Задължения на въззивния съд при отхвърляне на негодни доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 203

гр.София, 08.04.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян гр.дело № 2690 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. Й. Х. срещу въззивно решение № 178 от 11.03.2023 год., постановено по в.гр.дело № 457/2022 год. по описа на Софийски окръжен съд, ІІІ въззивен граждански състав, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260013 от 15.03.2022 год., постановено по гр.дело № 490/2020 год. по описа на Районен съд – Ихтиман, е отхвърлен предявения от Г. Й. Х. срещу ЗАД „Армеец“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие /ПТП/ от 30.05.2015 год. на АМ „Т.“ по вина на водача на лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2019 год. до окончателното изплащане.

С определение № 3476 от 08.07.2024 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Дължи ли въззивният съд даването на указания на страната, на която е възложена доказателствена тежест с доклада по чл. 146 ГПК, относно възможността за предприемане на нови процесуални действия, при положение, че приема за негодни и не кредитира ангажираните от тази страна в първата инстанция в изпълнение на указанията по чл. 146 ГПК доказателства, на които първоинстанционният съд е основал изводите си?

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че обжалваното решение е постановено при липса на мотиви, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 146 ГПК, прилагайки последиците от неизпълнено доказателствено задължение, каквото не било указвано на ищеца и не е обсъдил всички събрани и допустими доказателства, от които било видно, че ищецът бил пътник в процесния лек автомобил, а негов водач бил Н. Р.. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

Ответната страна ЗАД „Армеец“ АД счита, че касационната жалба е неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Както е прието и в определението по чл. 288 ГПК, отговор на този въпрос е даден в практиката на ВКС, обективирана в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК, както и в решение № 71 от 16.08.2017 год. на ВКС по гр. дело № 60343/2016 год., ІІ г. о., ГК, в което е прието, че когато в изпълнение на указанията по чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК страната посочи и поиска събиране на доказателства първоинстанционният съд, произнасяйки се с определение по чл. 156 ГПК, дължи проверка за допустимостта на доказателственото искане, както и за годността на поисканото доказателствено средство да установява конкретния факт. Ако прецени, че доказателственото искане е недопустимо или че поисканото доказателствено средство не е годно да установи факта, за който на страната са дадени указания, че носи доказателствена тежест и за който не сочи доказателства, съдът следва да отхвърли доказателственото искане с определение по чл. 159 ГПК. За правилността на преценката на първоинстанционния съд по чл. 156 ГПК или чл. 159 ГПК въззивният съд следи само доколкото въззивната жалба или отговора съдържат доводи в тази насока. В тази хипотеза, ако прецени оплакванията за основателни, въззивният съд, съгласно тълкуването на процесуалния закон в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК, дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на годни и допустими доказателства, които са пропуснали да ангажират в първата инстанция поради неправилната преценка на съда по чл. 156 ГПК или чл. 159 ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло така даденото разрешение.

По същество на касационната жалба:

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, с оглед така дадения отговор на поставения процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване и заявените касационни основания /чл. 290, ал. 2 ГПК/. Основателно е оплакването на касатора за допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В разглеждания случай с изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото по чл. 146 ГПК на ищеца е възложена тежестта да докаже механизма на настъпване на процесното ПТП /като реализирано застрахователно събитие/ и причинно-следствената връзка между събитието и вредите, като е допуснато събирането на приложените към исковата молба писмени доказателства, в т.ч. постановление от 16.08.2016 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 49/2015 год. по описа на ОД на МВР- София, пр. пр. № 2618/2015 год. по описа на Окръжна прокуратура – София, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК. С протоколно определение от 06.12.2021 год. първоинстанционният съд е допуснал по искане на ищеца допълнителна съдебна автотехническа експертиза за установяване механизма на ПТП и къде е пътувал ищецът, като е указал на вещото лице да отговори на поставените задачи като съобрази допълнително представените материали от ДП № 49/2015 год. по описа на ОД на МВР-София. В изготвеното на 31.01.2022 год. заключение вещото лице е посочило, че данни за това къде в автомобила е пътувал ищецът се съдържат единствено в постановлението за прекратяване на наказателното производство, в което е посочено, че „Автомобилът управлявал Н. Р., до него седнал свидетелят Г. Х.“, т.е. ищецът е пътувал в автомобила на предната дясна седалка.

Във въззивната жалба на ответното дружество са релевирани оплаквания, че по делото са събрани негодни доказателства за механизма на ПТП – постановлението за прекратяване на наказателното производство не е задължително за гражданския съд и не представлява доказателство за механизма на ПТП, а заключението на вещото лице до допълнителната съдебна автотехническа експертиза се основава единствено на това постановление. Въззивният съд е приел, че тези оплаквания са основателни и че по делото няма никакви доказателства, от които да се установява по несъмнен начин, че водач на лекия автомобил е бил Н. Р., за чиито виновни и противоправни действия да отговаря ответникът-застраховател, респ. че ищецът е бил трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ /отм./, поради което и предявеният иск се явява неоснователен – постановлението на прокурора, макар да представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, няма характер на присъда /чл. 300 ГПК/ и не обвързва съда с направените в него констатации, а в съставения протокол за ПТП с пострадали лица от 03.06.2015 год., съставен след процесното ПТП от 30.05.2015 год., е отразено, че водачът е „неизяснен за момента“.

Като е преценил за основателно оплакването във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в придаването на правно значение на писменото доказателство, което е негодно да установи качеството на ищеца, като участник в процесното ПТП /поради което е и неотносимо към предмета на спора/, но не е дал възможност на ищеца да посочи относими доказателства за установяване на твърдяните факти, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са условията на чл. 266, ал. 3 ГПК за събиране на нови доказателства във въззивното производство.

Отделно от това следва да се посочи, че според задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Предвид тази задължителна практика и нормата на чл. 201 ГПК следва, че когато, с оглед оплакванията във въззивната жалба или приложението на императивна материалноправна норма, въззивният съд установи неяснота, непълнота, необоснованост или неправилност на прието по делото експертно заключение, той следва и служебно да допусне изслушването на нова експертиза в случаите, когато това е необходимо за изясняване на обстоятелствата по делото, изискващи специални знания на вещо лице /в този смисъл и решение № 8 от 5.06.2019 год. на ВКС по гр. дело № 1295/2018 год., I г. о., ГК, решение № 106 от 2.07.2020 год. на ВКС по гр. дело № 1897/2019 год., IV г. о., ГК, решение № 240 от 15.01.2021 год. на ВКС по гр. дело № 3944/2019 год., IV г. о., ГК, решение № решение № 50201 от 11.01.2023 год. на ВКС по гр. дело № 4891/2021 год., ІV г. о., ГК/.

В случая, с оглед въведеното с въззивната жалба на ответника оплакване, че качеството на ищеца, като участник в процесното ПТП – правнорелевантен факт, от който зависи изхода на делото, е погрешно установен от първоинстанционния съд, въззивният съд е бил длъжен служебно да констатира, че заключението по допълнителната съдебна автотехническа експертиза не дава отговор на този въпрос, който освен това предполага знания от различни научни области /даденото от вещото лице мнение не се основава на професионалните му знания – то възпроизвежда приетото в постановлението за прекратяване на наказателното производство, а определянето на местоположението на лицата в автомобила към момента на настъпване на процесното ПТП, е обусловено и от получените от тях травматични увреждания/ и да назначи повторна експертиза, като определи задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже този факт /ищеца/. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост на фактическите и правните му изводи по спора.

Предвид изложените съображения, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, като неправилно, а тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК въззивният съд следва да даде възможност на ищеца да ангажира доказателства във връзка със спорния по делото факт кой е бил водач на автомобила и в какво качество се е намирал в автомобила ищецът в момента на настъпване на ПТП, като при заявено доказателствено искане да прецени доколко доказателственото средство е допустимо, относимо и необходимо за предмета на спора, като обективира преценката си в определение по чл. 156 ГПК или чл. 159 ГПК, както и да допусне изслушването на нова комплексна медико-автотехническа експертиза на разноски на ищеца, която да бъде извършена от други вещи лица – специалист в областта на медицината и специалист в областта на автомобилния транспорт, които да дадат компетентно и обосновано заключение относно горепосоченото спорно обстоятелство, след като се запознаят с материалите по настоящото дело и ползват събраните материали в хода на досъдебното производство, които следва да подложат на самостоятелна преценка.

Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 ГПК, съобразно крайния изход от спора, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски, включително за настоящото касационно производство.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 178 от 11.03.2023 год., постановено по в.гр.дело № 457/2022 год. по описа на Софийски окръжен съд, ІІІ въззивен граждански състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/