Практика · Върховен касационен съд · 28 Ноември 2022
Оставяне без разглеждане на просрочено искане за възобновяване на наказателно дело
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Осъдено задочно лице подава искане за възобновяване на наказателно производство с твърдението, че е научило за присъдата едва през 2022 г., тъй като по време на делото е изтърпявало наказание в чужбина. Върховният касационен съд констатира от доказателствата, че осъденият е получил лично присъдата още през 2014 г. и е бил официално уведомен за приключването на делото през 2016 г. Съдът оставя искането без разглеждане като подадено след законовия шестмесечен срок.
Какво приема съдът
Искането за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден е недопустимо и не се разглежда по същество, ако е подадено след изтичането на предвидения шестмесечен срок от реалното узнаване за постановения съдебен акт.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
възобновяване на наказателно производствозадочно осъденпросрочено исканешестмесечен срокузнаване за присъда
Текстът на акта
Ключови фрази Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден * просрочено искане за възобновяване * оставяне без разглеждане на искане за възобновяване 3 Р Е Ш Е Н И Е № 50194 гр. София, 28 ноември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Петров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Елена Каракашева при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Антоанета Близнакова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №674 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения А. А. А. (озаглавено молба, подадена от упълномощения му защитник) за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №67/2002 г. по описа на Районен съд-Елин Пелин. С присъда №4 от 16.04.2014 г., постановена по НОХД №67/2002 г. по описа на Районен съд-Елин Пелин осъденият А. е признат за виновен в това, че на 05.09.2001 г. в [населено място], в съучастие с Ц. И. и А. Ш., като съизвършител, след като се сговорили предварително и случая не е маловажен, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот отнели чужди движими вещи на обща стойност 790,88 лева от владението на Н. Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като за кражбата е използвано МПС и технически средства- щанга „кози крак“ и крик и деянието е извършено при условията на повторност, като на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4, т. 5 и т.7 НК, във вр. с чл.194, ал.1 НК, чл.28 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата А. е осъден на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати и разноски по водене на делото общо в размер 57, 99 лева. В искането се твърди, че са налице предпоставките за възобновяване на производството по реда на чл.423 НПК, защото осъденият А. не е имал възможност да участва в приключилото наказателно производство, тъй като от 06.10.2011 г. до 2016 г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ по постановена в Кралство Белгия присъда. Излагат се доводи, че е съществувала обективна пречка той да участва в разглеждането на делото, защото това е било невъзможно във времето, през което е търпял наказание по друга присъда. Поддържа се, че осъденият е узнал за постановения съдебен акт от връчените му книжа през февруари и март 2022 г., като се твърди, че искането е депозирано в законоустановения шестмесечен срок от узнаването за постановената от РС-Елин Пелин присъда. На тези основания се моли приключилото наказателно производство да бъде възобновено, постановената от РС-Елин Пелин присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В касационното съдебно защитникът на осъдения поддържа отразените в искането оплаквания, като твърди че е била налице обективна пречка А. да участва в приключилото наказателно производство, тъй като по същото време той е търпял наказание „лишаване от свобода“. Поддържа, че осъденият е бил лишен и от възможност да организира защитата си, като си избере и упълномощи защитник или се защитава сам. Моли да бъде отчетено и това, че той не е бил защитаван адекватно, което се установява от това, че назначения служебен защитник не е атакувал пред въззивната инстанция постановения осъдителен съдебен акт. Осъденият А. поддържа казаното от защитника си и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано, като поддържа, че осъденият е участвал в процеса лично и е получил препис от обвинителния акт. Поддържа, че след това той, по своя инициатива, се е укрил и се е отказал от личното си участие по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК Настоящото производство е образувано по искане на осъдения А. за възобновяване на производството по НОХД №67/2002 г. по описа на Районен съд-Елин Пелин. Делото е образувано пред РС-Елин Пелин през 2002 г., като непосредствено след образуването му същото е било спряно, поради невъзможност да бъде открит А.. Във връзка с развитието на процеса е била издадена ЕЗА (№67/2002 г., от 15.08.2011 г.), която е била разгледана и с писмо от 08.11.2011 г. съдът е бил уведомен от властите на Кралство Белгия, че А. е задържан, като фактическото му предаване е отложено до изтърпяване на наказанието, което той е търпял в затвор в [населено място]. Производството по настоящото дело е приключило с постановена на 16.04.2014 г присъда. Препис от нея е изпратена на осъдения А. до мястото, където той е търпял наказанието и видно от отразяването върху приложен по делото документ, тя е била получена лично на 19.05.2014 г. Впоследствие със саморъчно написана молба от 16.06.2014 г. осъденият А. е отправил искане до РС-Елин Пелин да бъде свалена издадената ЕЗА. С молба от защитник на А. (упълномощен изрично на 28.10.2016 г.) е отправена молба до РС-Елин Пелин да бъде снета и наложената по приключилото наказателно производство забрана за напускане на страната. В молбата изрично се поддържа, че осъденият е разбрал за нея, когато е бил в страната и е получил издадените си лични документи от 05 РПУ- СДВР. В отговор на посочената молба РС-Елин Пелин с определение от 10.11.2016 г. постановено по НОХД №67/2002 г. е отменил наложената забрана, като в мотивната му част изрично е посочил, че производството по делото е приключило. Този съдебен акт е връчен на осъдения А., който на 16.11.2016 г. е получил препис от него, като саморъчно е отразил датата на получаване. Приложените по делото процесуални документи установяват по несъмнен и категоричен начин, че осъденият А. А. е знаел не само за воденото срещу него производство, но и за постановения и влязъл в сила съдебен акт по него. Той е получил препис от присъдата (през 2014 г.), а впоследствие е бил лично уведомен, че производството по делото е приключило (през 2016 г.). Тези обстоятелства дават основание на касационния съд да прецени, че отправеното искане за възобновяване на воденото срещу А. производство по реда на чл.423 НПК е подадено много след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.421, ал.3 НПК срок и същото като просрочено следва да бъде оставено без разглеждане. При безспорно просроченото искане, същото следва да бъде преценено като недопустимо и не следва да бъде разглеждано по същество. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения А. А. А. за възобновяване на производството по НОХД №67/2002 г. по описа на Районен съд-Елин Пелин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.