Справедливост на наказанието за държане на наркотици с цел разпространение

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * справедливост на наказание * превес на смекчаващите вината обстоятелства

3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 276

гр. София, 11 юни 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на тридесети април, две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Михова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев

Деница Вълкова

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №299 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия М. И. Р. срещу решение №34 от 27.02.2025 г. постановено по ВНОХД №20243000600345/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

С присъда №6, постановена на 28.08.2024 г. по НОХД №259/2024 г., по описа на Окръжен съд - Силистра, подсъдимият Р. е признат за виновен в това, че на 04.01.2024 г. в [населено място] в лек автомобил „О. З.“, с ДК [рег.номер на МПС] , без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- 484, 06 гр. метилендиоксиметамфетамин, съдържащ активен компонент МДМА 2,5 % тегл. на обща стойност 24 203 лева, като на основание чл.354а, ал. 1, във вр. с чл.54 НК са му наложени наказания две години и шест месеца „лишаване от свобода“ и на основание чл.58а, ал.1 НК същото е намалено на една година и осем месеца „лишаване от свобода“, и „глоба“ в размер на 6 000 лева

С присъдата по отношение на подсъдимия Р. е определен „общ“ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ както и е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 938, 12 лева

На основание чл.354а, ал.6 НК е отнето в полза на Държавата високорисковото наркотично вещество- предмет на престъплението.

С въззивното решение постановената първоинстанционна присъда е изменена като е увеличено наложеното на подсъдимия Р. наказание на три години „лишаване от свобода“ и след редукцията по чл.58а, ал.1 НК е определено на две години „лишаване от свобода“.

Присъдата е потвърдена в останалата й част.

В касационната жалба е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

Касационният жалбоподател моли да бъде изменено въззивното решение, като поддържа, че определеното наказание е явно несправедливо. Твърди, че съдът правилно е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство нуждата Р. да полага грижи, свързани с лечението на онкологично болната си съпруга и отглеждането на трите си малолетни деца. Поддържа, че отмереното от първостепенния съд наказание е съответно на извършеното престъпление и моли именно то да бъде изтърпяно от подсъдимия.

В касационното съдебно заседание защитникът поддържа изцяло касационната жалба, като отново възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Моли да бъде съобразено здравословното състояние на съпругата на подсъдимия и да му бъде дадена възможност да полага грижи за нея и децата им. Пледира да бъде намалено наложеното наказание до размера, определен от първостепенния съд.

Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че въззивният съд е изложил подробни съображения в подкрепа на увеличаване на наказанието на Р., като пледира те да бъдат споделени. Моли да бъде прието, че определеното наказание не е явно несправедливо и постановеният въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила.

Подсъдимият Р. моли за справедливост.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

Единственото оплакване, отразено в касационната жалба, е за проверка на постановеното въззивно решение по отношение на справедливостта на наложеното основно наказание. Доколкото тя се отнася само до касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и при липсата на предвидено за касационната инстанция служебно начало, не следва да бъдат обсъждани наличието на допуснати съществени процесуални нарушения и приложението на материалния закон. Единствено следва да бъде посочено, че в рамките на развилото се наказателно производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2- 4 НПК.

Касационният съд прецени, че правилно въззивния съдебен състав е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства необходимостта да полага грижа за трите си малолетни деца и сериозно болната си съпруга и отличното му процесуално поведение, както в хода на досъдебното производство, така и в съдебната фаза.

Като отегчаващо отговорността му обстоятелство законосъобразно съдът е ценил предходните осъждания на Р., които очевидно не са довели до неговото превъзпитание.

Правилно въззивният съд е приел, че не следва да бъде отчитано като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното в хода на досъдебното производство самопризнание. Вярно е отчетено това, че то е направено много след задържането му с процесните наркотични вещества, за които първоначално подсъдимият е твърдял, че са бонбони. В случая законосъобразно съдът е преценил, че събраните конкретни доказателства са били от такова естество, че направените в по- късен етап признания не са допринесли съществено за разкриване на обективната истина по делото.

Правилно въззивният съд е ценил като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства предходните му осъждания, в това число това, че след ефективното изтърпяване на наложените му с предходни присъди наказания той в сравнително кратък период след това е осъществил инкриминираното деяние.

Касационната инстанция прецени, че като отегчаващо отговорността на Р. обстоятелство е следвало да бъде ценено количеството високорисково наркотично вещество и неговата стойност. Инкриминираният метилендиоксиметамфетамин е в значително по- голямо количество и на много по- висока стойност от предмета на други престъпления с идентична правна квалификация.

При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно наказанието на подсъдимия е било определено при превес на смекчаващите в размер на три години „лишаване от свобода“, като по реда на чл.58а, ал.1 НК е било редуцирано до две години „лишаване от свобода“. Определянето на това наказание за по- кратък срок не би съответствало на тежестта на инкриминираното деяние и най- вече на данните относими към обществената опасност на подсъдимия Р.. Законосъобразно въззивният съд е преценил, че необходимостта от грижа за съпругата и децата на подсъдимия и неговото процесуално поведение са смекчаващи отговорността обстоятелства, които обаче не могат да обосноват извод за възможно приложение на чл.55, ал.1, т.1 НК или за определяне на основно наказание в по- нисък размер от този отмерен от въззивната инстанция. Ако същото бъде намалено няма да бъде гарантирана възможността за постигане на целите на специалната и генералната превенция.

Ето защо касационният съд прие, че атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде коригиран въз основа на оплаквания по отношение на това касационно основание.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №34 от 27.02.2025 г. постановено по ВНОХД №20243000600345/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.