Допустимост на съдебна промяна на пола в акта за раждане

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 512

гр.София, 23.07.2026 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Александра Чолакова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3181/2024 г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от В. В. Ц., чрез адвокат Д. Л., срещу въззивно решение № ... от 17.04.2024 г., постановено от Врачанския окръжен съд, по въззивно гр.д. № ... г.

Касационното обжалване е допуснато с определение № .../07.03.2025 г. по правния въпрос: възможна ли е промяна на данните в гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане пол, по реда на чл. 19 и чл. 74 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).

Производството по делото е спряно, на основание чл. 631, ал.1 ГПК , до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз по дело С-43/24.

С определение № .../17.03.2026 г. производството по настоящото дело е възобновено.

В решение от 12.03.2026 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС, Съдът) е отговорил по допуснатите от него за разглеждане въпроси по следния начин:

1. Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка.

Съдът е посочил, че съгласно действащото право на Съюза правилата за гражданското състояние на лицата, към които спадат правилата за промяна на собственото, бащиното и фамилното име или половата идентичност на дадено лице, са от компетентността на държавите членки. Правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност. При упражняването на тази компетентност обаче всички държави членки трябва да спазват правото на Съюза. Подобно на фамилното или на собственото име полът определя самоличността и личния статут на дадено лице. Следователно отказът да се промени и признае половата идентичност, може да причини на този гражданин сериозни неудобства от административен, професионален и частен характер. Множество действия от ежедневието, както в публичната, така и в частната сфера изискват доказване на самоличността, обикновено с паспорт или с лична карта. Така несъответствието между външния вид на дадено лице и данните за пола в неговата лична карта или паспорт може да принуди това лице да разсейва съмнения относно самоличността си, както и относно автентичността на документа за самоличност, който то представя, или истинността на съдържащите се в него данни.

Всяко ограничение на свободното движение на хора може да бъде оправдано, само ако се основава на обективни съображения от общ интерес и е пропорционално на легитимно следваната от националното право цел, като тя трябва да съответства на закрепените в нея основни права, и по-специално на правото на зачитане на личния и семейния живот.

Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), чл. 8 от ЕКПЧ защитава половата идентичност на дадено лице, като съставна част и един от най-интимните аспекти на личния му живот. Това значи, че всеки има право да определя детайлите на своята идентичност като човешко същество, което включва правото на трансполовите лица на личностна реализация и на физическа и морална неприкосновеност, както и на зачитане и признаване на тяхната полова идентичност. Предвид особената важност на това право, държавите разполагат само с ограничена свобода на преценка в тази област. Национална правна уредба, която поради непризнаване на неговата полова идентичност, възпрепятства трансполово лице да изпълни изискване, което е необходимо, за да се ползва от право, защитено от правото на Съюза, трябва да се счита за несъвместима с правото на Съюза; като такава следва да се разглежда българската правна уредба, вкл. като несъвместима с чл. 8 ЕКПЧ.

Същевременно би могло да се тълкува, че разпоредбите на българското право биха могли да се тълкуват в съответствие с разрешението, което Съдът възприема, установимо и от съществуващата съдебна практика, вкл. на най-висшата инстанция, която е тълкувала българското право в смисъл, че позволява юридическото признаване на промяната на пола.

Правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно пола на неин гражданин противоречи и на основните права, които чл. 7 от Хартата гарантира на трансполовите лица.

Толерирането на дискриминация, основана на разликата между биологичния пол и половата идентичност в националното право, би означавало да не се зачита достойнството и свободата, на което има право трансполовото лице.

2. Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка, в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза.

СЕС е разяснил, че националният съд трябва, ако се наложи, да не се съобрази с изводите на висшестоящ национален съд, ако въз основа на даденото от Съда тълкуване намери, че тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза, като при необходимост остави без приложение национална правна норма, която го задължава да се съобразява с актовете на този висшестоящ съд. Това задължение намира приложение и когато съд с обща компетентност е обвързан от решение на националния конституционен съд, което според него е в противоречие с правото на Съюза. Недопустимо е норми на националното право, макар и да са конституционни, да накърняват единството и ефикасността на правото на Съюза.

Изискването за съответстващо тълкуване включва и задължението на националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с правото на Съюза, дори тази съдебна практика да е постановена от висшестоящ съд. Националната юрисдикция няма основание да приеме, че е изправена пред невъзможност да тълкува разглежданите национални разпоредби в съответствие с правото на Съюза единствено поради факта, че конституционният съд на въпросната държава членка константно тълкува тези разпоредби в несъвместим с това право смисъл. Затова, ако установи, че не би могла да тълкува националното си право в съответствие с правото на Съюза, националната юрисдикция е длъжна да осигури, в рамките на своята компетентност, съдебна защита, която произтича за правните субекти от правото на Съюза, и да гарантира пълното им действие, като при необходимост остави без приложение съответните национални разпоредби.

В обобщение, при тези отговори на преюдициалните запитвания, дадени от СЕС по дело С-43/24, на поставения за разглеждане от касационната инстанция въпрос, по чл. 290 ГПК следва да се отговори, че е възможна промяна на данните в гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане пол, като националната правна рамка се тълкува в съответствие с правото на Съюза.

Решенията на Съда на ЕС (СЕС) по преюдициални запитвания, съгласно чл. 633 ГПК, са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България, а съгласно практиката на СЕС (решение от 16 март 1978 г., B., 135/77, EU: C: 1978: 75, т. 4) задължителни са както диспозитивът, така и мотивите на решението. Тълкуват се нормите на европейското право, поради което преюдициалните тълкувателни заключения се вграждат в тълкуваната норма и стават част от нея, като обвързват всички национални съдилища от държавите членки, не само запитващата юрисдикция. Запитващият съд е длъжен да приложи това тълкуване при решаването на конкретния спор, с него следва да се съобразят и всички съдилища в практиката си по прилагане на правото на Съюза.

Даденото разрешение се следва и от прякото приложение на чл. 8 от ЕКПЧ. Нормата е „самоизпълняваща се“, като пряко приложима в българското право. Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.) и е в сила за Република България от 7 септември 1992 г., с което е станала част от вътрешното право на страната. Прилага се пряко и с предимство пред националните законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и органите на публичната власт (решение № 7/02.07.1992 г. по к. д. № 6/1992 год., решение № 8 от 15.11.2019 г. по к.д. № 4 от 2019 г. на Конституционния съд).

В случаите, в които правото на ЕС не намира директно приложение, националната юрисдикция следва да приложи релевантното национално право, но като го тълкува в светлината на правото на ЕС.

Правото на „зачитане“ (чл. 8, ал. 2 ЕКПЧ) на личния живот обхваща правото на личен живот, правото да се създават и развиват отношения с други лица, без държавна намеса, както и правото на всеки да определя, развива и реализира идентичността и личността си както намери за добре. Гаранциите по чл. 8 ЕКПЧ изискват държавата да се въздържа от всякаква намеса в защитените права и същевременно да предприеме необходимите мерки, за да осигури зачитането на тези права и недопускането на неоснователна намеса при упражняването им.

В решенията на ЕСПЧ по дела Y.T. v. B. и P.H. v. B., е установено нарушение на чл. 8 ЕКПЧ от българския съд, който, при наличната правна уредба, не е взел предвид баланса между общия интерес и интересите на отделния човек, отказвайки да допусне правна промяна на пола на транссексуални. Принципният отказ, основан на липсата на детайлно национално законодателство, без да се изследва доколко е спазен балансът между интересите на обществото и на отделния индивид, нарушава чл.8 ЕКПЧ.

Съобразно чл. 46, ал. 1 ЕКПЧ, тези две решения обвързват българския съд и са задължителни за изпълнение по производства за промяна на пола, не само по молбите на жалбоподателите по двете дела на ЕСПЧ.

Настоящият състав намира, че съществуващата национална законова рамка позволява да се подаде иск за промяна на пола и искът да бъде разгледан. Съгласно чл. 73 и сл. ЗГР, актовете за гражданско състояние могат да бъдат актуализирани в течение на живота на заинтересованото лице. Промяната се извършва по съдебен или административен ред – за отстраняване на допуснати грешки или непълнота, или за актуализация с нови данни, променящи по същество смисъла на акта. Забраната в чл. 76, ал. 4 ЗГР, че по административен ред не може да се промени вписания пол на лицето, следва да се тълкува в смисъл, че подобна промяна е възможна, но по съдебен ред – след постановяване на съдебно решение. Този извод се налага при логическо тълкуване на правните норми, а и още с оглед съответстващо тълкуване с правото на ЕС, като противното би било в противоречие с чл. 8 и чл. 14 от ЕКПЧ. При промяна на пола, се издават нови български лични документи, като лицето е длъжно да подаде заявление в срок до 30 дни, на осн. чл. 9 от Закона за българските лични документи. В случай, че промяната на пола не е отразена в Националната база данни "Население", към заявленията за подмяна на лична карта и на паспорт, се представя официален документ от съответните компетентни органи – чл. 20, ал. 2, т. 5 от . (предишна т. 4 - ДВ, бр. 107 от 2023 г., в сила от 29.12.2023 г.) и чл. 22, ал. 7, т. 3 (Нова - ДВ, бр. 85 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от Правилника за издаване на българските лични документи.

Предпоставките за промяна на вписания в акта за раждане пол на лицето не са уредени в националното законодателство, поради което следва да се изведат от характера на признатите и защитавани в чл. 8 ЕКПЧ лични права, като се отчете сериозността на промяната за личността и обществото. Съдебната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд на Република България са извели като такива критерии наличието на състояние на транссексуалност/на „полово несъответствие“, което се установява с помощта на медицинска експертиза и сериозност и непоколебимост на решението за промяната в изпълняваната от лицето психична и социална полова роля. Смяната на гражданския пол следва да е достатъчно личностно обоснована и сериозно предприета, за да доведе до облекчаващо за транссексуалния и стабилно за обществото състояние (в този см. решение № 205/ 05.01.2017 г. по гр.д. № 2180/ 2016 г., III г.о. на ВКС, решение № 16/ 30.05.2017 г. по гр.д. № 2316/ 2016 г., IV г.о., решение № 285/ 05.07.2019 г. по гр.д. № 1417/ 2018 г., IV г.о., решение № 245/ 08.11.2019 г. по гр.д. № 4454/ 2018 г., IV г.о. и решение № 142/ 28.06.2019 г. по гр.д. № 3826/ 2018 г., IV г.о. и др.).

Настоящият състав намира, че така изведените критерии не нарушават половата идентичност на лицето, не накърняват неговото достойнство и свободата, на което има право, не нарушават баланса между интересите на обществото и на отделния индивид, с оглед недопускане на непропорционална намеса в правото на зачитане на личния живот. ЕСПЧ в редица свои решения посочва, че държавите следва да въведат подходящи правни мерки, които да гарантират правата на транссексуалните, съобразявайки се с развитието на науката и обществото, като винаги трябва да се държи сметка за баланса, който следва да се постигне между общия интерес и интереса на индивида (R. v. the U. K. от 17.10.1986 г., C. v. UK, Решение от 27.09.1990 г., C. G. v. UK; V. K. v. G. и др.). Конвенцията е „жив инструмент“ и винаги трябва да се тълкува и прилага в светлината на съвременните обстоятелства.

Съставът на Върховния касационен съд намира за необходимо да припомни, че разстройствата на половата идентичност се прекласифицират като непатологични през 2018 г., когато Световната здравна организация (СЗО) приема 11-ото издание на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Промяната влиза в сила на 01.01.2022 г. (МКБ-11) предефинира здравето, свързано с половата идентичност, като заменя остарелите диагностични категории като „Т.“ и „Разстройство на половата идентичност“ с G. I. („ П олово несъответствие“). Състоянието се премахва от раздела за психични и поведенчески разстройства и се включва в нова категория, наречена „Състояния, свързани със сексуалното здраве“. Т. идентичностите се признават за естествени варианти на човешкото разнообразие, а не за болест. В Диагностичния и статистически наръчник (D.-5) на Американската психиатрична асоциация (АПА), терминът „Разстройство на половата идентичност“ (G. I. D.) се заменя с „Полова дисфория“ (G. D.). Акцентът е поставен върху дискомфорта, който човек изпитва, а не върху самата идентичност.

На следващо място, съгласно чл. 14 ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ по тълкуването на нормата, упражняването на правата и свободите, изложени в Конвенцията, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. До нарушение на принципа на равенство и на принципа за недопускане на дискриминация се стига, когато има различно отношение към еднакви (практически сходни) случаи без обективно или разумно обосноваване, или ако липсва пропорционалност между преследваната цел и използваните средства. (така решение на ЕСПЧ по делото S. and S. v. I., R. v. D., решение по делото Z. A. v. M. и решение по делото Willis v. UK.)

В решение Y.T. v. B. ЕСПЧ припомня необходимостта от позоваване на препоръките, издадени от международни органи, по специално от Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и от Върховния комисар на ООН за правата на човека, относно мерките за борба с дискриминацията въз основа на сексуална ориентация или полова идентичност, сред които е препоръката към държавите да разрешат промяната на името и пола в официални документи по бърз, прозрачен и достъпен начин.

Съгласно § 1, т. 17 от Закона за защита от дискриминацията, забраната на пряка или непряка дискриминация, основана на признакът "пол" включва и случаите на промяна на пола.

В заключение, молба за промяна на данните в гражданско състояние от лице в състояние на „полово несъответствие“ по отношение на вписания в акта за раждане пол, съответно на собствено име, презиме и фамилия, на ЕГН, следва да се разглежда от съда по релевантното национално право, което да се тълкува в светлината на правото на ЕС.

По касационните оплаквания:

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон. Отказът да бъдат променени данните за гражданско състояние на молителя би съставлявал нарушение на правото на Европейския съюз и по-конкретно на разясненията в решение от 12.03.2026 г. по дело С-43/24. Поради състоянието „трансексуалност“ касаторът е поставен в тежък стрес. Конфликтът между субективните преживявания и физическа реалност, определяща и съответните социалния очаквания, става причина за сериозно психическо изпитание, което при липса на разбиране и подкрепа от страна на социалната среда може да доведе до сериозни депресивни реакции. Към настоящия момент В. се интегрира в обществото като мъж – представя се с мъжко име; семейството, приятелите и роднините се обръщат към него в мъжки род и поведението му е изцяло на мъж, а в същото време документите му за самоличност са на жена.

Ответникът по касация изразява становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна. Счита, че решението на СЕС от 12.03.2026 г. е неприложимо, защото липсва трансграничен елемент; няма пречки за легитимацията на касатора, подобно на случая „Ш.“. Казусът е изцяло вътрешен.

Прокурор Д. от Върховна касационна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна. Решението на СЕС по дело С-43/24 е приложимо към настоящия казус и е задължително. Разяснено е, че липсата на процедура за правно признаване на пола, сама по себе си води до нарушаване на правото на Съюза и това тълкуване е приложимо, без значение дали по конкретен казус има трансграничен елемент.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният Врачански окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Врачански районен съд, отхвърлил исковете на В. В. Ц. за допускане на промяна в пола на молителката от женски в мъжки, за промяна на единния граждански номер, за промяна на пола в акта за раждане и за промяна на трите имена, на осн. чл.75, 76, ал. 4, вр. с чл. 45, ал. 1, т. 7 и 8 и чл. 19, ал. 1 ЗГР.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил (самостоятелно и като препратил към мотивите на първостепенния съд), че молителката В. Ц. е [дата на раждане] като дете от женски пол, така е вписана и в акта за раждане. От юношеска възраст осъзнала, че е транссексуална. През 2021 г. се подложила на двойна мастектомия (оперативно отстраняване на гърдите). Провела и хормонална терапия, в резултат на която се повишили нивата на тестостерон в тялото й, увеличено е окосмяването на лицето и тялото, натрупана е мускулна маса, налице е мутиране на гласа. Взела е психически осъзнато решение за промяна на пола. Съдът, като се е основал на решение № 15/26.10.2021 г. по к. д. № 6/2021 г. на Конституционния съд, е изложил, че според основния закон полът следва да се разбира само в биологичния му смисъл. Българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид, полът е детерминиран по рождение и се изгубва със смъртта, като „понятието „пол“ има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със социалните отношения и конкретно с институтите на брака, семейството и майчинството. Съдът, също така, се е съобразил с разясненията, дадени в и Тълкувателно решение №2/2020 от 20.02.2023 г. по тълк. д. №2/2020 на ОС на ГК на ВКС, като приел, че действащо на територията на Република България законодателства не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален. Според въззивната инстанция ЕКПЧ не се налага над биологичното обяснение на понятието „пол“, дадено от Конституцията, Конвенцията не е част от правото на Европейския съюз и не притежава присъщия му директен ефект и примат над вътрешното право. Правомощието да уреди условията, а и последиците от това, че физическото лице се е самоопределило към пол, различен от биологичния, не принадлежи на съда. Подходът към решаването на този въпрос изисква научна преценка в повече от една област на познанието (биология, медицина, психология, социология, етика, право). Единствено законодателят е компетентен да прецени доколко ще съобрази приеманите от него актове с едни или други научни виждания в определена материя и с ценностните разбирания на обществото. Направен е извод, че действащото материално право не задължава българския съд да допусне промяна в съставените актове за гражданско състояние относно пола на транссексуално лице. Законът за гражданската регистрация не съдържа уредба, която допуска промяна на пола на български гражданин, поради обстоятелство, различно от допусната грешка от длъжностното лице при съставянето на акта за гражданско състояние. Въззивният съд е посочил и това, че от значение е тълкуването на чл. 4, § 2 от Договора за ЕС и дали определянето на пола само по биологичен смисъл, е част от националната идентичност. Обсъдено е, че в Решение по жалба № 41701/2016 на ЕСПЧ по дело Y.T. v. B., е разглеждан основният въпрос дали, с оглед на свободата на преценка, с която разполага, България е постигнала справедлив баланс между обществения интерес и частния интерес на жалбоподателя да постигне промяна в посочването на пола му в официалните документи. По конкретния казус, ЕСПЧ намерил, че българските съдилища по никакъв начин не са изложили мотивите си относно точното естество на този общ интерес и в рамките на предоставената свобода на преценка не са направили опит да балансират този интерес с правото на жалбоподателя за признаване на неговата сексуална идентичност. Именно въз основа на тези мотиви ЕСПЧ е направил решаващ извод в §74 от решението, че отказът на националните органи да признаят законно промяна на пола на жалбоподателя, без да посочат достатъчни и релевантни причини за това, и без да обяснят защо в други случаи такава промяна би могла да бъде призната, неоправдано нарушава правото на жалбоподателя на зачитане на личния му живот. Според въззивния съд, с ТР на ВКС от 20.02.2023 г., ОСГК, е аргументирано подробно надделяващият обществен интерес от анализа на действащото в страната материално право. В действащото законодателство не е предвидено по какъв начин подобна промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер на молител, който твърди, че е транссексуален, ще рефлектира върху актовете за гражданско състояние на детето на молителя и по-специално на вписания в акта за раждане произход от майка/баща и ще следва ли, като последица от промяна на данните на молителя в актовете за гражданско състояние, да се извърши промяна и в акта за раждане на неговото дете, в който молителят е вписан като майка/баща, и по какъв ред.

В заключение, въззивният съд е намерил, че с тълкувателното решение са отстранени и двата проблема, констатирани от ЕСПЧ - липсата на трайна съдебна практика и мотивиране на преобладаващия обществен интерес, предвид което съдът заключил, че към настоящия момент не са налице основания за уважаване на молбата за промяна на пола и съответна промяна на имената на молителя.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановеното от СЕС решение от 12.03.2026 г. по дело С-43/24, дадените по-горе разяснения от състава на ВКС, в нарушение на чл. 8 и чл. 14 ЕСПЧ.

Неоснователни са възраженията на [община], че тълкувателното преюдициално заключение на СЕС по дело С-43/24 е неприложимо по настоящия казус. Тълкуването на европейска норма обяснява как тя е трябвало да се разбира. Решенията се произнасят по конкретни дела, но тълкуването има универсален характер. Всички останали юрисдикции в Съюза трябва да съобразяват практиката си с тези решения. При противоречие между вътрешното право и правото на ЕС (тълкувано от СЕС), националният съд е длъжен да приложи европейската норма, като игнорира противоречащата ѝ национална разпоредба.

Изводите на въззивния съд за липса на вътрешноправна уредба и невъзможна промяна на биологичния пол, са изведени при нарушение на принципа на зачитане на личния и семеен живот и правото на самоопределяне.

Неправилно окръжният съд е приел, че чл. 8 ЕКПЧ не се прилага директно и, че няма примат над вътрешното право, когато то й противоречи. Вярно е, че действащо национално законодателство не задължава българският съд да допусне промяна в съставените актове за гражданско състояние относно пола на транссексуално лице, както е посочено във въззивното решение – такава се допуска само, ако се установи наличието на изведените по-горе два критерия, ако те съществуват, съдът няма основание да откаже да допусне исканата промяна.

От една страна въззивният съд сочи, че българските съдилища са допуснали нарушение на чл. 8 ЕКПЧ, когато не са изложили мотиви относно точното естество на обществения интерес и не са направили опит да балансират този интерес с правото на жалбоподателя по конкретното дело за признаване на неговата сексуална идентичност, т.е. не е извършена конкретна преценката. (делата Y.T. v. B. и P.H. v. B.). В същото време приел, че в ТР № 2/2020 г. по ТД № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС е аргументирано подробно надделяващият обществен интерес от анализа на действащото в страната право, т.е. приел обща, автоматична и еднаква за всички, независимо от конкретните особености, забрана за правна промяна на пола на транссексуалните лица, от което следва недопустимост на всяка една подадена такава молба, вкл. и тази, стояща за разглеждане пред него, вместо да извърши сам нужната преценка, с което е допуснал и непропорционална намеса в правото на страната на зачитане на личния ѝ живот.

Проблемите относно липсата на детайлна национална правна уредба и възможните проблеми с правното положение на децата на трансексуалния, които произхождат от него, са идентични и за интерсексуалните, и за другите лица, при които е необходима правна промяна на пола по медицински причини, за които подобна принципна забрана за промяна на пола не се установява. Така въззивният съд е допуснал различно третиране към еднакви („практически сходни“) случаи без обективно или разумно обосноваване, без да е установил пропорционалност между преследваната цел и използваните средства, което е в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр и на чл.14 ЕКПЧ – дискриминация на признак пол.

Необосновани се явяват и изводите по същество за надделяващ обществен интерес да се откаже искана промяна на пола от транссексуално лице поради посочените по-горе причини.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че е налице едновременно личен интерес и обществен интерес, когато е налице идентичност между документите и визуалния облик на гражданите. Юридическата смяна на пола, щом са налице основания за това, не нарушава баланса между личните и обществените отношения. Както е изяснено в решение на СЕС по дело С-43/24 от 12.03.2026 г., всеки има право да определя детайлите на своята идентичност като човешко същество. Предвид особената важност на това право, държавите разполагат само с ограничена свобода на преценка в тази област и всяко ограничение може да бъде оправдано, само ако се основава на обективни съображения от общ интерес и е пропорционално на легитимно следваната от националното право цел, като тя трябва да съответства на закрепените в нея основни права, и по-специално на правото на зачитане на лични и семейния живот. Когато българската правна уредба възпрепятства трансполово лице, поради непризнаване на неговата полова идентичност, тя се явява несъвместима с правото на Съюза.

Националната юрисдикция не е обвързана от тълкуването на национална правна уредба от висшестоящ съд и от конституционния съд на държавата членка, което е в противоречие на тълкувателното заключение, дадено от СЕС.

При така изложеното, въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде касирано.

По изложените съображения, не съществува юридическа пречка да се уважи молба за промяна на пола от лице, което твърди, че в състояние на „Полово несъответствие“ (G. I. ). В случая ищецът/касатор твърди, че е роден като дете от женски пол, но има самосъзнание на лице от мъжки пол. За да уважи иска, съдът трябва да установи с допустими и относими доказателствени средства наличието едновременно на състояние на полово несъответствие и сериозност и непоколебимост на решението за промяната в изпълняваната от лицето психична и социална полова роля.

По делото са представени медицински документи – резултати от изследвания, етапна епикриза, амболаторни листи, епикриза за извършена двустранна субкутанна мастектомия по клинична пътека 200: „реконструктивни операции на гърдата по медицински показания, след доброкачествени и злокачествени тумори, вродени заболявания и последици от травми и изгаряния“, с окончателна диагноза № 64.8: „други уточнени болести на млечната жлеза“.

Съдът не притежава специални знания за разчитане на медицинската документация, нито може да достигне обосновано до заключение налице ли е дълбоко несъответствие между биологичния пол на страната и нейната полова идентичност; налице ли е медицинско състояние „полова несъвместимост“ според класификацията на МКБ-11.

По делото е представено становище от доктор по психология, което е недопустимо доказателствено средство, което е прието от съдилищата в нарушение на процесуалните правила. По естеството си „становището“ е мнение в писмен вид, дадено по въпрос, който е допустимо да бъде разгледан от лице, притежаващо специални знания, определено от съда, което да даде експертно заключение по реда на Глава X., Раздел V от ГПК, пред съда по делото, с гарантирано право на страните да участват при изслушването на вещото лице, в устен процес.

В заключение, по делото липсват доказателства, които да дадат възможност на съда да установи наличието на предпоставки за уважаване на искането за промяна на пола и свързаните с това промяна на името и ЕГН. По делото е следвало да бъде допусната комплексна съдебно психологическа и психическа експертиза. Такава не е поискана от страната, но доколкото става реч за установяване на релевантни факти, за които са нужни специални знания, съдът е следвало и сам, без сезиране, да укаже на страната за необходимостта от допускане на експертиза, нейната задача и необходимостта разноските по изготвянето й да се поеме от ищеца (ТР № 1/2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

В настоящия етап от развитие на процеса, съставът на Върховния касационен съд не може да встъпи в правомощията на съд по съществото на спора, като предприеме действия по събиране на доказателства, в частност – допускане на експертиза.

При тези съображения, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Той трябва да допусне комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, която да даде отговор на следните въпроси: Налице ли е медицинско състояние „полова несъвместимост“ (G. I.) по Международната класификация на болестите (МКБ-11); има ли дълбоко несъответствие между биологичния пол на страната и нейната полова идентичност; установява ли се от анамнезата кога се е проявила половата несъвместимост; има ли страната сериозно, непоколебимо и осъзнато желание да живее и да бъде възприета в другия пол; има ли придружаващи психични разстройства, които да изключват способността за вземане на информирано решение. Депозит за изготвяне на експертизата трябва да бъде внесен от ищеца.

При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да се произнесе и относно разноските, сторени пред ВКС в настоящото производство, с оглед изхода по спора.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 173 от 17.04.2024 г., постановено от Врачанския окръжен съд по въззивно гр.д. № 273/2023 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: