Намаляване на обезщетение за трудова злополука поради груба небрежност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 346

гр. София, 19.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

при секретаря Албена Рибарска, като разгледа докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2898 по описа на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощника му Г. К., главен юрисконсулт на ОПУ – Хасково, срещу решение № 137/09.04.2024 г. по в. гр. д. № 101/2014 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 771/12.12.2023 г. по гр. д. № 436/2023 г. на Хасковския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. К. Д. против Агенция "Пътна инфраструктура" иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10 000 лв. до 30 000 лв. и вместо което е постановено друго решение, с което Агенция "Пътна инфраструктура" е осъдена да заплати на М. К. Д. на основание чл. 200, ал. 1 КТ допълнително сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. С. Д., настъпила на 24.04.2020 г. вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 24.04.2020 г. до окончателното изплащане.

С определение № 1214/13.03.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение по правния въпрос относно задължението на въззивния съд да мотивира решението си, вкл. като се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, както и да изложи мотиви по тях, в това число и да се произнесе и да изложи мотиви по възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат и за намаляване отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 2 КТ.

По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика. В ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че правораздавателната дейност на въззивната инстанция е аналогична на тази на първостепенния съд и има за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор. Произнасянето по същество по спора е предпоставено от самостоятелна преценка на надлежно събраните в процеса допустими и относими доказателства и от обсъждане на поддържаните от страните доводи и възражения, въз основа на което, въззивният съд следва да формира собствени фактически и правни изводи. Горните принципни разрешения са възприети и в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при отчитане на новите съдопроизводствени правила. Според този тълкувателен акт, както и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Предвид непосредствената цел на въззивното производство, едновременно с преценката на целия доказателствен материал по спора, въззивната инстанция е задължена да обсъди и да се произнесе по всички оплаквания, възражения и защитни доводи на страните, обективирани във въззивната жалба и в подаден, по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, отговор на жалбата.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, като се твърди, че окръжният съд не е изложил мотиви е и постановил решението при нарушение на материалния закон – чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като по делото са ангажирани доказателства, установяващи, че пострадалият работник е действал при условията на груба небрежност при настъпване на трудовата злополука. Според касатора при постановяване на решението си въззивният съд е нарушил и принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е определил завишен размер обезщетение за неимуществени вреди. Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне на иска за разликата от 10 000 лв. до 30 000 лв. Претендират се разноски.

В постъпил по делото писмен отговор, М. К. Д., чрез процесуален пълномощник, оспорва касационната жалба. Счита за неоснователни оплакванията за неправилност на въззивното решение, като твърди недоказаност на възражението по чл. 201, ал. 2 КТ. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на Трето г.о., за да се произнесе взе предвид следното:

Не се оспорва правилността на изводите на въззивния съд, че е осъществен фактическият състав на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, доколкото между починалия А. Д. и Агенция "Пътна инфраструктура" е съществувало трудово правоотношение, по силата на което А. Д. е работил при ответника като "изпълнител", на 24.04.2020 г. на път I-5, кв. 282 на пътен възел Д., локално в дясно на скара /преди [населено място]/ при изпълнение на възложената работа, изразяваща се в ръчно събиране и пренасяне на клони и издънки от нискостъблени дървета, които негов колега изрязвал с моторен храстотез, попадайки в зоната на работа на последния, А. Д. получил травматични увреждания – прорезна рана на артерия феморалис и хеморагичен шок, довели до остра кръвозагуба и смъртта на работника; с разпореждане № Ц5104-26-10/22.05.2020 г. на НОИ – ТП Хасково злополуката е призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО; ищцата М. К. Д. е легитимирана да предяви иска като първа братовчедка на починалия вследствие на трудовата злополука работник, с когото същата имала изградена дълбока и трайна емоционална връзка, съобразявайки разясненията, дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, разширяващо кръга лицата, които имат право на обезвреда.

За да определи размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата, съдът е взел предвид, че между А. Д. и М. Д. съществувала дълбока емоционална връзка, уважение и подкрепа. От изслушаните свидетелски показания и от приетото заключение по съдебно-психологичната експертиза, въззивният съд е приел за установено, че ищцата е страдала силно за загубата на своя братовчед, който е бил мъжът в живота й и в лицето, на когото намирала опора и му се е доверявала. При преценка на конкретните обстоятелства, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищцата от смъртта на нейния роднина възлиза на сумата от 30 000 лв.

Въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото не може да се обоснове извод пострадалият работник да е допринесъл за настъпването на инцидента, поради което възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е прието за неоснователно.

Върховният касационен съд, състав на Трето г.о. намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.

По въведените оплаквания за неправилност на съдебния акт, съдът намира следното:

Касационните оплаквания срещу изводите на възззивния съд за липсата на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия работник са основателни. В случая въззивното решение е неправилно, тъй като при постановяване на обжалвания съдебен акт съдът не е дал отговор на релевираното от работодателя възражение за принос от страна на починалия работник за злополуката чрез допусната от него груба небрежност, а единствено бланкетно е посочил, че същото не се установява от събраните по делото доказателства. Липсва обаче какъвто и да било анализ и преценка на доказателствата, който да води до формирания от съда извод.

Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Трайно практиката на ВКС приема, че груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия – при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Настоящият касационен състав намира, че в случая е налице основанието по чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване на отговорността на ответника поради допусната от пострадалия работник груба небрежност, с която той е допринесъл за трудовата злополука. От събраните в тази насока доказателства е изяснено по делото, че пострадалият работник е подценил и пренебрегнал правилата за безопасност на труда при работа с храсторез, утвърдени с инструкция, издадена от директора на ОПУ Хасково, за спазването на които А. Д. е бил инструктиран, видно от положения от последния подпис. Изричната забрана за недопускане на странични лица в кръг с радиус 15 м от мястото на работещ храсторез му е била известна, което обстоятелство се установява и от показанията на св. П. Н., колега на пострадалия, който заявява, че преди започване на работните дейности в деня на инцидента бил проведен инструктаж на работниците, вкл. били информирани, че при работата с храсторези и моторни триони следва да се спазва дистанция минимум 15 м. от резача. Съдът приема, че пострадалият работник е съзнавал съществуващата опасност и без да прояви дължимата грижа за живота и здравето си самоволно е нарушил забраната като се е намирал в зоната на работа на моторния храсторез- на два метра от него, и не е спазил минимално необходимото отстояние от него. Според съда пострадалият работник е могъл да застане на безопасно място извън обсега на работещия храсторез, но не го е направил, поради което възражението на ответника за наличие на съпричиняване е основателно и следва да бъде уважено. При съпоставяне с приноса на работодателя, който съдът намира за значително преобладаващ, проявената груба небрежност от пострадалия като съпричиняващ фактор за процесната трудова злополука следва да бъде определена в степен от 25 %. При прилагане на тази степен, обезщетението за неимуществени вреди по чл. 200, ал. 1 КТ следва да бъде намалено с 25%.

Неоснователни са оплакванията на касатора за несправедливо определяне на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Въззивният съд правилно е приел, че ищцата, в резултат на трудовата злополука, е загубила своя братовред, с когото е имала изградена трайна, много близка и силна емоционална връзка, който бил нейна морална и материална опора в живота и ищцата изключително тежко понесла загубата му. Настоящият касационен състав намира, че въззивната инстанция, след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства и съобразявайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, правилно е приела за справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди сумата от 30 000 лв.

Предвид изложеното по-горе, от иначе правилно определения по справедливост размер на обезщетението от 30 000 лв., след намаляване на основание чл. 201, ал. 2 КТ остават 22 500 лв. До този размер искът е основателен, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която на основание чл. 200, ал. 1 КТ допълнително е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лв. и оставено в сила в осъдителната му част, с която допълнително е присъдена сумата от 12 500 лв., ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука до окончателното изплащане. Следва да се посочи, че първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 10 000 лв. като необжалвано е влязло в законна сила.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 511,25 лв., от която: 100 лв. - разноски за първоинстанционното производство, 150 лв. за въззивното производство и 261,25 лв. - направени разноски в касационното производство /161,25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/.

Ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищцата - адв. Я. С. от САК на основание чл. 38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за трите инстанционни производства в общ размер 3200 лв., от който 1500 лв. за първоинстанционното производство, 1000 лв. за въззивното производство и 700 лв. за касационното производство.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса и разноски по делото, както следва: по сметка на РС Хасково сумата от 1204 лв. и по сметка на ОС Хасково сумата 250 лв.

Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 137/09.04.2024 г. по в. гр. д. № 101/2014 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която Агенция "Пътна инфраструктура" – Областно пътно управление – Хасково, код по БУЛСТАТ 0006950890171, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] осъдена да заплати на М. К. Д. с ЕГН [ЕГН] допълнително сумата от 7500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. С. Д., настъпила при трудова злополука на 24.04.2020 г. , ведно със законната лихва, считано от 24.04.2020 г. до окончателното изплащане, както и изцяло относно съдебноделоводните разноски, присъдени на страните за производството пред първа и въззивна инстанция, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. Д. с ЕГН [ЕГН] срещу Агенция "Пътна инфраструктура" – Областно пътно управление – Хасково, код по БУЛСТАТ 0006950890171, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 7500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. С. Д., настъпила при трудова злополука на 24.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2020 г. до окончателното изплащане

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" – Областно пътно управление – Хасково, код по БУЛСТАТ 0006950890171, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на адв. Я. С. от САК, на основание чл. 38 ЗАдв., адвокатско възнаграждение за трите инстанционни производства в размер общо 3200 лв.

ОСЪЖДА М. К. Д. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" – Областно пътно управление – Хасково, код по БУЛСТАТ 0006950890171, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], направените по делото разноски за всички инстанции /съразмерно обжалваната и отхвърлена част от исковете/ общо в размер на сумата 511,25 лв.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" – Областно пътно управление – Хасково, код по БУЛСТАТ 0006950890171, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати по сметка на РС Хасково държавна такса и разноски по делото в размер на 1204 лв. и по сметка на ОС Хасково държавна такса в размер на 250 лв.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: