Причинна връзка при смърт от усложнения след пътно произшествие

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 185

Гр. София, 15 април 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП СИЙКА МИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 66/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Д. Б. в качеството на упълномощен защитник на подсъдимия Д. П. Б. срещу въззивно решение № 401/25.11.2024 г. на Софийски Апелативен съд, Наказателно отделение, 11-ти състав по в.н.о.х.д. № 1131/24 г.

В касационната жалба на защитата на подсъдимия се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения или за намаляване на наложеното наказание. В подкрепа на релевираните касационни основания се твърдят, съответно по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК - доказателствена необезпеченост на фактическите изводи на въззивния съд за причината за настъпване на смъртта на пострадалия, която защитата определя като болестна, а не травматична, предвид противоречивите медицински експертизи, които не дават еднозначен отговор на този въпрос; основаване на решението на предположения по въпроса за предотвратимостта на удара с пострадалия при неправилно установени изходни данни за скоростта на движение на подсъдимия и опасната зона за спиране на автомобила, както и на точното място на удара. Посочени са липса на причинна връзка между нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДП и прекомерна тежест на наложените основно и допълнително наказание, несъобразени с целите по чл. 36 от НК, като доводи в подкрепа на останалите касационни основания.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б. се представлява от упълномощения защитник адв. Б., която поддържа касационната жалба по изложените съображения и с направените алтернативни искания. Акцентира върху липсата на обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на отказа на решаващите съдилища да удовлетворят доказателствените искания на подсъдимия.

Подсъдимият Б. в последната си дума пред ВКС моли съда да бъде оправдан, тъй като се чувства невинен.

Пред ВКС частните обвинители редовно призовани не се явяват. Представляват се от упълномощения повереник адв. А., който намира въззивното решение за правилно и законосъобразно, /с подробни и задълбочени мотиви и при обсъждане на всички искания на защитата/ и моли да се остави в сила, като се отхвърли касационната жалба на защитата на подсъдимия като неоснователна.

Прокурорът от ВКП пред настоящата касационна инстанция застъпва становището, че жалбата срещу въззивното решение е неоснователна, същото е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Намира, че въззивният съд основателно е кредитирал тройната медицинска експертиза относно причината за настъпилата смърт, съгласно която е налице причинна връзка между вредоносния резултат и допуснатото нарушение от подсъдимия по ЗДвП, както и че заключението на д-р Т. в обратен смисъл е изолирано и недостатъчно аргументирано, поради което правилно е отхвърлено като необективно. Счита, че изводите на контролираните съдилища са доказателствено обезпечени в необходимата степен и наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, като при неговата индивидуализация е отдаден превес на смекчаващите обстоятелства, но поради липса на предпоставките по чл. 55 от НК наказанието / основно и допълнително/ е определено по реда на чл. 54 от НК при съобразяване с всички релевантни факти за наказателната отговорност на дееца.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 17/01.04.2024 г. на Софийски Окръжен съд, 8-ми състав постановена по н.о.х.д. № 310/2023 г. по описа на същия съд подсъдимият Д. П. Б. е признат за виновен в това, че на 23.11.2021 г. около 18.15 ч. в [населено място]. при управление на моторно превозно средство /МПС/, лек автомобил марка /марка/, модел /модел/ с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение по чл.5, ал.2. т.1, чл.20, ал.2, изр.2-ро от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ по непредпазливост причинил смъртта на К. В. С., която настъпила на 24.11.2021 г. като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на осн. чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. чл. 343,ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

На осн.чл. 343г от НК подсъдимият Б. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

С присъдата на окръжния съд направените по делото разноски от досъдебното и съдебно производство по делото са възложени в тежест на подсъдимия, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.

С въззивно решение № 401/25.11.2024 г. на Софийски Апелативен съд, Наказателно отделение, 11-ти състав по в.н.о.х.д. № 1131/24 г. присъдата на окръжния съд е изменена в частта относно допуснатите нарушения по ЗДвП като подсъдимият е оправдан за нарушението по чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП и в останалата част е потвърдена изцяло.

Касационната жалба на защитата на подсъдимия Б. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения:

Изложените аргументи от касационната жалба на защитата в подкрепа на това оплакване са отнесени до доказателствената дейност на въззивния съд по оценка на наличните по делото доказателства за механизма на настъпване на пътното произшествие и последиците от същото за живота на пострадалия, като се оспорва тяхната правилност; както и до използваните от съда специални знания от медицински специалисти, които са кредитирани избирателно въпреки противоречията между тях.

Прочитът на въззивното решение не установи пороци в доказателствената дейност на въззивния съд и при формиране на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението.

Апелативната инстанция е изпълнила изключително стриктно задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна проверка на първоинстанционната присъда, като е извършила самостоятелен пълен анализ на доказателствената съвкупност и на съдържанието на изготвените по делото експертни заключения относно механизма на произшествието и връзката му с настъпването на смъртта на пострадалото лице.

Контролираните съдилища са подходили внимателно при изясняване на обстоятелствата от значение за настъпилия удар между автомобила на подсъдимия и пострадалия пешеходец, предвид липсата на запазено място на пътния инцидент, поради напускането му от подсъдимия с цел оказване помощ на пострадалия чрез превозването му до болнично заведение. Тази доказателствена непълнота е била успешно преодоляна чрез съвкупна оценка на показанията на свидетелите очевидци на извършване на деянието, които са придобили непосредствени впечатления от инициалния удар с пешеходеца; на показанията на полицейските служители, които са посетили мястото на произшествието непосредствено след настъпването му и са получили възприятия за пътната обстановка в района на инцидента; от протокола от извършения оглед на мястото на произшествието, независимо, че не е било запазено, от който са събрани точни данни за конкретния пътен участък, в който е настъпил удара; както и чрез заключенията на автотехническата, комплексната медицинска и автотехническа, и допълнителната авто-технически експертизи, които са основани на обективните данни за пътния инцидент, събрани в хода на наказателното производство.

Първоинстанционният съд е удовлетворил исканията на защитата и е допуснал допълнителна авто-техническа експертиза, с помощта на която в пълнота са били изяснени всички въпроси относно видимостта за подсъдимия спрямо пострадалия пешеходец и времето му за реакция в конкретната пътна ситуация – неосветен пътен участък с лека мъгла и мокра пътна настилка; насрещно движещи се автомобили на къси светлини; тъмните дрехи, с които е бил облечен пешеходецът. При тези данни изводите за механизма на деянието са изведени чрез съвкупен анализ на всички посочени фактори от значение за настъпването на пътния инцидент и при вярната им оценка. Изводите за скоростта на подсъдимия и отстоянието на автомобила от пешеходеца при попадане във видимата за него зона от пътния участък, по който се е движел с управлявания от него автомобил, респективно дължината на опасната му зона за спиране и в тази връзка преценката за предотвратимостта на удара са резултат от законосъобразен доказателствен подход и комплексен анализ на всички релевантни доказателства, който е довел до правилно формиране на вътрешното убеждение на решаващия въззивен съд по фактите на обвинението, поради което не се установи решението да страда от посочените от защитата процесуални пороци.

В заключението на комплексната експертиза, / която авто-техническа част правилно е кредитирана от решаващите съдилища/ както и в устните разяснения на експертите се съдържат подробни мотивирани отговори на всички въпроси на защитата за това предотвратим ли е бил ударът за подсъдимия по причина на намалената видимост и липсата на улично осветление, както и поради наличието на насрещно движещи се автомобили в процесния пътен участък, които са го заслепявали със светлините на фаровете си. В експертизата се съдържа ясен отговор, че при правилно регулирани фарове/по делото не се съдържат данни в обратна насока/ светлините на насрещните автомобили не затрудняват, а подобряват видимостта на водача по причина на повишената осветеност на пресичащия пешеходец; че при мъгла видимостта се намалява на разстояние по-голямо от 500 метра, а в случая отстоянието от автомобила до пострадалия е било около 72 м.; че видимостта от предния фар на автомобила, с която е работено в заключението е на долната граница от 40 м., поради мокрия асфалт и пречупването на светлината, както и че времето за реакция на водача при поява на пешеходец в тези условия следва да се увеличи до 1 секунда, докато в експертизата е използвано време за реакция от 1,2 секунди, което е в полза на подсъдимия.

На последно място доводите за неправилно установени факти относно скоростта на движение на автомобила, която според защитата е определена изолирано на базата на свидетелски показания представлява довод за необоснованост на въззивното решение, което както е известно не е касационно основание и остава извън пределите на касационната проверка. Касационната инстанция проверява само юридическата правилност на изводите на решаващите съдилища по оценката на доказателствата, на които са основани изводите им по фактите, а не и приетите факти по същество. Апелативният съд не е допуснал процесуални нарушения при оценката на доказателствата и средствата за тяхното установяване, на които е основал изводите си по фактите и е изложил ясни аргументи в подкрепа на доказателствената обезпеченост на изводите си за механизма на настъпване на инициалния удар с пострадалия, които се споделят изцяло от настоящият състав и не е необходимо да се преповтарят. В това число и за приетата скорост на движение на автомобила преди и по време на удара и за мястото, на което е настъпил, като съдът е отчел свидетелските показания на очевидците, които правилно е оценил със съответстващата им доказателствена тежест. Изводите на съда по оценката на посочените гласни доказателствени средства са напълно правилни, тъй като се касае за водачи на автомобили, които са се движели насрещно на подсъдимия в същия пътен участък и са възприели пострадалия още при навлизането му на пътното платно, съобразили са движението си с неговата поява и впоследствие са наблюдавали настъпването на произшествието и действията на подсъдимия по оказване на помощ, поради което показанията им за скоростта на движение на подсъдимия и мястото на удара основателно са кредитирани изцяло. Тези параметри от значение за механизма на произшествието са възприети и посредством данните за деформациите по автомобила на подсъдимия и получените от пострадалия телесни увреждания при съобразяване с изводите от комплексната и автотехнически експертизи, поради което доводите, че се основават на предположения не се намериха за основателни.

Не се намери за основателно и оплакването за непреодолени противоречия в наличните по делото експертизи по въпроса относно причината за настъпване на смъртта на пострадалия и връзката й с процесния пътен инцидент. По делото са изготвени съдебно- медицинска експертиза на труп, комплексна медицинска и авто-техническа експертиза и тройна съдебномедицинска експертиза, които дават отговор на въпроса за причината за смъртта – тромбоза на лявата венечна артерия, която е довела до остро настъпило разстройство на коронарното кръвообращение, което е довело да настъпването на смъртта. Противоречията се състоят в това, че СМЕ на труп и тройната медицинска експертиза приемат, че до образуването на тромба е довела установената при аутопсията на трупа мастна емболия, която е довела до образуването на тромб и е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на пострадалия, а в заключението на комплексната експертиза е прието, че непосредствена причина за смъртта е настъпилата тромбоза и между смъртта на пешеходеца и травматичните увреждания, получени при пътно-транспортното произшествие няма причинна връзка. При изслушване на тройната експертиза вещото лице Т., който участва в нейния състав и е автор на медицинската част на комплексната експертиза пояснява, че при изготвянето на комплексната експертиза не е бил обсъждан въпросът дали нещо може да допринесе като фактор за получаването на тромбозата, който въпрос в тройната експертиза е бил обсъден подробно и е получил аргументиран отговор за причината за нейната поява, която е мастната емболия, а нейният произход е травматичен и е резултат от уврежданията, получени при пътния инцидент

Съгласно заключението на допълнителната тройна медицинска експертиза мастната емболия е довела до промяна на вискозитета на кръвта на пострадалия и е благоприятствала образуването на описания по-горе тромб. В устните разяснения на експертите при изслушването на тройната експертиза това противоречие е намерило отговор и е преодоляно чрез описание на механизма на получаване на тромбозата, който е бил по причина на развилата се за 24 часа мастна емболия. Както са посочили вещите лица, в конкретния случай мастната емболия е довела до образуването на тромб, от който непосредствено е настъпила смъртта, но самото развитие на мастната емболия също би причинило смъртта на пострадалия, тъй като с нейната масивна поява/ какъвто е настоящият случай/ процесът става необратим / изяснено е, че случаите, в които при мастна емболия не настъпва смърт са поради ограничения й характер/. От експертните становища на медиците, изготвили тройната експертиза е изяснено, че клиничната картина, която е наблюдавана при пострадалия в болничното заведение по категоричен начин сочи на развитие на мастна емболия с нарушение в съзнанието, сърдечния ритъм и кръвното налягане, както и че развитието на мастната емболия е започнало първоначално от установените травматични увреждания – счупване на ребра и травматични джобове в меките тъкани, развитието й е увеличило вискозитета на кръвта и това е причината за образуването на тромб.

Не се намери за основателно и възражението за болестния характер на тромбозата. Първоинстанционният съд е приобщил към материалите по делото медицинския картон на пострадалия, като на база записите в него за здравословното му състояние и провежданото лечение вещите лица са заключили, че не се установява запушване на артерии, а само тяхното стеснение. С оглед изложеното относно отговорите на експертите медици и тяхната аргументация за причината за смъртта на пострадалия, поставените в искането на защитата въпроси са получили обосновани отговори, поради което не е било необходимо да се назначава повторна експертиза. В заключение направената от САС оценка на процесуалната стойност на тройната медицинска експертиза като способ за проверка на наличните доказателства е изцяло съобразена с изискванията на процесуалния закон и с кредитирането й съдът не е допуснал нарушение при формиране на вътрешното си убеждение по фактите на обвинението.

С оглед изложеното, възражението за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд при потвърждаването на първоинстанционната присъда е напълно неоснователно.

В хода на касационната проверка не се установи и допуснато нарушение на материалния закон от въззивната инстанция при постановяване на решението за потвърждаване на присъдата на първия съд, което да е основание за упражняване на правомощията на ВКС по чл.354,ал.3, т.3 от НПК за неговата отмяна.

Нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДП се намира в причинна връзка с настъпването на произшествието, на основание експертните изводи от комплексната експертиза, че ударът е бил предотвратим за подсъдимия при движението с избраната от него скорост за съответния пътен участък от 40 км/ч. Отстоянието, от което деецът обективно е имал възможност да възприеме пострадалия при появата на пътното платно във видимия за него участък, съотнесено към скоростта му на движение е било достатъчно за съобразяване на скоростта му на движение с неговата поява и избягване на настъпилия удар. При тези данни искането на защитата за оправдаване на подсъдимия не може да бъде удовлетворено и жалбата в тази й част също следва да се остави без уважение.

С оглед изложеното, в рамките на установените факти, материалният закон е приложен правилно, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК .

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

Същото се поддържа алтернативно в жалбата на защитника на подсъдимия, като се иска наказанието на подзащитния й да се определи при условията на чл. 55 от НК. Като аргументи в подкрепа на застъпената позиция на защитата за прекомерна тежест на наказанието се сочат липсата на отегчаващи обстоятелства и неправилна оценка на тежестта на смекчаващите отговорността на подсъдимия факти.

Апелативният съд е определил наказанието на подсъдимия Б. при условията на чл. 54 от НК и го е индивидуализирал в рамките на специалния минимум от една година лишаване от свобода, като е отчел категоричен превес на смекчаващите обстоятелства, без същите да се отличават с многобройност или да е налице обстоятелство с изключителен характер, което да се преценява като предпоставка за приложението на чл. 55 от НК. Посочените в касационната жалба смекчаващи факти от значение за наказателната отговорност на подсъдимия са изчерпателно установени в контролираното решение – подсъдимият е с чисто съдебно минало, в млада възраст е и има добри характеристични данни, което правилно е обусловило становището на контролирания въззивен съд, че наказанието следва да се индивидуализира в рамките на специалния минимум за основното наказание и не са налице основания за облекчена наказателна санкция при условията на привилегированата разпоредба на чл. 55 от НК.

Правилна е и преценката на апелативния съд, че определеното от първия съд наказание лишаване от право за управление на МПС, отмерено с шест месеца над основното наказание не се явява прекомерно тежко за извършеното деяние, поради което не са налице основания за редукцията му до размера на основното наказание. При определянето на размера на допълнителното наказание следва да се отчита, че санкцията за това престъпление е комплексна и целите на наказанието могат да бъдат успешно постигнати само чрез балансиран подход при отмерването на основната и кумулативна част, за да се постигне справедлива санкция.

В касационната жалба не се излагат допълнителни доводи, които да бъдат обсъждани в посока редуцирането на допълнителното наказание, поради което искането в тази му част се намери за неоснователно.

С оглед горното, от страна на въззивния съд не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.56 от НК и наложената на подсъдимия санкция е правилно и законосъобразно индивидуализирана при отчитане на конкретната обществена опасност на деянието и личната такава на дееца, което определя неоснователност на обсъжданото оплакване по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК.

По изложените съображения жалбата на защитата срещу въззивното решение следва да се остави без уважение като неоснователна, а решението на САС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 401/25.11.2024 г. на Софийски Апелативен съд, Наказателно отделение, 11-ти състав по в.н.о.х.д. № 1131/24 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: