая, не е спорно, че такива не са проведени, поради което и договорката за автоматично увеличение на цената с 2.5% влиза в сила с увеличение цената на ГСМ с 20%. Този извод сравнен с безспорното между страните изплащане на възнаграждение от изпълнителя съобразно чл.5.т.1 от договора определя и началния момент на изпадане на ответника в забава, тъй като неизплатена е останалата част, съобразно така договореното увеличение за м. 1 и м. ІІ 2019г. установено като дължимо на 15 число на следващия месец.

Правно необосновано е разбирането на касатора за неоснователност на иска, поради нищожност на клаузата на чл.5,ал.4 т.2 от договора, поради невъзможност НСИ да предоставя исканите статистически данни. Като развитите съображения не обосновават такъв извод. По делото е изслушана експертиза установяваща промяна в цените, съобразно договореното между страните и спрямо установеното от НСИ,като липсата на ежемесечни данни на НСИ не прави договора нищожен, нито отменя договореното по отношение промяна на цените на ГСМ. Или, решението по отношение на основателността на претенцията е правилно и съответно съдържа отговор на всички направени с въззивната жалба оплаквания като неоснователно страната твърди, че не са изложени мотиви по тези доводи. Разбирането за основателност на исковете следва да бъде споделено, решението е частично неправилно само по отношение на размера на претенцията.

При този изход на спора, ответникът по касация дължи на касатора направените в цялото съдебно производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. С представения списък по чл.80 ГПК са поискани разноски както следва – за касационното производство – 600лв., за въззивното производство – 7180.48лв. и за първоинстанционното -600лв. или общо – 8380.48лв.като същите са установени. Тази претенция следва да бъде уважена при съобразяване с изхода на спора – при частично уважаване на жалбата,а именно в размер на 2793.49лв. Решението следва да бъде отменено и по отношение присъдените разноски на противната страна, съобразно отхвърлените части на исковете както следва – над сумата от 6800лв. до пълният присъден размер от 20400лв. и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционото решение за разноските- над сумата 7620.32лв. до пълният присъден размер от 22860.97лв.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №771 от 05.12.2022г. по т.д. №884/22г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която предявените искове по чл.79,ал.1 ГПК са уважени над присъдената сума от 47 929.66лв до пълният размер от 143 788.99лв. -незаплатено възнаграждение за м. януари 2019г и над присъдената сума от 42 646.38лв. до пълният предявен размер от 127 939.14–незаплатено възнаграждение за м. февруари 2019г., както и мораторна лихва за първата главница над присъдения размер от 12 927.69лв. до 38783.09лв.за периода 15.02.2019г.-12.10.2021г. и за втората главница над присъдения размер от 11 170.98лв. до 33 512.95лв. за периода 15.03.2019г.-12.10.21г.,като и в частта за присъдените разноски в полза на МТК „Гроуп“ООД – над сумата от 6800лв. до пълният присъден размер за въззивното производство от 20 400лв., и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционото решение за разноските в полза на същото дружество - над сумата 7620.32лв. до пълният присъден размер от 22 860.97лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от МТК „Гроуп“ООД, [населено място] против Столична Община искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД над сумата от 47 929.66лв до пълния присъден размер от 143 788.99лв. -незаплатено възнаграждение за м. януари 2019г и над сумата от 42 646.38лв. до пълният присъден размер от 127 939.14–незаплатено възнаграждение за м. февруари 2019г., както и исковете с правно основание чл.86 ЗЗД- лихва за забава върху първата главница от 47 929лв.- над сумата от 12 927.69лв. до присъдения размер от 38 783.09лв.за периода 15.02.2019г.-12.10.2021г. и върху втората главница от 42 646.38лв.- над сумата от 11 170.98лв. до присъдения размер от 33 512.95лв. за периода 15.03.2019г.-12.10.21г.

ОСЪЖДА МТК „Гроуп“ООД, [населено място] да заплати на Столична Община сумата 2793.49лв., разноски за производството пред всички съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: