Правен интерес при иск за собственост срещу сънаследник

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 500

гр. София, 17.07.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 4683/2024 г., и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Ищцата Ц. А. Н. – П. е обжалвала поотделно въззивно решение № 160/16.05.2024 г. и решението за неговата поправка по чл. 247 ГПК с № 203/19.06.2024 г., двата акта постановени по в. гр. д. № 811/2023 г. на ОС - Перник.

С основното въззивно решение № 160/16.05.2024 г., поправено с решение по чл. 247 ГПК с № 203/19.06.2024 г. по същото въззивно дело (с посочване имената на страните според тяхното действително процесуално положение на ищец и ответник), е отменено първоинстанционното решение № 198 от 18.10.2023 г. по гр.д. № 3/2023 г. на РС- Радомир, в частта, с която е признато за установено по отношение на Л. С. Д., че Ц. А. Н. – П. е индивидуален (изключителен) собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Р., местност „Д. Г.“ с площ от 500 кв.м, а по скица – 525 кв.м, при съседи: път, имот № **, имот № **, имот № **, заедно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с площ от 61 кв.м, паянтова постройка с площ от 24 кв.м и още една паянтова постройка с площ от 15 кв.м., вместо което въззивният съд е отхвърлил изцяло предявеният по реда на чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК иск от Ц. А. Н. – П. срещу Л. С. Д. за признаване за установено в отношенията между страните, че Ц. А. Н. – П. е собственик на посочените поземлен имот и сгради в него.

В частта, в която първоинстанционният съд е уважил предявеният от Ц. А. Н. – П. срещу ответницата А. Ц. Н. иск с основание чл. 124, ал.1 ГПК за същите поземлен имот и сгради в него, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

С определение № 5915/17.12.2025 г. по чл. 288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 160/16.05.2024 г., поправено с решение № 203/19.06.2024 г., двата акта постановени по в. гр. д. № 811/2023 г. на ОС – Перник, САМО В ЧАСТТА по произнасянето по предявения от Ц. А. Н. – П. срещу Л. С. Д. иск с основание чл. 124, ал. 1 ГПК за горницата над 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесните гореописани недвижим имот и сгради в него.

В останалата част, в която установителният иск за собственост срещу Л. Д. е отхвърлен за другата 1/2 ид.ч. от гореописаните поземлен имот и сгради в него, за която ответницата е възразявала, че притежава по наследствено правоприемство от баща си, респ. и от майка си, и която не е изгубвала, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определението по чл. 288 ГПК, и е влязло в сила - чл.296, т. 3 ГПК.

Обжалваното въззивно решение по чл. 247 ГПК също не е допуснато до касационното обжалване с определението по чл. 288 ГПК, влязло е в сила, поради което основното въззивно решение е със съдържанието на диспозитива според поправката.

С касационната жалба срещу основното решение се твърди, че то е необосновано, противоречи на закона и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон. Иска се решението да се отмени, вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде уважен.

Насрещната страна Л. С. Д., оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор. В откритото съдебно заседание по чл. 290 ГПК нейният пълномощникът адв. А. П. моли въззивното решение да се потвърди във всичките му части по съображение, че искът за собственост е бил предявен за целия имот.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд е приел, че по делото няма спор, че с писмен договор за продажба от 13.02.1954 г. С. Н. К. е придобил описания в исковата молба недвижим имот в [населено място], с площ 500 кв.м., а по скица 525 кв.м. Впоследствие, през 1960 г., той заедно със съпругата му Р. Г. К., изгражда в този незастроен тогава имот двуетажна жилищна сграда с площ от 61 кв.м, паянтова постройка с площ от 24 кв.м и още една паянтова постройка с площ от 15 кв.м. За неспорно е прието още, че приживе двамата съпрузи са упражнявали продължила повече от 10 години постоянна, непрекъсната, спокойна, явна и несъмнена фактическа власт за себе си върху така посочените имоти – както върху недвижимия имот от 500 кв.м, така и върху построените в него сгради, поради което на основание чл. 79 ЗС, двамата по силата на дългата придобивна давност са станали собственици на имота, а по силата на приращението (чл. 92 ЗС) и на построените в него сгради. С. К. е починал на 01.01.1997 г., и оставил законни наследници съпругата си Р. К. и двете си деца - Л. С. Д. и А. С. Н., като собствеността върху гореописаното имущество се е разпределила така : 4/6 за Р. К., 1/6 за Л. Д. и 1/6 за А. Н.. След смъртта на А. Н. (30.11.1997 г.) неговата 1/6 се е разпределила между двамата му наследници законни наследници А. Ц. Н. (съпруга) и Ц. А. Н. –П. (дъщеря), които са придобили по 1/12 от имота, при което собствеността върху имотите е посочено, че е била разпределена така : 4/6 за Р. К., 1/6 за Л. Д., 1/12 за А. Н. и 1/12 за Ц. Н. – П.. Р. К. умира на 02.02.2009 г., и нейните 4/6 идеални части от имотите са били наследени поравно от законните й наследници Л. Д. (дъщеря) и Ц. Н. – П. (внучка), при което собствеността върху процесните имоти е била разпределена така : 6/12 (=1/6+4/12) за Л. Д., 1/12 за А. Н. и 5/12 за Ц. Н. – П..

От показанията на разпитаните свидетели е установено, че след смъртта на Р. К., за подръжката на имота се е грижила ищцата Ц. Н. – П.. Ответницата от своя страна е живеела в [населено място], но е посещавала имота след 02.02.2009 г., като през 2022 г. е получила предложение от ищцата да закупи нейната идеална собствена част, което предложение е отхвърлила. От събраните писмени доказателства е установено, че ищцата е сключила договор за електроенергия от 2016 г. за имота, който преди това е бил на името на починалата К., също че ответницата Д. е заплащала данъци и такси за процесния имот за част от годините след смъртта на К.. С оглед на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд, воден от разбирането по приложението на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците, че обитаващия имота сънаследник се явява владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на другите сънаследници, е изложил правните си изводи по спора дали ищцата е придобила по давност собствените на ответницата Л. Д. идеални части от наследствените имоти. Съдът е приел, че ищцата не е доказала владението да й е било доброволна отстъпено от ответницата Д., нито са събрани доказателства П. да е отрекла по недвусмислен начин собственическите права на ответницата. В тази връзка е отречено както сключването на договор за доставка на ел. енергия само от ищцата, така и едностранното поддържане на имота и разноски по него след 02.02.2009 г. от ищцата, да имат значение на манифестиране своене спрямо ответницата. Също така е отбелязано, че отсъствието от имота на ответницата не води до изгубване на собственически права. В заключение е направен решаващ извод, че ищцата П. не е придобила чрез давностно владение притежаваната от ответницата Д. по наследствено правоприемство от родителите на последната 1/ 2 ид.части от процесния имот, и предявеният иск срещу ответницата Л. Д. следва да бъде отхвърлен, обусловило отмяна на първоинстанционното решение изцяло в частта спрямо ответницата Д. и уважаване изцяло на предявения срещу нея установителени скт за собственост на процесните поземлен имот и сгради в него.

По основанието за допускане касационното обжалване:

Обжалваното въззивно решение е недопустимо в допуснатата до касационно обжалване част, поради липсата на правен интерес за ищцата от предявения установителен иск за собственост върху процесните имоти за тази идеална част, надвишаваща спорната 1/2 ид.ч. Нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, наличието на правен интерес, който следва да бъде посочен и обоснован в исковата молба. При положителния установителен иск за собственост правен интерес е налице, когато ищецът твърди, че ответникът претендира право, което изключва това на ищеца. За наличието на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на иск по чл. 124, ал.1 ГПК, съдът следи служебно във всеки едни момент от висящност на делото, вкл. и касационния съд.

От направеното уточнение на исковата молба във въззивното производство по реда на чл.129, ал. 4 ГПК и отговора по него от ответната страна чрез адв. А. П., е видно, че ищцата твърди да е придобила по давност притежаваното от ответницата Д. по наследство от родителите на последната, право на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесните имоти, което се оспорва от ответната страна, т. е. за горницата над тази 1/2 ид.ч. за ищцата липсва правен интерес от предявения установителен иск за собственост за процесните имоти срещу ответницата Д.. Такъв интерес е съществувал в частта, с която ищцата е претендирала да е придобила правото на собственост на ответницата Д. до размер от 1/2 ид. ч., в която искът е отхвърлен и решението е влязло в сила. Наличието на заявен петитум от ищцата за признаване и спрямо ответницата Д., че ищцата е собственик изцяло (100 % ) на правото на собственост върху процесните имоти, не е пречка за частичното обезсилване на въззивното решение и прекратяване на производството в същата част, тъй като за допустимостта на иска по чл. 124, ал.1 ГПК- изцяло или частично, съдът следи служебно, както вече бе посочено по-горе.

Налице е следователно касационното отменително основание по чл. 281, т. 2 ГПК, и съгласно чл. 293, ал. 4, предл. 2 вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивното решение подлежи на обезсилване в частта за уважаване на установителния иск за горницата над 1/2 ид. ч. до пълния размер от правото на собственост върху процесните имоти, а производството по делото – на прекратяване в същата част. Тъй като ответницата има право на разноски и в прекратената част съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, въззивното решение не подлежи на преразглеждане в частта за разноските.

С оглед изхода на производството по чл. 290 ГПК, в полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски само за защита по касационната жалба срещу основното въззивно решение в допуснатата му до касационно обжалване част за 1/ 2 ид.ч. от претендираното право на собственост, или само половината от платеното по договора с адв. П., приложен към отговора на тази касационна жалба (по който е уговорено и заплатено в брой възнаграждение общо 2700 лв.), т.е. само сумата 1350 лв., превалутирана на 690,24 евро.

Искането за възстановяване на останалата половина от 1350 лв. (690,24 евро), както и на заплатеното адвокатско възнаграждение за адв. П. от 1200 лв. (613,55 евро) по отговора на другата касационна жалба срещу въззивното решение по чл. 247 ГПК, направеното от пълномощника на ответницата Д.- адв. П., пред касационния съд в откритото съдебно заседание на 20.04.2026 г., вкл. и с представената тогава писмена защита, следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните : С определението по чл. 288 ГПК по настоящето дело не е допуснато до касационно обжалване основното въззивно решение до размер на 1/2 ид.ч. от претендираното от ищцата право на собственост, както и не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение по чл. 247 ГПК, без касационната инстанция да се произнесе по разноските в тези части, за които касационното производство приключва с определението по чл. 288 ГПК и въззивното решение влиза в сила в същите части ( чл. 296, т. 3 ГПК ). В такава хипотеза срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК с произнасяне относно разноските за касационното производство в приключилата му част, тече от постановяване на определението по чл. 288 ГПК, т.е. в случая от 17.12.2025 г., и изтича на 19.01.2026 г. /първия присъствен ден/, до която дата не е направено искане от ответната страна Л. Д., за присъждане на разноски в същите тези приключили части на касационното производство. Ето защо направеното в откритото съдебно заседание на 20.04.2026 г. искане от пълномощника на ответната страна - адв.П., за възстановяване на ответницата на всички разноски в касационното производство, се счита и като искане да допълване на определението по чл. 288 ГПК с произнасяне по разноските за защита срещу касационните жалби на ищцата в частите, за които касационното обжалване не е било допуснато, в която част обаче се явява просрочено и не подлежи на разглеждане.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 160/16.05.2024 г., поправено с решение № 203/19.06.2024 г., двата акта постановени по в. гр. д. № 811/2023 г. на ОС – Перник, В ЧАСТТА, в които е отхвърлен предявеният по реда на чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК иск от Ц. А. Н. – П. ЕГН [ЕГН] срещу Л. С. Д. ЕГН [ЕГН] за признаване за установено в отношенията между страните, че Ц. А. Н. – П. е собственик на горницата над 1/2 ид.ч. до пълния размер от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Р., местност „Д. Г.“ с площ от 500 кв.м, а по скица – 525 кв.м, при съседи: път, имот № **, имот № **, имот № **, заедно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с площ от 61 кв.м, паянтова постройка с площ от 24 кв.м и още една паянтова постройка с площ от 15 кв.м., и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения иск в описаната част.

В останалата част въззивното решение е влязло в сила.

ОСЪЖДА Ц. А. Н. – П. да заплати на Л. С. Д. сумата 690,24 евро разноски за касационната инстанция, съобразно прекратената част от производството.

Решението е окончателно.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като просрочено, инкорпорираното в писмени бележки от 20.04.2026 г. по настоящето гр.д. 4683/2024 г. на ВКС, искане от Л. С. Д. за произнасяне относно другите направени от нея разноски в касационното производство в размер на общо 1303,79 евро, представляващо искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определението от 17.12.2025 г. по чл. 288 ГПК по настоящето гр. д № 4683/2024 г. относно разноските.

В тази част съдебният акт е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му на Л. Д..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: